thedac
873 results
Приближи се до мен, докосни
на душата крилата зелени.
Прибери се в дома, целуни
на децата лицата засмени.
Обещай да останем докрай, ...
  507 
*
Не позволявай на никого да те смалява и да управлява ходовете на живота ти, защото ти си това, което си, и никой няма право да определя това, което можеш да бъдеш.
  514 
Земята е суха,
земя на тъга...
Нима не дочухме
гласа на страха?
В неделя красива ...
  521 
Оценявай живота, защото
се върти колелото неспирно.
Защитавай гласа на доброто
и прощавай делата немирни.
Опознавай места по земята ...
  462 
Изтрих и копнежа за теб,
забравих лъжовните думи,
един незапомнен поет –
вървя по дъждовните друми.
Открих, че боли да си сам. ...
  539 
Във вените на съвременните междуличностни отношения пулсира нещо несигурно, разбъркано и повредено. Изначално добрият, смирен и осъзнат човек е усмихнато благодарен, че съществува тук и сега, заедно с радостите и сълзите, със светлините и тъмнините, с възходите и паденията, редуващи се в денонощията ...
  651 
Какво е да изпращаш влак,
когато слънцето угасва?
Едно е да си мил и благ –
когато мъката нараства,
а друго – да подлагаш крак ...
  488 
Боли ме да бъда войник
във време, което е спряло.
Животът е страшен циник:
плесник върху нечие тяло.
Животът тече си навън – ...
  568 
Понякога, когато всички хора, на които си държал, тихомълком си отидат и започнеш да губиш надежда, напомни си, че слънцето отново ще изгрее на любимата ти улица, а този, който безрезервно е бил на нея с теб – въпреки всичко – пак ще бъде там, ще превръща болката в спокойствие и ще те прегръща под о ...
  546 
Много истини разбирам, но пропускам май една:
хората при теб не спират, ако нямат мисълта:
„Как изгода аз да имам? Как на мен да е добре?“.
Някой днес краде и взима, без дори да разбере,
че животът ще го ступа, че животът е везна. ...
  510 
Пропаднах в яма – битието,
и под небето чу се гръм...
Не беше сън. Не бе измама,
а бе една комична драма,
в която личната несгода ...
  493 
Хората стоят в таксита,
а градчето се прозява
и небето – сеньорита –
хубав ден ни пожелава.
Вятър свири и ухае ...
  575 
Писна ми да нямам връзки, но съм весел и засмян.
Хората дали са дръзки? Аз – отнесен бонвиван –
колко писах и римувах! Сякаш нов всемир видях.
На живота се любувах и в поезия го пях.
Ще се смея с долините и с реките ще шумя! ...
  1084 
Дядо Ганьо се събуди
на Бахами по бермуди.
Беше взел една халвà
в малка, скъсана торба.
Село няма, но жената ...
  578 
Каквото постигнах, постигнах,
каквото желая – видях –
с когото живеех, издигнах
вселени от шепичка прах.
Какво ли съдбата остави ...
  613 
Искам да достигна до ядрото,
там да се разлистя, да цъфтя.
Може би химера е доброто –
стъпкана под хиляди крака...
Искам да намигна на всемира. ...
  595 
Заведѝ ме, където поискаш...
Аз през целия път ще мълча
и в ръката си вяра ще стискам.
Тя е цяр за разбити сърца...
Покажѝ ми какво те тревожи, ...
  593  10 
Навън ми ухае на теб,
но сън ли сънувам?
Не зная.
Защо ли, когато съм лед,
за пролет и есен мечтая? ...
  599 
Волно ми е, мила.
Искам чудеса...
Искам жар и сила,
страст и свобода.
Ти си ме пленила ...
  732 
Ще стана шофьор на такси –
и всички вражди ще забравя.
Тогава светът ще блести...
Кажи ми какво да направя?
Ще хвана пътеки добри ...
  618 
Откакто пея своите слова, светът изглежда някак по-човечен,
събужда ме със свежест на роса и гали ме с мълчание далечно.
Целува ме с лъчите от любов, с очите на засмени продавачи –
със стъпките на някой си Петров и тръпките на всички минувачи.
На запад пада мо̀рна синева, градът блести и времето пул ...
  630 
  834 
Този глас не оставяше радост,
всеки ден ме делеше надве
и ограбваше моята младост
като сиво злокобно въже.
Този глас ме убиваше бавно ...
  628 
През юни морето те вика,
вълните ухажват брега...
Мечтите са лика-прилика
с очите на много деца.
Солена вода под езика ...
  571 
Животът тече и тече –
дори да не искаш, изтича.
Животът – земя и небе –
сега на какво ти прилича?
Животът живее се днес ...
  562 
Аз живея, копнея
и с нея
се смея,
когато щурее душата ми.
Като ято врабци, ...
  824 
Обичай! Защо ли? Не знам.
Навярно това ще лекува,
когато в пустиня си сам
и никой гласа ти не чува.
Привличай! Борѝ се до кръв. ...
  813 
Дори накрая на света
ще ме обичаш ти, нали,
момиче?
Обичането е като врабче,
което с песен те привлича. ...
  940 
Те ще вземат последния дъх
и за нас ще оставят умора.
Изкачихме великия връх
на живота: провал и опора.
Те забиват в сърцето стрели ...
  617 
Четири очи...
Светът ли в тях ще замълчи?
Денят блести. Къде си ти?
Донесох пролетно ухание.
Нима си бледо ожидание? ...
  1257 
Запомнѝ ме с очи на моряк
и коси с цветовете на злато.
Приемѝ – независимо как –
всеки мрак на душата богата.
Говорѝ и ще спре да боли... ...
  666 
Ти нали си жена? Съблечѝ
разкроените дрехи на мрака.
Останѝ по очи – и мълчѝ...
Предстои ти огромното
чакане... ...
  404 
Понякога лежа прострелян
в постелята на тишината –
когато вън мъгла се стеле
и няма сън.
Душата... ...
  444 
Животът се случва с искри от щастие, когато си позволим да тичаме боси по топлия пясък на времето.
  479 
Ще си купя колà,
ще затворя вратата.
Ще преборя страха
и ще тегля чертата.
Ще рисувам небе, ...
  532 
Зигмунд Фройд и Юнг се срещат
в дни априлски – тъй горещи.
В свят на маски и защити
те редят слова честѝти...
„Виждам разни механизми: ...
  664 
Големите хора не плачат,
защото са силни и смели.
Едно е в огньове да крачиш,
където тъма̀та се стеле –
а друго да бъдеш героя ...
  545 
Научих се кога да замълча,
кога да я обичам и целувам.
Ще мога ли сега да съживя
частица от съня недосънуван?
Остави ме накрая на света – ...
  449 
В ситуационните измерения на обществена заплаха и криза, каквато представлява актуалната коронавирусна пандемия, прогресивно разширяваща обхвата си, от ключово значение за поддържането на балансираното и възможно най-ненарушено психическо функциониране на личността се оказва съвкупността от позитивн ...
  561 
Когато градът е заспал,
жената танцува на бал,
облечена в нежен воал,
в морето на спомена бял.
Земята под нея бушува. ...
  411 
Random works
: ??:??