thedac
873 results
Забравѝ за смеха на морето
и вземѝ си багажа! Алоха!
Телефонът звъни, но заето!
Аз ще пия! Нали съм пройдоха!
Ще се крия в горите зелени ...
  1558  15 
„Трудностите, които срещаме днес, определят това
кои ще бъдем утре!“
Леонардо Да Винчи
Коронавирусът се роди и проходи в Ухан, мълниеносно се разви и покори територията на Китай, впери острия си поглед към непокътнатите предели на европейския континент и тежко стъпи върху земите му, подобно на средн ...
  532 
Ще изгрее светът. Ще изгрее!
Ще те видя на нашето място.
Ще оставя деня да прелее
в гласове, насъбрани натясно.
Ще завѝдя на морските чайки, ...
  1101 
От едната страна на везната вилнее сеещ ужас вирус с нечувани и невиждани размери, а от другата страна целият свят безутешно плаче за своите безвъзвратно загубени чеда, борили се до последно с мощния грохот на приближаващата ги опустошителна смърт. Когато притежавахме свободата да пътуваме, без да с ...
  385 
Затворете очички!
Помолете се всички!
Изчистете душите
от праха на сплетнѝте!
Допуснете лъчите ...
  443 
Този свят не върви на добре,
а кърви и по малко умира...
Този свят е пребито вълчè,
на което сърцето му спира...
Този свят се удави в тъга ...
  864 
Изкрещя, че е моя позната,
и земята се срина под мен,
завъртя се в леглото вината
на душата, която е в плен.
Небесата останаха сини ...
  460 
Аз съм пламък, обходил света,
и Живея с човешки неволи.
Аз съм замъка в приказка зла
и обичам крилатото „Моля!“.
Аз не плача, когато боли. ...
  498 
Ще кръстосам България, мила,
и пред твоите двери ще спра.
Любовта е в душите стаила
светлина и небе от цветя...
Ще летя и ще грея из мрака, ...
  498 
Понякога си толкова далечна
и образът ти губи се от мен.
Понякога си буря безконечна,
когато те очаквам вдъхновен.
Понякога в душата ти сияя – ...
  436 
Няма непрочетени писма.
Има неизречени неща...
Нашата затворена врата
плаши ме. Отново си сама.
Няма незапомнени лета. ...
  350 
Остарях над човешки сплетни
и разбрах – буржоата не може
да предложи – когато боли,
топлина и утеха възможна.
Не успях да помилвам лъчи, ...
  396 
В сборника „Вечери в Антимовския хан“ е поместен Йордан-Йовковият разказ „Другоселец“, в който се осъществява досег до централните проблематични звена, заложени в богатото творчество на писателя. Роденият в Жеравна класик на българската литература рисува цялостен и ярък портрет на човешкото добротво ...
  1082 
Ще боли да отвориш врата
пред лицата, които си чакал
в самота, изтощен под дъжда.
Скъпи сине, защо си заплакал?
Скъпи сине, боли ли те теб? ...
  441 
Светът е измама.
Осъзна ли това?
Оплачѝ се на мама.
Оставѝ ме да спя.
Ще боли да обичаш. ...
  342 
Той живя. Поживя си добре.
Свят видя и дечица направи.
Завеща им тринайсет коне,
портмоне, броеница и крави.
На мегдана поведе хоро... ...
  369 
Ела на вратата ми ти –
когато звездите заспиват,
когато се давя в сълзи,
когато ръцете изстиват.
Ела за душата. Сама. ...
  386 
Къде се намираш сега?
Дали ме обичаш вековно?
В море от безкрайни лица
нима ме погледна любовно?
Виновни сме ние... Нали? ...
  458 
Говорѝ ми така, говорѝ!
Оставѝ слепотата без дреха
и за моите мъжки очи
разберѝ, че желаят утеха.
Без задръжки в дома ми ела. ...
  406 
Жената, която мирише на бъчва –
ме спря и подаде ръка за стотинка.
Животът, когато съдбата ти връчва,
не пита дали за Димитър, за Гинка.
Ела на ръба – да извием хорото! – ...
  635 
Пожела ли животът красив
да развее криле за наслада,
да запее, да пише с молѝв,
да въздиша, да става и пада?
Да остави букет на жена – ...
  487 
Зад Балкана слънчо падна и елека си свали,
а мелодия естрадна вее слънчеви коси.
Пак пътувам с влак за Варна, който тъжно закъсня,
и душата елитарна се пропука – побесня...
През нощта това се случи, на студа останах сам, ...
  351 
Запомни, че те чаках довчера,
и да плачеш не виждам защо.
Аз любов не успях да намеря
от момиче, в съня ми дошло.
Аз растях през годините сини ...
  577 
Отиде си и Стефан Данаилов.
България е птица без крила –
заровила глава под карамфили.
Сърцата ни, мишени на стрелба,
лишени са от право да живеят, ...
  360 
  562 
Пясък пее под бели обувки –
морски плясък раздира брега.
Без душа, упоена в преструвки,
смело крача по тази земя...
На вълните очите са сини. ...
  457 
Мъжът за жената е болка и радост,
навярно дори е солена сълза.
Жената, пленена от сила и младост,
избира да бъде до тази скала.
Жената раздава добро на букети, ...
  570 
Светът е оптична измама.
Делят ни тела и ръце...
Денят е облечен в пижама,
мигът е разсечен надве.
Валят от небето сапфири, ...
  485 
Затворен между четири стени,
усмивките измъчени раздавам.
Отлъчвам се, защото ме боли...
Дали на младини не побелявам?
Понякога кървя като войник – ...
  615  10 
Ако с него понечите да правите
любов за пръв път,
той ще се смали пред теб като устремила се
към хоризонта матрьошка. Малкото момче
ще се замечтае за розовите плодове на огнено-стихийната ...
  522 
Дори да боли, ме помни!
Нали ме обича до болка?
Ти моите грешки прости,
момиче. Боли, но доколко?
Усмивката своя носи! ...
  407 
Да изляза в града
на спокойна разходка.
Да обичам жена.
Да пътуваме с лодка.
Да отгледам деца. ...
  457 
Погледни ме, когато те гледам!
Светлини се разливат в очите.
До морето се води беседа –
а вълни се разбиват в скалите.
Целуни ме, когато целувам! ...
  397 
Утре вече няма да се видим.
Пътищата ни ще се раздалечат.
Ти си толкова невинен.
Лъскави коли ни подминават.
Хори и съдби се разминават... ...
  386 
Аз съм цар на горите, а ти?
Вдъхновѝ се от моите думи
и красивия ден оцветѝ
с топлина и цветя помежду ни.
Разкажѝ накъде полетя... ...
  419 
Вие ми кажете, драги зрители,
как да се отскубна от умората.
Хората са истински грабители.
Рухва на надеждата подпората.
Вие разберете, драги зрители, ...
  350 
Заспиват офисите на града.
Спят и се топят. Връщат се от работа
очите ни в прегръдките на тежка, бавна сянка.
Бездомните ни рошави мечти в кофата за смет ровят.
Пътят е толкова блед – като динамичен демоничен кът, ...
  884 
Този град е печат на гърдите,
водопад от назрели мечти.
Листопад облада планините,
а сърната в горите се скри.
Небесата изпратиха птички ...
  260 
Мисля си за теб,
плача през нощта.
Мислите са лед...
Как да го стопя?
Ти ме възроди, ...
  441 
Колите – мокри...
Хората – и те...
Дали сред вопли
тя ще ме съзре?
Нощта се спусна ...
  433 
Random works
: ??:??