thedac (Димитър Драганов) - Works

Отново 🇧🇬

Обичах я. Чувствам се много добре, когато говоря и пиша в минало свършено време. Устроен съм така, че не проявявам стремеж към забравяне на болките, формирали ме като личност с изградена представа за живота. Зная, че тя е част от миналото ми – дори и да искам, не мога да я прогоня от дворовете му; н ...

thedac

Prose » Others

2018-04-21T23:02:10+03:00 667 3 3

Отказване 🇧🇬

Не ми говорѝ –
не желая да слушам.
До мен не бъдѝ –
дойде ми до гуша.
Убит от лъжи – ...

thedac

Poetry » Other

2018-04-20T23:29:04+03:00 523 1

Мечта утопична 🇧🇬

Докоснѝ и не питай защо –
превземѝ на сърцето ми кея,
и не чакай от криво крило –
за възвѝшени чувства да пее.
Целунѝ и бъдѝ светлина – ...

thedac

Poetry » Love

2018-04-19T01:37:54+03:00 490 1 5

Грешно орисване 🇧🇬

Съдбата ме кара да бъда човек.
На залеза чедо, до друго начало.
И пак светлината говори за теб.
Милее душата за огнено тяло.
От облака мътен създавам лице. ...

thedac

Poetry » Other

2018-04-16T14:36:54+03:00 506 2 2

Пленник без крила 🇧🇬

Осем ножа ме одраха по кракà и пиха лед.
Нося на гърба приятел, а пък мисля си за теб.
Ти си звездна единица – хубавата ми жена!
Мислите ми са плесници, слепи ангели в нощта.
И когато те докосвам, призовавам Зевс, Ахил. ...

thedac

Poetry » Love

2018-04-16T14:13:49+03:00 505 1

Реквием за една любов 🇧🇬

Нали щяхме да се грижим за чувствата на отсрещния? Ти ми обеща. Бях глупав, пленен от искряща усмивка човек. Чувствах. Имах сърце. В слепоочията ми бумтеше желанието да си моя и ничия друга. Егоистично ли ти звучи? Възприемай го така, както искаш. Аз бях готов да се боря за теб. Милеех за нашето общ ...

thedac

Prose » Others

2018-04-12T19:03:21+03:00 605 3 3

Винаги мен ще намираш 🇧🇬

Тиха, смирена жена,
имаш сърце от неволи.
Бавно те дърпа света,
в своите съхнещи двори.
Искаш да бъдеш звезда. ...

thedac

Poetry » Other

2018-04-11T01:33:08+03:00 592 3 9

Какво кара хората да се обединяват 🇧🇬

Какво кара хората да се обединяват?
> Няма ни добро ни зло – тях ги създава нашата мисъл.
> Уилям Шекспир ("Хамлет")
>
> ...

thedac

Essays » Student essays

2018-04-10T10:34:44+03:00 4.8K 1

Тъжни мисли – тъжен свят 🇧🇬

Силна злина е затрупала като пряспа хорските души – там диша и работи, създава и руши, предизвиква ги срещу самите тях. Буря е. Вали. Удря ни с камшици право в лицата. Хора ли сме? От какво са направени сърцата ни?
Днешният живот е разполовен между загинали мечти и неестествено празна реалност, межд ...

thedac

Prose » Others

2018-04-07T03:15:36+03:00 624

Начупено време и скъсан пейзаж 🇧🇬

От влака отделям на пътя крилата.
В зелените ниви ги слагам с ръка.
Животът е песен отдавна изпята.
Кръвта ми е млада. До вихър летя.
Вървя до Балкана в зелени магии. ...

thedac

Poetry » Love

2018-03-30T21:18:24+03:00 882 1 5

Вечните въпроси 🇧🇬

Много съм малък. Нямам думата. Дали пък не трябва да се страхувам, че надигам глас? Вероятно някой ветеран веднага ще смаже наивния порив на онова, което от сърцето извира и което не търпи отлагане.
Предполагам, че не трябва да мърдам от периферната зона. „Да не си посмял да направиш и крачка!“, къс ...

thedac

Prose » Others

2018-03-28T02:46:16+03:00 582

Дете на Свободата 🇧🇬

Христо Ботев, сине, е български поет.
Имал кръв на птица. Ходил е навред.
Засукал в Калофер. Видял и Одеса.
От цялата мъка светът бил потресен.
Над родната стряха виреел спахия. ...

thedac

Poetry » Odes and poems

2018-03-22T11:31:51+02:00 780 1 3

Мислите на един неудачник 🇧🇬

Абе, кроя едни тайни планове да ставам Човек. Встрани от масите. Встрани от тълпите. Не помня кога тези почти неосъществими мечти ме заритаха яростно в главата. Помня само, че адски болеше – все едно бавно и старателно те премазва двутонен автомобил. Глупаво ли е било от моя страна да се напъхам точ ...

thedac

Prose

2018-03-21T09:09:07+02:00 588 2 1

Детски свят 🇧🇬

Вчера реших да се гримирам. Речено-сторено. Нацапах се така, че никой да не може да ме познае. Всеки трябва да експериментира с външния си вид, за да открие златната среда, в която ще се чувства блажено.
Направих го съвсем съзнателно. Няма да ви обвиня, ако мислите, че някое болтче от психическата м ...

thedac

Prose » Others

2018-03-20T00:44:40+02:00 579 1 2

Време за песен 🇧🇬

Момче и момиче. Толкова близки.
Любов изповядват. В нея живеят.
Лъчите ги галят и нежно се смеят.
Те греят до връх за поискване.
Момче и момиче. Частици от рая. ...

thedac

Poetry » Philosophical

2018-03-17T23:17:12+02:00 503 2 5

Среднощен ездач 🇧🇬

Животът
изплава
в
безцветния
пламък ...

thedac

Poetry » Other

2018-03-13T23:39:32+02:00 651 3 5

Мечта 🇧🇬

Изгубих желание вече.
Не мога да бъда човек –
отровната мъка ми пречи,
да диря следите към теб.
Изгубих искрата, която ...

thedac

Poetry » Other

2018-03-12T10:36:00+02:00 608 1 5

Послание 🇧🇬

На дядо момчето, красиво и силно,
дано да пораснеш засмян и честит.
И нека не знаеш тегло непосилно.
Отгоре ни гледа охлебен чешит.
Отгоре се вие свирепата ха̀ла. ...

thedac

Poetry » Other

2018-03-08T11:29:58+02:00 439

И днес е 3-ти март 🇧🇬

Стани бе, народе!
Слепците те водят!
Изгрей и извикай!
Запей и не питай!
Кърви ли душата? ...

thedac

Poetry » Civic

2018-03-07T09:55:16+02:00 580 3 2

Молитви 🇧🇬

Круме, Круме, я да станеш,
наглите крадци да хванеш!
Да им режеш носовете,
и гипсираш вратовете.
Всяко място да се знае! ...

thedac

Poetry

2018-03-06T16:36:04+02:00 482 1

За тези, които завинаги спят 🇧🇬

Фурорът отмина и ние сме слепи.
На трети е шумно, а днес е тъма.
Отново сме хора, самотна сълза
крещи към простора: „Бъдете!“.
Носии прибрани, излъгани думи. ...

thedac

Poetry » Civic

2018-03-04T09:42:46+02:00 667 2 7

Свобода 🇧🇬

Свободата дойде! И не чакаше думи!
Възмъжа! Отлежа! Във безброй вековѐ.
Светлина ли изгря `в времената ни луди?
По земя, напоила порой вратовѐ…
Свободата дойде! И не пита къде е! ...

thedac

Poetry » Civic

2018-03-03T20:07:22+02:00 522 1 2

Той 🇧🇬

На никого скъп и потребен,
старикът пролива сълзи.
В очите на делник враждебен
така и не спря да вали.
Роди се в семейство богато, ...

thedac

Poetry » Other

2018-03-02T15:01:58+02:00 417 1 3

Истината за свободата 🇧🇬

България е вселена, свят, отечество; стряха, приютяваща хиляди смели чеда, родител на Героизма, покровител на онова непреходно чувство, което ни кара да усещаме кипеж във вените, да спрем на място, да поднесем венци на юначните ни герои и да се любуваме на всичко свое, подарено ни от ръката на мъдра ...

thedac

Essays » Civic

2018-03-01T09:34:59+02:00 2K 2 1

Скоро пристигам 🇧🇬

Истината е, че когато се чувстваме самотни, допускаме най-трудно хора до себе си. В подобни моменти, тежки, измъчващи, сиви, убиващи всяка проява на надежда, в сърцата ни е образувана кървава дупка от тъжен куршум. Всеки се е докосвал до онова титанично напрежение, което е съпроводено с неизменно мн ...

thedac

Prose » Short stories

2018-02-27T20:59:40+02:00 589 1

Тих шепот на сини очи 🇧🇬

Обичах да бъда момче без проблеми,
да мога да скоча света през глава –
пресичах различни земи на елени,
но тъй не достигнах онази земя.
Мечтаех живота да бъде награда ...

thedac

Poetry » Love

2018-02-22T22:13:14+02:00 518 2 6

Муза 🇧🇬

Когато опитах Доброто да хвана,
тогава от мене избяга живота.
Останах без думи, приятели няма.
Дали е ирония? Пак съм самотен.
По по̀крива капе сълза. Не живея. ...

thedac

Poetry » Other

2018-02-20T00:58:03+02:00 593 1 4

Довиждане 🇧🇬

Не мога да забравя часовете,
проведени на третия етаж.
Връхлитат ме куршумно гласовете,
картината позната: слънце, клас.
Ръцете Ви учебника поемат, ...

thedac

Poetry » Other

2018-02-19T00:12:57+02:00 495 2 2

Посвещение 🇧🇬

Последен звънец – на раздялата знака,
във нас ще издялка ли спомени живи?
Големи сме вече и долу ни чакат.
Изпращат ни тъжни дори и моливи.
Небето е синьо, а ние сме смели. ...

thedac

Poetry » Other

2018-02-17T02:08:23+02:00 476 2

Да се докосваме 🇧🇬

Докоснах я меко в деня на жената.
Отроних от думите плод неузрял.
Красивите облаци греят листата,
където животът е пепел и кал.
Изгоних студената зима корава. ...

thedac

Poetry » Love

2018-02-14T01:20:00+02:00 750 3 8

Старостта на живота 🇧🇬

Износен се усещам и боли ме.
Годините превъртах ги напук.
Когато ме наричаха по име,
аз винаги се правех на неук.
Косата е прошарена и бяла, ...

thedac

Poetry » Civic, Other

2018-02-13T00:21:00+02:00 741 5 3

Усещания 🇧🇬

Посрещнах Невена пред зала зелена,
когато денят си отиваше бавно.
Изчаках да дойде, погледнах я хладно.
Небето намигна – тежат ми проблеми.
Очите ѝ сини блестят до луната, ...

thedac

Poetry » Other

2018-02-11T10:14:05+02:00 921 5 11

Из мислите на един възкръснал мъченик 🇧🇬

Минаха години. Опитвам се да не си спомням за теб. Аз вече се научих да живея. Отново мечтая. Усещам, че светът около мен се движи. Отново се усмихвам. Има смисъл. Намирам го в неоткриваемото. Не тъгувам. Свободен съм. Боря се. Прощавам. Мога да обичам.
Научих се.
Отново.

thedac

Prose » Others

2018-02-10T00:01:49+02:00 651 3 4

Природна любов 🇧🇬

От валежа закапа надежда.
По студа се разтече сълза –
а светът моделирал е прежда
от гърба на сънлива роса.
От небето злокобния тътен ...

thedac

Poetry » Landscape

2018-02-04T21:40:32+02:00 573 1 4

Красива измама 🇧🇬

Тя е малка, а аз съм голям.
Недокосната фея от хора,
притежава от огъня плам.
Недоносен. Дълбоко затворен.
И небето говори с очи, ...

thedac

Poetry » Other

2018-02-03T18:58:46+02:00 600 2 3

Дневни звезди 🇧🇬

Душата ми може и песни да пее
под жълти лъчи на хубави дни.
Сърцето бледнее, а пламъче грее
под стряха на нечии сини очи.
Желая да бъда синигер без име. ...

thedac

Poetry » Love

2018-02-01T15:44:18+02:00 548 3 4

Мария и магия 🇧🇬

Били ли сме двама, любима,
в онези жълтеещи дни?
По име те виках, Мария.
Удавен във сини очи.
На детството старо гредите, ...

thedac

Poetry » Love, Philosophical

2018-01-31T08:40:26+02:00 633 1 10

Изгрев 🇧🇬

thedac

Photography » Nature

2018-01-30T12:36:17+02:00 1.1K 2 4

Целувката на Вечността 🇧🇬

Положително и конструктивно четиристотин тела със сърца наливаха с пенлив живот красивото като изумруд планинско село Малиново. Запокитеното в гръдта на Балкана съкровище излъчваше някаква неземност, някаква причудлива потайност, способна да предизвика умиление и еуфорична наслада у Човек. За целта ...

thedac

Prose » Short stories

2018-01-28T20:32:10+02:00 617 1 4

Желания 🇧🇬

Сина си не искам да уча,
да бъде човек на парите.
Ще има добро и за куче,
когато са тягостни дните.
Сина си не искам да уча, ...

thedac

Poetry » Other

2018-01-27T02:25:08+02:00 555 2 5