thedac (Димитър Драганов) - Works

Събирач на моменти 🇧🇬

> Accidit in puncto, quod non contigit in anno.
>
> (В един миг се случва това, на което не си се надявал с години.)
>
> Лат. сентенция ...

thedac

Poetry

2019-07-23T11:36:25+03:00 543 2 2

Нима сме се родили за корони? 🇧🇬

Сега е нощ и залезът кърви,
и мило ми говорят самодиви
с пътеката на лунните звезди.
Отново появяваш се красива,
когато денем първите лъчи ...

thedac

Poetry » Other

2019-07-19T18:08:42+03:00 479 2 6

Най-красивият взрив 🇧🇬

Аз съм мъж. Ти се дръж и ме чакай.
Забравѝ, че боли да се вричаме.
През вълни от сълзите си драпай
и помнѝ, че до кръв се обичаме.
Докоснѝ ме в нощта. Не, не хапя. ...

thedac

Poetry » Love

2019-07-17T18:22:45+03:00 558 1 4

Попитай Райна 🇧🇬

– Иде нашата комбайна! –
гордо рече баба Райна.
Скокна слабата старуха,
тропна, сякаш, че е глуха.
– Жътва блага по полята! ...

thedac

Poetry » Civic

2019-07-14T18:06:54+03:00 748 5

Modus operandi 🇧🇬

Светът се разви,
и сам се затри –
в нелепи лъжи
и слепи вражди.
Играем игри. ...

thedac

Poetry » Other

2019-07-12T08:59:01+03:00 537 2

Тишина 🇧🇬

> „Impara l’arte e mettila da parte“
> „Първо изучи занаята, а после го отхвърли“
Страх. Стъкла. Грях. Тела.
Прах. Сърца. Шах. Ръка.
Кът. Слова. Плът. Жена. ...

thedac

Poetry » Love

2019-07-07T13:45:41+03:00 1K 2 6

Стъпки 🇧🇬

Ще запея в нощта и ще плача!
Ще изтрия следите от раните!
Аз съм мъж – на сърцето ила̀ча,
и съм крайната спирка за дланите!
Изведнъж се изгубих по друмите, ...

thedac

Poetry » Other

2019-07-06T20:33:55+03:00 671 2 3

Звук на чезнеща любов 🇧🇬

Този звук мечта е мой!
Влак ли идва зад завоя?
Плахо в дланите на зноя
ще откриваме покой.
Аз дочух крила безброй, ...

thedac

Poetry » Other

2019-07-04T13:37:28+03:00 577 1 3

Стая 🇧🇬

Стая... Зная –
път към безкрая е.
Аз съм изваян,
тих и потаен.
На спомен ухае, ...

thedac

Poetry » Other

2019-06-30T02:07:54+03:00 620 5 4

Набор от звезди 🇧🇬

Пак прелитам сто земи
и понасям се в полета.
С теб създавам висини,
смела, бляскава комета.
Късно пея за любов, ...

thedac

Poetry » Other

2019-06-29T03:15:56+03:00 564 2 2

Стоплѝ ми ръцете с ръцете си 🇧🇬

Стоплѝ ми ръцете с ръцете си!
Плеснѝ като птица от Изтока!
Когато жарава нозете са –
какво ли остава за изхода?
Следите са лава. Отивай си… ...

thedac

Poetry » Other

2019-06-25T15:51:15+03:00 331 2 3

Краят на пътя 🇧🇬

Записах се да уча в първи курс,
улисах се в световните неволи.
Дали да отчета като ресурс
усмивките, създадените роли?
Животът не избира на конкурс. ...

thedac

Poetry » Other

2019-06-23T17:01:57+03:00 515 1

Сребро в зарево̀ 🇧🇬

Никога не успях да гледам на нея като на момичето, което кротко ще обитава пренаселената къща на собственоръчно оцветеното ми битие и благородно ще раздава чаровни усмивки в любовни обвивки. Обичах я, пленен и заблуден от грациозната фикция, че и тя ме обича, и с плачещо достойнство понесох болезнен ...

thedac

Prose » Others

2019-06-20T18:01:08+03:00 637 1

Битието на едно семейство (втора част) 🇧🇬

– Тук защо ли се събрахме? Ние много издържахме!
Ивано̀ва го погали – сноп от шепнещи слова.
Ивано̀в в мига добави: – И над злото прелетяхме,
но дали се опознахме? Ти си моя светлина…
Омотаните им длани бяха слънчева картина, ...

thedac

Poetry » Other

2019-06-20T08:45:05+03:00 496 1

Битието на едно семейство 🇧🇬

Ивано̀в и Ивано̀ва плазма купиха – Lenovo.
Да живеят са готови в своя малък, светъл дом.
Слагат приборите нови на софрата образцова
и налагат си обноски на изискан иконом.
Той започна да говори за има̀нето на татко, ...

thedac

Poetry

2019-06-18T14:19:22+03:00 413 2

Твоят бонвива̀н 🇧🇬

Този влак лети през дните, а от изток грее лъч –
пред очите ми тревите пеят – шепот, стон и глъч.
Мигар кра̀сни бели птици над абѐля не летят?
Тъй прекрасни – върволици, небесата ни крепят!
Млад и силен в свят сервилен, пак пътувам тук и там. ...

thedac

Poetry » Other

2019-06-16T12:51:27+03:00 589 6 7

Моретата, небетата, тиретата 🇧🇬

Ще пиша ли история с това,
че кървавите мои кулоари
събраха хора в пролетни нивя,
където не цъфтяха минзухари?
Кого ли не завари вечерта ...

thedac

Poetry » Other

2019-06-12T19:08:01+03:00 575 1 1

Завръщане 🇧🇬

Царевград намигна смело и в междата се стопи,
сто гори любов изплели, а студентите – мечти.
Всеки тук се бори тихо и отива си в нощта...
Тъй човешко е да искаш да целуваш по уста!
Аз оставям дните топли, заминавам си оттук, ...

thedac

Poetry

2019-06-11T20:28:04+03:00 438 1 2

Като на 20 🇧🇬

Ден рожден почука смело на затворени врати,
а в подземните тунели някой викна: „Отвори!“.
Глас духовен ме обходи като приливна вълна,
в час лъжовен се убодох сам в ядрото на света.
Заболя, но не заплаках и през тръни продължих, ...

thedac

Poetry » Other

2019-06-09T09:38:03+03:00 675 1 1

Мълчание 🇧🇬

Побоят е над бременна жена.
Нали си е наложила запрѐта
сълзите да пролива през нощта?
Усмихва се, макар и на парчета.
Лицето е орисано на плач – ...

thedac

Poetry

2019-06-07T00:25:16+03:00 392 3 9

Мечтана жена от поет 🇧🇬

Понякога искам да бъда вселена,
когато боли и светът е заплакал.
Сърцето кърви, а дали е на сцена
певецът, съдбата на гара дочакал?
Запазени, дните накланят везните, ...

thedac

Poetry

2019-06-06T20:01:39+03:00 373 3 2

Дебела клечка за зъби 🇧🇬

Векът е 21-ви, годината – 2019-та, кислородът все още е химичен елемент, а слънцето продължава да изгрява и залязва, наблюдавайки с безкрайно уморения си поглед заключителните части на един прощален танц. Не знам какво говори статистиката по отношение на съвременната поведенческа стагнация и не съм ...

thedac

Prose » Others

2019-06-05T23:52:06+03:00 643 1

Шумен – общ изглед 🇧🇬

Този град е магическа дама,
тъй красива – ефир от деня.
За очите ми няма измама –
ще поканя на среща света.
Ще отворя небесните двери, ...

thedac

Poetry » Other

2019-05-25T23:03:17+03:00 501 3 1

Създателите 🇧🇬

Аспарух заговори над Шумен:
„Възродете ме с тихо перо!“.
За владетеля, силен и умен,
от словата създавам гнездо!
Запомнете, че те изградиха ...

thedac

Poetry » Other

2019-05-24T23:59:25+03:00 400

Над Шумен 🇧🇬

Тишината разстила се бавно,
и чирика за смисъл, добро...
И какво от това, че е хладно,
на ръба на живота? Ведно
ще отпием ли рими красиви ...

thedac

Poetry » Landscape

2019-05-24T00:14:04+03:00 687 1 6

Редове без нестройни лимити 🇧🇬

Заемѝ на живота ми позата.
Напишѝ от очите ми свити –
с олюляния ритъм на прозата,
редове без нестройни лимити.
Светове ми подай и обичай ме. ...

thedac

Poetry » Love

2019-05-21T11:56:24+03:00 490 1

Заблуда 🇧🇬

Ти ме гледаш с очите на скелет.
Меки устни ли палят нощта?
Те, душите, изкусно се стрелят,
и изкуство е тази стрелба…
Ще напусна света ти порочен. ...

thedac

Poetry » Love

2019-05-05T19:32:23+03:00 529 1 1

Осеяни с лъчи мечти 🇧🇬

Тъй красива, България пее,
покорила небесния свод...
Не забравяй кръвта, апогея
на великия славен народ!
Запомни, че си чѐдо на Рила, ...

thedac

Poetry » Civic

2019-05-04T23:23:45+03:00 577 2 5

Засъхнала сълза 🇧🇬

Животът заключава се в това –
голям да порастеш и да обичаш,
да минеш под венчилото с жена,
пленила вечността ти от момиче.
Преселниците в твоята съдба – ...

thedac

Poetry » Love

2019-05-04T00:02:31+03:00 625 2 3

Април 🇧🇬

Не искам ничия корона,
а само меча на звезда.
Животът струва десет кро̀ни,
и се купува с любовта...
Защо царува днес страха ти? ...

thedac

Poetry » Other

2019-04-30T10:55:55+03:00 656 3 1

Към тях 🇧🇬

Погледнете и вижте, деца!
Там сияят щастливи яйца!
Докоснете ги смело сега!
Направете деня си мечта!
Раздвижете ръце за късмет! ...

thedac

Poetry » Philosophical, Civic

2019-04-28T02:05:50+03:00 473

Разпилян 🇧🇬

С хиляди клетници тлея,
рея се – в думи видян.
Старите четници пеят
с влака из този Балкан.
Гара Кръстец е позната, ...

thedac

Poetry » Philosophical, Civic

2019-04-27T20:28:05+03:00 591

Може би 🇧🇬

Влакът си лети през градовете,
тракат колелата по света...
Може би топил е ледовете
там, където няма топлина.
Може би един човек е чакал ...

thedac

Poetry » Love

2019-04-24T22:00:41+03:00 603 1 4

Пътник през времето 🇧🇬

По влакове и вечни коловози
не спирам да пътувам и вървя.
Животът е машина и ме вози,
към нива суха, степ или тайга.
В градините на утрото топя се... ...

thedac

Poetry » Other

2019-04-21T01:46:08+03:00 531 1

Изповедта на една сълза 🇧🇬

Изгубих се в световната мазà,
затрупана сълза от архетипи.
В поезия въздига ме нощта –
човек-луна, над болките и дните.
Защо ли сме сърдити на това, ...

thedac

Poetry » Philosophical

2019-04-20T11:06:37+03:00 473 2 6

Воаяж 🇧🇬

Хей, омбрè, накъде си поел?
Стара гара изпива лъчите...
Ти завари ли вкупом лъжите
под гърдите на тъмен тунел?
За трофей ли преплува морето? ...

thedac

Poetry » Other

2019-04-16T08:26:50+03:00 507

Историята на едно Куче 🇧🇬

Аз – Хачико, ще остана и ще чакам този ден,
в който моя мил стопанин ще остави знак за мен.
Много хора ме докосват и не виждат мъка в гръб,
той, животът, ръб е остър, но понякога и тъп.
В глъб съм куче от пътеки на изстрадали съдби, ...

thedac

Poetry » Other

2019-04-13T10:21:19+03:00 418

Друмник без следа 🇧🇬

Ще се срещнем на Компаса след словесния ми трен,
аз пътувах в първа класа – в ден, от блясък озарен.
Колко струва да мъдрувам като друмник без следа,
и света ти да преплувам – дъх на пролетна дъга?
Там, в нивята, спят лозята и шушукат си в съня, ...

thedac

Poetry » Love, Philosophical

2019-04-12T11:35:07+03:00 418 1 5

Свят в утробата човешка 🇧🇬

Грозна действителност,
зрееща мнителност –
грееща бдителност
в страх предварителен.
Ние сме зрители – ...

thedac

Poetry » Other

2019-04-07T10:49:44+03:00 354 1

Нерешимият проблем 🇧🇬

> Аз съм неизлечимо недоволен. Не е важно колко
> добре е свършено нещо, винаги има нещо, което е нужно да се поправи,
> има проблеми, които е необходимо да се решават, има нещо, на което е нужно внимание. – Джаред Лето
Вероятно в днешни времена всеки един от нас се е озовавал пред студеното лице на ...

thedac

Essays » Others

2019-04-04T02:17:50+03:00 1.1K