Оглупявам ли? Все тъй съм си горда
и кой ли дивата във мене ще опитоми.
Отдавна беснея като опожаряваща орда
и смело препускам връз нелепи мечти.
Отдавна спрях на мъжете да вярвам, ...
Жената на четирийсет се ражда
наново - от утробата на нови светове.
Надраснала детинското, тя дважди
е по-чаровно и усмихнато дете.
Жената на четирийсет е многолика, ...
Виновна съм, че губя почва под краката си,
когато спра за миг да те усещам,
виновна съм, че нощем яхвам вятъра
при тебе да ме отведе на тайна среща.
Виновна съм, че за света оставам сляпа, ...
Луната кротичко валеше през прозореца,
а в стаята миришеше на бор,
разпалено в камината дървата спореха
и на отлитащото време правеха разбор.
Свещùте в свещника наплитаха къдели ...
Обратното летоброене почна...
Откакто ти в живота ми дойде
часовникът ми спря. Дали нарочно
да удържи отлитащите часове?
А после затиктака някак вечно, ...
Не помня първите любовни трепети,
навярно никога не съм ги чувствала,
дали сърцето ми било е все заето
по самодивските пътеки да се спуска?
Целунатите скули как горят не помня, ...
Искам да порасна. Да ми стане тясно
в телесната ми хижа. Но уви,
широко ми е по врата. И ми е ясно,
че със мечтите ще троша скали!
Преди да се науча да вървя, притичах ...
Търси ме там, където се понася
на бурята смразяващият смях
и есенният пощальон разнася
предвестниците на долитащ сняг.
Ще нося шепа спорадична болка, ...
Из дом от восък, който се разтапя
от пламъка на всяка малка свещ,
аз бродя. Тъмни стаи и подземия
укриват неизказан мой копнеж.
Сновa из твоя дъх, преплитащ ...
През сезона „Любов“ не окапват листата,
той се стеле без шум над кънтящото лято,
в сенокоса се крие, със дъгата флиртува,
с дъх на свежи малини тишината целува.
И се спуска игриво по пързалките зиме, ...
Поспри до мене, имам да ти кажа
толкоз много неизказани неща...
На бързи обороти времето минава,
дари ме с мъничък отрязък от деня.
Дари ме с време, колкото е нужно, ...
Върба самотница. Под нея бряг изронен.
Стои прекършена над мъртвата вода,
линее бавно и изсъхва, сякаш спомен,
изстрадан спомен след неистова тъга.
Не иска пролети, ни сокове предишни. ...
Кажи ми приказка за лека нощ,
от тези, дето не приспиват,
а дрехите раздират като с нож
и страстите разпалват, диви...
Кажи ми приказка за две ръце, ...
Ж ълти изгреви нощта посичат,
И здялани с магическа ръка,
В ъв синьо небесата се обличат,
Е фирно засияват пурпурни утра.
Я рък сън не спира да ме следва - ...
Кой каза, че не съществуват приказки
дори и за пораснали деца?
Откриваш само нужните съставки
и в приказен превръща се света!
Основно трябва ти един вълшебник, ...
Защо ми е слънце? Със твойте лъчи
ще сгрееш деня ми дъждовен!
Пелин е животът, но с теб не горчи,
до теб всеки миг е съдбовен!
Защо ми е сън? Да сънувам морава ...
Красиви правиш всичките ми дни
и нощите по-светли са със тебе.
Обичам те, щастлива съм и ми личи,
за миг не искам с друг да те заменям!
И отминава лятото ми като сън, ...
Ще ми се случи, но няма да е днес -
да пия от очите ви умора,
да бягам тъжна сред окъпания лес
от сълзите на множество безлични хора.
Ще ми се случи, ала не сега - ...
Остави ме да изкупя всичките ти тревоги!
Обещавам ти вярност...
каквато има кокичето към първата пролет
(нима може да ù изневери с други сезони),
каквато има луната към любимите ù звезди ...
... Любовта не се описва с думи,
не се побира само в две слова,
вселена е от трепетни безумия,
които преоткриваш на мига!
За тях не ти е нужна подготовка, ...
Припомних си една легенда стара
за Повелителя на земните стихии,
пазителя на равновесието, Аватара.
Днес вече знам, Владетелят си ти!
Нали Вода си - чиста, животворна, ...
Цветовете на живота се преливат
от гълъбово-сиво в нежна резеда,
нюанс в нюанса дръзко се излива,
за да оформи пъстротата на деня.
Утрото започва като първа пролет ...
