Валери_Станков
1,063 results
СОЛ В ГЪРЛОТО
От простичкия факт до артефакта
се вие път, но той не ми тежи.
Живея, пъхнал пръсти във контакта! –
горя на късо само пред лъжи. ...
  226 
КАКВО СЕ СЛУЧВА В СМАХНАТИЯ СВЯТ
... когато легна в моя стар креват и той под мен изскърца си зловещо,
какво се случва в смахнатия свят, във всеки миг с душата си усещам –
момченце ли простенва в своя сън? – за своята изгубена играчка,
или реди си тъпото "дрън-дрън!" във подлеза след теб крадлива вр ...
  205 
БАЛАДА ЗА ОТМИНАВАЩИТЕ ЖЕНИ
... не знам защо жените все ме гледат със бялото на своите очи? –
изглежда, придирчив съм напоследък – старея, и по всичко ми личи,
минават покрай мен, не се и трогват, че видимо изглеждам тъй щастлив,
усещат ли, че ги рисувам с поглед? – и, че ги пиша в римички с курсив, ...
  153 
ЕДНО ПУХЧЕ ОБИЧ
… седя си на вечерната тераса – и мисля си под залеза червен –
каквото днес не смогнах да сколасам, ще си го свърша утре-вдругиден,
на Влада ново стихче ще напиша, на моя син ще купя колело,
в писателската моя свята ниша ще пийна с кеф едно шише мерло, ...
  159 
ЗАЩОТО БЯХ ВЪРТОПЧЕ СВЕТЛИНА
… започнах да се нервя на света, че си мълчи пред моите въпроси –
защо мръсникът трупа куп злата, а нищият пред черквицата проси?
Защо – към едного ако сме зли, дечицата си галим с топли шепи?
Защо се будим с Третите петли – все по-самотни, тъжни и нелепи? ...
  290 
ДЕМОНЪТ НА ВРУБЕЛ
… понеже Времето реве и стене, и аз си го записвам с благ молив,
как да стопирам Земното въртене, че да се будя сутрин все по-жив? –
отново да се видя див и влюбен, след две-ти петилетки все тъй млад,
и в мен отново Демонът на Врубел да се събужда в смахнатия свят, ...
  121 
СОНАТА ЗА СЪБОТЕН ЪГЛОШЛАЙФ
... събота е – време за ремонти, да излезе някой с ъглошлайф,
джендърът съсед да се наконти, да ме поздрави със give me five,
в кофата да препера две ризи – чиста риза някому да дам,
по Гезмето – скитник без мангизи, да вървя нататък – и насам, ...
  112 
В ДЪРЖАВАТА НА ПАДАЩИЯ МРАК
… как искам да се метна в някой влак и да избягам нейде надалече,
в Държавата на падащия мрак до гуша ми дойде! – да дишам вече,
да ме будалкат още – от зори! – кохортите от властни политици,
които трупат злато и пари във шкафчето! – а ние дъвчем трици, ...
  120 
КРАЙНА ГАРА ВАРНА
... понякога и аз се разтоварвам от римите, връхлитащи по мрак –
замъквам се самин на гара Варна, изпращам и посрещам влак след влак,
подпирам си ръждясалия буфер, тропосвам гаровия си площад,
с куп книги в мукавения ми куфар, с това ли ще ме помни този свят? – ...
  158 
МОЕТО МИНАЛО
… аз някога минавах през стени,
търкалях се из най-зловещи бездни,
но ето, че дойдоха други дни! –
в които съм дъртаче – безполезник. ...
  231 
СРИЧКА В БОЖИЕТО СЛОВО
Живея във премъдри тишини –
говоря само – ако ме попитат.
Понякога мълча по цели дни,
по-древен и от камък в неолита. ...
  147 
КЕСТЕНЧЕ ЗА СПОМЕН ОТ ВАЛЕРИЙ
... и лятото – слънчасал развейпрах,
отнесе го Вълшебникът с килима,
пет кестенчета, мила, ти събрах! –
да ти е топла идещата зима, ...
  353 
ЕСЕНЕН ШАНСОН ОТ АЗНАВУР
С девойката, която тананика
на пейката шансон от Азнавур,
направо бяхме лика и прилика! –
тя – хубавица, аз – опасно щур. ...
  144 
ЕДНО ГРАДЧЕ, ЗАБРАВЕНО ОТ БОГА
… през облака Луната се промуши – и закроти световния катун,
и старият албанец Сиваюши приседна в двора със лула тютюн,
градчето включи своя телевизор и сетне във фотьойла се стиши,
и вятърът вързунките със чироз започна на перваза да сушѝ, ...
  125 
СВЕТУЛКАТА НА БОГА
… така и не успях да разбера защо съдбата беше с мене груба? –
светулчиците мои Бог прибра, напъха ги в най-гнилата коруба,
отнесе ми последнощо щурче – и славейчето мое скри навеки! –
и днес – додето Времето тече, вървя си все по грешните пътеки, ...
  134 
МОЯТА МАЛКА ТАЙНА
Което знам, за другите е тайна.
А аз си знам, че нищичко не знам.
Из мозъка ми – в гънката нетрайна,
на капки капе сетната ми RAM. ...
  279 
МИГ
... дали поради липса на култура, или защото тъп съм като пън,
седя и пия бира на бордюра – и залезът настройва ме за сън,
мангалите с маркуча си измиха асфалта – и край мен се разхлади,
и варненската уличка е тиха като кръчме в хотелче с три звезди, ...
  98 
МЪЖЪТ ОТ НОЩНИЯ БРЯГ
... парцалите морето си развлачи – и тръшна ги на есенния плаж,
с клошарите изпих едно коняче и сръбнах си лула тютюн – яваш,
на сухец – под обърнатите лодки, разстлах на завет своето сетре
и сетне хапнах с две рибарски котки последния сафрид на чепаре, ...
  125 
ДУПКА В ПЕЙЗАЖА
… седя си на прозореца и гледам как вече съм излишен в този свят –
не хлопа на вратите ми съседът – за сол! – да хапне сладко на обяд.
И пощальонът спря да вик: – Поща-а! – пред моите залостени врати.
Съседката с пиринчената брошка отказа днеска да ме приюти! ...
  132 
ПЪТНИК КЪМ БЕЗКРАЯ
… нахълтвам си в последните лета, в които ми остана да живея,
и радвам се на дребните неща! – седалка ми отстъпват във тролея,
във стария квартален магазин на касата дори не ме пререждат! –
и слънчицето в небосвода син ми носи сутрин Обич и Надежда, ...
  159 
ПОЕЗИЯТА, МОЯТА СЪПРУГА
Поезията – страшното ми бреме.
Жена – залутан силует в мъгла.
Тя не пристига никога навреме –
да ѝ река: – Добре си ми дошла! ...
  269  10 
ПОЕЗИЯТА – МОЯ БУДНА КОМА
... небето тътри плочи теракот
и сякаш мачка залеза с фадрома –
и аз – нали съм пълен идиот,
ще поседя в дъжда на вълнолома, ...
  220 
КОКТЕЙЛ ЗА БЕДНЯЦИ
... живея между не и да,
между тоягата и моркова,
и моят вик за свобода
е гръм от тапата ви коркова. ...
  161 
САМ В ЛИТЕРАТУРНАТА МЪГЛА
… моите побратими по рими спряха във Фейсбук да ме четат –
литнаха с Вълшебните килими някъде – към по-добрия свят,
сигурно си имат много грижи в своя ямб, в дактил или хорей,
и ръката спря да им се движи, че да драснат тихичко Здравей! ...
  313 
ЕНЕРГИИ „ЧИ“
… понякога се мъча да изглеждам пред хората наистина добре! –
с пуловера си – кукувича прежда, с изпраното си преди век сетре,
с обувките, обрасли с водорасли, с мелтемите – из моята брада,
хем белите ми ризи са прекрасни! – и пасват на сакото в резеда. ...
  124 
ПЕСЕН ЗА ДОБРОТАТА
… какво ни пречи утре призори да вярваме в добрите перспективи –
да се събудим малко по-добри? – и ако Бог рече – и по-щастливи?
На просяка пред Храма да дадем последното във джоба ни петаче?
И да почерпим масленка със крем момченцето, което тихо плаче? ...
  292 
ТАЙНА ВЕЧЕРЯ ЗА ДВАМА
... моля те, пръжни ми две кюфтета, искам да вечеряме със теб,
нека вятър в „Младост-4” шета, мракът вън да стелва черен креп,
да летят последните таксита, подир тях патрулка да пищи,
с тия две кюфтенца до насита да си хапнем – само аз и ти! – ...
  188 
ГОЛЯМОТО СТОЛИЧНО МЕТЕНЕ
Понеже все работя за „Мерси!” –
и цял ден бачкам като ненормален,
и нямах никви кинти за такси,
пък и за две-три бирички сабален, ...
  164 
ОКЕАНЪТ СЕ РАЖДА ОТ РУЧЕЙ
... вятър къща и граници няма, както рибата няма си дом –
тази мъдрост я помня от мама и повтарям си я мълчешком,
остарях, оглупях общо взето! – ала както животът върви,
щом реша да преспя на полето, Бог ми стелва бездънни треви, ...
  105 
СМЕТКАТА, МОЛЯ!
Една задача с малко неизвестни
не е решена още от света –
защо? – когато псетата са бесни,
си мъркат котараците в нощта, ...
  159 
ГОСПОД И СЛЕД МЕНЕ ЩЕ ОШЕТА
… облаците мъкнат сури дрипи, слънцето зад хълма се покри,
лятото извика „Ой-ла-рипи!“ – сетне скри се нейде вдън гори,
вехти чехли есента засурка – в глог, бодил и трън се опетла,
вятърът застърга с едра шкурка, лъсна ги! – плешивите била, ...
  186 
ЗДРАВЕЙ, МОМИЧЕ, АКО МЕ ОБИЧАШ
... денят не беше с нищо по-особен, дойде и тръгна си без много шум,
изгубих те в софийския следобед, май, беше нейде в подлеза на ЦУМ,
ще кажеш, че ветрецът те отвея от „Сердика” към „Г. М. Димитров”,
и стръкчето ми – бяла орхидея, след миг по теб повехна от любов, ...
  226 
ДЕНЯТ НА НЕЗАВИСИМОСТТА
Ще сляза днес и ще копая двора.
Ще се натряскам още на обяд.
Не искам най-зависимите хора
тържествени слова да ми четат. ...
  327 
ВЪЗХВАЛА НА МОЯТА СЪСЕДКА
… съседката, която всяка вечер ми свири на пиано Дебюси,
ми звънна на вратата и ми рече: – Валери, няма кой да ме спаси!
Ела? И донеси по-яки клещи, че бойлерът ми прави номера –
щом потекат водите му горещи, без теб от студ направо ще умра! ...
  169 
... ако питаш как съм, пия бира
и си гладя бялата брада –
слушам как се смъкват от баира
полковете черни на дъжда,
и текат ми покриви и стрехи, ...
  126 
НЯКОЙ МИСЛИ ЗА ТЕБ
Някой мисли за теб
и ти става красиво от факта –
сякаш слънчице в степ
грейва – бяла жълтица във ракла, ...
  195 
МЕЖДУ МЪДРЕЦА И ГЛУПАКА
… доде глупакът плямпа, но какво? – дори и той, горкичкият, не знае,
мъдрецът си мълчи по същество – тъй ни налива ум! – безлихвен заем,
вторачен кротко в нашите очи, претегля всеки жест! – и всяка дума,
готов е сякаш да ни заличи – да ни изтрие! – с блага хлебна гума, ...
  187 
ПИСМО ОТ РАЯ
... добре живях на Синята планета –
знам как се кара с двеста – и със две,
събрах пари – и купих колелета
на моите прекрасни синове, ...
  133 
РАПСОДИЯ НА КРУШОВО ЛИСТО
... когато си отиде панаирът
и сгъне циркът гнило шапито,
и листопадът почне да жонглира
с последното от лятото листо, ...
  168 
ЧЕРНО КОТЕНЦЕ С БЯЛА ОПАШКА
Бог изглежда сигнали ми праща –
снощи в мрака, по-чер от перде,
черно котенце – с бяла опашка! –
на вратата ми тихо дойде. ...
  163 
Random works
: ??:??