Валери_Станков
1,062 results
ВСИЧКАТА БОЖИЯ ЛЮБОВ
… време ми е вече да изчезна – нейде си! – из по-добрия свят,
да летя в космическата бездна, дето всеки ще ми бъде брат,
дето и светулката в гората ще ми слита в шепата – сестра! –
искам – Добротата ми е свята! – в своята душа да побера, ...
… време ми е вече да изчезна – нейде си! – из по-добрия свят,
да летя в космическата бездна, дето всеки ще ми бъде брат,
дето и светулката в гората ще ми слита в шепата – сестра! –
искам – Добротата ми е свята! – в своята душа да побера, ...
306
3
4
ЛУДО СТИХОТВОРЕНИЕ
… под мижавото слънце на ноемврий вълна́та кърти черните скали.
А вятърът в тръстиките се нерви – търкаля срещу мен валма бодли.
Пресипналите гларуси пикират, изопват върху плажа сив шпалир.
Със Лудия на Варна пием бира – бродяги в поднебесния Всемир. ...
… под мижавото слънце на ноемврий вълна́та кърти черните скали.
А вятърът в тръстиките се нерви – търкаля срещу мен валма бодли.
Пресипналите гларуси пикират, изопват върху плажа сив шпалир.
Със Лудия на Варна пием бира – бродяги в поднебесния Всемир. ...
135
3
3
МОЯТА ВЯРНА ЕСЕН
... в неокосените треви,
надянала съдрана риза,
по хълма есента върви –
и сякаш че за мене слиза, ...
... в неокосените треви,
надянала съдрана риза,
по хълма есента върви –
и сякаш че за мене слиза, ...
143
3
2
НОЩТА ПРЕД БАЛОТАЖА
Просват дрипи и парцали сури облаци над мен.
Няма кой да ме погали, да почерпи бира – кен.
В таралежовите локви шляпа есенният дъжд.
Проститутки две сиротни чудят се дали съм мъж. ...
Просват дрипи и парцали сури облаци над мен.
Няма кой да ме погали, да почерпи бира – кен.
В таралежовите локви шляпа есенният дъжд.
Проститутки две сиротни чудят се дали съм мъж. ...
339
2
5
СТРЪКЧЕ ЕСЕННА ТРЕВА
... есента по летни еспадрили
запристъпва в дългите треви –
гащница – на вили-мотовили
цял ден из стърнището върви, ...
... есента по летни еспадрили
запристъпва в дългите треви –
гащница – на вили-мотовили
цял ден из стърнището върви, ...
109
2
2
АВТОПОРТРЕТ С МЕТЛА
... понеже мога сръчно да мета,
пък – и от глад за да не се спомина,
метач цаних се в служба „Чистота” –
и – ей ме, на! – във Морската градина, ...
... понеже мога сръчно да мета,
пък – и от глад за да не се спомина,
метач цаних се в служба „Чистота” –
и – ей ме, на! – във Морската градина, ...
148
5
5
ЖЕНА
... Жената е небе за птици – и майчица на светлини,
със роклица на вихрулици из моя светъл сън ситни,
тя ме посочва, тя ме иска, тя ме избира, тя мълви –
момче, готова съм за риска да тръгнем в дългите треви, ...
... Жената е небе за птици – и майчица на светлини,
със роклица на вихрулици из моя светъл сън ситни,
тя ме посочва, тя ме иска, тя ме избира, тя мълви –
момче, готова съм за риска да тръгнем в дългите треви, ...
140
3
3
АВТОПОРТРЕТ С КАСКЕТ ПРЕД ХРАМА
... когато нямаш никакви мангизи и няма със какво да купиш хляб,
и сам переш кириливите си ризи, и цял ден мъкнеш железа за скрап,
и съчленяваш градските кашони със три въженца простичък сезал,
и книжици продаваш – за милиони, на пейката във своя тъп квартал, ...
... когато нямаш никакви мангизи и няма със какво да купиш хляб,
и сам переш кириливите си ризи, и цял ден мъкнеш железа за скрап,
и съчленяваш градските кашони със три въженца простичък сезал,
и книжици продаваш – за милиони, на пейката във своя тъп квартал, ...
131
2
2
ВНЕЗАПНА ЛАСКА
… щом някой ден се скрия от света на някоя по-хубава планета,
и стихчета ще пиша – и чета! – на извънземния орляк врабчета,
ще си броим по цяла нощ звезди със някое зеленичко човече –
ще му река и как мечтах преди да те прегърна в есенната вечер, ...
… щом някой ден се скрия от света на някоя по-хубава планета,
и стихчета ще пиша – и чета! – на извънземния орляк врабчета,
ще си броим по цяла нощ звезди със някое зеленичко човече –
ще му река и как мечтах преди да те прегърна в есенната вечер, ...
131
4
4
ГЛАГОЛИ
... вятър стене, грачи гарван, сурна се по гръб мъгла –
вълна с денкове стоварва – да ги чепка! – е дошла,
студ в светулкови коруби, студ в човешките души,
из тревите – проснат губер, зайчето преде с уши, ...
... вятър стене, грачи гарван, сурна се по гръб мъгла –
вълна с денкове стоварва – да ги чепка! – е дошла,
студ в светулкови коруби, студ в човешките души,
из тревите – проснат губер, зайчето преде с уши, ...
124
2
1
САМОТА
... тишина, самота – във която
ти си бръмбар, туширан по гръб.
Свърши твоето мъничко лято
в повсеместната мирова скръб. ...
... тишина, самота – във която
ти си бръмбар, туширан по гръб.
Свърши твоето мъничко лято
в повсеместната мирова скръб. ...
175
5
3
КУФАРЪТ НА ВЛАДА
Денят дойде на варненската гара.
Ти не пристигна с нощния експрес.
С клошарина си делнахме цигара.
С кафенца – две, от автомата – нес. ...
Денят дойде на варненската гара.
Ти не пристигна с нощния експрес.
С клошарина си делнахме цигара.
С кафенца – две, от автомата – нес. ...
191
2
2
ПИСНА МИ, БОЖЕ!
… моля те, Боже? – когато се сбъдне в Рая и моят последен живот,
някъде там – в небесата отвъдни, цял ден да хвъркам на автопилот,
малка светулка – продупчила мрака, птица, пронизала синята вис,
писна ми вече два века да чакам, Господи, Ти да ме викнеш на бис! ...
… моля те, Боже? – когато се сбъдне в Рая и моят последен живот,
някъде там – в небесата отвъдни, цял ден да хвъркам на автопилот,
малка светулка – продупчила мрака, птица, пронизала синята вис,
писна ми вече два века да чакам, Господи, Ти да ме викнеш на бис! ...
204
3
4
ЕСЕНЕН ПАНАИР
На сина ми Иван Станков
Над мочурливите лагуни навървят жерави ята.
Потеглят цигански катуни да калайдисват пак света.
Момите стягат се за бани – там ергенашът серт кълби. ...
На сина ми Иван Станков
Над мочурливите лагуни навървят жерави ята.
Потеглят цигански катуни да калайдисват пак света.
Момите стягат се за бани – там ергенашът серт кълби. ...
153
2
2
СМИРЕНИЯ
... със цялото смирение, което
премина в мен от моя стар баща,
обичам всичко живо под небето,
което хвърля сянка над света – ...
... със цялото смирение, което
премина в мен от моя стар баща,
обичам всичко живо под небето,
което хвърля сянка над света – ...
144
4
1
ХАОС
Господи, кой съм в световния хаос? – питам и отговор просто не ща.
Сигурно мама роди ме нахалост? – бях вейхайвей и за моя баща.
Нито живях в светли бездни от Обич, нито изгарях в несвестни мечти.
В пранги, вериги, синджири и скоби моят животец и мен озапти. ...
Господи, кой съм в световния хаос? – питам и отговор просто не ща.
Сигурно мама роди ме нахалост? – бях вейхайвей и за моя баща.
Нито живях в светли бездни от Обич, нито изгарях в несвестни мечти.
В пранги, вериги, синджири и скоби моят животец и мен озапти. ...
132
2
1
ВЯТЪРЪТ
... връхлетя убийствено внезапен,
хвърли се – от тръс във кариер,
ви, скимтя – и сетне взе да хапе –
пуснат стафордширски териер, ...
... връхлетя убийствено внезапен,
хвърли се – от тръс във кариер,
ви, скимтя – и сетне взе да хапе –
пуснат стафордширски териер, ...
131
3
2
ЕДИН ПОСЛЕДЕН ЕСЕНЕН ШАНСОН
… мете Айшето жълтите листа и в дрипави чували ги събира.
На Седмата ми пейка Есента допива предпоследната ми бира.
Мелтемът чорли нейните коси и тихо дипли светлата ѝ рокля.
На лятото – из сетните роси! – ще я търкулна, че да се омокря. ...
… мете Айшето жълтите листа и в дрипави чували ги събира.
На Седмата ми пейка Есента допива предпоследната ми бира.
Мелтемът чорли нейните коси и тихо дипли светлата ѝ рокля.
На лятото – из сетните роси! – ще я търкулна, че да се омокря. ...
323
2
4
КОЙ СЪМ АЗ?
Вятърът в шубраците си охка, сетне сякаш шибва ги с камшик,
подир миг – в къртичината рохка – шмугва се и слепият къртик,
кротко таралежът, щом топурка – чорли туфи есенни листа,
и мъгла преде като на хурка кукувича прежда над света, ...
Вятърът в шубраците си охка, сетне сякаш шибва ги с камшик,
подир миг – в къртичината рохка – шмугва се и слепият къртик,
кротко таралежът, щом топурка – чорли туфи есенни листа,
и мъгла преде като на хурка кукувича прежда над света, ...
160
1
1
БЛАГОДАРЯ ТИ, ГОСПОДИ!
… забравих вече колко време мина, откакто съм дошъл на този свят,
обаче с всяка следваща година, сполай ти, Боже, ставам все по-млад! –
вървя по праведните Ти пътеки! – загърбил слава, власт – и суети,
щастливец съм да бъда Твой навеки, че с много Обич Ти ме приюти. ...
… забравих вече колко време мина, откакто съм дошъл на този свят,
обаче с всяка следваща година, сполай ти, Боже, ставам все по-млад! –
вървя по праведните Ти пътеки! – загърбил слава, власт – и суети,
щастливец съм да бъда Твой навеки, че с много Обич Ти ме приюти. ...
181
2
5
ЕДНО ЛЕТЯЩО СТАРЧЕ
... а напоследък взех и да мъдрея – и на това дойде му вече ред –
не соча с показалец полилея, когато давам някому съвет,
в сълзицата на всекиго се вглеждам и, ласкав като вятър през април,
не тъпча върху ничий стрък надежда и не сека, преди да съм садил, ...
... а напоследък взех и да мъдрея – и на това дойде му вече ред –
не соча с показалец полилея, когато давам някому съвет,
в сълзицата на всекиго се вглеждам и, ласкав като вятър през април,
не тъпча върху ничий стрък надежда и не сека, преди да съм садил, ...
256
3
4
ТАТУИРОВКА
Отмина пощальонът тая заран.
От теб отдавна нито вест, ни кост.
И иде ми да къртя тротоара
с две кирки, с три лопати, чук и лост. ...
Отмина пощальонът тая заран.
От теб отдавна нито вест, ни кост.
И иде ми да къртя тротоара
с две кирки, с три лопати, чук и лост. ...
156
2
2
БЛАТО ОТ ЛЪЖИ
… започнах да прощавам все по-често на всеки, който ме будалка с кеф! –
не ми ли върнат в магазина ресто – там вечно ме пързалят на верев,
когато вечер просякът пред храма се качва в своя черен „Мерцедес“,
или пък – че вечеряла е мама? – със три яйца и шунка! – хемендекс, ...
… започнах да прощавам все по-често на всеки, който ме будалка с кеф! –
не ми ли върнат в магазина ресто – там вечно ме пързалят на верев,
когато вечер просякът пред храма се качва в своя черен „Мерцедес“,
или пък – че вечеряла е мама? – със три яйца и шунка! – хемендекс, ...
127
2
2
ТИ ЛИ ЗАСТРЕЛЯ АЛЕКСЕЙ ПЕТРОВ?
… тъй както снощи скитах по „Леге“, си рекох: – Много лош късмет, Валерка! –
не щеш ли? – най-зловещото ченге! – ми каза: – Лична карта за проверка!
Изгледа ме със поглед див на рис! – записа ЕГН, адрес – и логин.
На помисъл и дело аз бях чист! – такъв си дишам цял жив ...
… тъй както снощи скитах по „Леге“, си рекох: – Много лош късмет, Валерка! –
не щеш ли? – най-зловещото ченге! – ми каза: – Лична карта за проверка!
Изгледа ме със поглед див на рис! – записа ЕГН, адрес – и логин.
На помисъл и дело аз бях чист! – такъв си дишам цял жив ...
126
3
2
ВЕЧНАТА ЖЕНА
… къде ли да те скрия от света, във който с теб сме зрителна измама? –
във стихчето, което ти плета? – или в колибка с покривче от слама,
дали на някой стар, напуснат плаж, на завет ли? – зад гърбавите дюни,
щом кротичко река си „Отче наш!“, в най-скришната Любов да се целунем, ...
… къде ли да те скрия от света, във който с теб сме зрителна измама? –
във стихчето, което ти плета? – или в колибка с покривче от слама,
дали на някой стар, напуснат плаж, на завет ли? – зад гърбавите дюни,
щом кротичко река си „Отче наш!“, в най-скришната Любов да се целунем, ...
217
3
4
МЪЖЪТ, С КОГОТО АЗ НЕ ПИХ КАФЕ
... не зная кой е турил две кафета
на стълбите пред стария хотел,
оставил ми е своята пурета,
запалката дори не си е взел, ...
... не зная кой е турил две кафета
на стълбите пред стария хотел,
оставил ми е своята пурета,
запалката дори не си е взел, ...
224
2
4
В СКУТА СИ МЕ ГУШНА БАБА ЗИМА
… зимата на прага ми потропа с дрипаво елече без хастар,
мислех – хляб ли иска, или сопа, или пък една лопатка жар? –
скитница, довлякла се от хълма, в своето стайче я приютих,
проста радост взе да я изпълва, щом ѝ рекох тоя малък стих, ...
… зимата на прага ми потропа с дрипаво елече без хастар,
мислех – хляб ли иска, или сопа, или пък една лопатка жар? –
скитница, довлякла се от хълма, в своето стайче я приютих,
проста радост взе да я изпълва, щом ѝ рекох тоя малък стих, ...
150
2
3
СМЪРТТА НА СТАРАТА СМОКИНЯ
... не знам защо безплодната смокиня комшията започна да сече,
и в утринта, така прекрасно синя, проскърцваше нещастното дръвче,
израснало ми досами перваза, под сянката му хвърляхме белот,
навярно Господ беше го наказал? – че ни веднъж дори не даде плод, ...
... не знам защо безплодната смокиня комшията започна да сече,
и в утринта, така прекрасно синя, проскърцваше нещастното дръвче,
израснало ми досами перваза, под сянката му хвърляхме белот,
навярно Господ беше го наказал? – че ни веднъж дори не даде плод, ...
161
2
1
БЪЛГАРИЯ УМИРА
... тополите жълтеят като свещи и тихо гаснат в утринния зрак,
и жълтата луна над тях се блещи – един, търкулнат в Нищото, петак,
и охлювът през мокрите дъбрави сребристата си диря очерта,
с дрипливичко сетренце без ръкави възкачва се на хълма есента, ...
... тополите жълтеят като свещи и тихо гаснат в утринния зрак,
и жълтата луна над тях се блещи – един, търкулнат в Нищото, петак,
и охлювът през мокрите дъбрави сребристата си диря очерта,
с дрипливичко сетренце без ръкави възкачва се на хълма есента, ...
215
4
5
МОЛИТВА ЗА ПОЕТИТЕ НА БЪЛГАРИЯ
Аз не познавам весели Поети! – край тях с години плаках, пях и пих.
Разбрах, че не в лъжливи пируети! – от Болката се ражда всеки стих.
Дори да го натикат във боклука, и там ще пее в ямб – или в хорей.
Не жажда нито „Нобел“, нито „Букър“ – един невероятен вейхайвей! ...
Аз не познавам весели Поети! – край тях с години плаках, пях и пих.
Разбрах, че не в лъжливи пируети! – от Болката се ражда всеки стих.
Дори да го натикат във боклука, и там ще пее в ямб – или в хорей.
Не жажда нито „Нобел“, нито „Букър“ – един невероятен вейхайвей! ...
415
4
6
ПОСЛЕДНАТА ЦИГАРКА ЗА ДЕНЯ
… като си пална сетната цигарка – която сръчно Владето ми сви,
присядам си на пейката във парка и тихичко си казвам „С 'est La Vie!“,
допивам кротко третата си бира, додето смислям своя минал ден –
едно печално старче във Всемира! – потънало във залеза над мен, ...
… като си пална сетната цигарка – която сръчно Владето ми сви,
присядам си на пейката във парка и тихичко си казвам „С 'est La Vie!“,
допивам кротко третата си бира, додето смислям своя минал ден –
едно печално старче във Всемира! – потънало във залеза над мен, ...
108
3
1
КОТЕТО НА СТАРАТА ТОПОЛА
Не зная как на старата топола
това бездомно коте се качи,
ала събра народ като за МОЛ-а! –
и в небесата вперихме очи. ...
Не зная как на старата топола
това бездомно коте се качи,
ала събра народ като за МОЛ-а! –
и в небесата вперихме очи. ...
163
1
4
ЧОВЕКЪТ С ТЪЖНИТЕ ОЧИ
Да запомня Човека, който сяда край мен на кафе
и във своята чашка пластмасова кротко се взира,
и се гушва в ревера на сетрето си – беж кадифе,
да не пукне от студ – самотяга, слетял от Всемира. ...
Да запомня Човека, който сяда край мен на кафе
и във своята чашка пластмасова кротко се взира,
и се гушва в ревера на сетрето си – беж кадифе,
да не пукне от студ – самотяга, слетял от Всемира. ...
117
2
1
НИЩО ДРУГО
Навярно в мен душата се смири, преди да литне с облачето бяло –
престанах да си мисля за пари, за своето безценно, вехто тяло,
какъв съм, кой съм и защо бях тук? – не си задавам тъпите въпроси,
дали денят лопатка със боклук, или коматец топъл хляб ми носи? ...
Навярно в мен душата се смири, преди да литне с облачето бяло –
престанах да си мисля за пари, за своето безценно, вехто тяло,
какъв съм, кой съм и защо бях тук? – не си задавам тъпите въпроси,
дали денят лопатка със боклук, или коматец топъл хляб ми носи? ...
147
2
3
ПЛАЖ, ОКТОМВРИЙ И МОРЕ
Барче. Масичка за двама.
Плаж. Октомврий. И море.
Малка водка. Двеста грама.
Ти – във рокля на каре. ...
Барче. Масичка за двама.
Плаж. Октомврий. И море.
Малка водка. Двеста грама.
Ти – във рокля на каре. ...
386
5
6
ЗНАХАРИНЪТ ОТ ВАРНА
… изглежда, наближавам възрастта, в която нищо няма да ми липсва –
ще пиша книги, книги ще чета! – и ще си хрупам с биричката чипса,
ще гледам как девойчици вървят на пръсти покрай Седмата ми пейка,
ще им се нежа – старец белобрад! – чиято младост нейде си офейка, ...
… изглежда, наближавам възрастта, в която нищо няма да ми липсва –
ще пиша книги, книги ще чета! – и ще си хрупам с биричката чипса,
ще гледам как девойчици вървят на пръсти покрай Седмата ми пейка,
ще им се нежа – старец белобрад! – чиято младост нейде си офейка, ...
209
2
1
МОЛИТВА ЗА МОЯТА БЪЛГАРИЯ
... дрипясала от скитане по хълма, към мен заслиза тихо есента,
мъглата просна мократа си вълна връз плетените пръти на плета,
и попът, пийнал вино – две-три кани, брадата си захвана да тресе,
и черният рояк шосейни врани огракваше безмълвното шосе, ...
... дрипясала от скитане по хълма, към мен заслиза тихо есента,
мъглата просна мократа си вълна връз плетените пръти на плета,
и попът, пийнал вино – две-три кани, брадата си захвана да тресе,
и черният рояк шосейни врани огракваше безмълвното шосе, ...
320
2
5
КЪЛБО ОТ РИМИ
… изглежда, че навреме остарях – и кефи ме, че нямам време вече,
и дишам си между сълза и смях, един старик! – на римите обречен,
и връзвам ги – една подир една – да се ветреят – чирози на низи! –
опастрих ги от завист, злост, вина и нося – чисти! – белите си ризи, ...
… изглежда, че навреме остарях – и кефи ме, че нямам време вече,
и дишам си между сълза и смях, един старик! – на римите обречен,
и връзвам ги – една подир една – да се ветреят – чирози на низи! –
опастрих ги от завист, злост, вина и нося – чисти! – белите си ризи, ...
139
4
3
БАЛАДА ЗА ТЪРПЕЛИВАТА КАПКА
... най-търпеливата в света, блестяща, малка, упорита,
с каква изящна простота! – дълбае капката в гранита,
а той е страшно търпелив – и като жаден я преглъща,
но капката спотайва взрив във своята дълбока същност, ...
... най-търпеливата в света, блестяща, малка, упорита,
с каква изящна простота! – дълбае капката в гранита,
а той е страшно търпелив – и като жаден я преглъща,
но капката спотайва взрив във своята дълбока същност, ...
154
2
2
СОЛ В ГЪРЛОТО
От простичкия факт до артефакта
се вие път, но той не ми тежи.
Живея, пъхнал пръсти във контакта! –
горя на късо само пред лъжи. ...
От простичкия факт до артефакта
се вие път, но той не ми тежи.
Живея, пъхнал пръсти във контакта! –
горя на късо само пред лъжи. ...
226
3
7
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
