Валери_Станков (Валери Станков) - Works

Девойката от варненския плаж 🇧🇬

ДЕВОЙКАТА ОТ ВАРНЕНСКИЯ ПЛАЖ
... както си вървях по плажа
във един прекрасен ден,
зърнах – честно да ви кажа,
ах! – девойка с бронзов тен. ...

Валери_Станков

Poetry » Love

2024-11-18T18:09:06+02:00 378 1 1

Хляб от думи 🇧🇬

ХЛЯБ ОТ ДУМИ
Не ме люля виенско колело.
Животът ми бе истинска пързалка.
В световъртеж между добро и зло
светът и мен по цял ден ме будалка. ...

Валери_Станков

Poetry

2024-11-18T13:01:18+02:00 414 2 2

Рисунка с въглен на асфалта 🇧🇬

РИСУНКА С ВЪГЛЕН НА АСФАЛТА
... а чайките прощален кръг извиха
за сбогом над стишеното море,
и есента до мен се кротна – тиха,
развяла жълта рокля на каре, ...

Валери_Станков

Poetry

2024-11-18T09:46:12+02:00 304 4 3

Да ви обичам 🇧🇬

ДА ВИ ОБИЧАМ
Достойнство, доблест, доброта и чест,
коя от тези думички е слаба? –
глава веднъж не преклоних до днес
във битката убийствена за хляба. ...

Валери_Станков

Poetry

2024-11-17T20:36:24+02:00 313 2 2

Проговорили мълчания 🇧🇬

ПРОГОВОРИЛИ МЪЛЧАНИЯ
Понякога, когато съм на кеф,
при мен тогава просто празно няма –
ще пусна и последния си лев
във шепата на просяка пред храма, ...

Валери_Станков

Poetry

2024-11-17T15:37:27+02:00 348 5 3

Възпитаване на Мъж 🇧🇬

ВЪЗПИТАВАНЕ НА МЪЖ
Жените ме направиха добър.
То не, че и преди не бях добър, де! –
научих се да ходя под чадър
и да не съм разпасан и разгърден. ...

Валери_Станков

Poetry

2024-11-17T08:35:25+02:00 330 3 3

Вълча молитва 🇧🇬

ВЪЛЧА МОЛИТВА
Цепят просторите чорлави мълнии.
Див – върху покрива дъжд громолѝ.
Зимата слиза по голите хълмове.
Вятърът тръска валма от бодли. ...

Валери_Станков

Poetry

2024-11-16T17:52:33+02:00 281 2

Колко малко остана 🇧🇬

КОЛКО МАЛКО ОСТАНА
Колко много се мина.
Колко малко остана.
Може би догодина
ще съм вятър в Балкана. ...

Валери_Станков

Poetry

2024-11-16T10:01:54+02:00 341 3 4

Килерът на мама 🇧🇬

КИЛЕРЪТ НА МАМА
... уютна ми е есента,
и, скрит в килерчето на мама,
открехнал прашните врата,
ѝ виждам жълтата пижама, ...

Валери_Станков

Poetry

2024-11-15T16:06:31+02:00 284 2 3

Котето, което не пресече 🇧🇬

КОТЕТО, КОЕТО НЕ ПРЕСЕЧЕ
По-живичко от изгрева карминен,
от кълбовидна мълния пред скок –
едно котаче искаше да мине
шосето край панелния ни блок. ...

Валери_Станков

Poetry

2024-11-15T09:32:47+02:00 317 2 2

Ела 🇧🇬

ЕЛА
Падат изгреви мъртвородени.
И подгонени сякаш с камшик,
ветровете работят на смени –
всеки ден. Всеки час. Всеки миг. ...

Валери_Станков

Poetry » Love

2024-11-14T20:23:51+02:00 322 2 2

Моето рошаво врабче 🇧🇬

МОЕТО РОШАВО ВРАБЧЕ
... защо ли точно мен си набеляза
туй рошавичко есенно врабче? –
със човчица ми чука на перваза,
не дойда ли – ми тропа със краче, ...

Валери_Станков

Poetry

2024-11-14T15:58:12+02:00 325 3 2

Селфи с есента 🇧🇬

СЕЛФИ С ЕСЕНТА
... капят мъхестите дюли,
чак земята се тресе –
вятър орехите брули
покрай пустото шосе, ...

Валери_Станков

Poetry

2024-11-14T12:05:05+02:00 296 2 3

Това бях Аз 🇧🇬

ТОВА БЯХ АЗ
... по своя друм животът си минава
и аз – додето още съм отсам,
се питам кой съм в уличната врява? –
и отговора си добре го знам, ...

Валери_Станков

Poetry

2024-11-13T16:44:45+02:00 288 2 2

Неонов дъжд 🇧🇬

НЕОНОВ ДЪЖД
... когато край хотела „Плаза”
нахълтат зимни ветрове,
и кацне гълъб на перваза –
да клъвне с теб трохичка-две, ...

Валери_Станков

Poetry

2024-11-12T11:22:49+02:00 392 1 2

Самотникът на Седмата ми пейка 🇧🇬

САМОТНИКЪТ НА СЕДМА МИ ПЕЙКА
… седя самин на Седмата си пейка и си провождам миналия ден –
хем лятото от мене си офейка, хем зимата е зинала връз мен,
и чудя се понявга и се мая? – пред туй, що занапред ми предстои,
не смогна ли да свържа двата края, ще ги рисувам с розови бои, ...

Валери_Станков

Poetry

2024-11-11T20:02:29+02:00 278 3 3

Дворчето на баба 🇧🇬

ДВОРЧЕТО НА БАБА
Разчорли вятър вехтите асми
и дядо пусна пилците на двора,
и курника със слама зазими,
наръси го с игличките на бора, ...

Валери_Станков

Poetry

2024-11-11T14:55:15+02:00 332 2 3

Неделна нежност 🇧🇬

НЕДЕЛНА НЕЖНОСТ
Неделя. Безпределна тишина.
По улици. Градинки. И площади.
Ще кажеш, че е минала война.
В безмълвиците вече ми се гади. ...

Валери_Станков

Poetry

2024-11-11T08:28:28+02:00 304 1 3

Къде изчезна, мое момчурляче? 🇧🇬

КЪДЕ ИЗЧЕЗНА, МОЕ МОМЧУРЛЯЧЕ?
… когато дъжд в прозорците ми плаче и вятър листопадите върти,
мечтая си да бъда момчурляче! – по бяла ризка, с босички пети,
пак да надяна летните бермуди, през парка с тротинетка да летя! –
и с кепчето да хващам пеперуди! – в най-тихите алеи със цветя, ...

Валери_Станков

Poetry

2024-11-10T17:58:31+02:00 349 1 4

Бяло старче във Всемира 🇧🇬

БЯЛО СТАРЧЕ ВЪВ ВСЕМИРА
Седма пейка. Минус седем.
Бира „Старопрамен“ – кен.
Вятър – северен. И леден.
В крайчеца на моя ден. ...

Валери_Станков

Poetry

2024-11-10T10:02:42+02:00 255 2 2

Пътник към Бога 🇧🇬

ПЪТНИК КЪМ БОГА
… Бог невям ме стори на светулка? – и надежда плаха в мен гори –
цяла нощ из моя сън трептулка! – да се будим сутрин по-добри,
аз да дам на просяка пред храма с Обич своя предпоследен лев,
и да купя най-подир – за мама! – кат панама с чисто нов гергеф, ...

Валери_Станков

Poetry

2024-11-09T20:29:36+02:00 267 2 4

Вятър брулна тишината 🇧🇬

ВЯТЪР БРУЛНА ТИШИНАТА
... вятър брулна тишината – листопадите отвя,
скитниче без дом и плата, спря в печалните нивя,
вдигна прашна пашпалига върху гърбавия път,
циганин ли сватба вдига татък есенния рът? – ...

Валери_Станков

Poetry

2024-11-09T15:18:57+02:00 316 3 3

Завръщане при Мама 🇧🇬

ЗАВРЪЩАНЕ ПРИ МАМА
В стаята със мирис на канела
чепка Мама вълнени валма –
и – додето ми плете фланела,
чака да се върна у дома, ...

Валери_Станков

Poetry

2024-11-08T12:45:27+02:00 393 5 4

Догледнѝца 🇧🇬

ДОГЛЕДНЍЦА
… дано ми станеш нявга догледнѝца, когато остарея някой ден –
да гушнеш под крилото си на птица старчочето, което дреме в мен,
със чай от шипки, мащерка и риган да ме събуждаш в седем заранта,
несръчен стих от сетната си книга със блага Обич да ти прочета, ...

Валери_Станков

Poetry » Love

2024-11-07T14:36:03+02:00 376 2 3

Огледало за обратно виждане 🇧🇬

ОГЛЕДАЛО ЗА ОБРАТНО ВИЖДАНЕ
Застанах пред доброто огледало –
огледах се във профил, фас – и в гръб.
И казах си: – Пич, вадиш страшно тяло,
ама си много прост и адски тъп! ...

Валери_Станков

Poetry

2024-11-06T19:28:04+02:00 366 1 3

Попътна песен 🇧🇬

ПОПЪТНА ПЕСЕН
... живях лета на жежки сенокоси,
развлачих зими – вълна на дарак,
и пролети – с девойки светлокоси,
в дъбрави с риган, мащерка и мак, ...

Валери_Станков

Poetry

2024-11-06T11:32:33+02:00 391 2 2

Поглед на дете 🇧🇬

ПОГЛЕД НА ДЕТЕ
... най-смисленото време е, което си го живял със книга – и с дете,
щом показалец вдигнеш към небето, звездите нека с теб да прочете,
душа протегнал в благата си дума, стори му мъдър погледа за миг
и нека Господ води го по друма, че краят ей го, де! – на хвърлей вик, ...

Валери_Станков

Poetry

2024-11-05T18:07:37+02:00 366 4 4

Първият есенен дъжд 🇧🇬

ПЪРВИЯТ ЕСЕНЕН ДЪЖД
Небето върху Варна се нагрочи,
изсипа в парка тонове вода,
и кметът тротоарните си плочи
излезе да намести под дъжда, ...

Валери_Станков

Poetry

2024-11-04T17:57:42+02:00 270 1 2

Eдно дете на Мировата скръб 🇧🇬

ЕДНО ДЕТЕ НА МИРОВАТА СКРЪБ
Навярно стар, далечен мой предтеча
венчал ме е за Мировата скръб?
Живея си – и никому не преча –
и никому не съм обръщал гръб. ...

Валери_Станков

Poetry

2024-11-04T13:51:00+02:00 405 3 3

Чаша сок от киви 🇧🇬

ЧАША СОК ОТ КИВИ
… понякога забравям, че съм стар – почти като Байкушевата мура,
че на калъч търкалях своя зар, пък и съдбата беше с мене щура,
пързалях се в измамни синеви и сривах се във мракове зловещи,
и в моето горчиво „Се ла ви“ изгарях – сякаш в доменните пещи, ...

Валери_Станков

Poetry

2024-11-03T08:32:45+02:00 373 3 3

Четене на нощното небе 🇧🇬

ЧЕТЕНЕ НА НОЩНОТО НЕБЕ
... там, дето вятър кестените клати
и чорли некосените треви –
като че ли му плащат три заплати
през моите поляни да върви, ...

Валери_Станков

Poetry

2024-11-02T15:55:26+02:00 302 1 1

Рисунка на любимата Жена 🇧🇬

РИСУНКА НА ЛЮБИМАТА ЖЕНА
... понякога във вашите компютри рисувам ви я с Б-2 мек молив –
Жената, след която всяка сутрин си казвам, че светът е тъй красив,
две обечки, камея, тъмна шнола – и рокличка надиплена – солей,
понякога сънувам, че е гола! – дошла да ми рече едно: – Здравей! – ...

Валери_Станков

Poetry » Love

2024-11-01T18:14:27+02:00 458 1 3

Циганско лято 🇧🇬

ЦИГАНСКО ЛЯТО
... денка си октомврий натовари
и потъна в мировата скръб,
облаци – небесни катунари,
влачат небесата ми на гръб, ...

Валери_Станков

Poetry

2024-11-01T12:25:30+02:00 280 2 1

Писателската ниша на Поета 🇧🇬

ПИСАТЕЛСКАТА НИША НА ПОЕТА
Дали защото адски изтрещял, във този свят не смогнах да се впиша –
живея в проста къщичка от кал – в писателската своя свята ниша,
събуждам се със птиците в зори, нареждам вързуници от дактили,
не са ми нужни слава, власт, пари – и, да ги трупам, просто нямам сили! ...

Валери_Станков

Poetry

2024-10-31T19:28:19+02:00 276 2 1

300 000 палта 🇧🇬

300 000 ПАЛТА
... есента се случи гадна, в стъклената тишина
рано връз тревите падна – ледна, първата слана,
нощем спря и листопадът в моя сън да шумоли –
две Айшета на площада го насметоха с метли, ...

Валери_Станков

Poetry

2024-10-29T17:45:52+02:00 329 1 2

Спомен за Поет 🇧🇬

СПОМЕН ЗА ПОЕТ
... каквато прежълтяла тишина савани върху плажа тихо стели,
ще кажеш, че е минала война – и след войната няма оцелели,
спасителят чадърите прибра във склада за надежди и илюзии,
със сламена капела с три пера последното му гадже се изхлузи, ...

Валери_Станков

Poetry

2024-10-29T07:36:16+02:00 360 2 2

Делириуми в есенния парк 🇧🇬

ДЕЛИРИУМИ В ЕСЕННИЯ ПАРК
На пейката седях, бях леко трезвен –
направо ангел в Райските поля,
когато зърнах стръмния ти глезен,
и всичко изведнъж ми просветля! ...

Валери_Станков

Poetry » Love

2024-10-28T19:04:34+02:00 419 3 3

Леко трезвен 🇧🇬

ЛЕКО ТРЕЗВЕН
Седя на бордюра със третата бира,
а Варна край мен се прибира да спи.
И лятото нейде без мен абдикира –
в съня ми дори не дъхти на липи. ...

Валери_Станков

Poetry

2024-10-28T12:12:23+02:00 371 3 3

Парадът на еднодневките 🇧🇬

ПАРАДЪТ НА ЕДНОДНЕВКИТЕ
Мен тая заран малко ме е яд.
Не питайте защо съм тъй посърнал.
Часовника си върнах с час назад,
но младостта си мога ли да върна? ...

Валери_Станков

Poetry

2024-10-27T12:10:17+02:00 365 5 5

Писмо от Четвърти километър 🇧🇬

ПИСМО ОТ ЧЕТВЪРТИ КИЛОМЕТЪР
... аз винаги живея на ръба,
и благославям лудостите свои –
удобен съм за удари в гърба,
за челен сблъсък в острите завои, ...

Валери_Станков

Poetry

2024-10-26T12:32:47+03:00 329 2 1