Валери_Станков
1,691 results
АЗ СЪМ ТВОЕТО МЕЧОЧЕ
… по софийските пресечки се разхождат бели мечки,
сняг се сипе на парцали пред Централни хали.
В миг изгубих ум и дума, скрих се в подлеза на ЦУМ-а,
щом трамвайчето изхлопа върху мен – към Попа. ...
  264 
СМЪРТТА НА ЕДНО КОТАРАЧЕ
Кола го блъсна. Котето издъхна
на метри от Колхозния пазар.
Загърна го във дрехата си връхна
един случаен варненски клошар. ...
  252 
ЛУДА ПЕСЕН
... в града отново се завечерѝ.
По улиците тръгнаха ченгета.
Казанът със боклука си гори.
Вони на студ, на ужас и несрета. ...
  300 
КАПКОМЕРЪТ НА БОГА
Навярно ще ме помните с едно, че влюбен бях във хората лъчисти,
че различавах плява от сено – и лъчих злото с черните му смисли,
че друмника посрещах като брат, към мен навървил своите пътеки,
и вярвах, че ще грейне този свят все по-красив и по-добър за всеки, ...
  187 
ЖИВОТ МЕЖДУ МЪДРЕЦА И ГЛУПАКА
… живях добре с мъдреца и глупака, що Бог във мене кротко приюти –
доде мъдрецът тихо цепи мрака, глупакът все тъй тънеше в мечти,
със тях не вдигнах Слоновата кула – и помежду им праведно живях,
сега разбирам – бил съм кръгла нула, едно човече, станало за смях, ...
  220 
ПОЕТИТЕ НА ТОЗИ СВЯТ СМЕ ЛУДИ
… когато одъртея – и когато ще съм ненужен никому старчок,
ще проумея – Времето е злато – и щедро всекиму го сипе Бог,
не пропилях дори секунда всуе! – от мравката с трошица по-голям,
мълча с надежда някой да ме чуе и в светли рими да му се раздам. ...
  344 
ХЛАПЕТО
Мечтая си да бъда пак момче.
Да си надяна светлите бермуди.
Когато лятно слънце напече,
във кепчето да хващам пеперуди. ...
  208 
КЪЩИЧКА ЗА ПТИЦИ
... с пет остъргани дъсчици, с гвоздейчета – шепа дреб,
проста къщичка за птици – снощи я сковах – за теб,
вярвам, че ще ти хареса, щом ми прилетиш от юг,
утре ще ти дам адреса в месинджъра на Фейсбук – ...
  247 
Ела – несвястна те ща! –
тиха, бясна – роса и стихия в степта,
да ти пия тревите – да си диви пелини
на моите жадни уста –
къбовидните мълнии в мен да търкаляш на бъчви, ...
  261 
АВТОПОРТРЕТ ПО ЗАЛЕЗ
... навярно подир птичите ята ще се смотая някой ден в пейзажа,
дано даде ми Бог две-три лета? – каквото още имам, да го кажа,
да си допея, да се измълча на български език! – да си поплача,
душа да ви разстеля – и бохча, под топлата ми пепелна погача, ...
  217 
РЕЧНИК НА МАЛКИТЕ НЕЩА
... обичам малките неща,
с които този свят е вечен –
да се събудя сутринта
и тихо да заспивам вечер, ...
  272 
ДВАНАЙСЕТ КОЛЕЛЦА ОТ ДИМ
Аз вярвам,
че ще ми се случат
и няколко добри неща –
най-сетне тъпата ми участ ...
  240 
ЕДИН ХУДОЖНИК СИ ОТИВА
... разсъмването предстои, а ти си вече адски буден,
но розовите ти бои изсъхнаха – в безброй заблуди,
низ от химери преживя, стишил надеждата си жива,
и татък снежните нивя примъкваш си на гръб статива, ...
  310 
ЖЕНИТЕ СИ ГОВОРЯТ ЗА МЪЖЕ
… когато си говорят за мъже, жените стават толкова красиви! –
и – стиснал две яйца на Фаберже, край дях допивам сокчето си киви,
наливам си и водчица „Smirnoff“, потънал във мълчание Христово,
аз просто онемявам от Любов! – захласнат от красивото им слово, ...
  278 
НАРЪЧНИК ПО ТАБЛА ЗА ШАМПИОНИ
Защото хвърлях цял живот калъч,
а зарчето се шмугна под килима,
и мен ще ме прониже слънчев лъч,
а после вече няма да ме има. ...
  224 
БОГОЯВЛЕНИЕ '2025
... през портите със Райския обков пристъпва Бог по своята пътечка,
при нас навярно слиза – за Любов! – и нека тя за всеки бъде вечна –
за старчето с душица на дете, потънало с бастунчето си в храма,
за паячето – взело да плете за сън хамаче! – в стаята на мама, ...
  259 
ЗА МИГ СЪМ ВЪРХУ ВЪЖЕНИЯ МОСТ
Ще постоя на въжения мост.
Ще гледам как реката си отива.
Спокоен съм. На този свят съм гост,
изпил до дъно чашата горчива. ...
  239 
БОЖЕ, В РАЯ ИМАШ ЛИ КОМПЮТРИ?
… за едничко само си мечтая – по е просто от парче бял хляб –
този свят да бъде топла стая със диванче, печка, стар долап,
с котенце, заспало на миндера – да преде уюта с две уши,
мъките, в които бяхме вчера, Бог в душите наши да стиши! ...
  266 
ТАВАНСКА РАПСОДИЯ
... таванчето, в което си живея,
и трупам в рими своя трудов стаж,
на сто и девет метра е от кея –
пак толкова – до варненския плаж, ...
  235 
ПРАШИНКИ ОТ ВЪЛШЕБНИЯ КИЛИМ
… нали съм по рождение скиталец, бая с това натрупах трудов стаж,
на пясъка ви пиша с показалец: – Добре дошли на варненския плаж!
Да седнем под обърнатите лодки? Лула каба тютюн да изкадим?
Доде мълчим – замислени и кротки, от нас животът литва яко дим. ...
  219 
ВНЕЗАПНИЯТ МЪЖ
... бос – по лунната пътека, цял живот вървя към теб,
искам гривата ти мека да развихря! – вятър в степ,
твоите прекрасни рокли! – вейнал пак нашир и длъж,
във прегръдките ти кротки да съм твой внезапен мъж, ...
  253 
НОЩ НА ВАРНЕНСКИЯ ПЛАЖ
... бях се смъкнал на Гезмето за следобеден алай,
и, погледнат общо взето, сякаш бях в домашен Рай,
Варна дремеше, и – мокър, лъсна кметският паваж,
а във барчето Джо Кокър трупаше пресипнал стаж, ...
  217 
ПИСМА В НЕБЕТО
... нали сме всинца Божии деца, и дишаме тъй праведно и просто –
аз всяка сутрин пиша писъмца и пращам ги по птиците на Господ,
Той сигурно в небесния килер? – със ластиче ги връзва и ги трупа,
пък аз го викам – с хлебеца ми чер да хапнем от любимата ми супа, ...
  222 
МОЛИТВА ПО НИКОЕ ВРЕМЕ
Аз съм минал човек – и дълбоко е моето минало,
всяка негова страница вече хиляден път я чета.
Прекосявам света, а пред мене е Времето – зинало
да ме глътне в бездънните свои, беззъби уста. ...
  218 
АВТОПОРТРЕТ СЪС СНЕЖИНКА
... вятър скита на кокили в заснежените нивя –
тръни и валма бодили с бяс в корията отвя,
слънчицето се нагрочи – сури като дим в кюмбе,
облаците тежки плочи мъкнат в ниското небе, ...
  203 
ДВЕ ВОДКИ „SMIRNOFF“
… за мен навярно мислиш, че съм луд,
че абсолютно станал съм излишен? –
по цяла нощ разлиствам вестник „Труд“,
но нито ред за тебе той не пише, ...
  217 
АВТОПОРТРЕТ С МУШКАТО
... понякога съм толкова раним, че сигурно приличам на мушкато,
на изфирясал в облаците дим, на залез – разпилял кервани злато,
на малкото синигерче в ръжта, което – ужким, пее? – а писука,
и на момче, прескочило плета, наместо да премине комшулука, ...
  251 
НОЩЕН МЪЖ
Циганското лято си офейка.
Сякаш че потъна вдън гори.
Мракът просна дрипава жалейка.
И Луната в облака се скри. ...
  273 
РОМАНС ЗА НОЩНА ВАРНА
... вместо да върви на село, там да копа с пот на чело,
в Шишковата ми градинка наркоманът спинка.
Хищни нощни невестулки – дебнат градските патрулки,
джендър в рокля със дантела зъзне пред хотела. ...
  205 
ДОДЕТО ПРЕЗ СВЕТА СЕ ВЕТРОЛЕЯ
… аз сякаш съм се проснал по очи във храма, който съградих от рими,
и Бог над мен загадъчно мълчи, доде Го моля: – Боже, помогни ми?
Поне за миг ми протегни ръка? – да стана! – и да Ти вървя по Пътя.
Да плискам всяка Твоя светлинка! – и нищо моя взор да не помътя! ...
  262 
ПРЕДИЗВИКАН ОТГОВОР
... твърде късно ми е вече да променям своя стил,
и съм демоде човече – в ямб, хорей, или в дактил,
виж, сегиз-тогиз ги мешам амфибрахий с анапест,
и тогава ставам смешен, плача – тъжен и злочест, ...
  234 
СЪНУВАМ ТЕ В СВЕТУЛКОВИ КОРУБИ
... снегът ще запечата до април
пропуканите мои керемиди,
ще си изчезна – тъй недраг-немил,
без никаква надежда да се видим, ...
  198 
СУПА ЗА БОГА
... хем Дядо Коледа дойде,
хем край на Коледните пости! –
сварих си супичка с фиде
от пилешко филе – без кости, ...
  284 
АНАЛИЗ НА ЗАЛЯЗВАЩОТО СЛЪНЦЕ
... не ме е еня въобще
какво ще стане по-нататък –
светът дали ще разчете
от мен словесен отпечатък, ...
  245 
АЗ ДОЙДОХ, ЗА ДА БЪДЕШ МАРИЯ!
Извини ме, че се сгромолясвам –
вихър в топла купа със сено,
в тази Коледна нощ си прекрасна! –
не една! – три Марии в едно, ...
  285 
БЯЛО КОТЕНЦЕ С ЧЕРНИ УШИ
... бяло котенце с черни уши,
може би зажадняло за ласка,
приближи ме – и се престраши! –
в миг ръката ми благо одраска. ...
  302 
ИГУМЕНЪТ НА РАЯ
… някога, когато бях по-млад, по-красив – и някак си по-умен,
вярвах в Божията благодат – в някой манастир да съм игумен,
щом пропеят Третите петли, да отварям портите на храма! –
да ви срещам със добре дошли! – пък и друга радост да си нямам, ...
  216 
БЛАГОСЛОВ
… каквото ми е дадено от Бога, със него си живея цял живот –
торба със рими мъкна в изнемога – и сигурно изглеждам идиот?
Във всичките възможни психиатрии ме вписаха в графата „Много луд!“
А аз в кълбо надежди необятни търкалям се във бездни черен студ. ...
  275 
ПРИБИРАМ СЕ ВЪВ СВОЯТА ДУША
… Природата започна да злобее – суграшица и преспи тежък сняг –
и вятър вие – все по-ненадеен, нехранимайко зъл! – немил-недраг,
зад облаците слънцето се сгуши, харман мъглата просна – сур солей,
и няма кой под кривите ми круши да ми рече поне едно: – Здравей! ...
  258 
ИЗРЕЧЕНО ВЪВ ВИРТУАЛА
Нима живея в свят на глухонеми?
Кому да кажа тихичко: – Здравей!
По улиците бродят джи-ес-еми! –
вторачени във своя тъп дисплей. ...
  312 
Random works
: ??:??