Валери_Станков
1,586 results
ЖЕНА С ГОБЛЕН НА СКУТА
... нали съм за последен път момче, а ти тъй топличко ела! – ми каза,
дойдох да дишам в твоето стайче с червеното сакъзче на перваза,
със губера връз твоето легло, с пътеките – в антрето ти застлани,
и снимка от Триградското ждрело, която с тебе щракнахме си лани, ...
  315 
ЧОВЕКЪТ КРАЙ КАЗАНА ЗА БОКЛУК
Искам вечер със хлебеца мек и със мравката, дето щипука,
да прегърна горкѝя човек! – който рови в казана с боклука,
да му кажа сполай ти, братле, че ми даде очи да прогледна! –
за какво ми е контрафиле? – щом ми зъзне душичката ледна, ...
  268 
МОКЪР СПОМЕН ЗА ПОЕТ
... мъкне се мъгла през Варна със подгизнали поли,
димна, лепкава и сярна – вдъхнеш ли я, чак боли,
минувачите са мокри – в шапки, суичърти, палта,
и от хлъзгавия покрив – кап-кап! – капе пролетта, ...
  245 
ПОДИР НЕПОСТИЖИМАТА ЖЕНА
... IQ-то ми не бе на висота, когато ти на пътя ми се мярна –
и гледах те със зяпнали уста! – Жената, най-красивата във Варна,
когато ти подаде ми ръка, едвам си казах името: – Валерий! –
не смогнах нито дума да река – жив кроманьонец в пещерни галерии, ...
  234 
СВЯТ БЕЗ ЧЕРНОВА
... а Бог е всъде, в стръкчето трева, във камъка, в мравунячето, в хляба,
създавал е света без чернова – единствен! – и такъв, какъвто трябва,
боклука смел – за по-голям уют, в неделята поседнал е на бира –
след седем дни усилен кърски труд! – труда си да огледа под Всемира, ...
  193 
КЪЩИЧКА ОТ ДУМИ
Без камъни и пясък, вар и сува,
додето мъкнах своя мъчен стих,
не знам защо на мене ми се струва,
че къщичка от думи построих. ...
  186 
ЕДНО СМЕШНО СТАРЧЕ
... о, колко ми е смешно, че не съм сега на тридесет и три години,
като ударен от внезапен гръм на плажа – сред жени по монокини,
да им изплувам 200 метра кроул и Майкъл Фелпс дори да ми завиди! –
нос Галата да стигна – сам и гол, в пасажите скумрии и сафриди, ...
  219 
ДА МЕ ПРИСПИВАШ В ОБЛАЧЕ ЛЮБОВ
Следобедът се рейна яко дим и срути се след слънцето на хълма,
а ние с теб под залеза седим, мълчим – и тиха радост ни изпълва,
аз кротко роша твоите коси, ти чорлиш ми сплъстеното брадище
с надеждицата – Бог да ни спаси във къщичка със одър и огнище, ...
  258 
СЕДЕМ ОБЛАЧЕТА БЕЛИ
... седем облачета бели подир птичите ята,
накъде ли са поели? – скитничета над света,
от небесните затвори светли бегълци – в зори,
върху бащини ми двори хвърлят сенчици добри, ...
  500 
МОЛЯ ТЕ, СТЪПВАЙ НА ПРЪСТИ!
Трябва да минеш на стиснати пръсти през моите степни пожари.
Трябва да зинеш, да стинеш до синьо в океани от айсбергов лед.
Мене не Тайсън ме би – мене ме удряха челно комети, квазари.
Мен ме въргаляха корита на сибирски реки из зъбати чакъли безчет. ...
  178 
СПОМЕН ЗА МЕДЕЯ
... и тъй както лодкарят престава в нощта да гребе
и със тяло натиска пробойните в своята лодка,
но – побъркан, се люшка компасът, и висне небе,
из което Земята отдавна е скъсала котва, ...
  483 
ЛЮБОВНА ГРАВЮРА ОТ ХIХ ВЕК
Най-странното е, че сега ще ни обесят на площада.
С еленовите ни рога ­– за сладкия ни грях награда.
За отмъщение дори под нас и кладата ще лумне.
Сеирът, щом е без пари, събира умни и безумни. ...
  190 
ПАУЛУ КОЕЛЮ В СОФИЯ
... като беден роднина от село,
спрял в града да си купи кибрит,
ти пристанах във София смело! –
пълен селю във профил на вид, ...
  555 
АЗ ИСКАМ ДА ТЕ ПОМНЯ ВСЕ ТАКА
Калоферският влак пристигна рано.
Завари ме със бирата в ръка.
И аз ти казах стих от Дебелянов –
аз искам да те помня все така. ...
  207 
ЛУДИЯТ ПРЕД ХРАМА
... а пролетта се случи зла –
натресе се със гръм и мълнии,
след тях и жълтата мъгла
бинтова долове и хълми, ...
  209 
ЖЕНАТА ОТ ВЕЧЕРНАТА МИ ПАМЕТ
... понякога се случва и това – забравям те за няколко минути,
зениците ти – лятна синева, косите ти – връз топлите ми скути,
мелтемът чорли моята брада – тъй чепка водораслите на кея,
въртя се ни жив, ни умрял в града и чудя се? – без тебе как живея, ...
  212 
МОЛИТВА С ПРОТЕГНАТА ДУША
… и все по-мъдър, все по-благ, простил ненавист, злост, обида,
седя на своя гърбав праг – мъж, хлътнал в залеза на рида,
спокоен съм – за всеки миг, що Бог търкулва ми по хълма –
едно врабче със „Чик-чирик!“ с Любов душата ми изпълва, ...
  512 
ПОРТИЕРЪТ НА РАЯ
Дано един ден Господ се реши
да ме цани за портиер на Рая? –
да срещам хората с добри душѝ
и с тях да дишам в радостна омая. ...
  217 
БОГ ПЛАЧЕ МОЖЕ БИ ЗА МЕН
... непризован, неприложим – във безпаричие до лактите,
без мен Вълшебният килим лети към по-добри Галактики,
полека-лека – и от мен, си тръгват най-добрите възрасти –
и как да пея – вдъхновен? – като не ми достига въздухът, ...
  220 
ПЕСНИЧКА ЗА СТАРИЯ ПОЕТ
... когато старият Поет престане стихове да пише,
и призори се буди в пет със чувството, че е излишен,
и свит в кревата на кравай, разлистя сетната си книга,
горчи му утринният чай от мащерка, липа и риган, ...
  180 
АВТОПОРТРЕТ С ГЪЛЪБ
Гълъбчето, дето късно снощи
ми влетя във малкото стайче,
чѐте електронните ми пощи,
клъвна си от хляба ми парче, ...
  195 
БОЖЕСТВЕНИЯТ ХИМН НА СВЕТЛИНАТА
... проводих най-добрите си лета, но всякоя секунда ми е свята –
щом слънчицето грейне, си чета добрите писмена на светлината,
човек ли е, да му подам ръка, дори да ме захапе! – злобно куче,
Божествена е всяка живинка! – поне това през болките научих, ...
  219 
ЧОВЕКЪТ ОТ ФЕЙСБУК
... с илюзията, че сме още живи, за себе си говорим във Фейсбук –
разменяме си щедро смет за сливи със вярата – да бъдем вечни тук,
делим си интернетните пространства и за едното глупаво "Мерси!"
на всекиго от нас духът му странства с надеждицата Бог да го спаси. ...
  210 
ГЪЛЪБИЦЕ, В СЪНЯ МИ ЗАГУКАЛА
... ние влязохме вече във скуката, с кеф си казваме: – Лека нощ! –
гълъбице! – в съня ми загукала, май, не спим вече в звездния кош,
напоследък са много особени всички срещи във Blizoo и Twoo,
и са ялови всички следобеди! – с дълги разговори по същество, ...
  244 
АЗ СЕ НАУЧИХ ДА ЧЕТА
... красивото на старостта
е в тайнството – да бъда хрисим,
от мене нищичко в света! –
да знам, че вече не зависи, ...
  246 
ДЕВОЙКА С БАНСКИ НА ЦВЕТЯ
... къде се дяна лятното момиче с красивия си бански на цветя? –
навярно подир сенчиците птичи – и тя! – на юг от мен си отлетя,
остави ми прекрасната си шнола – да си защипвам бялата брада,
капела с три пера – широкопола, да се развея някой ден в града, ...
  543 
КАРТИЧКА ОТ СЕЛО
Къщичка – керепичарка.
Прочка. Плочи. И бръшлян.
Дядовата паламарка.
Бабиният стар сукман. ...
  207 
МЪЖЪТ ОТ ЗИМНИЯ ПЛАЖ
... каква хрущяща тишина,
и стъпките ми гълта плажът,
и тук-там слънчеви петна
на дъх от мене – се покажат, ...
  180 
РИСУВАМ КЪЩИЧКА С КОМИН
... понякога, когато съм самин – и струва ми се, че ще полудея,
рисувам малка къщичка с комин, и есенното слънчице над нея,
пътечката към близката гора, цветята покрай кривата ограда,
и искам в тази къщица добра с теб да живея, мила моя Влада! – ...
  202 
ЕДНА ЦИГАРА ВРЕМЕ
... тъй както си вървях по тротоара, самотен във припадащия здрач,
допуши ми се изведнъж цигара – и спрях един случаен минувач,
извади той пакета – и почерпи, и казах му: – Благодаря ти, брат! –
приседнахме си като двама шерпи, ни той бедняк, и нито аз – богат, ...
  207 
БЕСЕДКАТА НА МОЯТА СЪСЕДКА
Във малката предблокова беседка,
със меката си плетка във ръце,
присяда вечер моята съседка –
плете наопак, сетне – налице, ...
  272 
МЕДЕН МЕСЕЦ С БАБА МАРТА
Животът ме постави пак на карта.
Заби във мен магарешки бодил.
Оженихме се снощи с Баба Марта! –
тъй не дочаках своя мил април. ...
  253 
КЛЮЧЪТ ЗА ВКЪЩИ
Понявга липсващият ключ
така – до ужас, вцепенява,
и дишаш като през маркуч
в добре заключената брава, ...
  168 
БЛИНДИРАН СВЯТ
Нас ни дели един сълзлив панел – мухлясала илюзия за близост,
тъй ми горчи мускатът о 'тонел, когато слушам твоя телевизор! –
дори не знаеш колко ми се ще да ти река наздраве с пълна чаша,
да мезим със картофките соте – и с гъбите от вчерашната каша, ...
  233 
СВЯТ ЗА ОБИЧ И ДОБРО
... навярно ми се връщат добрини,
които нявга някому съм сторил? –
щом Бог ми праща пролетните дни,
и плиска щедро слънчице отгоре, ...
  275 
КРИВОТО ДЕТЕ
... когато ми е мъчно, че светът не е гнездо за пролетните птици,
че радостите стават все по-кът – за сметка на безумни политици,
че ми горчат картофките соте, а новините вадят ме от ритъм,
тогава ставам Кривото дете! – и съм готов със кеф да го наритам, ...
  249 
ТОВА Е МОЯТ ИСТИНСКИ ЖИВОТ
... пари, злата, възторзи и заслуги не ме интересуват въобще,
на мене радостите ми са други – да си живея чист като дете,
събудя ли се сутрин, и да дишам със обич в откачения си ден,
да си седя в писателската ниша над стиховете свои вдъхновен, ...
  222 
СОЛ В ГЪРЛОТО
... дъжд се свлича на масури откъм ниското небе,
тръгват облаците сури – дим през скъсано кюмбе,
а вълните с кеф прескачат гърбавия вълнолом,
с опакото на бръснача бръсна спомена за дом, ...
  308 
СИНЪТ НА СТИХОВЕЯ
... дали е от безсмислените дни, в които пропилях торби с надежди,
вървя в руини прашни съсипни, останали след мен из дните прежни,
надире – там, над птичите бърда! – се ветролеят светлите ми ризи,
цял век си гладя бялата брада, редя години – в стихчета – на низи, ...
  196 
УЧАСТ
… ако нявга изчезна,
запомнете след мене едно –
участта ми бе звездна,
беше слънчево малко петно, ...
  183 
Random works
: ??:??