Валери_Станков
1,161 results
ФРИКАСЕТО НА МАМА
Понеже все се връщам отдалече,
стърча на ветровитото шосе –
и си мечтая мама – утре вечер,
да ми приготви пиле – фрикасе. ...
  174 
АВТОГРАФ ОТ ПЛАШИЛО
Полегна вече слънцето на лакът
по заник – на баира да поспи.
А лятото вехнее все по-яко –
и дрипавеят старите липи. ...
  139 
БЕЗГЛАГОЛНА ВЕЧЕРЯ НА СВЕЩ
Един мъж. И една Жена.
Тераса. Маса. И два стола.
Бутилка водка. И Луна.
По-криворога от гондола. ...
  171 
ДЕТЕ НА БОГА
... дали защото праведно живях – и с Божието слово писах книги,
дори и да умра – не ме е страх! – отвъд ще пея с летните авлиги,
със бъдещето време съм на "ти", със миналото тъй добре се знаем,
че се надявам – Бог да ми прости? – което дадох и го взех назаем, ...
  136 
СВЕТУЛКАТА НА ВАРНЕНСКИЯ ПЛАЖ
... понеже нас съдбата ни разделя – но все не смогва да ни разделѝ,
пак ще те чакам в събота, в неделя да седнем с теб на черните скали,
да те погледам колко си красива! – да ми се вейне роклята ти клош,
за теб и стихче – във това ме бива, да ти напиша в тази свята нощ! – ...
  196 
СТАРЧЕТО НА ВАРНЕНСКИЯ ПЛАЖ
... нали съм жив – тринайста петилетка,
пък и за пенсийка натрупах стаж,
си купих днес момчешка тротинетка! –
и смъкнах се на варненския плаж. ...
  150 
НОВИНИТЕ НА БЪЛГАРИЯ
... аз нямам никаква вина в това, че с мен светът е грозен,
и всяка гнусна новина започва с тоя Христо Грозев? –
потеглил в Англия на лов – и Путин все да му е черен,
в добавък – с Алексей Петров! – и с натрошения му череп. ...
  241 
МЪЖЪТ В МЪГЛАТА
... обръсна вятър сухите бърда, валмата тръни погна с яки пръти,
в разпърцаните щъркови гнезда яйца мъглата сякаш взе да мъти –
развлачиха се мокри тишини – намокриха тютюна ми в чибука,
тъй кротичко и в мен заесенѝ, че даже чух как мравката щипука, ...
  152 
ДЕВОЙЧИЦИТЕ СМЪКВАТ СЕ НА ПЛАЖ
... когато почне слънцето да жули – а то с това натрупа трудов стаж,
девойчици по чехли със пискюли се смъкват пак на варненския плаж,
в торбичките си носят плажно масло, червило и шишичка със вода,
а аз край тях изглеждам тъй ужасно! – със моята разчорлена брада, ...
  158 
ГОСПОДИ, СТОРЍ МЕ СВЕТЛА ПТИЦА?
... лятото ми вече се изниза – съска вятър в сухия камъш.
Ветролея бялата си риза по брега – един скиталец мъж.
Гларуси по дирите ми кротки грозно грачат горното си ре.
Сядам под обърнатите лодки – да погледам бурното море. ...
  157 
РИСУНКА В ПЕЩЕРАТА
Аз не станах човек по собствена воля – баща ми
е поискал да хлътне като звяр в тишините на мама.
Ей ме, на – в пещерите с лък и копие – миг за реклами! –
аз рисувам с чертички господа над полегнали дами. ...
  153 
ВЪЗХВАЛА НА ДУМИТЕ
Защото всяка думичка е връх,
след който са покоите на Бога,
катеря се по думите без дъх,
а на върха ще грохна в изнемога. ...
  171 
ЗЕЛЕНОТО ЧОВЕЧЕ ОТ ВАРНА
... навярно съм Зеленото човече, от Космоса за миг при вас дошло? –
за да ви каже, че светът е вечен! – пък и съвсем не е прогнил от зло,
че хората съвсем не са зловещи – Бог вдига дом в човешката душа,
тъй кротка е вечерята на свещи за всеки гост! – дотътрил се пеша, ...
  174 
ПОЕЗИЯТА – МОЯТА ЖАР-ПТИЦА
... с Поезията – моята светулка,
два века вече дишам на света.
Душата ми ликува – и трептулка! –
когато рими пиша и чета. ...
  188 
МАДОНА В ПАРКА
... и – ако има някой връх,
до днес непокорен от тебе,
това е простичкият дъх
в гръд на Жена! – с кърмилче бебе, ...
  499 
ПОПЪТНА ПЕСЕН
Дали ще ме остави на света,
или ще си поиска да ме вземе,
готов съм да приема участта
да бъда миг от Божието време. ...
  179 
КЕНАРЕНА КЪРПА ЗА МАМА
Нали е градска бабичка от село,
щом вечер от морето духне бриз,
излиза мама с кърпата на чело –
пред входа – да подиша въздух чист. ...
  179 
КЪСО ЛЮБОВНО ПИСМО
... със малкото си врабчово перце от джоба на протритата си риза
ще ти напиша кратко писъмце – за лятото, за слънцето, за бриза,
ще ти разкажа как на моя плаж се люшка нощем сухата тръстика,
и как с "Помагай, Боже, Отче наш!" рибарите потеглят във ачика, ...
  491 
ПИСМО ОТ ИДЕЩАТА ЕСЕН
... връзва паякът хамаци на бодил, леска и клен –
есента ми праща знаци, стара севда – бди над мен,
облаците мъкнат прежда – значи дълго ще вали,
бавна светлинка се сцежда през гевгир като че ли, ...
  186 
РИСУНКА НА АСФАЛТА
... в мига преди да завали,
красива, шеметна и малка,
момиче с дрипави поли,
те нарисувах на асфалта – ...
  447 
ВЪЗХВАЛА НА БОДЛИВИТЕ ТРОХИ
Животът следва своя верен ход –
под небеса – илюзия за стряха,
край мене оглупя бая народ
и много малко хора поумняха. ...
  442 
БАВНИ РАНИ
... и все по-ниско слънцето кърви, мелтемите си Август ветролее,
с печалното и страшно "С 'est la Vie" денят от мен си тръгва ненадеен,
навървиха се птичите ята – безкрайни и безмълвни вързуници,
а аз оставам! – пиша и чета, и ви изпращам рими – дълги птици, ...
  289 
СТЕНАТА
Каква ужасна тишина.
И аз за никъде не бързам.
Пред мен стена. Зад мен – стена.
И аз между стените – вързан. ...
  173 
СТАРЧЕТО НА ДЕТСКАТА ПЛОЩАДКА
Понеже младостта ми беше кратка –
до днес така не се и наиграх! –
се залюлях на детската площадка
на люлката, потънала във прах. ...
  158 
СИНЪТ НА ТИХАТА ВОДА
... все по-навътре в същността на зверски млъкналия камък
дълбая с тъпите длета – и не хвърчат искри и пламък,
плющят над моя черен хляб цял ден сахарските самуми,
каторжник, мъкна – сам и слаб, неизговорените думи, ...
  253 
БЪЛГАРИЯ Е ЯЛОВА ХРАНИЛКА
... дали защото лятото си тръгна, и – да се върне нявга, обеща? –
търкулна се над мен Луната кръгла с надежда да обиколи света,
и аз проводих своя чорлав залез на хълма с подивелите треви,
в небето се подписах с показалец и пожелах си – карай, да върви! – ...
  137 
НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО ГЛУПАКЪТ
... разсмива ме глупакът, но не бих си позволил на стих да го осмея,
вървя край него с обич – благ и тих, по-лек дори от вятърче по кея,
дори си го прегръщам като брат! – прочел от мене повече романи –
щастлив е той във своя глупав свят, а аз – мъдрецът, мъкна живи рани, ...
  168 
ЕНЕРГИИ
Аз целият съм вик. Кълбо от нерви.
Бук – сцепен от светкавици на две.
Изпращам положителни енергии
към времена. Пространства. Светове. ...
  148 
КРИЕНИЦА
... нали на дните ми се вижда краят, преди да си изчезна яко дим,
на криеница със смъртта играя – и засега съм тъй неуловим! –
отлагам – знам ли как? – но още мога – за утре неизбежните неща,
събрал пети, да се кача при Бога, преминал през финалната черта, ...
  231 
ДЕВОЙКИТЕ ОТ ВАРНЕНСКИЯ ПЛАЖ
На плажа съм си утринна звезда, направо съм панел на три етажа,
най-горе – голо теме и брада – под нея няма нищо! – да ви кажа,
избиха се за селфита със мен! – девойки ме връхлитат на орляци –
и черните ми плувки всеки ден отлитат по различни дестинации, ...
  214 
ЕДНО КОМУНИСТИЧЕСКО ПАВЕ
... додето тръпно чаках комунизма,
но комунизмът тъй и не дойде,
аз гледах как животът се изнизва
като вода! – през пукнато биде. ...
  168 
ЛЕТИ, МОМЧЕ!
... отново се завръщам в дните детски,
промъквам се във тях като крадец.
И приказки чета – за Баби Мецки! –
един, почти забравен, Дядо Мец. ...
  153 
СПОМЕН ЗА РОДНАТА КАЗАРМА
Когато бях във родната казарма –
войниче с манлихера на гърди,
изпрати ме, в сълзи обляна, Варна,
но не и таз, която ме роди. ...
  201  10 
ПИСМО ОТ СИВАТА ПЛАНЕТА
... щом хоризонтът опне черен ръб, и аз – поет със другите поети,
примъквам сутрин изгрева на гръб и моля се със обич да ни свети,
отвъд проводил хиляди слънца, да гледам как във лятната омая
се пличкат във фонтаните деца! – красиви като ангелчета в Рая, ...
  136 
МОМИЧЕТО, С КОЕТО БЯХ ВЪВ РАЯ
От старите черешови градини
с по две черешки бели зад ухо
момичето с очи ужасно сини
дойде при мен – и казах си: ...
  176 
1000 ЛЕВА В ШЕПИТЕ НА БОГА
... започнах да се готвя за отвъд –
хиляда кинта скътах в гардероба,
три ризи дадох да ми изперат,
на нощна турих житото и боба. ...
  125 
ТИХА ОБИЧ
... аз ще си тръгна влюбен от света –
във хората, във птиците, в цветята.
Премина ли през Райските врата
Земята ще ми става все по-свята! ...
  512 
ЕДНА ШЕПА ЖИВОТ
... навярно Бог така ми очерта живота между двете крайни дати? –
да дишам с блага Обич към света, във който Той за кратко ме изпрати,
да съм щастлив във всеки литнал миг – и да си вярвам, че ще се повтори,
и в своя ден – по-късичък от вик, да дишам като в шеметна love story! – ...
  136 
ЖИВЕЯ ИЗ КРАСИВИТЕ НЕЩА
... да дишам из красивите неща, с които ми остана да живея –
със спомена за моя стар баща, със детството, политнало от кея,
с видения, от книгите дошли, и хлътнали в безмълвните Вселени,
с Жените, тихо вейнали поли, и тръгнали си – тъй далеч от мене, ...
  178 
АВТОПОРТРЕТ С ТОЯГА
... каквото ми е писано на мен, на другиго едва ли ще се случи –
като че ли танцувам всеки ден последното танго на Бертолучи,
скандален, вакханален – и добър, поко́рен на стихиите мъжага,
ако се влюбя, значи е до смърт, разлюбя ли, сбогувам се веднага, ...
  159 
Random works
: ??:??