Валери_Станков (Валери Станков) - Works

Бездна от Любов 🇧🇬

БЕЗДНА ОТ ЛЮБОВ
… защо ли тъй светът освирепя – не смогнах и до днес да осъзная,
забива се във мен – като скрипя! – нелепото предчувствие за края,
защо се трепем в глупави войни, защо един на друг си правим мръсно,
кой нашите надежди подмени – мечтите ни за Обич да възкръснат? ...

Валери_Станков

Poetry

2024-12-14T17:15:26+02:00 262 2 1

Влакът към зимата 🇧🇬

ВЛАКЪТ КЪМ ЗИМАТА
Мисли за мен, че съм се метнал
във някой ненадеен влак,
душа – безпътна и несретна,
напъхал в смачкания сак, ...

Валери_Станков

Poetry » Love

2024-12-13T09:36:02+02:00 376 3 1

Класното по Български език 🇧🇬

КЛАСНОТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК
Шапката започна да ме стяга
и ще си я грабна някой ден,
ще нарамя пътната тояга
с ризи две в торбето си от лен, ...

Валери_Станков

Poetry

2024-12-12T11:39:52+02:00 332 3 3

Будна кома 🇧🇬

БУДНА КОМА
Без теб живея – сякаш в будна кома.
Но и това е, все пак, „C'est la Vie“.
И моят ден се влачи – все по-тромав.
А в нощите ми сън не ме лови. ...

Валери_Станков

Poetry » Love

2024-12-11T18:57:53+02:00 315 1 3

Едно добро дъртаче 🇧🇬

ЕДНО ДОБРО ДЪРТАЧЕ
… не съм забравил как се диша чисто, какво е да не мъкнеш тежък грях –
в душата ми търкулна Бог мънисто! – с туй камъче два века преживях,
дъртаче – на седемдесет години – но все трептулка в мен едно дете,
за мен дори и пукнат лев не чини какво светът си мисли въобще, ...

Валери_Станков

Poetry

2024-12-11T09:06:01+02:00 303 3 3

Анализ на излишния шум 🇧🇬

АНАЛИЗ НА ИЗЛИШНИЯ ШУМ
Как искам да потъна в тишината,
когато свири сетното щурче,
и в подмола пъстървата се мята,
доде под мен реката си тече, ...

Валери_Станков

Poetry

2024-12-10T15:16:31+02:00 269 2 3

Стихотворение, паднало на бордюра 🇧🇬

СТИХОТВОРЕНИЕ, ПАДНАЛО НА БОРДЮРА
… понякога присядам на бордюра със третата си биричка в ръка
и гледам как градът край мен се щура, и Времето тече като река,
а върху мен се свлича листопадът и аз съм никой в падналия мрак,
в мен рой надежди всуе си пропадат, че някому ще бъда нужен пак – ...

Валери_Станков

Poetry

2024-12-10T09:26:07+02:00 283 2 1

Светът е свято място за Любов 🇧🇬

СВЕТЪТ Е СВЯТО МЯСТО ЗА ЛЮБОВ
... преди да си отида от света, дано не съм нахално неприличен,
ще си поискам няколко неща – да бъда цвете в длани на момиче,
да бъда пролет, слънчице и дъжд, и охлювче в потайно треволяче,
и хаирсъз през цъфналата ръж, кога за дъжд и мъж небето плаче! – ...

Валери_Станков

Poetry » Love

2024-12-09T17:58:00+02:00 319 2 2

Бях, или не бях? 🇧🇬

БЯХ, ИЛИ НЕ БЯХ?
Най-сетне и такива дни дойдоха – да се запитам бях, или не бях? –
и как живях – пияница, пройдоха? – или мъдрец, смирен като монах,
дали след куп излъгани надежди простиха ми добрите ми деца,
дали ще се завърнат дните прежни с избягалите ми Отвъд слънца, ...

Валери_Станков

Poetry

2024-12-09T13:13:25+02:00 282 2 2

Memento mori 🇧🇬

MEMENTO MORI
Сладкото бонбонче „Смекта“ ми напомня, че съм жив,
подир нас остава текстът, писан с простичък молив,
кой си бил, какво си сторил, нищ, или богат на власт,
крах и слава, и love story! – всичко наше чезне с нас, ...

Валери_Станков

Poetry

2024-12-09T08:26:54+02:00 255 1 1

Влакът на Любовта 🇧🇬

ВЛАКЪТ НА ЛЮБОВТА
... покрай старата пекарна – гларус, краднал си бюрек,
чувам – влакът ти към Варна бъхти релсите цял век,
заорал в Девета глуха – през полята с див зокум,
във купето вятър духа – сякаш в Тар и Къзълкум, ...

Валери_Станков

Poetry » Love

2024-12-08T18:24:25+02:00 321 1 1

Меден месец в София 🇧🇬

МЕДЕН МЕСЕЦ В СОФИЯ
Най-после се дотътрих с „Биомет”-а.
И Влада ме посрещна в три без пет.
На гарата изпихме две кафета
със по едно пакетче липов мед. ...

Валери_Станков

Poetry » Love

2024-12-08T08:17:03+02:00 436 1 1

Безсъници 🇧🇬

БЕЗСЪНИЦИ
„И стиховете, дето пишем,
когато краднем от съня си...”
Никола Вапцаров
… животът е едно черпаче сол, ...

Валери_Станков

Poetry

2024-12-07T18:18:24+02:00 280 2 1

Селце край пътя 🇧🇬

СЕЛЦЕ КРАЙ ПЪТЯ
Селце без поп, ченге, дори без кмет,
с ошетани от цигани кошари,
гърнето от разнищения плет
го взеха калайджии катунари, ...

Валери_Станков

Poetry

2024-12-07T12:50:40+02:00 299 5 4

Жените са понякога щастливи 🇧🇬

ЖЕНИТЕ СА ПОНЯКОГА ЩАСТЛИВИ
… най-тихото листо от листопада – и капчица от есенния дъжд
ще подаря на милата ми Влада, дано да ме запомни – светъл мъж,
перце от отлетелите ми птици, че да си пише стихчета в зори,
и да я гледам в сините зеници – за мен ли Обич, Боже, в тях гори? ...

Валери_Станков

Poetry » Love

2024-12-07T07:32:50+02:00 304 2 3

Песен от дълбоката мъгла 🇧🇬

ПЕСЕН ОТ ДЪЛБОКАТА МЪГЛА
... мокри савани мъглата размята,
фарът сирената своя наду,
сякаш мелтемът изви над водата
песен на някакво странно урду, ...

Валери_Станков

Poetry

2024-12-06T12:55:21+02:00 250 2 3

Колко е часът? 🇧🇬

КОЛКО Е ЧАСЪТ?
... това се казва кеф и половина,
най-после да задишам с пълна гръд! –
жена ме спря във Морската градина
и каза: – Чичко, колко е часът? ...

Валери_Станков

Poetry

2024-12-04T18:13:00+02:00 357 5 4

Последното ми есенно листо 🇧🇬

ПОСЛЕДНОТО МИ ЕСЕННО ЛИСТО
… защото ми е есенно, защото ще хлътнем скоро в тежки бездни студ,
последното листенце от дървото слетя прощално в твоя топъл скут,
ти ахна! – ти бе толкова красива – че аз за миг изгубих ум и дум,
това листенце много ти отива! – показаха те в тъпия Newsroom, ...

Валери_Станков

Poetry » Love

2024-12-04T08:52:57+02:00 342 2 1

Най-сетне помъдрях 🇧🇬

НАЙ-СЕТНЕ ПОМЪДРЯХ
… изглежда, напоследък помъдрях –
защо ли? – просто нямам си идея,
глупакът все избива ме на смях,
пред мъдреците почвам да немея, ...

Валери_Станков

Poetry

2024-12-03T18:35:38+02:00 302 5 2

Ела да пийнеш с мен едно кафе? 🇧🇬

ЕЛА ДА ПИЙНЕШ С МЕН ЕДНО КАФЕ?
В неделя сутрин сядам на кафе.
И тихичко за тебе си мечтая –
как с черното палтенце – кадифе,
ще влезеш във самотната ми стая. ...

Валери_Станков

Poetry » Love

2024-12-03T08:28:16+02:00 418 2 2

Краят на циганското лято 🇧🇬

КРАЯТ НА ЦИГАНСКОТО ЛЯТО
Мръсна вълна на фъндъци тръска гъстата мъгла.
Ято късни пъдпъдъци в трънките се опетла.
Зайче в миг уши навири – и опашката си сви.
И по неговите дири хлътнах в жълтите треви. ...

Валери_Станков

Poetry

2024-12-02T15:34:34+02:00 292 1

Между фаза и нула 🇧🇬

МЕЖДУ ФАЗА И НУЛА
... гледам тъпи сериали, смуча бира като смок,
в мъртвите ми катедрали тъй не слиза моят Бог,
ден година спря да храни, и – самотен като псе,
със пияните акрани блъскам цял ден сантасе, ...

Валери_Станков

Poetry

2024-12-02T10:09:05+02:00 351 4 4

Сбогом, моя Есен! 🇧🇬

СБОГОМ, МОЯ ЕСЕН!
… защо ли си провождам есента? – та тя със мене беше тъй красива! –
научи ме как шалче да плета от листопада – вейнал кротка грива,
как да напиша някой светъл стих със дългия дъждец върху асфалта,
и да изпратя припека с „Ап-чих!“ на Седма пейка – пълна откачалка, ...

Валери_Станков

Poetry

2024-12-01T09:30:41+02:00 298 3 2

Влакът към зимата 🇧🇬

ВЛАКЪТ КЪМ ЗИМАТА
... край прозореца на влака бягат пустите селца,
дядко мъкне от дъбака във каручката дръвца,
три овчици – живи мощи, блейват ми едва-едва,
спънат кон в полето пощи осланената трева, ...

Валери_Станков

Poetry

2024-11-30T10:02:01+02:00 329 3 3

Баща ми се завръща всяка вечер 🇧🇬

БАЩА МИ СЕ ЗАВРЪЩА ВСЯКА ВЕЧЕР
… завинаги – или съвсем за кратко,
не знам, пък и не искам и да знам,
при мене се завръща вечер татко,
за да не пийвам винцето си сам. ...

Валери_Станков

Poetry

2024-11-28T14:38:45+02:00 320 4 3

Спомен за баба и дядо 🇧🇬

СПОМЕН ЗА БАБА И ДЯДО
... крее в паметта ми слаба огънчето отпреди –
дърпа баницата баба, дядо стар чибук кади,
кончето пръхти във дама, кротко хрупа си сенце,
и – от полога със слама крадвам си едно яйце, ...

Валери_Станков

Poetry

2024-11-27T18:38:08+02:00 395 5 4

Народ без минало и памет 🇧🇬

НАРОД БЕЗ МИНАЛО И ПАМЕТ
Спокоен град. Дори ченгета няма. Живот като по ноти тук върви.
От дъжд на вятър турска мелодрама в Канал -1, по NOVa, в bTv.
Народът е доволен, сит и весел, във МОЛ-а шпек салам напазарил.
Не ще да протестира тази есен! – ще си мълчи и в идния април. ...

Валери_Станков

Poetry

2024-11-26T11:25:25+02:00 352 3 6

Протегната душа 🇧🇬

ПРОТЕГНАТА ДУША
... и мен сланата вече ми попари безсънния лирически герой,
изхвърлих пет дузини календари, и ни един от тях не беше мой,
и всеки ден с надеждица натискам молива си на празния бял лист,
приел докрая смислите на риска да мина през света добър и чист, ...

Валери_Станков

Poetry

2024-11-25T17:17:09+02:00 306 3 2

Котарачето ми Шуши 🇧🇬

КОТАРАЧЕТО МИ ШУШИ
... котето пред магазина с гранулирани храни,
зимата – когато зина, то при мен се подслони,
чехлите ми щом подуши, и забрави що е студ,
и в таванчето ми с Шуши настани се мил уют, ...

Валери_Станков

Poetry

2024-11-25T09:11:56+02:00 346 2 3

Лозовите сарми на мама 🇧🇬

ЛОЗОВИТЕ САРМИ НА МАМА
... доде врабчето припка по корниза
и крайчето от хляба ми троши,
и лятото полека се изниза
като конец през иглени уши, ...

Валери_Станков

Poetry

2024-11-24T16:08:55+02:00 327 5 3

Невъзможник 🇧🇬

НЕВЪЗМОЖНИК
Живея сам. Ужасен невъзможник.
С любов посрещам всякое добро.
Със злото в отношения сме сложни –
връз мене щом се лее из ведро. ...

Валери_Станков

Poetry

2024-11-24T11:45:48+02:00 350 1 2

Благодаря ти, Боже, че живея 🇧🇬

БЛАГОДАРЯ ТИ, БОЖЕ, ЧЕ ЖИВЕЯ
…защо ми е да имам всичко, щом и малкото на този свят ми стига? –
да приютя бедняка в своя дом, да прочета любимата си книга,
да милна в парка плачещо дете, да купя хляб на просяка пред храма
и кротко да живея до стоте – пък сетне вече може да ме няма, ...

Валери_Станков

Poetry

2024-11-23T15:35:31+02:00 297 3 4

Рисунка с акварел 🇧🇬

РИСУНКА С АКВАРЕЛ
... тишина ли ме прикъта в дива есенна гора? –
или просто сбърках пътя? – не успях да разбера,
седнах на светулков дънер върху блага туфа мъх,
гледах как в земята тъне мравката с последен дъх, ...

Валери_Станков

Poetry

2024-11-22T18:20:17+02:00 325 5 2

Дяволското братство на Поетите 🇧🇬

ДЯВОЛСКОТО БРАТСТВО НА ПОЕТИТЕ
Аз от смъртта не сещам вече страх.
Мен всичките ми песни са изпети.
По-чист от ангел, с дяволите пях! –
те – дяволи! – са всичките Поети. ...

Валери_Станков

Poetry

2024-11-22T12:51:09+02:00 367 3 6

Ако това наричате Живот 🇧🇬

АКО ТОВА НАРИЧАТЕ ЖИВОТ
… защо ми е пред мен да има път,
ако не зная той къде ме води? –
безмълвиците в тясната ми гръд
ми трупат само скърби и несгоди, ...

Валери_Станков

Poetry

2024-11-22T09:19:18+02:00 335 1 1

Балканска рапсодия 🇧🇬

БАЛКАНСКА РАПСОДИЯ
... и щом наметнат първите слани
в дъбравите ми сребърни савани,
и аз ще хлътна в зимните си дни –
пешак, нарамил родните Балкани, ...

Валери_Станков

Poetry

2024-11-21T19:33:13+02:00 324 1 1

Европейска елегия 🇧🇬

ЕВРОПЕЙСКА ЕЛЕГИЯ
... и – уж, съм кротък жител на Европа,
и гордостта ми всеки ден расте,
а моята дъска ще спре да хлопа,
когато спра да мисля въобще. ...

Валери_Станков

Poetry

2024-11-21T06:46:41+02:00 377 3 6

Звънче 🇧🇬

ЗВЪНЧЕ
С изящната си рокля от коприна,
из листопада – градски развейпрах,
под моя бял прозорец ти премина,
погледна ме за миг – и онемях! – ...

Валери_Станков

Poetry » Love

2024-11-20T17:35:20+02:00 371 3 4

Don’t worry, be happy 🇧🇬

DON’T WORRY, BE HAPPY
... ти ми написа мъничко писмо,
започваше с don't worry и be happy,
и сякаш че снегът на Адамо
се разтопи във топлите ми шепи, ...

Валери_Станков

Poetry » Love

2024-11-20T09:36:49+02:00 372 2 2

Чакалнята 🇧🇬

ЧАКАЛНЯТА
Часовникът е спрял на три без десет.
И бирата е мътна като Янтра.
А келнерът виси като обесен
зад мръсното стъкло на ресторанта. ...

Валери_Станков

Poetry

2024-11-19T21:23:36+02:00 302 4 5