Валери_Станков
1,586 results
БАВНИЯТ ЗАЛЕЗ НАД ВАРНА
… как искам да потъна в бавен залез, разчорлил плащ над сетния ми скат,
да се подпиша с топъл показалец – в прекрасния под мен! – нетраен свят,
да гушна кротко в пазвата си цвете, дете да милна, Книга – и Жена! –
и Господ да въздъхне: – Е-еех, Поете! Най-сетне се превърна в С ...
  194 
VERBA VOLANT, SCRIPTA MANENT
Един ден – щом ме скрият от света –
под тия тежки – двеста! – сантиметри,
сложете ми един пакет листа? –
и – по възможност, нека са А-4. ...
  246 
БАЛАДА ЗА ВЕЧНИЯ РОБ
Навярно няма никога да свикна пред властници да гъна кръшно стан.
И да се кланям цял живот на Тиква! – в ошмуления български бостан.
Да Му се радвам всеки път – във джипа, когато тръгне да ме навести.
И рой мисирки питат го – и пипат! – там, дето няма нищичко почти. ...
  481 
ИЗКЪПАНИЯТ В ПЕРЛОВСКА РЕКА
... тържествен като черен мерцедес,
дойдох ти, мила, в София с експреса.
Но ти дори не ме посрещна днес? –
не знам какво във мен не ти хареса. ...
  191 
ИЗРЕЧЕНО НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК
... живея си в най-истинското време, когато всичко ми принадлежи,
загърбил слава, власт, не ми и дреме! – не ядох хляб, омесен със лъжи,
не бях слуга на Чичкото Паричко, до днес един оцапан лев не взех! –
несуетлив, наясно бях със всичко – със своя си, и с чуждия успех, ...
  248 
ДА БЪДЕ СВЕТЛА СЪБОТА ОТ БОГА
... щом грейне капандурата ми в бяло, то значи утро вече е дошло,
денят е просто повод за начало – за халба бира, чаша-две мерло,
в таванчето ми с чироз – бяла низа, да се качи по обед скъп авер,
да препера разпраната си риза – и да ошетам в своя вехт килер, ...
  201 
30 БЪЛГАРСКИ БУКВИ
... защото предпочитам тишината
пред тоновете изговорен шум,
за мене всяка буквица е свята! –
и е безкраен Българският друм, ...
  570 
ЕДНО ЗАБРАВЕНО ЧОВЕЧЕ
... започнах да забравям все по-често адреси, телефони, имена,
да прибера оскъдното си ресто – горката ми стотинчица една,
кога ще свърши филмът, който гледам по тъпия отвред канал едно,
и, Боже? – как се казваше съседът, който звъни за сол или брашно, ...
  215 
СПОМЕН ЗА ДРУГИЯ ЖИВОТ
... как искам кротко вечер да си пуша тютюнeца край пътните врата,
да седна сам под кривата си круша, преминал всички пътища в света,
наясно с всички бури – и с покоя, в които тъй красиво преживях –
и този свят за малко беше моят, след който аз ще бъда шепа прах, ...
  248 
ПЕСЕН ЗА НЕДОСЪНУВАНИЯ ЖИВОТ
Но каквото изтече през моите пръсти, изтече.
Вече почнах пари да събирам за другия свят.
Да си купя костюм. И на мама да купя елече.
И да взема за тати две ризи от долния кат. ...
  219 
МЕЖДУ ЗДРАВЕЙ И СБОГОМ
... навярно самотяга бил е много
човечецът от варненския кей –
със гвоздейче надраскал ми е "Сбогом!",
а после е добавил и "Здравей!", ...
  207 
ЧОВЕКЪТ Е МЕТАФОРА НА БОГА
Метафората може да убива.
Но може и от смърт да те спаси.
Понявга тя е жулеща коприва.
Понявга сноп девойчини коси. ...
  261 
СЕДМА ПЕСЕН ПО СКАЛАТА „РИХТЕР”
Отпишете ме вече. Загърбил съм този живот.
Ако той беше рай, как тогава живее се в Рая?
Светло бъдеще как на децата си да обещая?
Малко повече захар ли сутрин да слагам във чая? ...
  299 
ПЕСНИЧКА ЗА МОЯТА СЕСТРА
на Елена Бангиева
... грижовна като моята сестра едва ли на земята нейде има,
тя ризите ми в три води изпра, изтупа със тупалката килима,
стайчето ми проветри – и смота изядените от молци завеси, ...
  398 
МЪЖКА ИЗПОВЕД
Ще те изгубя някой ден,
наистина ще те изгубя –
авлига над полята с лен,
светулка в паднала коруба, ...
  242 
БРЪМБАРЪТ НА БОГА
... залез разжигаря фурни върху гърбавия рът,
подир миг ще се катурне слънчицето ми отвъд,
мъкне мракът кош парцали, реже ги и ги крои,
месецът кандилце пали в черните си одаи, ...
  508 
ВЛАКЪТ ЗА НИКЪДЕ
... от гара "А" – до гара "Б" във влака
два века съм от живите по-жив! –
пред смешните брътвежи на глупака
до днес не съм изпадал в нервен срив. ...
  342  11 
БАДЕМОВАТА ТОРТИЧКА НА МАМА
... додето сутрин – още по пижама, из кухничката шета у дома,
и се разсънва край котлона мама – и нещо си говори сам-сама,
навярно има много важни теми, споделя си ги с нейния си поп,
аз знам, че бяла тортичка с бадеми ми прави с чаша ягодов сироп, ...
  222 
ПОЧИВНИЯТ ДЕН НА СВЕТУЛКИТЕ
... когато тишината трепетулка в дълбокото на моите гори,
почивен ден за моята светулка аз обявявам утре – до зори,
не ме търсете, моля ви, за нищо, не ставам за покой и тишина,
бях пепел във прегазени огнища, и споменче за слънчеви петна, ...
  299 
ЗАБРАВЍ МЕ В НЕДЕЛЯ, ЛЮБИМА!
... почини си от мен, забрави ме в неделя, любима? –
изпери битието в три легена със прах за пране,
аз ще вярвам, че нейде далече от мене те има,
слязла сякаш за миг от платната на Едуар Мане, ...
  339 
СТОРЍ ДОБРО?
... да сториш някому добро, е дело праведно – и просто,
в тефтера – с пачето перо – ще си го отбележи Господ,
комуто къшей хляб си дал, за цял живот ще те запомни,
и – ако одър си постлал, ще спи щастливият бездомник, ...
  213 
СОФИЙСКА РАПСОДИЯ "ВЛАДА"
... вдън небесните предели пъплят облачета бели,
питам се сега къде ли мислиш си за мен под тях? –
нейде на Петте кьошета вейваш рокля на райета
и нехаеш за Поета? – в стих събрал сълза и смях, ...
  226 
АЗ ИСКАМ ВСЕКИ ДЕН ДА БЪДЕ ПЕТЪК
… мечтая си понявга да е петък – и в събота да бъдеш моя ти! –
да ми сработи призори късметът – душата ми над теб да полети,
да те прегърна – и да те целуна? – един, почти измислен, Поаро,
да те почерпя баничка тригуна и чаша сок в отсрещното бистро, ...
  234 
ПРОЩАЛЕН АВТОГРАФ ОТ БОГА
... не ме напуска мисълта, че някой ден ще ми се случи
да си отида от света, по-чист от стар, планински ручей,
потулен със калпаче мъх, ще рохоля под вас на хълма –
ще пея пак до сетен дъх! – гръдта ми обич ще изпълва, ...
  204 
ЧЕРВИЛО ВЪРХУ БЯЛАТА МИ РИЗА
... когато си отида от света, ще ти се връщам привечер по бриза,
и твоето бретонче на черта в яката на сетрето ми ще слиза,
ще седнем на крайбрежните скали, ще разкопчея тихата ти шнола,
красива си! – във пролетни поли, и в шапката си две перца забола, ...
  217 
ИЗБРОДИХ ВЕЧЕ СВОЯ ТРЪНЕН ПЪТ
... нали аз цял живот съм нечий роб и плащам глоби, данъци и такси,
и вятърът във празния ми джоб спря вече да ме пита сутрин – как си? –
е, как да съм? – навярно съм добре, излишен, струва ми се, е въпросът,
щом си налягам вехтото сетре – и ден денѝ в бомбето ми на про ...
  534 
БИСКВИТИ В ЗИМНАТА НОЩ
... ти дойде със кутийка бисквити и остана при мен цяла нощ,
със едно одеялце завити в малък столичен хостел – „Разкош”,
ах! - в района на Сточната гара изведнъж зауха на липи! –
бодигардът дори ни се скара, че не може от нас да заспи, ...
  268 
ДА МОЖЕХ
Да можех да те събера,
тъй както шепа речен пясък,
тъй както птичите пера
на жерав, отлетял със крясък, ...
  261 
СПОМЕН ЗА МАМА
Тя стои и ме чака мълчалива на къщния праг.
С побелели коси и смалена от есени фигура.
Тя е птица, която ще се срути във първия сняг.
И ще маха за сбогом ...
  334 
ОПЕРА ЗА ТРИ БИРИ
Пийнах на гарата трите си бири.
Сетне гаврътнах коняче едно.
Слушах как вятър на буфера свири
„Ева” на Лехар, „Сафо” на Гуно. ...
  543 
200 ТОМА ПОЕЗИЯ
... не вярвам някой ден да съберат туй, що съм го написал, в 200 тома,
а в тях ще бъде целият ми свят – морето, плажът, Варна, вълнолома,
една сребриста люспа от сафрид, полепнала по пръстите ми груби,
девойките на гърбавия рид! – които в светли залези съм любил, ...
  512 
ЗАКУСКАТА НА МАМА
Всяка сутрин се събуждам чист,
щом ми пейне трети път петела,
как ухае млякото с ориз! –
в мамината кухня – на канела. ...
  711 
ЧАКАЛНЯ
Часовникът е спрял на три без десет.
И бирата е мътна като Янтра.
А келнерът виси като обесен
зад мръсното стъкло на ресторанта. ...
  241 
АЗ СЪМ ТОПЧЕТО В ТВОЯТА СУПА
… и недей да ме гледаш под лупа? –
цял свят римите мои чете.
Аз съм топчето в твоята супа,
утре може да стана кюфте. ...
  283 
ИМАМ СИ ЕДНА МЕЧТА
... да имах къщичка в Балкана със прочка, дворче и асма,
да седнеш – с роклица басмяна, под сенчестата сундурма.
Да крее залезът на хълма – проскубан, прегорял – и риж.
Лула тютюн да си напълня, проклет от Бога да е – триж! ...
  221 
ОБЛАКЪТ НА БОГА
... навярно Бог на облака седи – и в своето Творение се вглежда,
ала светът не е като преди, престана да е обич – и надежда,
уж, слънчице на всекиго е дал? – за хорица, за птици и влечуги,
а ние – всички, в Божията кал със кеф си правим кал едни на други, ...
  215 
МОТОРНАТА КОСАЧКА НА СЪСЕДА
... нагазил в туфи пролетни роси, и глутницата охлювчета смачкал,
съседът днес тревите окоси във двора със моторната косачка –
поде се дълъг мирис на бензин, примесен с дъх на мъртво треволяче,
отсече той и храстчето жасмин – и мама на перваза взе да плаче, ...
  227 
А БИРАТА МИ ГОСПОД ЩЕ ПЛАТИ
... щом влезе бавната Жена, аз си поръчах трета бира,
тя беше снопче светлина из кръчмата накрай Всемира,
авлига в ръж, сърна в треви, походка на среднощна пума,
към мене, казах си, върви! – и в миг изгубих ум и дума, ...
  258 
ПОМНЕТЕ МЕ?
Нали съм на седемдесет дъртаче,
плешивите си възрасти чета –
понякога момчето в мен си плаче
за своето бретонче на черта, ...
  236 
ТЕЛЯКЪТ В ЖЕНСКАТА БАНЯ (18+)
И – тъй като душа и тяло храня,
си казах аз: – Ох, баня! Ох, че кеф! –
цаних се за теляк във женска баня,
да взимам на петнайсти някой лев. ...
  242 
Random works
: ??:??