Валери_Станков
1,156 results
ДРЕМЕ МИ НА СТАРОТО АРМАНИ
... дреме ми на вехтото "Армани" жив ли съм под небосвода син,
дреме ми, че мъкна люти рани! – че за тях не найдох аналгин,
дреме ми на старата ми шапка! – че светът със мен е адски лош,
и за мен реши, че цап-царапкам всеки милостиво хвърлен грош, ...
  115 
СТЪПКИ В СНЕГА
... безкрайна снежна белота, и няма никъде пъртина,
по стъпките в снега чета какъв човек оттук е минал –
дали добър е, или лош? – по хвърления фас личи си,
човечец, който цяла нощ е спал, от бебенце по-хрисим, ...
  286 
ПОЕТЪТ НА ВАРНА
Мокри бурнуси надипли мъглата.
Сънното слънце зеници склопи.
Вятърът, който по цял ден се мята,
легна под лодките да се наспи. ...
  314 
СВЕТЪТ НА ДУМИТЕ
Не знам дали достойно преживях
от Бога отреденото ми Време? –
дали не вдигах само шум и прах,
възседнал поетическото стреме? ...
  520 
ЗАЧЕРКВАНЕ НА УЖАСА
Вятър зъл Земята клати.
Чезнат сетните слънца.
Разминавам се с примати.
Хора с маски. Без лица. ...
  482 
БЯЛА ЛАСКА
... аз спрях да се страхувам от смъртта,
добре си знам какво ме чака утре –
пак рими ще ви пиша и чета
във Windows-а на вашите компютри. ...
  168 
КАПУЧИНО ЗА ЛЮБИМАТА ЖЕНА
... щом кафенето "Valentino" отвори в седем сутринта,
ще те почерпя с капучино! – отколешната ми мечта,
и сервитьорът ще те гледа, от мене триж по изумен! –
доде му падне "Blend-a-med"-а над роклицата ти от лен, ...
  236 
КАМЪКЪТ
... остарях като камък на кея
срещу бесните морски вълни.
Вече знам за какво да живея –
да съм Обич във идните дни. ...
  508 
АЗ ДИШАМ
... годините от мен какво си взеха? –
пък и какво ми дадоха? – не знам.
На хвърлей вик живея от успеха,
но той от мен таѝ се нейде – там. ...
  275 
АЗ БЯХ ЗРИТЕЛНА ИЗМАМА
... ако нейде в друга ера се събудя – пак човек,
малко споменче за вчера – ще ви нося ХХ-ти век! –
снимка на девойче младо, три – на челяд и Жена,
с манлихерата на дядо от Балканската война, ...
  248 
МОИТЕ ЛИТЕРАТУРИ
... о, Боже, толкова съм лош, че всички слухове са верни –
броя звездите всяка нощ – безсънен Николай Коперник,
строя дворци от рядка кал и си живея в тях наужким,
и трупам тонове печал – забравен и от Бога Плюшкин, ...
  638 
МИЛО ДНЕВНИЧЕ, ЗДРАВЕЙ!
... безпощаден – и човечен, мрачен – или тъй красив,
своя ден, щом седна вечер, го записвам с благ молив,
шепна с буквичките дребни мило дневниче, здравей! –
абсолютен непотребник! – спрял на варненския кей, ...
  150 
ПОСЛЕДНАТА ТРОХА
Мечта си имам мъничка една
от времето на майчината пазва –
светът да бъде бяла тишина
и никой никого да не намразва. ...
  531 
МОМИЧЕТА, ОТ ДРУГИ СВЯТ ДОШЛИ
... момичета, от други свят дошли, нетрайни, ненадейни, тъй красиви! –
за вас ли пях със Третите петли – и вихрех светлоструйните ви гриви?
За вас ли през поляните с цветя вървях със стиска летни маргаритки?
И в младостта – която отлетя! – разтърсвах ви косиците на плитки? ...
  371 
СЪЛЗА
... вървеше икиндията тъй бавна
през дворчето със старата липа,
че кучето по мен дори не лавна! –
изтръска три бълхи – и пак заспа. ...
  366 
ДО ДРУГИЯ ЖИВОТ
Отдавна знам, че съм си кръгла нула, на борсата не чиня пукнат лев,
съдбата с мен бе тигрова акула – зачеркна ме на кръст! – и на верев,
печален – и абсурден безполезник, от ръбест камък по-неприложим,
свръхзвуков, и от мене си изчезна Вълшебникът с вълшебния килим, ...
  482 
РОДИНА
... аз вече свикнах с лудналия свят – и пътят ми по него да е грапав,
да вадя мед – пчелица в летен цвят, а други със черпака да го лапат,
додето цял ден бачкам на парче, а те крадат – окото им не мига! –
да гледам как от БНТ тече по устните им сладострастна лига, ...
  708 
САМОТЯГА
... аз нямам нищо общо със света,
във който се натресох да живея.
Несръчните си рими му плета –
не съм на "ти" с дактила и хорея. ...
  201 
ИЛЮЗИЯ ЗА ДОМ И ТОПЛА СУПА
... когато сняг алеите затрупа
и въздухът от студ се вкочани,
мечтая си за дом и топла супа,
и да си моя в сетните ми дни, ...
  720 
МАМА БРОДИРА
... цяла нощ бродира мама кръстчета и колелца,
и от меката панама грейват вкъщи рой слънца,
с напръстниче и игличка, със гергеф от ХХ век –
мама – моя светла птичка, ме поглежда с поглед мек, ...
  204 
СИРОМАШКА МОЛИТВА
... едно поисках от света –
да пази свидните ми хора,
да милна с бяла доброта
котачето, заспало в двора, ...
  589 
БРАТЯ ПО ПЕРО
... когато си отида от света,
ще ме забрави цял полк от поети.
Пък аз обичах да си ги чета
и моята душа – от тях! – да свети. ...
  559 
ТАТУИРОВКА
Отмина пощальонът тая заран.
От теб отдавна нито вест, ни кост.
И иде ми да къртя тротоара
с две кирки, с три лопати, чук и лост. ...
  319 
ПРОСТА ПЕСЕН
... откакто се помня, живея така,
и тъй ще я карам, додето изчезна –
на всекиго с обич подавам ръка,
особено щом сгромоляса се в бездна. ...
  521 
САЙТ ЗА ЗАПОЗНАНСТВА
Нали бездруго мисълта ми странства
и рядко се завръща у дома,
ще се запиша в сайт за запознанства –
да ме хареса някоя мома. ...
  582 
ПЪТНИК В БЕЗКРАЯ
... не знам дали достатъчно живях,
но – мисля си, че пък живях красиво! –
със друмника в кълбуци пътна прах
делих тютюн, праханец, хляб, огниво, ...
  216 
... бях някога четящото дете,
нахлуло в градската библиотека,
в която вече никой не чете! –
ни Яворов, ни Гогол, ни Сенека,
треперех от Любов пред всеки том, ...
  674 
БАЩИНСКИ НАРАТИВ
На моя син Иван Станков
... аз вече си отивам, мили сине.
Бог ми навири своя среден пръст.
А болката по мен ще ти премине! – ...
  251 
СВЯТ БЕЗ ПОЕТИ
Животът ми е много странна каша
от страсти, мъки, обич и мечти –
до дъно пих Горчивата му чаша,
строших я! – и я стъпках със пети, ...
  638 
МЪЖЪТ С ОТВЕРТКАТА
Навярно аз съм странна птица, дошла от по-човечен свят,
протягам всекиму душица – и имам всекиго за брат,
злодей по своя друм да срещна, подавам му добра ръка –
молитва в черквата отсреща готов съм да му изрека, ...
  201 
МИСЛЕТЕ ЗА СМЪРТТА
Живея – и си мисля за Смъртта.
Тя просто всеки ден ми се навира.
Пред некролога, който го чета,
за скъп авер, политнал във Всемира. ...
  167 
БОГ СИ МИЕ ПРОЗОРЦИТЕ СУТРИН
Може би в милиарди компютри с топъл присмех на благи уста
Бог си мие прозорците сутрин? – да ни види по-чисти в света,
да сме хубави, благи и нежни! – къмто всяка добра живинка,
и да бъдем Любов и Надежди в свят без нито една светлинка! – ...
  535 
КОМПАРСИТА ЗА САМОТНИЦИ
... не съм дошъл да се харесам на никого във този свят,
живея – просто афоресан! – и Господ Бог не ми е брат,
за мене пет пари не дава – загадъчно цял ден мълчи,
осъдил ме е на забрава на стих – в добрите ви очи, ...
  415 
БЕЗГЛАГОЛНА ЛЮБОВ
Нес кафе от автомата.
Гара. Мирисът на влак.
И прощално сбогом в чата.
Път. Но не по Керуак. ...
  503 
ТЪРКАЛЯНЕ НА ДУМИТЕ
... защо не станах нявга футболист – да ритам топката на стадиона,
сега какво? – на празния бял лист търкалям думи – камъни по склона,
на гръб изнасям всякоя от тях, защото – щом е думичка, е болка,
над болките си цял живот се смях! – в поредната победна обиколка, ...
  153 
ДЪЛБОКО В НИЩОТО
... все по-дълбоко в Нищото дълбая
и в него хълтам – сякаш че в тунел.
Тъй не успях да свържа двата края –
похарчих всичко, дето бях го взел. ...
  227 
ПАСТИР НА ПАТКИ
... нали и мен зачеркнаха ме в щата, цаних се спешно патки да паса –
това за мен е работа позната – и тутакси я почнах! – начаса,
излизахме в люцерните край село, в кощрявата край есенния вир,
пасях си ги със честна пот на чело – и аз да ям бял хлебец най-подир, ...
  287 
АВТОПОРТРЕТ С КОСМИЧЕСКА ПРАШИНКА
... трябва спешно да се скрия от прекрасния живот,
нейде – в снежната кория, или в тъмен зимен вход,
в Гоби, Тар или Къзълкум – да не ме намерят век,
да избягам тихомълком – стар и грохнал туарег, ...
  191 
ДА ПОМЪЛЧИМ НА ДВЕ КАФЕТА
... додето с първото кафе си пушиш втората цигарка,
със джинсите от кадифе се смъквам някъде из парка,
и мисля – колко си далеч, и как да си ми по-наблизо,
без тебе хванах педя глеч и съхна като майски чироз, ...
  587 
ВЕЧНИЯТ МИГ
... някой ден във час на скука или в миг на самота
ще изхвърля на боклука непотребните неща,
кътани със постоянство по житейския ми друм –
тример, тапи от шампанско, стар визитник и албум, ...
  543 
Random works
: ??:??