Валери_Станков
1,414 results
АВАРИЙНО КАЦАНЕ
Черни чембери пороите свлякоха,
черната – болна от дъжд, се поду,
гаргите – по-неразбрани от всякога –
грачеха грозно арийско урду, ...
  254 
ПРЕБРОЯВАНЕ НА ЛУДИТЕ
... не знам какъв гигантски катаклизъм
ще трябва да се случи изведнъж,
че най-подир да разбера – излизам
от възрастта, в която аз бях мъж, ...
  391 
ЯЖ, МОМЧЕ!
... додето във купето си мълча –
един печален варненски бараба,
до мен старица стелна си бохча
и сиренце извади подир хляба, ...
  365 
СЪСЕДКАТА МИ СВИРИ НА ПИАНО
... съседката ми свири на пиано, започва сутрин някъде към пет,
събужда ме – и нищо, че е рано, старая се да бъда мил съсед,
понякога ми иде да ѝ трясна един ритник – на входните врата,
но музиката нейна е прекрасна! – и като нея няма на света! – ...
  427 
НАЙ-МОКРАТА ЖЕНА НА ТОЗИ СВЯТ
... ти помниш ли, когато изведнъж небето върху Варна се нагрочи,
и как се срути пролетният дъжд връз спуканите тротоарни плочи,
и как залепна роклята ти – лен, и мигом как красиво! – те оформи,
и аз те гледах – светло изумен, със две ченгета с мокри униформи, ...
  799 
ВЪВ ВИХРИТЕ НА ВАРНЕНСКИЯ ДЪЖД
Небето е готово да заплаче – и, свит на плажа в туфите камъш,
стишава се душата ми – котаче, в очакване на варненския дъжд,
дерат вълните белите си ризи, пред мене нито бряг, ни хоризонт,
и облаците идат на дивизии! – и сякаш ми отварят Втори фронт, ...
  238 
СИРОМАХ В СВЕТОВНИТЕ ЖИТА
... осмислям всички глупости, които и аз по своя път ги натворих –
сях вятър, подир туй не жънах жито, освен във откачения си стих,
и мъжката ми жътва бе кахърна, и – празен, зейна моят стар долап,
в световния хамбар не сипах зърно – и черен беше белият ми хляб, ...
  764 
АВТОПОРТРЕТ НА 105
... някой ден, когато стана, да речем – на сто и пет,
младо гадже ще си хвана! – нищо, че съм стар поет,
в тих букет несръчни рими ще я милвам до зори,
ще ми казва тя: – Любими, моля ти се, вече спри! – ...
  517 
ВИК
Мъдрец и роб на страсти първобитни
живеят си във мене – две в едно.
Заспивам – принц, и се събуждам – скитник,
в Божествените ясли със сено. ...
  146 
ЗАЛУТАН СРЕД ДЕТАЙЛИТЕ
... дали в детайлите живях, или във цялото – не помня,
във нишата ми на монах трапезата запомних – скромна,
запомних жълтите треви, що тъпках в моето възглаве,
и как на пръсти Бог върви край мен като до Богоравен, ...
  194 
СТАРЕЦЪТ И БАСЕЙНА
Ти беше тъй загадъчна и бледа,
и аз бях тъй непоетично плах –
направо ми изпада „Бленд-а-мед”-а! –
когато край басейна те видях. ...
  177 
ОГЛУПЯВАЩО ЧОВЕЧЕ
Взех вече да не виждам надалече, дори спрях заран вестник да чета.
Живея – оглупяващо човече! – с най-простите си радости в света –
да седна с рой старчочета във парка и в благата им гмеж да помълча,
да си запаля скришната цигарка – щом хапна хляб на своята бохча, ...
  395 
ЕДИН ПРОПУСНАТ МИГ
... навярно – в себе си вглъбен, пропускам мигове красиви? –
да зърна – в роклица от лен, Жена, развяла светли гриви,
хлапето, вързало с канап хвърчилце, литнало над парка,
клошаря, който – сам и слаб, тъй мило проси си цигарка, ...
  186 
СТИХОТВОРЕНИЕ, ЗАБРАНЕНО ЗА МЪЖЕ
Сабахлен взех си леко хладен душ.
Намазах се с балсам и със помада.
И – тъй като момче съм окумуш,
наточих се и аз за гей парада. ...
  674 
ЕДИН ПЕЧАЛЕН ВЕЙХАЙВЕЙ
... дали в детайлите живях, или във главното? – не зная,
на стих между сълза и смях тъй и не свързах двата края,
един печален вейхайвей, изтърсил ви се в час на скука,
с любов пошепнал ви здравей, и изфирясал от Фейсбука, ...
  209 
ТАВЕНЦЕТО С МИЛИНКИТЕ НА МАМА
... понеже мене все така ме няма, а тя по цял ден вкъщи е сама,
в тавенцето пече милинки мама – и чака да се върна у дома,
додето аз по друмища нелепи търкалям си Вселенското яйце,
наръсила е сиренце – две шепи, и мацнала ги е със масълце, ...
  184 
МЪЛЧАТ КРАЙ МЕН ДОБРИТЕ МЪДРЕЦИ
... започнах да се чудя все по-често – нали по аритметика съм слаб,
защо животът спря да връща ресто, когато си купувам сутрин хляб,
защо живея като псе – наритан, завързан с глоби, с данъци безкрай,
и вече спрях отдавна да се питам кога ще смъкнем онзи вечен Рай? – ...
  668 
ПРОГОВОРИЛИ МЪЛЧАНИЯ
... навярно хлябът ми е чер от проговорили мълчания,
мирише ми на гнил килер, но този гнил килер е в Дания,
тук всички сме света вода, и свети българската кочина,
и всяка глътка свобода в салама е съсредоточена, ...
  682 
КАКВО ОТ ТОЗИ СВЯТ ЩЕ ОТНЕСА
... когато отлетя в простора син,
ще скътам туй, което Бог ми прати –
две ябълки връз майчиния скрин,
тютюнец – от пунгията на тати, ...
  549 
АВТОПОРТРЕТ С ВАРНЕНСКИЯ ДЪЖД
Сякаш че лятото нейде офейка –
пътник, прехвърлил отсрещния рът,
и в небесата – раздрана жалейка,
черни пердета размята дъждът. ...
  186 
СРЕД ТОЛКОВА ИЗМИСЛЕНИ МЪЖЕ
... с подстриганото теме на черта, обръснати, брадясали – и диви,
останахме тъй малко на света, че аз се чудя как сме още живи? –
със белите си ризи – неглиже, с чорапите до глезена без ластик,
печално оредяващи мъже! – сред тая гнусна гмеж от педерасти, ...
  644 
КАЛИГУЛА ОТ БАНКЯ
... къщичката в Барселона, дето Боко я скова,
беше с няколко балкона и с басейнче при това.
Там, де неговото гадже – лекичка като перце,
цял ден с плажно масло маже гръб, гърди, корем, лице. ...
  755 
ДУШАТА НА ЧОВЕКА Е ВСЕЛЕНА
... живея между радост и тревога,
несбъднати надежди и мечти –
дали с това, което знам – и мога,
душата ми един ден ще лети? ...
  249 
САПУНЕНО МЕХУРЧЕ НАД СВЕТА
... момиченце във парка с чашка пяна
в сапунени мехурчета ме скри.
Зелена, жълта, синя и пембяна –
край мене Варна литна във зори! ...
  568 
НЕБЕСНИЯТ ДЖЕБЧИЯ
Не зная от какво тесто съм месен.
Навярно с мен светът се изтерза? –
от всяка моя болка бликва песен.
От всяка песен – мъничка сълза. ...
  729 
ТИ, КОЙТО НЕ УМРЯ НА ВОЛА
... гара, барче, мъж с фуражка в падналия юнски пек,
влакът клати, скърца, лашка, тъпкан като чушкопек,
две ченгета със кокарди пъшкат в тоя потен влак,
дрезгавите черни гарги небосвода цепят с грак, ...
  272 
ПЕСНИЧКА ЗА ПРОСТИЯ СМИСЪЛ
... дали защото вече се простих със смешните амбиции и илюзии
да събера живота си във стих, той – късичка връвчица, се изхлузи,
не ми остана време да греша в най-главното – да съм добро човече,
да пазя – чиста! – своята душа, без лоша мисъл да заспивам вечер, ...
  413 
РАП ЗА НАИВНИЦИ
Тъй както котаракът скача
върху нещастното врабче,
и както с брадвата палачът
глава безмилостно сече, ...
  237 
БЪЛГАРИН ДА СЕ НАРИЧАМ
... както рохолѝ поточе вдън дълбоката гора,
тъй живях си – непорочен, непорочен ще умра,
чист на тяло, благ на мисъл, братец на Светия Дух,
в стихчетата, що съм писал, ще съм бял глухарчен пух, ...
  336 
ОПРОВЕРГАВАНЕ НА ХИМНА
... понеже нищо не зависи от мен във този луднал свят,
пък и нали човек съм хрисим – бедняк, на горести богат,
дори си нямам телевизор – да гледам цял ден новини,
в които – казват, че са близо и моите щастливи дни, ...
  318 
ДЕКЛАРАЦИЯ В НАП
… какво се случва, няма да узнаем, понеже управляват ни лъжци –
и цял живот – безлихвен Божи заем, живеем като кукли на конци,
и плащаме за всеки миг издишан със обич в инквизицията – НАП,
и тихо в декларацията пишем – аз искам обич, слънчице – и хляб, ...
  924 
ЗДРАВЕЙ, НЕВЕРОЯТНИЦЕ, И СБОГОМ!
... къде са ти прекрасните поляни
и туфите със мащерка и мак,
надиплените в Нищото фустани,
парфюмчето ти – афродизиак, ...
  742 
АПЛОДИСМЕНТИ ЗА МОЛЕЦА
... да бях молец във малката ти стая,
безшумно покрай теб да си летя,
да гледам как с утайката от чая
поливаш си саксийките с цветя, ...
  219 
ЗНАМ КАКВО ОСТАВА
... сив, денят набърчи вежди, сякаш кътник го боли,
чайки чепкат мокри прежди – сури повесма мъгли,
чорлави фъндъци пяна мъкне мръсната вълна,
Господ сякаш тегли с брана тежки буци светлина – ...
  265 
ЖЕНИТЕ, СЪС КОИТО АЗ ЖИВЯХ
... навярно ще се случи някой ден, ще спрат Жените да ми казват здрасти,
да седна – най-подир освободен! – от светлите си, чисто мъжки, страсти,
да гледам – с бяла радост на дете – изгубил се през възрастите пубер,
как идват – и си отминават – Те! – под залеза ми, проснал ...
  894 
ТЪРКАЛЯНЕ НА ПЪТНИЯ КРАВАЙ
... нали и аз търкалям си кравая, и вдигам вихрулици пътна прах,
взех да си мисля честичко за края на друмищата – дето ги вървях,
и кой бях в милиардния мравуняк, дали човек, или трошица хляб,
щурче, което къса седма струна, или мишле – в световния долап, ...
  509 
НЕПОВИКАН ФИЛОСОФ
... и този ден отиде си мърцина, а другият ще дойде призори –
невям ми носи злато – пълна крина? – или поне една торба пари,
а може две-три бири да почерпи – или с тавенце печен кадаиф,
и аз – сред 7 милиарда шерпи, да се почувствам истински щастлив, ...
  701 
ВЕЧЕРНА ПОЩА ОТ ДЯДО ВАЛЕРИ
Когато свърши моят ден –
и легне в залеза на хълма,
савани черни върху мен постила ми нощта безмълвна,
и Варна стихва изведнъж – пред телевизора се кротва, ...
  258 
ДЪЖДОВЕН ПРОЗОРЕЦ
... дъждът над Варна дълго не откара и не намокри никого почти,
тревичката разпука тротоара – и тихо милна моите пети,
брезичките разлистиха се – бели, и в дворчетата с вехтите асми,
облекли леки роклички с дантели, се вейнаха на припека моми – ...
  221 
  1214 
Random works
: ??:??