Валери_Станков (Валери Станков) - Works

Мъжът от зимния плаж 🇧🇬

МЪЖЪТ ОТ ЗИМНИЯ ПЛАЖ
... каква хрущяща тишина,
и стъпките ми гълта плажът,
и тук-там слънчеви петна
на дъх от мене – се покажат, ...

Валери_Станков

Poetry

2024-03-28T23:39:40+02:00 294 3 3

Рисувам къщичка с комин 🇧🇬

РИСУВАМ КЪЩИЧКА С КОМИН
... понякога, когато съм самин – и струва ми се, че ще полудея,
рисувам малка къщичка с комин, и есенното слънчице над нея,
пътечката към близката гора, цветята покрай кривата ограда,
и искам в тази къщица добра с теб да живея, мила моя Влада! – ...

Валери_Станков

Poetry

2024-03-28T17:05:17+02:00 330 3 4

Една цигара време 🇧🇬

ЕДНА ЦИГАРА ВРЕМЕ
... тъй както си вървях по тротоара, самотен във припадащия здрач,
допуши ми се изведнъж цигара – и спрях един случаен минувач,
извади той пакета – и почерпи, и казах му: – Благодаря ти, брат! –
приседнахме си като двама шерпи, ни той бедняк, и нито аз – богат, ...

Валери_Станков

Poetry

2024-03-27T22:33:10+02:00 343 3 1

Беседката на моята съседка 🇧🇬

БЕСЕДКАТА НА МОЯТА СЪСЕДКА
Във малката предблокова беседка,
със меката си плетка във ръце,
присяда вечер моята съседка –
плете наопак, сетне – налице, ...

Валери_Станков

Poetry » Love

2024-03-27T06:29:56+02:00 447 3 5

Меден месец с Баба Марта 🇧🇬

МЕДЕН МЕСЕЦ С БАБА МАРТА
Животът ме постави пак на карта.
Заби във мен магарешки бодил.
Оженихме се снощи с Баба Марта! –
тъй не дочаках своя мил април. ...

Валери_Станков

Poetry

2024-03-25T20:28:39+02:00 427 3 2

Ключът за вкъщи 🇧🇬

КЛЮЧЪТ ЗА ВКЪЩИ
Понявга липсващият ключ
така – до ужас, вцепенява,
и дишаш като през маркуч
в добре заключената брава, ...

Валери_Станков

Poetry

2024-03-25T17:22:10+02:00 292 4 1

Блиндиран свят 🇧🇬

БЛИНДИРАН СВЯТ
Нас ни дели един сълзлив панел – мухлясала илюзия за близост,
тъй ми горчи мускатът о 'тонел, когато слушам твоя телевизор! –
дори не знаеш колко ми се ще да ти река наздраве с пълна чаша,
да мезим със картофките соте – и с гъбите от вчерашната каша, ...

Валери_Станков

Poetry

2024-03-25T07:29:57+02:00 361 2 1

Свят за Обич и Добро 🇧🇬

СВЯТ ЗА ОБИЧ И ДОБРО
... навярно ми се връщат добрини,
които нявга някому съм сторил? –
щом Бог ми праща пролетните дни,
и плиска щедро слънчице отгоре, ...

Валери_Станков

Poetry

2024-03-24T12:28:47+02:00 380 3 2

Кривото дете 🇧🇬

КРИВОТО ДЕТЕ
... когато ми е мъчно, че светът не е гнездо за пролетните птици,
че радостите стават все по-кът – за сметка на безумни политици,
че ми горчат картофките соте, а новините вадят ме от ритъм,
тогава ставам Кривото дете! – и съм готов със кеф да го наритам, ...

Валери_Станков

Poetry

2024-03-24T08:04:33+02:00 357 4 2

Това е моят истински Живот 🇧🇬

ТОВА Е МОЯТ ИСТИНСКИ ЖИВОТ
... пари, злата, възторзи и заслуги не ме интересуват въобще,
на мене радостите ми са други – да си живея чист като дете,
събудя ли се сутрин, и да дишам със обич в откачения си ден,
да си седя в писателската ниша над стиховете свои вдъхновен, ...

Валери_Станков

Poetry

2024-03-23T19:16:54+02:00 350 2 1

Сол в гърлото 🇧🇬

СОЛ В ГЪРЛОТО
... дъжд се свлича на масури откъм ниското небе,
тръгват облаците сури – дим през скъсано кюмбе,
а вълните с кеф прескачат гърбавия вълнолом,
с опакото на бръснача бръсна спомена за дом, ...

Валери_Станков

Poetry

2024-03-23T07:19:30+02:00 417 3 2

Синът на Стиховея 🇧🇬

СИНЪТ НА СТИХОВЕЯ
... дали е от безсмислените дни, в които пропилях торби с надежди,
вървя в руини прашни съсипни, останали след мен из дните прежни,
надире – там, над птичите бърда! – се ветролеят светлите ми ризи,
цял век си гладя бялата брада, редя години – в стихчета – на низи, ...

Валери_Станков

Poetry

2024-03-22T15:33:43+02:00 317 4 2

Участ 🇧🇬

УЧАСТ
… ако нявга изчезна,
запомнете след мене едно –
участта ми бе звездна,
беше слънчево малко петно, ...

Валери_Станков

Poetry

2024-03-22T09:51:54+02:00 311 1 1

Ужасният влак за Варна 🇧🇬

УЖАСНИЯТ ВЛАК ЗА ВАРНА
Аз мълча. И купето мълчи.
Девет часа до Варна. През Сливен.
В телефоните вперил очи,
този свят ми е все по-противен! ...

Валери_Станков

Poetry

2024-03-20T19:15:36+02:00 646 2 2

Буквар за Българи 🇧🇬

БУКВАР ЗА БЪЛГАРИ
... ако можех сега
да си почна живота отново,
ще мълча на брега
на дълбокото Българско слово, ...

Валери_Станков

Poetry

2024-03-20T14:08:18+02:00 380 3 2

Селфи с двама случайници 🇧🇬

СЕЛФИ С ДВАМА СЛУЧАЙНИЦИ
Навярно в мен живеят двама души – и е прекрасен сговорът им тих.
Единият – доде цигарка пуши, то другият нарежда стих след стих.
Понякога играят цял ден табла, или ме бият – зверската! – на шах.
И напоследък взех да им се радвам, и мисля – същините им разбрах. ...

Валери_Станков

Poetry

2024-03-20T05:48:49+02:00 414 1 2

Да се любим и Бог да ни гледа 🇧🇬

ДА СЕ ЛЮБИМ И БОГ ДА НИ ГЛЕДА
... някой ден ще се случи това, и надежда добра ме изпълва –
в полудялата росна трева да се върнеш при мене на хълма,
сред безкрайните птичи ята да си моята птица във полет,
да ме върнеш за миг в пролетта, в отлетялата някъде пролет, ...

Валери_Станков

Poetry

2024-03-19T19:01:49+02:00 368 4 2

Букварчето на Бога 🇧🇬

БУКВАРЧЕТО НА БОГА
... тъй както малкото дете
със пръстче срича по буквара,
но колко труднички са те! –
словцата дом, любов и вяра, ...

Валери_Станков

Poetry

2024-03-19T06:46:37+02:00 665 5 3

Ох! 🇧🇬

ОХ!
... задавам си убийствени въпроси – и отговорите добре ги знам –
защо беднякът левчета си проси, но никога не пали свещ във храм?
Защо кохорти златни политици си построиха своя Земен Рай? –
и цял ден трупат крадени жълтици, доде търкалям своя сух кравай? ...

Валери_Станков

Poetry

2024-03-18T17:38:00+02:00 665 2 3

Голгота 🇧🇬

ГОЛГОТА
... денят ми си отиде изведнъж
и мракът върху мен се сгромоляса,
и седнах аз – един самотен мъж,
да пия сам на празната си маса, ...

Валери_Станков

Poetry

2024-03-18T11:23:09+02:00 357 2 2

Когато утре няма да ме има 🇧🇬

КОГАТО УТРЕ НЯМА ДА МЕ ИМА
Нали живя щастлив, какво ти пука,
че няма да те има на света? –
дъждовна капка, хлътнала в улука,
търкулнато кравайче в пепелта, ...

Валери_Станков

Poetry

2024-03-17T18:19:50+02:00 366 4 3

Молитва на Сирни заговезни 🇧🇬

МОЛИТВА НА СИРНИ ЗАГОВЕЗНИ
... понякога – когато съм замислен – печалното си минало чета –
изчистих ли греха си, Ице Христе, че праведно да дишам на света,
бях ли добър със всички светли хора, които изпроводих в своя друм,
или ги натоварвах – без умора! – с приумиците в своя луднал ум, ...

Валери_Станков

Poetry

2024-03-17T09:19:30+02:00 646 3 2

Стомните на баба 🇧🇬

СТОМНИТЕ НА БАБА
За тебе вече никой тук не помни, и бащиният дом е зейнал – пуст.
Злодей е счупил бабините стомни, продънил се е дядовият пруст.
През дворчето е плъзнала кощрава – лехите само вятър ги плеви.
Не се и вясва лудият тъдява – стърчи на хълма в дългите треви. ...

Валери_Станков

Poetry

2024-03-16T17:43:12+02:00 374 3 1

Автопортрет с въглен 🇧🇬

АВТОПОРТРЕТ С ВЪГЛЕН
Зачеркнах сто Галактики на кръст
и все така се диря в необята.
Сега върху снега рисувам с пръст
автопортрет – портрет на самотата. ...

Валери_Станков

Poetry

2024-03-16T08:22:03+02:00 330 4 2

Лудото дете 🇧🇬

ЛУДОТО ДЕТЕ
... ако не можеш да летиш, поне не хвърляй тежки котви,
във храма прекръсти се триж – не знаеш Бог какво ти готви,
дали в безмълвните реки, или в най-мъчните небета? –
на теб ти иде отръки! – да пастриш в себе си Поета, ...

Валери_Станков

Poetry

2024-03-15T07:49:59+02:00 320 2 1

Странна птица 🇧🇬

СТРАННА ПТИЦА
... когато сториш някому добро,
това се казва чиста далавера! –
Бог те записва с ангелско перо с най-златните си букви във тефтера,
дали си пуснал своя сетен лев в паничката на просяка пред храма, ...

Валери_Станков

Poetry

2024-03-13T20:18:18+02:00 634 1 1

Две момини сълзи 🇧🇬

ДВЕ МОМИНИ СЪЛЗИ
... нощта си грабна шапката и шала – и нейде надалече отлетя,
в едно съседно дворче из квартала ти краднах шепа пролетни цветя,
май, момини сълзи или зюмбюли? – и тихо размечтах се призори
да идем пак на някой плаж през юли, или да хлътнем нейде вдън гори, ...

Валери_Станков

Poetry » Love

2024-03-13T06:55:56+02:00 340 5 3

Изповед 🇧🇬

ИЗПОВЕД
… загърбих вече смелите си рискове, живея благо – праведен и тих,
ако от мене нещо си поискате, ще ви го дам – на стон, в сълза и стих –
старчоче, помъдряло между римите, разчорлило си древната брада,
дано, щом си отида, да ме имате за брат във радост, скърби и в беда, ...

Валери_Станков

Poetry

2024-03-12T19:52:48+02:00 561 3 1

Дано да има нейде друг Живот 🇧🇬

ДАНО ДА ИМА НЕЙДЕ ДРУГ ЖИВОТ
... навярно нейде има друг живот, от нашия по-смислен, по-достоен,
там любовта е простият PIN-код, и всички хора слушат Ленард Коен,
момчетата са мили, тъй добри с девойчиците – малки звездни феи,
там в речниците няма го дори ужасното понятие „злодеи”! – ...

Валери_Станков

Poetry » Love

2024-03-11T17:10:09+02:00 387 3 4

Кокерът на Мими 🇧🇬

КОКЕРЪТ НА МИМИ
... момичето, което в парка гони по цял следобед кокера си риж,
до мене спря под есенните клони – един пиян сархошин и пергиш,
на пейката поседна – да си вземе солучето – избягал нейде дъх,
а кокерът с очи като бадеми ме близна със мустаче – влажен мъх, ...

Валери_Станков

Poetry

2024-03-11T11:19:08+02:00 354 3 7

Животът, този варненски хлапак 🇧🇬

ЖИВОТЪТ, ТОЗИ ВАРНЕНСКИ ХЛАПАК
Отдето и да го погледна,
животът се отдалечи –
хлапак във уличка съседна,
и няма кой да го сгълчи, ...

Валери_Станков

Poetry

2024-03-11T07:20:09+02:00 335 4 6

Последният ден на тати 🇧🇬

ПОСЛЕДНИЯТ ДЕН НА ТАТИ
... картинката бе повече от жалка,
и сякаш чувах светлия ти смях,
след твоята ужасна катафалка
в процесията подир теб вървях, ...

Валери_Станков

Poetry » Love

2024-03-10T18:42:04+02:00 404 5 4

Ден като всички други 🇧🇬

ДЕН КАТО ВСИЧКИ ДРУГИ
Когато Бог яви се най-подир
и каза, че денят ще бъде харен,
в бодилите на Черния баир
уши предеше моето магаре. ...

Валери_Станков

Poetry

2024-03-10T09:29:20+02:00 346 2 1

Имам си една мечта 🇧🇬

ИМАМ СИ ЕДНА МЕЧТА
... не знам дали щастливо ще живея, ако се видя някой ден богат,
ще се разхождам призори по кея, ще пийна две-три бири по обяд,
и ако Господ ми рече: – Наслука! – ще се замисля с кеф по същество
дали да пусна стихче във Фейсбука, защо пък не в Twitter или Twoo, ...

Валери_Станков

Poetry

2024-03-09T18:19:52+02:00 372 3 3

По въжените стълби на дъжда 🇧🇬

ПО ВЪЖЕНИТЕ СТЪЛБИ НА ДЪЖДА
Щом някой ден зад голите бърда
се срина подир слънцето оттатък,
по въжените стълби на дъжда
понякога ще слизам на Земята, ...

Валери_Станков

Poetry

2024-03-09T11:32:05+02:00 311 4 4

Споделена вечер 🇧🇬

СПОДЕЛЕНА ВЕЧЕР
... нека бъде вечер споделена? – да погледам в твоите очи –
в тях пътува цялата Вселена, благо в тях душата ми мълчи,
ох! – не мога сам да се позная, ставам нереално кротък мъж,
може би солчицата в кравая плаче в мен за твоя бавен дъжд, ...

Валери_Станков

Poetry » Love

2024-03-08T22:01:59+02:00 384 2 2

Мъжко акапела пеене 🇧🇬

МЪЖКО АКАПЕЛА ПЕЕНЕ
Неукротена – вряща и бълбукаща, изригваш ти – неозаптяема вода.
Ти врязваш се във бездните на скуката, катериш с вик щастливите бърда.
Ти сриваш се през мъжките ми прагове – дереш ми каменливите русла.
Не е ли време вече да си лягаме – ме питаш тихо, казваш ми – ела! ...

Валери_Станков

Poetry » Love

2024-03-08T10:51:01+02:00 388 3 4

Там 🇧🇬

ТАМ
... миналото свое си го зная, знам добре какво ми предстои,
светлото предчувствие за края го рисувам – с розови бои –
там – Отвъд, очаква ме баща ми, дълги върволици от деди,
там са смешни всички днешни драми, горести, неволи и беди, ...

Валери_Станков

Poetry

2024-03-07T09:55:25+02:00 360 5 7

Световен шампион по самота 🇧🇬

СВЕТОВЕН ШАМПИОН ПО САМОТА
Световен шампион по самота –
седя си тихо в Морската градина,
додето кротко книжица чета,
мелтемът свири ми на окарина, ...

Валери_Станков

Poetry

2024-03-06T22:10:48+02:00 344 2 3

10 кинта в подлеза към Рая 🇧🇬

10 КИНТА В ПОДЛЕЗА КЪМ РАЯ
... с единайсет бобени зрънца, вярна на шаманския си етнос,
циганка с фалшива обеца разгада ми бъдещето светло –
в подлеза, по-леден и от гроб – на кашон от листите А-4,
обеща ми бол пари на джоб, пътища – безкрайни километри, ...

Валери_Станков

Poetry

2024-03-06T15:29:29+02:00 723 2 1