Валери_Станков
1,156 results
ЖЕНАТА С ГЛАВНО "Ж"
... когато се облегна на перваза да си посмислям миналия ден,
си спомням колко тихичко ми каза: – Валерий, моля те, мисли за мен! –
и мислех те – из парка, във тролея, на топка свит в среднощното такси,
и виждах как над мен се ветролеят прекрасните ти снопчета коси, ...
  164 
В КОРОНАТА НА ВЕЧНОТО ДЪРВО
... когато покатеря се на клона в короната на Вечното дърво,
за мен ще пее попът от амвона и ще мърмори нещо, но какво? –
доде опечалените роднини един от друг запалват къса свещ,
със старичките мои мокасини към Господа ще се отправя пеш, ...
  126 
СТЪПКИ ПО ЗИМНИЯ ПЛАЖ
... зимата се върна с трясък, разтовари тарги студ,
по замръзналия пясък тръгна варненският луд,
и морето върху плажа просна дрипав пещимал,
и си смъкна макиажа залезът – от студ умрял, ...
  150 
СТЪПКИ В СНЕГА
... през мъгливите полета
и през мокрите гори
с вой на 300 гладни псета
вятър вие от зори, ...
  208 
ЗИМЕН ПАСТОРАЛ
... над селото се стелва дим,
и къщички в снега се гушат,
досущ един безплътен мим –
танцува дрипавият пушек. ...
  168 
НАКАЗАНИЯТ ОТ НЕБЕТО
Навярно мен небето ме наказа да сторвам само тихи добрини –
дори и стрък от злоба и омраза в душицата ми нивга не кълнѝ.
С красивата илюзия, че мога със всекиго в света да бъда благ,
понякога говорим си със Бога, поседнем ли на моя къщен праг. ...
  143 
ЗАЩОТО СЪМ ПОЕТ
Аз не понасям пранги и окови.
Вървя след Бога винаги напред.
И нищичко душата ми не трови.
Свободен съм, защото съм поет. ...
  503 
ПОЧЕТНИЯТ ГРАЖДАНИН НА ВАРНА
Не знам да вярвам, или да не вярвам? –
но днес съм изключително смутен.
Из между всички граждани на Варна
за почетен! – избраха точно мен. ...
  606 
НАДПИС В ГРАДСКОТО WC
... бях нещо я окършил за пари,
нали съм перманентно безработен,
и щом се вдигнах тая заран в три,
си казах: – Пич, бе ти си адски готин! ...
  630 
КАЖИ МИ КОЙ СЪМ В СВЯТОТО ИМ СЛОВО
... до днес десетки Гении изчетох – и ни за миг сред тях не се редих,
релето ми зацепва на "заето"! – пред всеки техен свръхвърховен стих,
мълчах с Маугли в джунглите на Киплинг, пих вино с незнакомката на Блок,
постеля пред Офелия надиплих със Уилям Шекспир – моят ...
  322 
ЩЕ ЖИВЕЯ И УТРЕ
... някой есенен ден, щом ми дойде редът да се мре,
не изпадайте нивга във горест, в нега́ – или в не́га? –
погребете ме с дънките – и със моето вехто сетре,
и – за Бога! – ви моля, не пускайте парно в ковчега. ...
  587 
ТЯ, КОЯТО МЕ СТОРИ НА ПТИЦА
Тя отдавна живее без мъж.
Всяка вечер сама се прибира.
И на месец, на два по веднъж
у дома си ме кани на бира. ...
  219 
АВТОПОРТРЕТ С ГАРВАН
... поетите понякога ликуват, преди да сложат точка на стиха.
Ужасно е, когато ти се струва, че толкова си близо до върха! –
че крачка-две – и вече ще си горе, на покрива на скапания свят.
През римичките пътят е отворен, но се върви през Дантевия Ад. ...
  226 
СБЪДВАНЕ НА ЧУДЕСАТА
... и, всъщност, за какво ми бяха всички тъй земни – и неземни чудеса,
да ме приспиват пролетните птички, да се събуждам в утринна роса,
в безсмъртните капани на живота, в безсмислиците светли на смъртта
да вярвам все така, че с Пипилота чорапче – за надеждата! – плета, ...
  411 
ОСЪДЕН НА ЖИВОТ
... понякога ми става много тъжно дори и в най-приятелския кръг,
по своята невидима окръжност животът ме върти като чекрък,
помъкнал кукувичите си прежди, играе на "примък-отмък" със мен,
не ми оставя никакви надежди, и – все излъган, свършва моят ден, ...
  170 
НАРОДЕ???
... не зная до кога ще издържа с ужасното търпение на бивол –
да вярвам сляпо в гнусната лъжа, че всички си живеем тъй щастливо,
оповести го даже bTv! – народът е доволен, сит и весел,
цял ден си пее „Карай да върви!“, дори сълзата сторил си на песен, ...
  712  17 
МАЛЪК ЗАЕМ ОТ ВИВАЛДИ
... по разнебитения свят
каручката ми си скрибуца –
дали ще хапнем за обяд,
не знам, с кобилката ми куца. ...
  684 
ЗИМЕН ВАЛС
... снежинки в моите гори танцуват ледна компарсита,
и през елхите – раз-два-три, валсира вятър без насита,
заключил слънчевите дни с вериги, пранги, с катинари,
студът скрипти от тишини под тежки борови върхари, ...
  214 
ЧОВЕКЪТ С МЕТЛАТА
... защото е дълбока пропастта, в която се опитвам да живея,
световните боклуци да смета! – това ми е мечта и фиксидея,
да бъдем по-щастливи и добри, да питам минувача братко, как си? –
най-сетне да се видя с кош пари, че писна ми от данъци и такси, ...
  216 
БАЩА НА БОЛКИ
На синовете ми Петър, Стефан и Иван Станкови
... какъв баща съм аз, какъв баща? – щом подло изоставих ви в несрета,
да чоплите след мен във пепелта, три братчета! – замръзнали врабчета,
отдавна в мен предаде Богу дух! – нанейде литна бащиното чувство – ...
  470 
КОГАТО ТЕ РАЗКАЗВАМ НА СВЕТА
Все нявга ще разкажа на света как ти във мен безпаметно се влюби.
Душицата ти как над мен слетя! – светулчица връз срутени коруби.
Как ме отвея с роклята си клош в Галактики! – до днес неназовани.
Как оттогава пърхам всяка нощ! – като врабче във топлите ти длани. ...
  560 
ЙЕРОГЛИФ НА НАДЕЖДАТА
Като балонче, кацнало на тръни,
вместо да литна с птиците на юг,
на мене все по-често ми се съни,
че някой ден и аз ще кажа: – Пук! ...
  501 
ЕДИН ДЕН ОТ МОЯ ЖИВОТ
... изпих до дъно светлия си ден
и изпроводих залеза на хълма,
спокоен съм – Бог тихо бди над мен
и всеки миг със кротост ме изпълва, ...
  494 
МИРИЗЛИВКА ЗА МЕЗЕ
Бирата не беше пивка.
Нямах никакво мезе.
Но слетя ми миризливка!
От небето ли се взе? ...
  505 
ЧОРБА ЗА ДВАМА
... и – нали, по-сам от куче – тикам тъпата съдба,
с морковче, картоф и лучец ти сварих една чорба,
и забърках триста грама топчета – менте кайма,
истинска чорба за двама, ако дойдеш у дома, ...
  481 
ПЕРО И ЛИСТ
... със първите виделини,
които моят ден ми носи,
катеря се по планини
от хлътнали във мен въпроси. ...
  599 
ГОСПОДИ, ПРАТЍ МИ ПРОЛЕТ!
Варна. Кучи студ. Неони.
Булевард с един бакшиш.
Псето кучката подгони,
но едва ли към Париж. ...
  240 
ДА ИЗМЕТЕМ ЗАВИНАГИ БОКЛУКА
Системата до ужас е порочна.
Системата без жалост ни убива.
Голямото надлъгване започна.
България е празна крива нива. ...
  506 
МОЛИТВА ЗА ДОБРОТАТА
До днес едно не смогнах да реша, как да превърна този свят във къща,
че да му вдъхна шепичка душа? – пред моя Господ Бог единосъща,
ключето под черджето призори за някой друмник с обич да подпъхна,
ако е мръзнал нейде вдън гори? – да се загърне с дрехата ми връхна, ...
  172 
СЪЛЗА НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК
... понякога си плача без причина,
дори самият аз не знам защо –
като изляза в Морската градина,
треперя като есенно листо. ...
  421 
ЛЮБОВНА МОЛИТВА
... в душата ми нахълта кучи студ, когато ти от мене си замина,
във Варна обявиха ме за луд, крещях след теб във Морската градина,
пустинник, коленичил пред мираж в делири и във тременси несвестни,
в тръстиките на Северния плаж за теб изплаках светлите си песни, ...
  183 
1 ЛЕВ ЗА ПОЕТА
... самораслече в гората, кацнало на трън – щурче,
снощи – гледам във „Zaplata”, търсят опитно момче,
почвам одма! – след беседа, здравен статус, стаж, CV,
чистя, гладя, готвя, гледам, пей сърце и с'est la vie! – ...
  410 
БАЛАДА ЗА САМОТНАТА ЖЕНА
Тя отдавна си няма съпруг.
И дечица не виждам край нея.
Тя ме кани на пилешко с лук.
Или просто да слезем на кея. ...
  636 
ТЯ Е, ГОСПОДИ!
Някой ден ще ти кажа за нея –
тя е стръкчето влажна трева,
тя е вятърче нощем на кея,
лятна рокличка в цвят синева, ...
  727 
7 ГРАМА ДУША
... започна вече всичко да ми втръсва, това ли доживях на старини? –
Планетата ни стана адски мръсна! – убийства, глад и болести, войни,
навред цари световната измама, че ще се будим Happy Every Day! –
душата в нас е само седем грама, и тъпчат я – Злодей подир Злодей, ...
  537 
МЪЖКИ ДУМИ
... ще се завърна нявга в тишината – под твоите развихрени коси,
навярно пролетта ще е благата? – с прекрасните ти бликнали роси,
връз твоята пижама със дантели ще се стиша в пропадащия мрак,
ще ти говоря врели-некипели – за ледените преспи ланшен сняг, ...
  219 
ПИСМА БЕЗ ПОДАТЕЛ
Защо ли вече спряхме да си пишем красиви, обичливи писъмца?
Нима е добротата лукс излишен под хлътналите в Зимата слънца?
Да си разкажем колко сме самотни – сълза във шепа думички добри?
Как ни третират! – опитни животни, и медийно ни лъжат от зори? ...
  606 
КОТЕ В ПЕЙЗАЖА
... котенцето на перваза ми помаха с опашле,
щом като ме забеляза, ми измяука ей, братле! –
сякаш литна с парашути фрезията върху мен,
в дъхавите нейни скути паднах в краткотраен плен, ...
  423 
СИНЕ МОЙ!
... аз не зная как си, сине,
мислиш ли за мен и днес? –
сигурно ще ме отминеш
като някой бърз експрес, ...
  274 
СВЕТУЛКАТА НА ВЕЧНОСТТА
... с какво ли ще запомня този свят,
когато утре-вдругиден си ида? –
с пчеличката във пролетния цвят,
с едно ръбато бисерче във мида, ...
  601 
Random works
: ??:??