Валери_Станков
1,150 results
ЗАЩОТО СЪМ ПОЕТ
Аз не понасям пранги и окови.
Вървя след Бога винаги напред.
И нищичко душата ми не трови.
Свободен съм, защото съм поет. ...
  500 
ПОЧЕТНИЯТ ГРАЖДАНИН НА ВАРНА
Не знам да вярвам, или да не вярвам? –
но днес съм изключително смутен.
Из между всички граждани на Варна
за почетен! – избраха точно мен. ...
  600 
НАДПИС В ГРАДСКОТО WC
... бях нещо я окършил за пари,
нали съм перманентно безработен,
и щом се вдигнах тая заран в три,
си казах: – Пич, бе ти си адски готин! ...
  626 
КАЖИ МИ КОЙ СЪМ В СВЯТОТО ИМ СЛОВО
... до днес десетки Гении изчетох – и ни за миг сред тях не се редих,
релето ми зацепва на "заето"! – пред всеки техен свръхвърховен стих,
мълчах с Маугли в джунглите на Киплинг, пих вино с незнакомката на Блок,
постеля пред Офелия надиплих със Уилям Шекспир – моят ...
  320 
ЩЕ ЖИВЕЯ И УТРЕ
... някой есенен ден, щом ми дойде редът да се мре,
не изпадайте нивга във горест, в нега́ – или в не́га? –
погребете ме с дънките – и със моето вехто сетре,
и – за Бога! – ви моля, не пускайте парно в ковчега. ...
  579 
ТЯ, КОЯТО МЕ СТОРИ НА ПТИЦА
Тя отдавна живее без мъж.
Всяка вечер сама се прибира.
И на месец, на два по веднъж
у дома си ме кани на бира. ...
  219 
АВТОПОРТРЕТ С ГАРВАН
... поетите понякога ликуват, преди да сложат точка на стиха.
Ужасно е, когато ти се струва, че толкова си близо до върха! –
че крачка-две – и вече ще си горе, на покрива на скапания свят.
През римичките пътят е отворен, но се върви през Дантевия Ад. ...
  226 
СБЪДВАНЕ НА ЧУДЕСАТА
... и, всъщност, за какво ми бяха всички тъй земни – и неземни чудеса,
да ме приспиват пролетните птички, да се събуждам в утринна роса,
в безсмъртните капани на живота, в безсмислиците светли на смъртта
да вярвам все така, че с Пипилота чорапче – за надеждата! – плета, ...
  410 
ОСЪДЕН НА ЖИВОТ
... понякога ми става много тъжно дори и в най-приятелския кръг,
по своята невидима окръжност животът ме върти като чекрък,
помъкнал кукувичите си прежди, играе на "примък-отмък" със мен,
не ми оставя никакви надежди, и – все излъган, свършва моят ден, ...
  170 
НАРОДЕ???
... не зная до кога ще издържа с ужасното търпение на бивол –
да вярвам сляпо в гнусната лъжа, че всички си живеем тъй щастливо,
оповести го даже bTv! – народът е доволен, сит и весел,
цял ден си пее „Карай да върви!“, дори сълзата сторил си на песен, ...
  711  17 
МАЛЪК ЗАЕМ ОТ ВИВАЛДИ
... по разнебитения свят
каручката ми си скрибуца –
дали ще хапнем за обяд,
не знам, с кобилката ми куца. ...
  678 
ЗИМЕН ВАЛС
... снежинки в моите гори танцуват ледна компарсита,
и през елхите – раз-два-три, валсира вятър без насита,
заключил слънчевите дни с вериги, пранги, с катинари,
студът скрипти от тишини под тежки борови върхари, ...
  213 
ЧОВЕКЪТ С МЕТЛАТА
... защото е дълбока пропастта, в която се опитвам да живея,
световните боклуци да смета! – това ми е мечта и фиксидея,
да бъдем по-щастливи и добри, да питам минувача братко, как си? –
най-сетне да се видя с кош пари, че писна ми от данъци и такси, ...
  215 
БАЩА НА БОЛКИ
На синовете ми Петър, Стефан и Иван Станкови
... какъв баща съм аз, какъв баща? – щом подло изоставих ви в несрета,
да чоплите след мен във пепелта, три братчета! – замръзнали врабчета,
отдавна в мен предаде Богу дух! – нанейде литна бащиното чувство – ...
  463 
КОГАТО ТЕ РАЗКАЗВАМ НА СВЕТА
Все нявга ще разкажа на света как ти във мен безпаметно се влюби.
Душицата ти как над мен слетя! – светулчица връз срутени коруби.
Как ме отвея с роклята си клош в Галактики! – до днес неназовани.
Как оттогава пърхам всяка нощ! – като врабче във топлите ти длани. ...
  557 
ЙЕРОГЛИФ НА НАДЕЖДАТА
Като балонче, кацнало на тръни,
вместо да литна с птиците на юг,
на мене все по-често ми се съни,
че някой ден и аз ще кажа: – Пук! ...
  498 
ЕДИН ДЕН ОТ МОЯ ЖИВОТ
... изпих до дъно светлия си ден
и изпроводих залеза на хълма,
спокоен съм – Бог тихо бди над мен
и всеки миг със кротост ме изпълва, ...
  490 
МИРИЗЛИВКА ЗА МЕЗЕ
Бирата не беше пивка.
Нямах никакво мезе.
Но слетя ми миризливка!
От небето ли се взе? ...
  500 
ЧОРБА ЗА ДВАМА
... и – нали, по-сам от куче – тикам тъпата съдба,
с морковче, картоф и лучец ти сварих една чорба,
и забърках триста грама топчета – менте кайма,
истинска чорба за двама, ако дойдеш у дома, ...
  475 
ПЕРО И ЛИСТ
... със първите виделини,
които моят ден ми носи,
катеря се по планини
от хлътнали във мен въпроси. ...
  595 
ГОСПОДИ, ПРАТЍ МИ ПРОЛЕТ!
Варна. Кучи студ. Неони.
Булевард с един бакшиш.
Псето кучката подгони,
но едва ли към Париж. ...
  234 
ДА ИЗМЕТЕМ ЗАВИНАГИ БОКЛУКА
Системата до ужас е порочна.
Системата без жалост ни убива.
Голямото надлъгване започна.
България е празна крива нива. ...
  501 
МОЛИТВА ЗА ДОБРОТАТА
До днес едно не смогнах да реша, как да превърна този свят във къща,
че да му вдъхна шепичка душа? – пред моя Господ Бог единосъща,
ключето под черджето призори за някой друмник с обич да подпъхна,
ако е мръзнал нейде вдън гори? – да се загърне с дрехата ми връхна, ...
  170 
СЪЛЗА НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК
... понякога си плача без причина,
дори самият аз не знам защо –
като изляза в Морската градина,
треперя като есенно листо. ...
  411 
ЛЮБОВНА МОЛИТВА
... в душата ми нахълта кучи студ, когато ти от мене си замина,
във Варна обявиха ме за луд, крещях след теб във Морската градина,
пустинник, коленичил пред мираж в делири и във тременси несвестни,
в тръстиките на Северния плаж за теб изплаках светлите си песни, ...
  183 
1 ЛЕВ ЗА ПОЕТА
... самораслече в гората, кацнало на трън – щурче,
снощи – гледам във „Zaplata”, търсят опитно момче,
почвам одма! – след беседа, здравен статус, стаж, CV,
чистя, гладя, готвя, гледам, пей сърце и с'est la vie! – ...
  409 
БАЛАДА ЗА САМОТНАТА ЖЕНА
Тя отдавна си няма съпруг.
И дечица не виждам край нея.
Тя ме кани на пилешко с лук.
Или просто да слезем на кея. ...
  631 
ТЯ Е, ГОСПОДИ!
Някой ден ще ти кажа за нея –
тя е стръкчето влажна трева,
тя е вятърче нощем на кея,
лятна рокличка в цвят синева, ...
  723 
7 ГРАМА ДУША
... започна вече всичко да ми втръсва, това ли доживях на старини? –
Планетата ни стана адски мръсна! – убийства, глад и болести, войни,
навред цари световната измама, че ще се будим Happy Every Day! –
душата в нас е само седем грама, и тъпчат я – Злодей подир Злодей, ...
  528 
МЪЖКИ ДУМИ
... ще се завърна нявга в тишината – под твоите развихрени коси,
навярно пролетта ще е благата? – с прекрасните ти бликнали роси,
връз твоята пижама със дантели ще се стиша в пропадащия мрак,
ще ти говоря врели-некипели – за ледените преспи ланшен сняг, ...
  218 
ПИСМА БЕЗ ПОДАТЕЛ
Защо ли вече спряхме да си пишем красиви, обичливи писъмца?
Нима е добротата лукс излишен под хлътналите в Зимата слънца?
Да си разкажем колко сме самотни – сълза във шепа думички добри?
Как ни третират! – опитни животни, и медийно ни лъжат от зори? ...
  602 
КОТЕ В ПЕЙЗАЖА
... котенцето на перваза ми помаха с опашле,
щом като ме забеляза, ми измяука ей, братле! –
сякаш литна с парашути фрезията върху мен,
в дъхавите нейни скути паднах в краткотраен плен, ...
  423 
СИНЕ МОЙ!
... аз не зная как си, сине,
мислиш ли за мен и днес? –
сигурно ще ме отминеш
като някой бърз експрес, ...
  272 
СВЕТУЛКАТА НА ВЕЧНОСТТА
... с какво ли ще запомня този свят,
когато утре-вдругиден си ида? –
с пчеличката във пролетния цвят,
с едно ръбато бисерче във мида, ...
  597 
ДРЕМЕ МИ НА СТАРОТО АРМАНИ
... дреме ми на вехтото "Армани" жив ли съм под небосвода син,
дреме ми, че мъкна люти рани! – че за тях не найдох аналгин,
дреме ми на старата ми шапка! – че светът със мен е адски лош,
и за мен реши, че цап-царапкам всеки милостиво хвърлен грош, ...
  115 
СТЪПКИ В СНЕГА
... безкрайна снежна белота, и няма никъде пъртина,
по стъпките в снега чета какъв човек оттук е минал –
дали добър е, или лош? – по хвърления фас личи си,
човечец, който цяла нощ е спал, от бебенце по-хрисим, ...
  285 
ПОЕТЪТ НА ВАРНА
Мокри бурнуси надипли мъглата.
Сънното слънце зеници склопи.
Вятърът, който по цял ден се мята,
легна под лодките да се наспи. ...
  309 
СВЕТЪТ НА ДУМИТЕ
Не знам дали достойно преживях
от Бога отреденото ми Време? –
дали не вдигах само шум и прах,
възседнал поетическото стреме? ...
  511 
ЗАЧЕРКВАНЕ НА УЖАСА
Вятър зъл Земята клати.
Чезнат сетните слънца.
Разминавам се с примати.
Хора с маски. Без лица. ...
  482 
БЯЛА ЛАСКА
... аз спрях да се страхувам от смъртта,
добре си знам какво ме чака утре –
пак рими ще ви пиша и чета
във Windows-а на вашите компютри. ...
  166 
Random works
: ??:??