Валери_Станков
1,586 results
НИЩО ДРУГО
Навярно в мен душата се смири, преди да литне с облачето бяло –
престанах да си мисля за пари, за своето безценно, вехто тяло,
какъв съм, кой съм и защо бях тук? – не си задавам тъпите въпроси,
дали денят лопатка със боклук, или коматец топъл хляб ми носи? ...
  250 
ПЛАЖ, ОКТОМВРИЙ И МОРЕ
Барче. Масичка за двама.
Плаж. Октомврий. И море.
Малка водка. Двеста грама.
Ти – във рокля на каре. ...
  770 
ЗНАХАРИНЪТ ОТ ВАРНА
… изглежда, наближавам възрастта, в която нищо няма да ми липсва –
ще пиша книги, книги ще чета! – и ще си хрупам с биричката чипса,
ще гледам как девойчици вървят на пръсти покрай Седмата ми пейка,
ще им се нежа – старец белобрад! – чиято младост нейде си офейка, ...
  324 
МОЛИТВА ЗА МОЯТА БЪЛГАРИЯ
... дрипясала от скитане по хълма, към мен заслиза тихо есента,
мъглата просна мократа си вълна връз плетените пръти на плета,
и попът, пийнал вино – две-три кани, брадата си захвана да тресе,
и черният рояк шосейни врани огракваше безмълвното шосе, ...
  689 
КЪЛБО ОТ РИМИ
… изглежда, че навреме остарях – и кефи ме, че нямам време вече,
и дишам си между сълза и смях, един старик! – на римите обречен,
и връзвам ги – една подир една – да се ветреят – чирози на низи! –
опастрих ги от завист, злост, вина и нося – чисти! – белите си ризи, ...
  251 
БАЛАДА ЗА ТЪРПЕЛИВАТА КАПКА
... най-търпеливата в света, блестяща, малка, упорита,
с каква изящна простота! – дълбае капката в гранита,
а той е страшно търпелив – и като жаден я преглъща,
но капката спотайва взрив във своята дълбока същност, ...
  257 
СОЛ В ГЪРЛОТО
От простичкия факт до артефакта
се вие път, но той не ми тежи.
Живея, пъхнал пръсти във контакта! –
горя на късо само пред лъжи. ...
  335 
КАКВО СЕ СЛУЧВА В СМАХНАТИЯ СВЯТ
... когато легна в моя стар креват и той под мен изскърца си зловещо,
какво се случва в смахнатия свят, във всеки миг с душата си усещам –
момченце ли простенва в своя сън? – за своята изгубена играчка,
или реди си тъпото "дрън-дрън!" във подлеза след теб крадлива вр ...
  298 
БАЛАДА ЗА ОТМИНАВАЩИТЕ ЖЕНИ
... не знам защо жените все ме гледат със бялото на своите очи? –
изглежда, придирчив съм напоследък – старея, и по всичко ми личи,
минават покрай мен, не се и трогват, че видимо изглеждам тъй щастлив,
усещат ли, че ги рисувам с поглед? – и, че ги пиша в римички с курсив, ...
  257 
ЕДНО ПУХЧЕ ОБИЧ
… седя си на вечерната тераса – и мисля си под залеза червен –
каквото днес не смогнах да сколасам, ще си го свърша утре-вдругиден,
на Влада ново стихче ще напиша, на моя син ще купя колело,
в писателската моя свята ниша ще пийна с кеф едно шише мерло, ...
  251 
ЗАЩОТО БЯХ ВЪРТОПЧЕ СВЕТЛИНА
… започнах да се нервя на света, че си мълчи пред моите въпроси –
защо мръсникът трупа куп злата, а нищият пред черквицата проси?
Защо – към едного ако сме зли, дечицата си галим с топли шепи?
Защо се будим с Третите петли – все по-самотни, тъжни и нелепи? ...
  685 
ДЕМОНЪТ НА ВРУБЕЛ
… понеже Времето реве и стене, и аз си го записвам с благ молив,
как да стопирам Земното въртене, че да се будя сутрин все по-жив? –
отново да се видя див и влюбен, след две-ти петилетки все тъй млад,
и в мен отново Демонът на Врубел да се събужда в смахнатия свят, ...
  204 
СОНАТА ЗА СЪБОТЕН ЪГЛОШЛАЙФ
... събота е – време за ремонти, да излезе някой с ъглошлайф,
джендърът съсед да се наконти, да ме поздрави със give me five,
в кофата да препера две ризи – чиста риза някому да дам,
по Гезмето – скитник без мангизи, да вървя нататък – и насам, ...
  212 
В ДЪРЖАВАТА НА ПАДАЩИЯ МРАК
… как искам да се метна в някой влак и да избягам нейде надалече,
в Държавата на падащия мрак до гуша ми дойде! – да дишам вече,
да ме будалкат още – от зори! – кохортите от властни политици,
които трупат злато и пари във шкафчето! – а ние дъвчем трици, ...
  208 
КРАЙНА ГАРА ВАРНА
... понякога и аз се разтоварвам от римите, връхлитащи по мрак –
замъквам се самин на гара Варна, изпращам и посрещам влак след влак,
подпирам си ръждясалия буфер, тропосвам гаровия си площад,
с куп книги в мукавения ми куфар, с това ли ще ме помни този свят? – ...
  567 
МОЕТО МИНАЛО
… аз някога минавах през стени,
търкалях се из най-зловещи бездни,
но ето, че дойдоха други дни! –
в които съм дъртаче – безполезник. ...
  320 
СРИЧКА В БОЖИЕТО СЛОВО
Живея във премъдри тишини –
говоря само – ако ме попитат.
Понякога мълча по цели дни,
по-древен и от камък в неолита. ...
  261 
КЕСТЕНЧЕ ЗА СПОМЕН ОТ ВАЛЕРИЙ
... и лятото – слънчасал развейпрах,
отнесе го Вълшебникът с килима,
пет кестенчета, мила, ти събрах! –
да ти е топла идещата зима, ...
  699 
ЕСЕНЕН ШАНСОН ОТ АЗНАВУР
С девойката, която тананика
на пейката шансон от Азнавур,
направо бяхме лика и прилика! –
тя – хубавица, аз – опасно щур. ...
  224 
ЕДНО ГРАДЧЕ, ЗАБРАВЕНО ОТ БОГА
… през облака Луната се промуши – и закроти световния катун,
и старият албанец Сиваюши приседна в двора със лула тютюн,
градчето включи своя телевизор и сетне във фотьойла се стиши,
и вятърът вързунките със чироз започна на перваза да сушѝ, ...
  223 
СВЕТУЛКАТА НА БОГА
… така и не успях да разбера защо съдбата беше с мене груба? –
светулчиците мои Бог прибра, напъха ги в най-гнилата коруба,
отнесе ми последнощо щурче – и славейчето мое скри навеки! –
и днес – додето Времето тече, вървя си все по грешните пътеки, ...
  217 
МОЯТА МАЛКА ТАЙНА
Което знам, за другите е тайна.
А аз си знам, че нищичко не знам.
Из мозъка ми – в гънката нетрайна,
на капки капе сетната ми RAM. ...
  742 
МИГ
... дали поради липса на култура, или защото тъп съм като пън,
седя и пия бира на бордюра – и залезът настройва ме за сън,
мангалите с маркуча си измиха асфалта – и край мен се разхлади,
и варненската уличка е тиха като кръчме в хотелче с три звезди, ...
  198 
МЪЖЪТ ОТ НОЩНИЯ БРЯГ
... парцалите морето си развлачи – и тръшна ги на есенния плаж,
с клошарите изпих едно коняче и сръбнах си лула тютюн – яваш,
на сухец – под обърнатите лодки, разстлах на завет своето сетре
и сетне хапнах с две рибарски котки последния сафрид на чепаре, ...
  215 
ДУПКА В ПЕЙЗАЖА
… седя си на прозореца и гледам как вече съм излишен в този свят –
не хлопа на вратите ми съседът – за сол! – да хапне сладко на обяд.
И пощальонът спря да вик: – Поща-а! – пред моите залостени врати.
Съседката с пиринчената брошка отказа днеска да ме приюти! ...
  211 
ПЪТНИК КЪМ БЕЗКРАЯ
… нахълтвам си в последните лета, в които ми остана да живея,
и радвам се на дребните неща! – седалка ми отстъпват във тролея,
във стария квартален магазин на касата дори не ме пререждат! –
и слънчицето в небосвода син ми носи сутрин Обич и Надежда, ...
  245 
ПОЕЗИЯТА – МОЯ БУДНА КОМА
... небето тътри плочи теракот
и сякаш мачка залеза с фадрома –
и аз – нали съм пълен идиот,
ще поседя в дъжда на вълнолома, ...
  346 
КОКТЕЙЛ ЗА БЕДНЯЦИ
... живея между не и да,
между тоягата и моркова,
и моят вик за свобода
е гръм от тапата ви коркова. ...
  245 
САМ В ЛИТЕРАТУРНАТА МЪГЛА
… моите побратими по рими спряха във Фейсбук да ме четат –
литнаха с Вълшебните килими някъде – към по-добрия свят,
сигурно си имат много грижи в своя ямб, в дактил или хорей,
и ръката спря да им се движи, че да драснат тихичко Здравей! ...
  672 
ЕНЕРГИИ „ЧИ“
… понякога се мъча да изглеждам пред хората наистина добре! –
с пуловера си – кукувича прежда, с изпраното си преди век сетре,
с обувките, обрасли с водорасли, с мелтемите – из моята брада,
хем белите ми ризи са прекрасни! – и пасват на сакото в резеда. ...
  206 
ПЕСЕН ЗА ДОБРОТАТА
… какво ни пречи утре призори да вярваме в добрите перспективи –
да се събудим малко по-добри? – и ако Бог рече – и по-щастливи?
На просяка пред Храма да дадем последното във джоба ни петаче?
И да почерпим масленка със крем момченцето, което тихо плаче? ...
  671 
ТАЙНА ВЕЧЕРЯ ЗА ДВАМА
... моля те, пръжни ми две кюфтета, искам да вечеряме със теб,
нека вятър в „Младост-4” шета, мракът вън да стелва черен креп,
да летят последните таксита, подир тях патрулка да пищи,
с тия две кюфтенца до насита да си хапнем – само аз и ти! – ...
  315 
ГОЛЯМОТО СТОЛИЧНО МЕТЕНЕ
Понеже все работя за „Мерси!” –
и цял ден бачкам като ненормален,
и нямах никви кинти за такси,
пък и за две-три бирички сабален, ...
  279 
ОКЕАНЪТ СЕ РАЖДА ОТ РУЧЕЙ
... вятър къща и граници няма, както рибата няма си дом –
тази мъдрост я помня от мама и повтарям си я мълчешком,
остарях, оглупях общо взето! – ала както животът върви,
щом реша да преспя на полето, Бог ми стелва бездънни треви, ...
  194 
СМЕТКАТА, МОЛЯ!
Една задача с малко неизвестни
не е решена още от света –
защо? – когато псетата са бесни,
си мъркат котараците в нощта, ...
  264 
ГОСПОД И СЛЕД МЕНЕ ЩЕ ОШЕТА
… облаците мъкнат сури дрипи, слънцето зад хълма се покри,
лятото извика „Ой-ла-рипи!“ – сетне скри се нейде вдън гори,
вехти чехли есента засурка – в глог, бодил и трън се опетла,
вятърът застърга с едра шкурка, лъсна ги! – плешивите била, ...
  296 
ЗДРАВЕЙ, МОМИЧЕ, АКО МЕ ОБИЧАШ
... денят не беше с нищо по-особен, дойде и тръгна си без много шум,
изгубих те в софийския следобед, май, беше нейде в подлеза на ЦУМ,
ще кажеш, че ветрецът те отвея от „Сердика” към „Г. М. Димитров”,
и стръкчето ми – бяла орхидея, след миг по теб повехна от любов, ...
  317 
ДЕНЯТ НА НЕЗАВИСИМОСТТА
Ще сляза днес и ще копая двора.
Ще се натряскам още на обяд.
Не искам най-зависимите хора
тържествени слова да ми четат. ...
  478 
ВЪЗХВАЛА НА МОЯТА СЪСЕДКА
… съседката, която всяка вечер ми свири на пиано Дебюси,
ми звънна на вратата и ми рече: – Валери, няма кой да ме спаси!
Ела? И донеси по-яки клещи, че бойлерът ми прави номера –
щом потекат водите му горещи, без теб от студ направо ще умра! ...
  289 
... ако питаш как съм, пия бира
и си гладя бялата брада –
слушам как се смъкват от баира
полковете черни на дъжда,
и текат ми покриви и стрехи, ...
  207 
Random works
: ??:??