valiordanov
1,814 results
Денят е невъзвратно прагматичен.
От сутринта подреждат се светулки.
Минутите до голо се събличат.
Щурчетата настройват си цигулките.
Мравките отново се строяват. ...
  290 
Детето се разплака от баща си.
Не го позна и ревна с пълен глас.
Цената от раздяла не е щастие,
а болка, що дълбае вътре в нас.
Баща си бе забравило горкото. ...
  321 
Разкажи ми приказка, татко.
Нищо, че съм голям.
Твоите приказки сладки
още от детството знам.
Искам с гласа си магичен ...
  310 
В моята църква ще запалят свещички за здраве.
Светлината ще милва въздуха на света.
Свещенникът като смисъл ще се изправи
и Света Валентина ще прекръсти с ръка.
На Светиня съм кръстен. Затова и душата ранима е. ...
  403 
Избърсвах от стените плесента.
Господи, защо ме донаказа.
Легенът със водата се разля
и стаята ми стана моя ваза.
Като лале в средата ù стърча ...
  293 
Ще преживея тези дни,
животът ми не е подарък.
Не е условия дори.
След падане се става.
Смела ще е сутринта, ...
  334 
Изкъпах се, а вън е страшен студ.
Коляното боли. Звездите греят.
С качулка съм, но имам остър слух.
Стените неми. Негрите живеят.
Носът запушен. Владовски звучи. ...
  349 
Представете си, моля, тази картина
депутатите наши, да работят в чужбина.
Но не, както виждаме в Парламента,
а с нови задачи и тежки моменти.
Да мият чинии, да влачат метал, ...
  402 
Здравей, чичо Борко!
Днес съм много далеч,
но ти пиша за Бойко.
За твоят син иде реч.
Явно бил си зает ...
  353 
Очите ми тежат като могили.
Очите всъщност лепнат като мед.
Умората остави ме без сили,
но трябва просто да вървя напред.
Ако е нужно, няма и да дишам, ...
  365 
Тук всички са чужди.
На себе си даже.
Имаш ли нужда,
на Господа казвай...
Имаш ли грижи, ...
  449 
Тя не е онази старица,
от която се плашат децата.
Като млада, бе хубавица,
даже най-красива в махалата.
Но годините сложили белег ...
  412 
Мразя очите на белия лист -
толкова зли и прозрачни.
Правят ме жълтовосъчно чист,
а ме котират за златен.
Те все се вглеждат във мойта душа ...
  294 
Защо харесваш гнойната ми рана,
когато тя душата ми кълве?
Аз мога и безранен да остана,
но има ли безранни светове?
Защо когато мога да се моля ...
  341 
Не е ли Господ техният Аллах?
Защо е нужно да се лее кръв?
Живеем по-мизерно и от тях,
а всъщност сме заложени за стръв.
Аз също искам нещо да взривя, ...
  348 
Баба да си и да имаш внук.
Бабите обичат да обичат.
И на всичко смислено напук,
те единствено във внуците се вричат.
Бабата е смисъл на живот, ...
  544 
От утрото се чупи тъмнината,
щом светлината почне да сълзи.
Превръзка от разбудения вятър
милва просънувани мечти.
Клепачите попиват хоризонта, ...
  359 
Не те обичам, майко англичанке,
не искам и да ме обичаш ти.
Живея като призрак, все съм в сянка,
а майка ми е в моите земи.
Ти виждаш в мене само авоари ...
  301 
на Артур
Зарекох се - щом празниците свършат
и яденето дойде ми до шия,
навиците стари да прекърша
и с воля всичко лошо да надвия. ...
  306 
Човекът вярва в разни чудеса.
Едната вяра всъщност го крепи.
Съвсем нормално впрочем е това.
Така е днес. Било е и преди.
И нека колелото се върти. ...
  530 
Какво не бих направил за света,
особено за моята Родина?
Не бих направил никога война,
в която може всеки да загине.
Не бих забравил свойто потекло. ...
  397 
Какво е всъщност да обичаш мраз?
Та с мраз започва всичко, що се мрази!
Не съм от всички тия между вас,
от чувството омраза съм опазен.
Какво е да ти лепнат етикет, ...
  406 
Мили Дядо Коледа! Пишат ти деца от рекетьорска детска градина " Бухал(ка)". Девизът на нашата градина е: "Който дал, ще е добре, кой не дава ще е зле". Научихме, че ти си съвестен и даваш всичко което ти се поиска. Искал си да знаеш само, дали сме слушкали... Слушкаме и още как. Нашият патрон Бат Бо ...
  631 
И този празник ще задраскам аз.
Вместо гирлянди ще редя слова.
Ще си говоря с вътрешният глас,
защото ще съм с него вечерта.
И залъкът съвсем ще ми горчи. ...
  386 
Горещите прожектори заспаха
след мощните аплаузни овации.
Завесите, по своему мълчаха
прегърнали декора с грация...
Столовете издишваха умората, ...
  304 
Отдавна хлябът няма аромат
и дъвче се като ръждива слама.
Променя до зелено своя цвят,
че истински продукти в него няма.
Напомпан като нашите "борци" ...
  626 
Отдавна хлябът няма аромат
и дъвче се, като ръждива слама.
Променя до зелено своят цвят,
че истински продукти в него няма.
Напомпан като нашите "борци" ...
  231 
Алчността съвсем не е порок.
Алчен съм, за доброта и чувства.
Алчен съм, за щедростта на Бог.
Алчен съм, за рими и изкуство.
За усмивки алчен съм дори. ...
  692 
Искам студ, ама оня - нашия,
дето бузките щипеше закачливо.
Дето даже да се разкашля,
ще ми е хубаво и игриво...
Искам тухла, сгрята на печка ...
  376 
Да си спомним за Ленън.
Не че нямаме Левски.
На където погледнем
падат чужди завеси.
Кой е Д. Димов? ...
  384 
Напсувах го живота, каруцарски.
Възседнах си мечтата като кон.
Пътят кален се превърна в царски.
Седлото беше царският ми трон.
Посрещах всяко утро със усмивка. ...
  467 
Сънувах стих, красив като морето.
В думите му феерично плувах.
С вълните от вълшебните куплети
като делфин под слънцето танцувах.
Не вярвах, че сънувам красотата. ...
  369 
Понеже обещах, че ако пия
аз като куче цял живот да вия.
Днес не мога сам да се позная
реша да кажа нещо, а го лая.
Пролаях си живота и мечтите, ...
  322 
Удар. Втори. После пак.
И още. Спря дъхът.
Подскок във ляво.
Десен прав.
Целта е, да си пръв. ...
  275 
Много думи изписах.
Много болка изплаках.
Емигрантството писна.
Задушава ме мракът.
Финикийска робия. ...
  327 
Софрата е за журналисти,
а под дъжда стои сирак.
Сълзите по лицето чисти,
ръка протегнал – ясен знак.
Отвътре, шум на звънки чаши, ...
  309 
На плажа дама се препича
до нея спира млад овчар.
Помисля си: "Каква овчица,
с прекрасна кожа и загар.
Отцепила се, туй е ясно. ...
  362 
Пробуждаха народа с книги,
а днес приспиват го с лъжи.
Въртят ни всякакви интриги
съвсем различно от преди.
Културата ни беше с почит, ...
  364 
Горчи ми от премръзнали очи,
които се надвикват с тишината,
в които битието им личи
и в мащеха превръщат си страната.
Горчи на приказките сладостта, ...
  397 
Да се видиме казваш, на кафе или чай?
Да побъбрим, животът бил кратък.
Ала нямаме време и двамата май...
Ще се видим навярно оттатък.
Ще поръчам за двама щом вече съм там. ...
  491 
Random works
: ??:??