Ve2666
541 results
Дойде този ден,
в който сърцето пленено
казва ''Да''
на любимата своя жена.
И е толкоз прекрасно! ...
  560 
Кражба е,
да оголиш душата до кости,
да ограбиш мечти,
а после да искаш да ти прости!
Как се забравят безсънните нощи ...
  532 
Болка е ревността.
Червей- разяждащ плътта,
спътник на младостта,
от годините на мъдростта
ми е смешно. ...
  461  10 
Да обичаш двама –
драма е голяма.
Прибираш се в къщи, а си сама.
С тягостно чувство приспиваш деца.
Навън са мислите, умът, сърцето – ...
  586 
В светлия сърп на луната,
в центъра на светлината,
здрав мост се изгражда –
от любовната жажда.
Кумува им бога. ...
  658  14 
Нещо човърка,
нещо поправя.
(по-скоро разваля).
​​​​​​
Гледа те умно ...
  1168 
Прекрасна
е песента на щурците в
синхрон със звуците
ескалиращи
на тишината. ...
  676 
Усещам твоя аромат
сред толкова лалета,
от хубави, по-хубави на цвят,
но само ти си моят свят.
Усещам топлия ти дъх ...
  629  11 
***
Крещи в мен тишината.
Разкъсва душата.
Кукувицата се е скрила,
самотна и плаха.
Чакам да дойде – ...
  386 
Пак е време за сбогом.
Тръгват на път.
Искат, не искат,
целуват за последно черната пръст.
И строени по жиците ...
  1446  14 
Плод отрупал е земята родна.
Освободен, вятърът прогонва птиците
далеч от бащин дом.
Ронят се листата тихо, всичките –
а дървото с поглед е смутен. ...
  811 
В пясъчен замък,
в стени от камък,
едно сърце се придвижва.
Стъпка по стъпка -
бавно, уверено, предпазливо ...
  712  14 
Денем и нощем,
в пек и в студ, през
август и декември,
камъните са тук.
Ангелски чисти. ...
  780  12 
Ако утрото не изгрее
и слънцето не залезе.
Ако птичката не запее
и земята линее -
то Бог много се сърди ...
  561  15 
В топлия августовски ден,
когато слънцето се оттегли в покоите си,
роди се любов.
А всичко започна невинно. В
ясния поглед на едно момче ...
  711  11 
Теб ли изпратиха, рожбо? –
да събираш сълзите в ръка.
Вече много е късно.
Искам да съм сама.
Беше време, мечтаехме! ...
  400 
Здравей, Насе!
Не мислих, че пак ще ти пиша. Помниш ли войнишките писма?
Колко години изминаха оттогава? Бяхме още деца, непознаващи болката и страха, следвахме пътя си смело. Ти – отракан хлапак, а аз – мъжко момиче!
Много те измъчих, нали? Всичко помня, а ти? Началото беше в края на едно лято. Пом ...
  1363 
Да видиш вълните,
обвили горещото тяло, извивайки кръшно снага,
йодните пари да вдишаш и
да погалиш мокрия пясък с ръка,
е сякаш си пак у дома. ...
  862  14 
Животът – един ѝзпит,
суров, безпощаден,
впит кърлеж, огромен –
изсмуква и последната капчица радост.
Ден след ден се изнизват. ...
  355 
Помня топлата вечер,
дъха на морето.
Помня, сякаш бе вчера,
как ме прегърна нежно и топло.
Помня целувката. ...
  411 
Мое голямо момче!
Мое вечно малко дете!
Родих те в ден летен
и животът ми се превърна в песен.
Видях те тъжен, ...
  620  12 
Едно, две, три –
на пръсти детето брои.
За четири се двоуми,
нали е толкова малко –
само на три. ...
  1314 
Един е Слънчо -
гали, топли, радва.
Щом залезе идва Сънчо.
Милион деца в пазвата си грабва
и ги приспива с майчина обич голяма. ...
  1413  11 
Вечно са там –
на пътната пейка.
Четат поредната жалейка.
Ще си отидат, като суха вейка
в някой ден лъчист. ...
  399 
Сега е твоят ден. С
име на светец и
миг от вечност,
едничък път орисан. В
небето гръм, ...
  1293 
Беше тук. Под дъжда.
Беше до мен. Цяла.
Протегнах ръка,
но превърна се в сянка.
Беше с мен в юлската жега. ...
  460  10 
Минаха 20 години, а само Пепи не я забрави. Всички други колежки се изпариха, забравиха адреса и телефона й. Остана само тя, не подминаваше нито един имен ден, помнеше имената на децата й. Дори Ивана не можеше да познае веднага гласа й. Знаеше, че се чувства виновна пред нея.
Историята е следната:
З ...
  1360 
Пътека отъпкана,
път извървян,
а още толкоз далече
от мечтания блян.
Прихлупено слънце. ...
  464 
Лятото е тук.
Върху заспалия капчук
чукат гълъбите зажаднели,
от дни водица не видели.
Жарко слънце. Зной. ...
  625  12 
Цялото в слух
и очакване.
Мамено с години.
Ето го, изпомачкано!
Не му трябват години в ...
  806  10 
Звезден прах се рони
над села и градове
и заспалите хормони
пак надават викове.
Срамежливи са звездите, ...
  1216  10 
Звездите са много.
Светят в нощта.
От небесната поща идват
любови на прага.
Протегни смело ръка! ...
  1206 
Тази сянка,
която в нощите броди –
задушна, тягостна, без мярка,
пъдя я. Не си ходи.
Обикаля, като бездомно куче ...
  326 
В мълчанието на нощта
говорят две тела
за страст, помитаща канони
и носеща покой.
Да ги спре, не може никой! ...
  444 
Едно детенце, както си играло,
малко зрънце съзряло.
Взело го нежно с ръчички,
както правят всички,
положило го в саксия ...
  1275 
В залеза ален,
в закъсняла сълза
споменът бърза,
подвиква след мен.
Разрошва косите вятърът бурен. ...
  473 
Потайно живее.
Ранено от времето
и стенещо в мрака,
като прекършена роза,
а още ухаещо. ...
  768  11 
Играем. От години –
сърдити, мълчаливи, неспокойни.
Трудни са дните –
без ласка, без обич, без очите,
които с нежност говорят. ...
  559  14 
Свит на кравай.
Виещ чакал.
Късче небе.
Умъртвено дете.
Семе без цвят. ...
  727  10 
Те са там. Далеко.
Ронят горчиви сълзи –
в чужди страни, без покрив
и светът отново е крив.
Те са тук. Близко. ...
  393  11 
Random works
: ??:??