Ve2666 (Василка Ябанджиева) - Works

Задушница 🇧🇬

Тази задушница,
с твоето име,
не спира, боли ме!
При теб ще дойда, тате!
Ще бъда с твоите внуци ...

Ve2666

Poetry

2018-11-02T23:31:03+02:00 623 4 5

Знам 🇧🇬

Моето вчера се обажда на днес.
- Ало, как е? Пак ли е зле?
Утре дано е добре.
От любов трудно се мре.
Изпрани са всички раздели, ...

Ve2666

Poetry

2018-10-30T08:46:16+02:00 686 2 4

Тази наша любов 🇧🇬

Тази наша любов - изпепеляваща,
здраво държи ми ръката ден и нощ.
Не е спомен. Продължава
и болката намалява.
Тази наша любов - желана, ...

Ve2666

Poetry

2018-10-27T19:34:35+03:00 623 2 7

Цинично звучи 🇧🇬

Цял живот в пелени
и не може дори да говори.
Няма ден без сълзи.
Идват, като порои.
Чезне последният лъч. ...

Ve2666

Poetry » Acrostics

2018-10-26T01:01:10+03:00 901 4 8

Мама 🇧🇬

На твоето топло рамо
изплаках хиляди сълзи
и не се замислих
колко ще те заболи!.
В твоите коси ...

Ve2666

Poetry

2018-10-23T08:45:07+03:00 703 3 7

Очи 🇧🇬

Болката в твоите очи
пари нощите будни.
Горят устните нецелунати,
подути от събудени спомени.
Снимката стара на стената виси, ...

Ve2666

Poetry » Love

2018-10-20T20:22:42+03:00 854 3 7

Не те виня 🇧🇬

Не те виня!
Падна есенна слана.
Попари всичко, любовта умря.
Сърцето някак, оживя!
В самотните студени нощи ...

Ve2666

Poetry

2018-10-12T08:50:10+03:00 689 3 3

Непредсказуема 🇧🇬

Есенно и някак тъжно –
облак слънцето закрива.
Не, че иска! Времето така диктува.
Ту е топло, ту студено.
Падат и слани, ...

Ve2666

Poetry » Humorous

2018-10-07T00:56:02+03:00 1.5K 4 6

Народ без история 🇧🇬

Нямало в България робство,
а черните забрадки – кой преброи?
Роденото от майка бебе
от ръцете ѝ – кой отне?
Да го потурчат. Зверове. ...

Ve2666

Poetry » Acrostics

2018-10-01T14:15:05+03:00 1.7K 1 8

Есен 🇧🇬

Ето я есента,
спряла на прага,
с пожълтяла пола
и снага наляла
от зеленчуци, плодове ...

Ve2666

Poetry » Landscape

2018-09-29T01:32:36+03:00 643 3 9

Есенно 🇧🇬

Захладня -
без слънце и птици,
без топла земя
и пресни зеленчуци.
Последна откъсната дюля ...

Ve2666

Poetry

2018-09-23T10:02:53+03:00 523 1 3

Срам ме е. 🇧🇬

Срам ме е от тази държава!
Народът – дойна крава,
всичко опрощава.
Мучи и мълчи.
Всичко търпи, ...

Ve2666

Poetry

2018-09-15T00:44:28+03:00 892 3 9

Баба готви най-добре. 🇧🇬

Баба готви най-добре,
всичко прави от сърце.
За любимите ни манджи
зеленчуците сама бере.
Доматите й - пресни, сладки, ...

Ve2666

Poetry

2018-09-05T10:39:20+03:00 2.3K 4 7

Вълшебен миг 🇧🇬

Камбанен звън ехти.
Името на моето дете шепти.
Пред Бог се врича в любов
и получава нежен благослов.
Намери сродната душа. ...

Ve2666

Poetry

2018-09-05T02:29:38+03:00 569 1 3

Майчина заръка 🇧🇬

Намери я, сине –
сред хиляди жени.
Тя е в твоите очи –
нежна, красива богиня.
От далечно царство дошла ...

Ve2666

Poetry

2018-08-12T02:29:23+03:00 688 3 5

Завещаха ни свобода 🇧🇬

Завещаха ни свобода,
адски трудно откупена.
Всяка педя земя
е кръвнина подарена.
Ще ги събудят чуждите стъпки, ...

Ve2666

Poetry » Acrostics

2018-08-10T09:10:07+03:00 814 3 4

Романтичен мъж 🇧🇬

Роден от полъх нежен,
обичащ свойта муза,
мечтател - двойна доза,
а не превзет козел.
Напълнил шепи с розов цвят, ...

Ve2666

Poetry » Acrostics

2018-07-26T01:28:39+03:00 1K 4 5

Юли, началото на една любов 🇧🇬

Юлска жега мори житата.
Легнали под сянката дебела,
Илинден - съборът селски,
нашият, ни запознава.
А до вчера, ...

Ve2666

Poetry » Acrostics

2018-07-21T02:58:01+03:00 858 3 5

Потънала в спомени 🇧🇬

Пак е юли.
Още мога да танцувам и те каня на блус.
Търся ръката на спомена.
Ъгълът просто мълчи.
Намирам посока и път, ...

Ve2666

Poetry » Acrostics

2018-07-18T23:35:09+03:00 786 3 1

Добросторци 🇧🇬

Доброто съществува
от стари времена.
Без оръжие воюва,
ранява всяко зло.
Ослабва, като живо тяло, ...

Ve2666

Poetry » Acrostics

2018-07-16T15:05:32+03:00 1.7K 6 6

И замириса на море! 🇧🇬

И замириса на море -
солени водни капки,
водорасли с летен вкус,
приключения приятни.
Напича силно пустото му слънце, ...

Ve2666

Poetry

2018-07-07T16:35:03+03:00 469 1 3

Твоя 🇧🇬

Оставам завинаги твоя –
от първата пъпка до покоя.
Годините веч не броя,
времето с чувствата отлетя.
Сега е спокойна вълна – ...

Ve2666

Poetry

2018-07-05T23:25:04+03:00 494 3 4

Летни дни 🇧🇬

С татко за риба,
с дядо на борба,
с баба чистя буйната трева.
С мама в морето се къпя,
танцувам с вълните на воля, ...

Ve2666

Poetry

2018-06-26T20:14:16+03:00 1.3K 1 5

Обичам те! 🇧🇬

,,Обичам те" -шепне утрото,
провесило боси крака.
Знаеш го.
Един до друг сме от деца.
"Обичам те" - пее реката, ...

Ve2666

Poetry » Love

2018-06-22T17:10:39+03:00 538 3 2

Обещание 🇧🇬

Мамо, аз не съм виновен,
седях си кротко на брега,
лошата вода ме плисна
и измокри до глава.
Гледам две очи блестят ...

Ve2666

Poetry

2018-06-19T00:10:05+03:00 1.2K 1 6

Венчавка 🇧🇬

Венчахме се с живота
в ден обикновен.
Аз смутена, той наперен
и до днес непроменен.
В бяла рокля, тъй широка, ...

Ve2666

Poetry

2018-06-17T19:06:42+03:00 453 1 5

Юни 🇧🇬

Нагарча юни.
Съдрано от плач небе.
Изведнъж грейва слънце
и трудно се берат череши.
Горе на върха ...

Ve2666

Poetry » Landscape, Other

2018-06-13T00:42:53+03:00 629 1 2

Сърце 🇧🇬

Тупка ли, тупка,
щом някой заплаче,
щом остане сираче,
щом ледът се пропука
и няма пролука – ...

Ve2666

Poetry

2018-06-08T01:45:59+03:00 537 1

Какво чакаш? 🇧🇬

Не съм Ботев и Левски -
издънка на своя баща,
не приемам реда мафиотски,
не скланям глава.
Помня гнева на дядо, ...

Ve2666

Poetry

2018-06-05T09:52:25+03:00 483 2 1

Вяра 🇧🇬

Цялата кървя,
но продължавам да вървя.
Чакам изгрева, чакам оня
светъл лъч, забулен в облак.
Да мълча не мога. ...

Ve2666

Poetry

2018-06-04T01:36:15+03:00 463 3 3

Отговор 🇧🇬

Вървя бавно -
крачка по крачка
към оня връх на поквара,
за който всеки примира,
към деветте кръга на ада, ...

Ve2666

Poetry

2018-05-25T19:10:05+03:00 1.3K 2 9

Помня те, учителко любима! 🇧🇬

Пое ръката ми малка
в своята топла длан.
Почуствах те толкова близка
и плаках, много плаках,
когато си тръгна. ...

Ve2666

Poetry

2018-05-20T12:59:05+03:00 492 4 9

Без изход 🇧🇬

Разкъсват земята, продават я на парчета. Хубавата отива в ръцете на имащите, да я бетонират, за да не диша. Да издигнат палатите си, всички да знаят, че имат-власт, пари, връзки. Да не смеят дребните мравки да минат по-
край високите им огради, понякога с поставени стражи или охранителни камери. От ...

Ve2666

Prose » Short stories

2018-05-18T21:48:33+03:00 818 2 3

Сила 🇧🇬

В синьото око на живота
гад мръсна се вмъкна.
Сеч яка започна
с лъскава остра секира.
Посече мечтите желани, ...

Ve2666

Poetry

2018-05-12T00:53:02+03:00 601 2 4

Постеля 🇧🇬

Ти си моята постеля –
в делник, в неделя.
По мен се стелеш,
от нежност трепериш.
На рози ухаеш. ...

Ve2666

Poetry » Love

2018-05-06T15:37:23+03:00 714 3 5

Жажда за мъст 🇧🇬

Не можеше да се познае. Не беше такава. Жаждата за мъст не я оставяше на мира. Не спеше, едвам слагаше по няколко трошички в устата си. Всичко ѝ беше безразлично. Дали е ден или нощ, какво значение имаше? Нейният живот спря в мига, когато разбра, че съпругът ѝ я мами. С момиче, няколко години по-гол ...

Ve2666

Prose

2018-04-29T09:35:06+03:00 1.5K 1 5

Върни се, детство мое! 🇧🇬

Върни се, детство мое!
Нека пак ухае
на обич моя дом.
Нека весело блесне
луничка в детското лице. ...

Ve2666

Poetry

2018-04-26T08:27:37+03:00 1.5K 4 7

Сила 🇧🇬

Защо ми е, мамо, таз сила? –
от нея кръвта ври.
Щом видя, че някой е в нужда –
много боли и давам закрила.
Режа без жалост своите мечти. ...

Ve2666

Poetry

2018-04-24T12:28:04+03:00 494 2 5

Великден 🇧🇬

Вилнее тълпата от зверове диви,
губят от ярост своите сили.
Разпнат на кръста Исус умира,
пиронът дълбоко се впива,
чертае кървава диря. ...

Ve2666

Poetry

2018-04-08T01:18:56+03:00 512 1 6

Копнеж 🇧🇬

Искам слънчев лъч да ме погали
и косите да сплете
с алено цвете, набрано от
малко мое дете.
Да ме закичи с обич дългоочаквана ...

Ve2666

Poetry

2018-04-05T23:29:42+03:00 457 2 2