vega666
1,577 results
Днес в последния стадий съм - сякаш болен от рак на умиране!
Аз съм Рицарят твой от онези години далечни.
Хвърлил меча си там - сред водите от древност изстинали.
Но отвързал от котвата своята вярност, обвързана с клетва.
Арогантното време надменно и подло прискрипва душата. ...
  736  14 
Тихо звездата ми пада
върху смълчаните къщи...
С нея живях, с нея вярвах,
с нея живота завръщах.
И само тя ми остана ...
  772  11 
Мое далечно момиче
от преспата вечна на спомена,
догаря последно свещичката
и восъчно пак те отронва.
Ти си дъхът на зениците, ...
  1111  16 
Викът на болката.
Викът на ужаса.
Викът изгубен в планините,
зад които няма залез,
а вее мрачното очакване. ...
  798 
Последната ми сламка в свят чуждеещ
сред сивотата на петролните пейзажи,
докосвам те през призрачна надежда
върху перон, изстинал от очакване.
Ти идваш, дъх от младостта забравена ...
  816 
Като път се простира пред мене Нощта -
виждам сенки и мисли вградени случайно
... и Живота - самотно ухо на игла,
за която конецът се свършва
внезапно.
  992  10 
И ето ме на черен фон изрязан -
лъчът пътуващ цялата вселена,
мен Падналият ангел ме създаде,
лежах под тъмната материя погребан.
Родих се от Окото на Земята, ...
  842  11 
Живяното е дневник на смъртта,
където тя чрез спомени записва
случайности и време, и съдба
и ги превръща в пожълтели листи.
... Зад кратката гора мълчи поле, ...
  572 
Сянка от тъга...
Няколко случайни ноти...
Закъсняла падаща звезда...
Шепа пръст за покрив...
  704 
Живота се връща - изгубена гара в мъглата
и с неизвестност величествен пак те посреща,
миг само - ето лицето познато,
ето я болката нежна, с която ти стиска ръцете.
Нека сега да забравиш обидите стари, ...
  765  14 
Дели ни океан, дели ни време
и може би фаталното различие,
логичното е просто да си Never,
не името, което не изричам.
А ето, тръгнал съм срещу съдбата ...
  835 
Как вие вятърът, защото няма думи.
А аз, защото имам,
искам да ме грабне.
За миг да си сменим местата -
дъжд да плисне. ...
  675  10 
През синкавия пламък на мъглата
в безмълвния поток еднакви хора
прелива пяната от двете чаши -
на Минало и Настояще.
Не могат те в едно да се размесят, ...
  680 
Проникваш в сърцето ми -
сянка на котка...
и ходиш по своето тънко въже.
Открехват се бавно тежките порти...
безшумно пристъпваш - ...
  804 
Жестоко е внезапно да излезеш
от рамката на своя сън последен -
да станеш стръкче цвят върху паважа
под шествието на случаен делник.
Жестоко е да бъдеш лист отнасян ...
  892  12 
Когато идва вечерта,
затваря своите пристанища
душата...
Сънуваш -
призрачни полета ...
  841  14 
на Дамата отляво - до сърцето ми
Оглежда се последният Му образ
в тъмното пространство на водата.
Океанът е притихнала самотност.
"Самотност" името е на душата. ...
  1785  12 
Random works
: ??:??