vega666
1,743 results
Поета е самотен фар в нощта.
Той свети за отвъдните планети.
Засажда думите си под пръстта,
но словото му стига боговете.
Край него кучета надават вой. ...
Той свети за отвъдните планети.
Засажда думите си под пръстта,
но словото му стига боговете.
Край него кучета надават вой. ...
1841
4
28
Моя нежна Езичнице,
толкова малка в кълбото лъжи.
Сбъднат лъч
на една полуистина
в полусвят... ...
толкова малка в кълбото лъжи.
Сбъднат лъч
на една полуистина
в полусвят... ...
1705
64
Посвещава се на всички мракобесници. Дерзайте изчадия!
Обречена е твоята природа
на непосилната подвластност.
В звездите си дори не вярваш.
Парчета от съдба раздаваш ...
Обречена е твоята природа
на непосилната подвластност.
В звездите си дори не вярваш.
Парчета от съдба раздаваш ...
1958
19
Облак приближава.
Човек в черно срещам.
С костенурка разговарям.
Лош сън сънувам.
В камък се спъвам. ...
Човек в черно срещам.
С костенурка разговарям.
Лош сън сънувам.
В камък се спъвам. ...
1552
1
27
Ти идваш, от звездите по-мечтана!
Да вярвам ли наяве, че се случваш...?
В бездънната си непрогледна яма
лежа, очаквайки насън да те получа.
Помежду гърбавите хълмове залитащ, ...
Да вярвам ли наяве, че се случваш...?
В бездънната си непрогледна яма
лежа, очаквайки насън да те получа.
Помежду гърбавите хълмове залитащ, ...
1299
3
54
955
1
Да балсамираш собственото тяло,
ума да балсамираш със надеждите -
душата отделила се изцяло
по перпендикуляр към Неизвестното.
И да останеш строго вертикално ...
ума да балсамираш със надеждите -
душата отделила се изцяло
по перпендикуляр към Неизвестното.
И да останеш строго вертикално ...
1043
2
20
Сънувах те как идваш в късна нощ
от дъното на чуждата вселена.
Най-нежната частица жива мощ,
дошла душата ми завинаги да вземе.
Езичница сред бялата мъгла ...
от дъното на чуждата вселена.
Най-нежната частица жива мощ,
дошла душата ми завинаги да вземе.
Езичница сред бялата мъгла ...
3188
9
59
Когато си далеч от мен
отекваш в катедралата на спомена.
Но в този миг
по-близка си от всичко на Земята.
Вълшебна музика на слънчевия вятър, ...
отекваш в катедралата на спомена.
Но в този миг
по-близка си от всичко на Земята.
Вълшебна музика на слънчевия вятър, ...
1562
12
От самотен връх
се сипе Минало.
През очите на бухал
съзирам Бъдеще.
Върху монета застанал ...
се сипе Минало.
През очите на бухал
съзирам Бъдеще.
Върху монета застанал ...
724
1
След всяка нощ ми ставаш все по-скъпа.
Познава те душата по гласа ти.
Лицето-пъзел се сглобява и пристъпваш.
Наум прегръщам го стотици пъти.
Усещам колко ти е хубаво да бъдем ...
Познава те душата по гласа ти.
Лицето-пъзел се сглобява и пристъпваш.
Наум прегръщам го стотици пъти.
Усещам колко ти е хубаво да бъдем ...
1397
3
Уморих се да прося любов
по незнайните спирки и гари.
Вече стигнах студения ров,
изкопаната пръст с хлад ме пари.
Уморих се да бъда добър - ...
по незнайните спирки и гари.
Вече стигнах студения ров,
изкопаната пръст с хлад ме пари.
Уморих се да бъда добър - ...
2000
3
31
Единствено чрез теб се възвисявам
и стигам най-високото небе.
Когато ме отхвърляш - камък падам
на дъното на хоризонта блед.
Но с шепота си ти ме възкресяваш ...
и стигам най-високото небе.
Когато ме отхвърляш - камък падам
на дъното на хоризонта блед.
Но с шепота си ти ме възкресяваш ...
1251
2
1
Викът на утрото кинжално ме пронизва -
ечи обезлюдената от спомени душа,
лови сребреещите мисли-призраци и ги нанизва
на вектор сив, изпънат в пустошта.
Проглеждам в себе си - едно небе поискал ...
ечи обезлюдената от спомени душа,
лови сребреещите мисли-призраци и ги нанизва
на вектор сив, изпънат в пустошта.
Проглеждам в себе си - едно небе поискал ...
1246
1
40
Последен пръв
или пък пръв последен.
И пръв на село
или втори в Рим.
Затворите са място за свободни. ...
или пък пръв последен.
И пръв на село
или втори в Рим.
Затворите са място за свободни. ...
1068
5
22
Вълните са пътуващите кораби
на мимолетното, което ни убягва.
Понякога са приливът на сушата
от континентите навън побягнала.
Мистерията на едно начало ...
на мимолетното, което ни убягва.
Понякога са приливът на сушата
от континентите навън побягнала.
Мистерията на едно начало ...
978
3
29
Надвисва космосът - застинала лавина
и с пика-лъч окото ти дълбае,
обгръща го с фотонна паяжина
и я превръща в стълба към безкрая...
И се изкачваш, а над теб развява ...
и с пика-лъч окото ти дълбае,
обгръща го с фотонна паяжина
и я превръща в стълба към безкрая...
И се изкачваш, а над теб развява ...
1029
1
16
За устните ти топли все мечтая.
Докоснеш ли ме с тях, аз полудявам.
Духът ми се издига към безкрая
и всичко земно в този миг забравям.
И сякаш бриз, по шията те галя. ...
Докоснеш ли ме с тях, аз полудявам.
Духът ми се издига към безкрая
и всичко земно в този миг забравям.
И сякаш бриз, по шията те галя. ...
1029
20
Изгряваш призрачна Свръхнова
на моя тъмен от очакването хоризонт...
И дефлорираш ципата на сиво време.
Безбройни прилепи шрапнелни
към пещери спасителни ...
на моя тъмен от очакването хоризонт...
И дефлорираш ципата на сиво време.
Безбройни прилепи шрапнелни
към пещери спасителни ...
828
3
16
Сънувам те с отворени очи -
така мъничка, трепетна и в бяло.
Душата ми в дланта ти пак мълчи,
под моя поглед - твое огледало.
И искам с теб да бъдем "у дома" - ...
така мъничка, трепетна и в бяло.
Душата ми в дланта ти пак мълчи,
под моя поглед - твое огледало.
И искам с теб да бъдем "у дома" - ...
1161
3
21
Прииждаща вечер - студената плазма на дните...
Кръвта неизтекла в звездите
пулсира отново във мене.
Под мъртви тапети дочувам
как малкото камъче диша. ...
Кръвта неизтекла в звездите
пулсира отново във мене.
Под мъртви тапети дочувам
как малкото камъче диша. ...
927
4
16
Огромно слънце палеше дъха ни.
Ти бе ефирна и в безплътно тяло.
Докосвах те по устните червени
и обожавах роклята ти в бяло.
Очите ти ме гледаха с надежда. ...
Ти бе ефирна и в безплътно тяло.
Докосвах те по устните червени
и обожавах роклята ти в бяло.
Очите ти ме гледаха с надежда. ...
1163
2
18
Изгуби се - самотна струйка дим,
зад хоризонта гърбав и невзрачен.
Останах равнодушен и невъзмутим -
око сред пепелявото лице на здрача...
Една любов не предизвиква плач, ...
зад хоризонта гърбав и невзрачен.
Останах равнодушен и невъзмутим -
око сред пепелявото лице на здрача...
Една любов не предизвиква плач, ...
942
1
26
Поети-жаби в блатото крякат...
На празника на поезията
награди им се раздават.
Въшки на лед, кореми издуват.
На его-еректус пристават. ...
На празника на поезията
награди им се раздават.
Въшки на лед, кореми издуват.
На его-еректус пристават. ...
907
2
21
Така ми липсваш - тиха и омайна,
единствена, която ме усеща.
За всички други ще остане тайна
мигът на първородната ни среща.
Шумят морета - шепнат и разказват ...
единствена, която ме усеща.
За всички други ще остане тайна
мигът на първородната ни среща.
Шумят морета - шепнат и разказват ...
1006
4
18
Случайна птица
описа плавно кръг.
Изящен, сбъднат, съвършен.
Присъствах на небесното изкуство
от две крила - ...
описа плавно кръг.
Изящен, сбъднат, съвършен.
Присъствах на небесното изкуство
от две крила - ...
1053
1
25
Единствената винаги ще бъдеш.
И в хладния и в жаркия ми ден.
До лудост образа ти мил прегръщам,
през океан и дълъг континент.
Така те виждам: крехка и ефирна - ...
И в хладния и в жаркия ми ден.
До лудост образа ти мил прегръщам,
през океан и дълъг континент.
Така те виждам: крехка и ефирна - ...
1636
8
23
Махалото на Времето възседнал,
прелиташ в транс
над тихата му бездна.
Летиш в мистичен полумах
и сочиш ...
прелиташ в транс
над тихата му бездна.
Летиш в мистичен полумах
и сочиш ...
1909
4
25
Бъди нестихваща лавина от любов!
Единствено тогава ще забравя
за младостта отминала - за тихия й зов,
за времето, което ни изпепелява.
Накарай ме да съгреша със дива страст, ...
Единствено тогава ще забравя
за младостта отминала - за тихия й зов,
за времето, което ни изпепелява.
Накарай ме да съгреша със дива страст, ...
1488
1
34
Мъдростта е морга за душата.
Развратник - мъдрият и точен ум.
Едно дете живее на Луната
и без да знае що е космодрум.
Развратник - мъдрият и точен ум.
Едно дете живее на Луната
и без да знае що е космодрум.
1009
2
11
Зад всеки камък бавно се надигат
мъглите на отминалото време. -
Пълзят към върховете, но не стигат
на бъдещето шеметния Хребет!
Бел. на автора. Това стихотворение намери място в Капсулата на времето в Антарктида.
мъглите на отминалото време. -
Пълзят към върховете, но не стигат
на бъдещето шеметния Хребет!
Бел. на автора. Това стихотворение намери място в Капсулата на времето в Антарктида.
1127
1
20
Над мен отеква синьото небе
забулено от дълго разстояние
и облаците - ледени грамади,
осъдени от ветровете на изгнание...
- Живот безсмислен! ...
забулено от дълго разстояние
и облаците - ледени грамади,
осъдени от ветровете на изгнание...
- Живот безсмислен! ...
1059
1
29
Ти идваш с топлото ухание на залеза,
с лилави сенки, малка и безпомощна.
Така си крехка сред светлеещата плазма -
светулка между гаснещите спомени.
Докосвам те със пръсти издължени ...
с лилави сенки, малка и безпомощна.
Така си крехка сред светлеещата плазма -
светулка между гаснещите спомени.
Докосвам те със пръсти издължени ...
1139
2
34
Нима съм "Твоето", а ти вълшебна...?
Преплитаме си пръстите за миг.
Чела опрели в тишината звездна,
душите в ехо слушат немия си вик...
Приседнали и гушнали се свято, ...
Преплитаме си пръстите за миг.
Чела опрели в тишината звездна,
душите в ехо слушат немия си вик...
Приседнали и гушнали се свято, ...
1267
2
17
Измислих те, защото се нуждаех
да храня вакуума сред мечтите си.
Надеждата, вталена от очакване,
се молеше да бъдеш нещо истинско.
Повярвах, че животът ми добива ...
да храня вакуума сред мечтите си.
Надеждата, вталена от очакване,
се молеше да бъдеш нещо истинско.
Повярвах, че животът ми добива ...
1142
4
19
Но запомни от мен,
любима!
Обичаш призрака
на минал аз.
От тази мнимост ...
любима!
Обичаш призрака
на минал аз.
От тази мнимост ...
1398
3
41
Не мога да повярвам, че те има...!
В коралите от спомени отнесен,
аз гаснех мълчаливо до безименност,
с упойката на бяла смърт унесен...
Над моето дихание цъфтяха ...
В коралите от спомени отнесен,
аз гаснех мълчаливо до безименност,
с упойката на бяла смърт унесен...
Над моето дихание цъфтяха ...
1759
3
31
Крачка над пропаст - това е смелост.
Скок в пропастта - това е полет.
Вик на ужас от падането - това е надежда.
Мисълта, че ще спреш падането - това е вяра.
Размазаното тяло не е доказателство ...
Скок в пропастта - това е полет.
Вик на ужас от падането - това е надежда.
Мисълта, че ще спреш падането - това е вяра.
Размазаното тяло не е доказателство ...
983
2
10
Самият бог ехидно ми се смее:
- Не виждаш ли, че вече не ти вярвам.
Наказах те по-лошо от злодеи,
защото с троицата се изгаври.
Така е, знам и сигурно му вярвам. ...
- Не виждаш ли, че вече не ти вярвам.
Наказах те по-лошо от злодеи,
защото с троицата се изгаври.
Така е, знам и сигурно му вярвам. ...
1128
1
20
Красиво е да бъдеш лъч последен,
от залеза с предчувствие отронен,
под златото на есента погребан,
сред корените на дърветата заровен...
Красиво е да си самотна мисъл, ...
от залеза с предчувствие отронен,
под златото на есента погребан,
сред корените на дърветата заровен...
Красиво е да си самотна мисъл, ...
1837
3
37
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
