vega666
1,553 results
Съмнително е да си безпогрешен.
Със грехове от Грях ще се очистиш.
Защото даже грешник устремен си,
чрез малки грехове към свята Истина.
Безгрешните престават да се движат. ...
  747  17 
(публикува се с любезното съгласие на Черен Джак 12)
Цяла нощ духа силно
вятърът-гей
и накрая разбрах,
че се казва Сергей. ...
  599  12 
Вътре в себе си аз се обричам
на последното лято отминало -
очертават краката ми боси
две подкови от пясък за символи.
И наднича главата през Рамото ...
  846  21 
Сега ми трябва мрак без светлина.
Прегръща мракът сгряващо и силно.
И ставам прилеп в топла пещера
от своите съмнения притиснат...
Не търся външното на този свят. ...
  1031  23 
Не си понятен за тълпите.
Това те радва, но и натъжава.
Живее Моцарт в общество на глухи.
Лишен от слух,
Бетховен чува музиката ...
  983  16 
публикува се със съгласието на Черен Джак 12
Какво ти носи полетът на птиците...? -
Носталгия по миналото,
стремеж към бъдещето,
тъга, че си в настоящето. ...
  891  31 
публикува се със съгласието на Черен Джак 12
Обръщам се -
няма те.
В петдеменсионален модел на Керверн
те търся. ...
  831  17 
С едно предчувствие останало,
посрещам утрото навъсено.
Пробягват от ъглите хладни
откосите горещи на греха ни...
Ще се завърнеш ли като надежда - ...
  933  22 
Заслушан във растенето на гъбите,
възсядаш неусетно знака Омега.
Подковата му служи и за бесене
или е порта на превала на живота ти.
Разбираш - течен огън лее словото. ...
  1139  27 
Нямам спомен да съм бил някога жив.
Но след смъртта си навярно ще бъда.
Утрешният ден ще е само ритник
(за да паднат още няколко зъба).
Вчерашният - остана графит ...
  1214  28 
В един тунел от погледи вървя
и виждам някакъв неясен цвят
на продадено безверие.
Животът е захвърлената котва
в Мариански падини. ...
  708  11 
публикува се със съгласието на Черен Джак 12
Небитието се рони.
Ситни снежинки
сребристи
танцуват. ...
  1330  27 
със съгласието на Черен Джак 12
Не ме търси. Разминахме се в Тайната.
Ти бе обикновена и невзрачна.
Приписах ти измислените качества
на лъч случайно оцелял във здрача. ...
  922  14 
В мраморно спокойствие луната
приспива светлината си последна,
пътуват рибите към своя бряг от злато
за щастието траен цвят да вземат...
  754 
Няма нищо общо между теб и Времето!
И нелеп е моравият залез
като нарисувана измама.
Бие някъде неистово камбаната.
Ала всичко в този свят е страшно бавно... ...
  899  11 
Причастие си за очите ми...
И пиша те във анапест,
в бездънното око на космоса надникнал.
Затворник в кладенеца му студен.
Треперещ просяк под звездите ...
  905  20 
На Ралица Ковачева
Гледам небето от кръстове звездни запалено
и Невъзможното, търсещо в него цвета си...
Тъмен, денят е понесъл живота нанякъде
и е оставил стаените, втренчени в себе си къщи. ...
  726 
Над мен отеква синьото небе,
забулено от дълго разстояние...
и облаците - ледени грамади,
осъдени от ветровете на изгнание.
... Живот безсмислен! - Няма сън ...
  603 
И всеки миг, във който
обмисляш бъдещето си,
убиваш част от него!
Ще трябва да се случи
Непредвиденото, ...
  703 
А бяхме най-щастливите със тебе някога...
Под Синеморско слънце плувахме с делфините.
Вълните къпеха със пръските телата ни.
Люлееха ни в люлката на дивното.
Към Силистар повеждаха ни пътища. ...
  1374  12 
Последният Поет не се е раждал,
защото Истината идва най-последна!
В небето на Живота липсва залез,
за който красотата е Поема...
Милиарди светила над нас догарят, ...
  831  18 
Защо ти е в моретата да вярваш...?
Кон-Тики ще остане вечен символ
на примитивното, достигнало безкрая.
... Летящи риби ще заместват птици
и в бронзов залез ще отплува салът... ...
  946  12 
С цвета на месинг
в черни коридори
върви
процесията
на Нощта... ...
  901  11 
В разбиването на морето
лежи страхотна Тишина.
Ушите на света се вслушват,
но вместо те - ги чува Тя!
Във боен ред се приближават ...
  832  25 
Сънувам се от слънце удушен
и залези от хора...
Живот - случаен поглед
в мрачни катакомби.
След мене сенките на паметта ...
  669  14 
Този ден е безличен и сив.
Монотонен, дори без тревога.
Обещай ми, че утре съм жив,
ти любов, без която не мога.
Вече нямам стремеж да вървя. ...
  1238  22 
Достигнал на превала с форма омега,
навлизам в тъмните поляни на Всевишния.
Край мен с отчаян мах на ято птици
душите на приятелите ми отлитат си...
Жетварката Луна със сърп замахва - ...
  667 
Великден е! И фреските бледнеят.
Тълпите са във френетичен транс.
Но две души мечтаят да се слеят.
Надявам се - това сме ти и аз.
Надявам се Витлеемската комета, ...
  999  13 
Знам, ще ми кажеш, че често си тичала
към утрото с протегнати ръце.
Но няма да повярвам.
Равнината е покрита с облаци
и техните кълбета са легнали в тревите. ...
  885  10 
Казват, че Съм в сърцето
или
в душата на тялото.
В мозъка - мрежа разпръсната
из равнината на Цялото. ...
  682  14 
Врагът е враг - когато е жесток!
Брегът е цел - когато е далечен!
Във най-зеленото през пролетта дърво
живее скрита неподкупна есен!
И все едно дали под знамена ...
  943  14 
Веднъж се раждаме -
умираме безкрайно...
- Ръждиво клонче,
влагата остава!
Зеленината има своя път ...
  1037  19 
Днес не е време на великите поети.
В зомбираните пейзажи изсветляват
прокълнатите майстори вовеки.
Пелтеците единствено остават!
Жестоко срича огненото слово. ...
  677 
Ти превърна в мастилница с панделка дните ми.
И перото ми трескаво пише те в стихове - пише те.
Запомни, запомни, аз съм твой до последно поискване.
Като лодка до кея ти. Като тъжния гребен заседнал в косите.
И не искам в замяна на моята обич вълшебства и замъци. ...
  1397  29 
Една смълчана пролет те докосва -
с остатъци от есенни листа.
Върти ги вятърът на март - като въпроси.
А старецът на пейка е смъртта.
Вървиш безцелно. Сам по белите алеи - ...
  1041  25 
Любовта ни е несигурна извивка
върху сивия бордюр на ежедневието...
Името ти восъчно се свива
в пламъци на делнични недели.
Яхваме безличните си пътища - ...
  855  12 
Ако ви кажа -
няма никаква вечност!
Ще ме намразите....
Този живот е единствен.
Противен. ...
  1009  21 
Тъмни серпентини върху квадратите на пространството
оставя времето
и бягащото ехо...
цикли -
водовъртежи на тъмните води в каналите ...
  726  12 
Морето пак обръща своя залез
към лодките във плитчината глуха
и вдигат се орляци от комари
кръвта на слънцето отново да изсмучат.
Прибират се последните рибари - ...
  791  14 
Страхувам се от прилива на сладководните реки,
които мъкнат тиня в океана,
които го затрупват страшно бавно...
извън времето,
които изпреварват и подводните вулкани... ...
  741 
Random works
: ??:??