vega666 (Младен Мисана) - Works

Съкровено 🇧🇬

Щастлив съм - зная само ти си
последното кокиче в моя път!
Поникна в есенна амнистия
по рохкия житейски кръстопът.
Сърцето ми е птица устремена ...

vega666

Poetry

2016-01-30T21:38:22+02:00 935 2 23

Беззаглавно 🇧🇬

Остани в сърцето ми още за малко.
Тази затънтена гара в душата.
Бяхме тъй близки, просто е жалко
да ме оставиш сам сред мъглата.
Беше в началото, ще си и в края, ...

vega666

Poetry

2016-01-27T21:05:33+02:00 1.1K 2 19

Свещ от самота 🇧🇬

Днес вече не търся аз вечния Смисъл...
Бих поблудствал днес с всяка една мисъл.
Сякаш откъсвам парченцето сетно от края,
в този угасващ път и го запращам в безкрая.
Днес дочувам само последните шепнещи ноти. ...

vega666

Poetry

2016-01-26T12:26:15+02:00 1.1K 19

Нибиру (на Й) 🇧🇬

Ти и аз
срещу червения дракон на Времето.
Звезда Нибиру
нахлува с най-мистичния прилив във вените...
Катаклизъм! ...

vega666

Poetry

2016-01-25T17:31:09+02:00 981 2 14

Отстрани 🇧🇬

Не е вина да си безумно влюбен,
когато вятърът докосва с меч челото.
В една илюзия животът се погубва.
Мечтите-спици святкат в колелото.
А твоето сърце кърви до лудост. ...

vega666

Poetry

2016-01-21T18:18:10+02:00 1.1K 2 31

Следтебие 🇧🇬

Сред тихата инерция на мислите
налучкваш вече своето съзвездие...
Далечно е. Дори да е измислица,
остава то последното следтебие.
Светът живян е само сън в мъглата ...

vega666

Poetry

2016-01-18T18:31:58+02:00 1.3K 4 22

Залез над София 🇧🇬

Високо над сивия свод на града
планината издигаше своята стряха.
Изпратен от слънцето,
в нежна мъгла
пълзеше по белите камъни мрака. ...

vega666

Poetry

2016-01-15T00:51:20+02:00 1.2K 26

Тайната 🇧🇬

Тайната е древна сянка
от купола на Времето,
от първия му храм.
Укрит в контура й,
събличаш ти съдбата си - ...

vega666

Poetry » Philosophical

2016-01-11T21:48:06+02:00 1K 1 23

Различно 🇧🇬

Родих се в свят на глухи и на слепи,
а аз самият чувам, даже виждам тишината.
Подслушва всичко тя и в бледи шепи
затопля цветето премръзнало на самотата...
Сред мрачни пропасти, на дъното пропаднал, ...

vega666

Poetry » Philosophical

2016-01-09T22:54:19+02:00 1K 1 20

Бягство 🇧🇬

Каква поезия щом няма вече влак,
със който да напуснеш пустотата...
море разрошено от грейналия мрак
и от случайно променилия се вятър.
...И сън след сън отместваш камък ти ...

vega666

Poetry » Philosophical

2016-01-07T11:32:29+02:00 1.1K 1 25

Спасително 🇧🇬

Намерихме се бавно и мъчително.
Очаквах те на дъното на самотата.
Подаде ми ръката си спасително
и през тунел изведе ме към светлината...
Не съм мечтал и в сън да те докосна. ...

vega666

Poetry » Love

2016-01-04T17:45:50+02:00 927 2 28

Приказка за една Принцеса 🇧🇬

Живее в мен най-тъмната луна,
която на небето не изгрява.
И мракът с нея става светлина,
а светлината бързо отзвучава.
Принцесо, ти си моята звезда - ...

vega666

Poetry

2015-12-21T22:58:07+02:00 1.2K 4 26

Пътят на надеждите (на Й) 🇧🇬

Събудих се от крясъка на самотата,
заседнал в гърлото, подобно кост от риба.
Чуждее всяка близост в пустотата -
духът в телата ни - черупки, се прибира.
Като затворници дочакали поредно свиждане, ...

vega666

Poetry

2015-12-19T21:34:02+02:00 1.7K 1 30

Когато... 🇧🇬

Когато осъден осъмна
ще имам ли право на свое последно желание...?
Когато нечутият вик заглуши тишината в океана
и ме преследва страхът в очите на рибите...
Толкова острови в миг ще потънат на дъното. ...

vega666

Poetry

2015-12-17T20:02:59+02:00 1.1K 1 26

Страшно е... 🇧🇬

Страшно е да бъдеш като вихъра заровен,
изгубен между корените на дърветата...
Страшно е да си като използвания спомен
за възвръщането на Надеждата...
Страшно е да бъдеш като пътя, ...

vega666

Poetry

2015-12-16T10:24:47+02:00 1.2K 2 26

След Зеп Тепи * 🇧🇬

Яви се мълния в живота ми. Проблясна -
неустоима, млада, несънуван блян.
Обзе ме - светлина от всичките слънца по-ясна.
Отекна детският ти смях с момински свян.
Почувствах прилива на хиляди надежди, ...

vega666

Poetry

2015-12-14T19:28:13+02:00 1.3K 1 26

Преливане 🇧🇬

Трепери тялото изгубило предел -
самотна струна в утринта нетрайна.
Дали от страх сега си станал смел
и търсиш писта към една безкрайност?
Животът те преследва със камшик, ...

vega666

Poetry » Philosophical

2015-12-12T16:15:46+02:00 1.6K 2 21

Зад реалността 🇧🇬

Сънувам те - най-будният ми сън,
отворените мигли потреперват.
Единствено чрез теб излизам аз навън,
извън реалността, която ни отмерва...
Вселената е само мащеха за нас - ...

vega666

Poetry

2015-12-10T01:32:18+02:00 1.3K 1 24

Малката спяща принцеса 🇧🇬

Не те познавам - толкова си Малка,
а стана розата на безконечния ми ден.
Цъфтиш, откъсната с бодли весталка,
надолу сочиш жребий ледено студен.
Играем сякаш някаква игра безкрайна ...

vega666

Poetry

2015-12-09T10:04:57+02:00 1.1K 1 12

Поникване (на Й) 🇧🇬

Присвятква мълния, пътека към безкрая,
а аз в мъглите на декември съм обречен.
Затворник в неугледната си стая,
залъгвам се, че може би съм вечен.
Единствено заради теб живея - ...

vega666

Poetry » Philosophical

2015-12-06T21:12:52+02:00 1.5K 2 18

Безръбие 🇧🇬

Изцеждаме се - капки дъжд,
от облака на закъснелите прозрения.
В случайната посока - огледало,
от настървени угризения...
И радостта е мимолетното видение ...

vega666

Poetry » Philosophical

2015-12-05T11:51:42+02:00 961 1 16

По-красива от Ропотамо

vega666

Photography » Nature

2015-12-04T12:00:34+02:00 1.6K 1 18

Летене 🇧🇬

Избухва светлината и в блатата
звездата ти неистово потъва.
Животът губи крехката си давност -
най-важното от него се огъва.
Надеждите във конус се събират. ...

vega666

Poetry

2015-12-03T11:26:16+02:00 1.7K 3 21

Дивият плаж

vega666

Photography » Nature

2015-11-30T12:35:56+02:00 1.2K 1 14

На Единствената 🇧🇬

Докоснем ли се с тебе - полудяваме.
Телата ни са в странна безтегловност.
На "малката си вечност" се надяваме
и на красиво сбъдната съдбовност.
Сега сме само топъл полъх двамата - ...

vega666

Poetry » Love

2015-11-28T23:33:21+02:00 1.4K 29

Слънца 🇧🇬

Вятърът не може да ме върне
върху моето разпръснало се време
и от тишината аз дочувам
как мъглите пак пълзят към мене.
Те ще скрият неусетно всичко - ...

vega666

Poetry

2015-11-26T10:21:52+02:00 1.2K 2 22

На Единствената 🇧🇬

Дори и сляпа любовта,
ми дава поглед към безкрая.
Вихрушката на есента
самотен лист ми носи да узная,
че името ти е извезан герб ...

vega666

Poetry » Love

2015-11-22T10:33:55+02:00 1.6K 6 25

Умората 🇧🇬

Научиха ме сложно да разбирам нещата.
Умората на много дни е вкопчена в краката ми.
Тежи ми неочаквано и страшно...
самотният писък на релсата,
човешкият поток, ...

vega666

Poetry

2015-11-19T22:03:07+02:00 1.7K 4 26

Полет (на Единствената) 🇧🇬

Отчаяно се свличам пред нозете ти -
дошъл за близост да те моля в пошъл свят.
Зигзаг от лъч в очите ни догаря и блести,
оставя спомена ленив за тайнствен цвят.
Пикира птицата на призрачната нощ ...

vega666

Poetry » Love

2015-11-18T10:58:19+02:00 1.3K 3 17

Счупена любов 🇧🇬

Ти щракна с пръсти - падна огледало,
на хиляди парченца ситни се разби.
Потърсих образа си, в миг изгубил цялост,
разпръснал се по хиляди посоки настрани.
Предчувствах, няма никога да събера обратно ...

vega666

Poetry

2015-11-16T10:17:40+02:00 1.5K 2 22

Плана 🇧🇬

Обичам те, защото си единствена -
хълмиста и зелена планина,
с бял бор навсякъде обкичена,
към Рила впила взор в далечина.
И аз - самотен пътник те преброждам, ...

vega666

Poetry

2015-11-14T20:25:39+02:00 985 2 23

С библейско име (на Единствената) 🇧🇬

Ти идваш - млада и бленувана,
с воала призрачен на вечерта.
От вдъхновението ми сънувана,
приплъзваш се с безкрайна лекота.
Не мога да повярвам, че те има, ...

vega666

Poetry

2015-11-10T23:05:12+02:00 1.2K 4 24

Нощта 🇧🇬

Светът е краткия ти спомен за предишното -
несвързаните, но отчетливи лица.
Светът е меч, под който пада всеки
и скритият в душата вечен страх...
Какво от туй, че бягащият пламък ...

vega666

Poetry » Philosophical

2015-11-07T23:36:53+02:00 1.7K 2 26

Храм 🇧🇬

В храм влизаш.
Събуй се и кротко
във тебе виновно съгледай
онази последна самотност,
от дъното втренчено-зееща, ...

vega666

Poetry

2015-11-05T18:51:06+02:00 1.2K 1 25

Антикарма 🇧🇬

(Посвещавам това есе на паметта на Диодор Крон и на своя баща, които ми дадоха първичен тласък за достигането на реализацията на кръга от идеи в него)
Самото заглавие на това есе подсказва, че в него ще става дума за нещо необичайно. И наистина, нямам намерение да ви лъжа, така ще бъде. Защото, кога ...

vega666

Essays » Philosophical

2015-11-03T19:03:39+02:00 3.6K 7 22

След близостта 🇧🇬

Една раздяла хладно ни докосва.
Поръсва с пепел нашите сърца.
Надвисват сенките на хиляди въпроси
и скриват милиардите слънца.
Бе кратък интервал на припознаване. ...

vega666

Poetry » Love

2015-11-01T21:53:09+02:00 1.9K 1 21

Келтски хроники 🇧🇬

На трийсети октомври
страната на смъртта отваря двери.
В тунела между двата свята
потеглят мъртвите към нас.
С протегнати напред ръце ...

vega666

Poetry

2015-10-31T18:29:25+02:00 954 18

Шахматни нюанси 🇧🇬

Кегли сме
в невидими ръце.
Потайна сила
си играе с нас.
Преместват ни напред - ...

vega666

Poetry » Philosophical

2015-10-29T19:16:43+02:00 1.1K 1 25

Единак 🇧🇬

Уморих се да гоня мечтите -
дойде моят ноември с мъгла.
Тъмновъглени сенки в очите
са последните антикрила.
Този свят е безцелно устроен - ...

vega666

Poetry » Philosophical

2015-10-27T22:11:19+02:00 2.3K 6 26

С бриза на Вечността (на Единствената) 🇧🇬

Притисна се към мен - сърцето спря.
И каза най-мечтаното - "обичам те".
Събудих се и в моя антисън изгря
звезда от младостта дошла - мистичната.
Почувствах щастието - топлата вълна ...

vega666

Poetry » Love

2015-10-24T23:26:19+03:00 1.5K 2 21