viki-dimitrova
41 results
Събирай сълзите ми в шепи
излей ги като ручей див
отпий от тях отрова
не ще си вече жив
От мъртва тъкан чакаш доброта ...
излей ги като ручей див
отпий от тях отрова
не ще си вече жив
От мъртва тъкан чакаш доброта ...
810
2
Не съм нежна, не съм красива, не съм добра! Не съм! И никога няма да бъда! Само защото така трябва! Ядосана съм, безразлична съм, апатична съм – счупена съм… празна съм… изкривена съм...
Боли ме и болката ме подлудява, изяжда ме отвътре и изкарва най-лошото от мен. Толкова съм уморена, изтощена, без ...
Боли ме и болката ме подлудява, изяжда ме отвътре и изкарва най-лошото от мен. Толкова съм уморена, изтощена, без ...
1455
1
3
Разказ, създаден с някой, когото много уважавам - Донко Найденов
Беше сребриста лунна вечер. Вятърът леко подухваше клоните на близките дървета, а топлото му дихание събуждаше приятни душевни усещания. Гората сякаш бе покрита с белезникава светлина. Наоколо беше толкова чисто, сякаш не природа, а ше ...
Беше сребриста лунна вечер. Вятърът леко подухваше клоните на близките дървета, а топлото му дихание събуждаше приятни душевни усещания. Гората сякаш бе покрита с белезникава светлина. Наоколо беше толкова чисто, сякаш не природа, а ше ...
963
2
Аааааааааааааааааааааааааааааааааааааа!!! Боли!!! Едвам дишам!! Задушавам се!!! Умирам!!! Закашлям се от липсата на кислород и гърлото ми се дере няколко секунди... Вдишвам бързо и надълбоко, издишвам по същия начин. Лицето ми е мокро, солените сълзи вече започват да дразнят кожата ми. Погледът ми с ...
912
1
2
1683
3
Не е депресия. Безсилие е. Умора е. Тотална, безгранична, всеобхватна. Вече и тъгата отшумя, и болката залезе. Дори омразата се умири. Ден след ден всеки се изправя, надянал невидима броня и тръгва към поредната битка – със съдбата, със себе си, с всички останали. А войната измаря, изцежда силите ти ...
815
1
Красива външност а душа прогнила
Добре познати на света
Колко ли сърца таз кукла е ранила
Намирайки най-вече самота
И ден след ден минава мрака ...
Добре познати на света
Колко ли сърца таз кукла е ранила
Намирайки най-вече самота
И ден след ден минава мрака ...
709
3
!!!! ПРЕДУПРЕЖДАВАМ!!! ДА НЕ СЕ ЧЕТЕ ОТ ХОРА СЪС СЛАБА ПСИХИКА ИЛИ ОТ НЕПЪЛНОЛЕТНИ ТАКИВА!!!
“Човешката душа е симбиоза между бялото и черното, те непрестанно са в противовес, като ту едната, ту другата страна взима надмощие. В моята мракът отдавна е победител. Тъмнината е пропила крехките стени на ...
“Човешката душа е симбиоза между бялото и черното, те непрестанно са в противовес, като ту едната, ту другата страна взима надмощие. В моята мракът отдавна е победител. Тъмнината е пропила крехките стени на ...
8147
46
Беше го убедила да ú предостави плътта си като платно. Обожаваше да рисува и да изразява себе си чрез картините си. Винаги ръцете ú създаваха това, което чувстваше, като преобладаващ цвят беше черното. Но днес избра друг – червен.
Той се беше излегнал по корем на голямата спалня - с ръце над главата ...
Той се беше излегнал по корем на голямата спалня - с ръце над главата ...
1484
6
Боже, умирам... мога да се закълна...
Усещам как невидими ръце са се впили в тялото ми и стискат здраво гръдния ми кош. Болката и силата на захват са толкова големи, че не ми достига въздух. Задушавам се... За недостига на кислород допринася и изливащият се порой от сълзи. Каменното ми изражение не ...
Усещам как невидими ръце са се впили в тялото ми и стискат здраво гръдния ми кош. Болката и силата на захват са толкова големи, че не ми достига въздух. Задушавам се... За недостига на кислород допринася и изливащият се порой от сълзи. Каменното ми изражение не ...
951
5
Момчето усещаше как сърцето му ще се пръсне от страх. Тичаше така безумно в ужаса си, че не забелязваше нищо по пътя си. Преминаваше толкова бързо, че дори не оставяше следи в пепелта. А нощта сякаш нямаше край. Отдавна свещите бяха изгаснали и наоколо не се виждаше никаква светлина. Народът се беше ...
1055
5
Гледам я тъжна пред мене,
душата ù станала прах,
умира животът без време,
пак сълзи се стичат от гняв.
Кой тъй жестоко рани те? ...
душата ù станала прах,
умира животът без време,
пак сълзи се стичат от гняв.
Кой тъй жестоко рани те? ...
715
3
Бавно и несигурно отвори очи... лека светлина докосна лицето му и за секунди го заслепи. Зениците му се разшириха и същевременно той усети силна пулсираща болка в главата. Надигна се леко и се огледа плахо, но това, което видя, го стресира – лежеше в купчина кървави дрехи, а на няколко крачки от нег ...
1570
16
Виктория погледна часовника си – 10:38 сутринта. От близо час слушаше скучната лекция по висша математика втора част и с усилия на волята успяваше да не заспи. Гледаше с досада към дъската, изписана с множество формули. Не разбираше и една трета от това, което виждаше, а доцентката продължава да обя ...
823
3
Емануела се погледна в огледалото – очите ù срещнаха изображението на младото момиче, но този път то беше различно. Лицето ù беше бледо, без дежурния фон дьо тен и пудра, по устните ù липсваше пурпурният гланц, а очите ù бяха чисти и не гримирани. Взря се в себе си – напрежението личеше във всяка ед ...
1171
1
1
Имало едно време място, наречено Ад. То било създадено за тези, които не спазвали наложените закони и били грешни. Господар на Ада бил Дяволът, а негови подчинени – демоните. Тяхна задача била да намират неправедни хора и да ги довеждат в Ада, където те мирно и тихо трябвало да си понесат наказаниет ...
1060
1
Рая гледаше през малкия прозорец как кристалните снежинки тихо се сипеха от небето и се трупаха на двора. Спомни си, че някъде беше чела, че всяка една частичка сняг е с перфектна, уникална форма. „Природата наистина е най-добрият художник.“ каза си момичето, „Тя, не Бог...“, добави сухо съзнанието ...
899
2
Десетки ледени статуи, не, изящни редици от замръзнали ангели изпълваха мразовитото помещение. Имаше само няколко дни до предстоящите коледни празници и всички във фабриката работеха усилено, за да изпълнят в срок поръчката.
- Десет... двадесет... тридесет... – едни брояха фигурите, за да се уверят, ...
- Десет... двадесет... тридесет... – едни брояха фигурите, за да се уверят, ...
1143
6
Имам си приятел най-добър, но скрит е той и само ако аз го посетя, разкрива се пред всички. И винаги в синхрон е с мен. И никога не лъже, не отрича и само той мен ме обича. Той огледало се нарича.
Когато се усмихна – засиява, сякаш се оглеждам в слънчевите лъчи. И колко хубава ме прави, и ме ласкае, ...
Когато се усмихна – засиява, сякаш се оглеждам в слънчевите лъчи. И колко хубава ме прави, и ме ласкае, ...
1242
2
„Скъпо дневниче, днес…”, „скъпо дневниче” ли, кви ги пиша и аз, може ли да бъде по-гейско?” – последва дълбока въздишка, след което Виктор се просна на дивана и сложи ръце под тила си. Загледа се в тавана и се замисли:
- Ама и аз почнах като тъпите американци на психолог да ходя. Да се е*а в глупака ...
- Ама и аз почнах като тъпите американци на психолог да ходя. Да се е*а в глупака ...
2486
5
Знаеш ли какво е самота? Знаеш ли какво е да си заобиколен от хиляди хора всеки ден, да общуваш с тях, да се смееш на шегите им, да им съчувстваш, когато ги боли и имат проблеми, но всичкото това само привидно... да виждаш как животът ти минава някак си покрай теб, да се виждаш острани и да си казва ...
917
5
1394
4
„Поквара – морално разрушаване на принципи, ценности и устои, разврат, корупция, безнравственост, падение.”
(Български тълковен речник)
Огромна, величествена, внушителна – така изглеждаше сградата на избраната за най-добра банка на годината в страната. Разположена в центъра на града, тя се виждаше о ...
(Български тълковен речник)
Огромна, величествена, внушителна – така изглеждаше сградата на избраната за най-добра банка на годината в страната. Разположена в центъра на града, тя се виждаше о ...
3815
14
Сивият дим се носеше из цялата стая. Мирис на тютюн изпълваше малкото помещение и не позволяваше на никакъв друг аромат да се намеси в царството ù. Прозорците бяха грижливо затворени - не можеше да си позволи да изгуби ценното ухание. Вдишваше отровата с цялото си тяло, поглъщаше я жадно с всяка дръ ...
743
1
Седя на края на кея и гледам морето - водата е толкова мрачна, че дори отражението на Луната не смекчава тъмнината ù. Чудя се дали, ако скоча, някой ще забележи, дали някой ще тръгне след мен, дали ще се опита да ме спаси? Правя крачна напред - губя сълза... Поглеждам надолу, а там сякаш някой ме ви ...
863
5
Тежката раница висеше на гърба ù и не ù позволяваше да се движи бързо, а тя сякаш напук правеше все по-големи и по-големи крачки. След известно време се умори и спря хода си, за да си почине. Стъпила с единия крак на земята, а другия подпряла на случаен камък, тя простря поглед напред - есента вече ...
1757
2
Луната огряваше снега през процепите между клоните и създаваше илюзията за хиляди малки кристали, които светеха в нощта. Вятърът не духаше силно, но студът, който носеше, пронизваше всичко по пътя си. Лед сковаваше цялата гора и превръщаше дърветата в бездушни статуи. Някъде се прокрадна сянка на съ ...
994
1
Погледни я и ми кажи какво виждаш. Хайде, лесно е, просто бъди честен. Спокойно, тя няма да те види. Забързала се е за някъде и не обръща внимание на ставащото около нея. На пръв поглед - една от всички - симпатично лице, хубаво тяло, облича се стилно - „Мацка!”, биха заключили повечето хора. Пък и ...
1611
6
1558
4
Ключът се завъртя в обратна посока и вратата се отвори навътре:
- Заповядай. - покани я Той
- Благодаря. Накъде? – попита Тя и се огледа в непознатата обстановка.
- Направо и после надясно. - посочи ù пътя.
Влезе в голяма стая с обширна спалня, шкафове и бюро. ...
- Заповядай. - покани я Той
- Благодаря. Накъде? – попита Тя и се огледа в непознатата обстановка.
- Направо и после надясно. - посочи ù пътя.
Влезе в голяма стая с обширна спалня, шкафове и бюро. ...
2674
7
Наоколо цареше тишина. Не се чуваше нито дежурната усилена музика, нито истеричен смях или скандали, нито тряскане на врати или викове - сякаш времето в голямата къща беше спряло. Единствено вятърът развяваше дългите завеси през отворената врата и разреждаше задушния въздух. Слънцето бавно залязваше ...
1139
1
2
2839
6
1468
8
1730
1
И днес в офиса часовете се оказаха болезнено дълги и изпълнени с много ненужно напрежение и злобни подмятания. Всички бяха изнервени покрай предстоящите коледни и новогодишни празници, затова Елена беше повече от щастлива, когато последният ù работен ден за годината приключи и тя се прибра у дома. Т ...
772
Възможно ли беше да боли толкова много? Дали не си внушаваше и всъщност не беше така? Замисли се – усещаше как от сърцето й се късат малки парченца, които изчезват в нищото, как душата й избледнява и става на прах, как остава без дъх и не може да изрече дори името му. От раната по средата на гърдите ...
784
Поредната линейка изви пискливия си глас и за миг заглуши шума по улицата. ”Какво ли е станало този път?”, помисли си тя и спря хода си за секунда. „Дали някой не се е блъснал с кола, или пък е получил инфаркт и сега се бори за живота си?” Огледа се – на никой друг не бе му направило впечатление, ни ...
901
1
Огън, огън падаше от небето. По новините бяха предупредили за горещия ден, но никой не си даваше сметка, че земята ще се превърне в ад. В небесата не се виждаше нито едно облаче, сякаш жестокото слънце ги беше прогонило надалеч и сега безмилостно хвърляше жълтите си лъчи в долината. Наоколо беше тих ...
1361
1
3
Нощта беше обвила малкия град в мрачната си прегръдка и го бе превърнала в мъртва зона; пустите улици бяха осветявани от малкото работещи нощни лампи, съсредоточени най-вече по главните улици, и единствените подвижни частици в тъмнината бяха изхвърлените извън кошчето за отпадъци опаковки от вафли и ...
864
На планетата Скарбос ставаше нещо странно и невиждано - днес съдът трябваше да вземе решение за престъпленията на скарбосеца Фрост – зъл гений с извратени идеи за убийства. Макар и роден в друг свят, Фрост приличаше на земляните - беше висок и строен галеп с тънки пръсти, дълги и здрави като метал н ...
805
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
