yotovava
2,631 results
ЗАБРАВАТА Е БЯЛА – КАТО СНЯГ
Удавих се във твоите очи...
Спасена ли съм – или просто ничия?
Научих – трудно, че не се мълчи,
когато за последно се обича. ...
  303 
ЯНУАРСКА ПРИКАЗКА ЗА ЛЮБОВТА
Красиво пада вечерта –
зад храсти вятърът се свива,
в постеля с дъбови листа
куп жълъдчета спят щастливи. ...
  305 
СВИДЕТЕЛЯТ ОТ ПОСЛЕДНИЯ ДЕН
Клепалото на черквата замлъкна,
сърцето на камбаната се спука.
И питам се – Защо ли тук замръкнах –
в безименна и неизвестна пустош? ...
  302 
ПО СЧУПЕНАТА КРИВА НА ЗАЛЕЗА
Косят стрелките полудели
на август лудата трева.
Това, което ни разделя,
събира ли ни след това? ...
  271 
КРАДЕЦ В ХРАМА
Нощеска Господ е сънувал,
че някой е ограбил храма
и свил е сребърната утвар,
и плащеницата я няма, ...
  274 
  969 
КРАЯТ НА СПЕКТАКЪЛА
Така и не научих правилата,
Но повод беше ли – да се присмееш?
Когато дириш пристан за тъгата,
ти вече си се отървал от нея. ...
  1037  19 
Усещам как у мен расте трева
и аз кървя – от корена нагоре.
Изпратих много птици – но след тях
не ми останаха криле за полет.
Защото някой пръсна семена – ...
  314 
  657  10 
Препусна кочияш небесен
и с впряг от облачни коне
довлича дрипавата есен –
с разбридано от смях боне.
Тя няма стъклени пантофки ...
  786  12 
ПОГРЕШЕН ЧИП
Навярно от различна сплав
решил е Бог да ме направи –
да бъде нравът ми чепат,
в душата ми да пее славей. ...
  472 
ТАНГО В КРАЯ НА ЛЯТОТО
Елей в кандилцето ми сипва
съсухреният слънчоглед
и залезът търкулва питка –
намазана с масло и мед, ...
  383  13 
КОЛОВОЗИ ПРЕЗ СЪНЯ НА НИЩОТО
Дали очаквах, че така
животът бързо ще премине?
То сякаш махнах със ръка
и се изниза през комина – ...
  405  13 
ПОДЯЛБА НА ЕСЕНТА
На колко есен да се разделя –
на ранна, златна и последна?
В зениците ми кротко дъжд валя,
И ми помогна да прогледна. ...
  1231  10 
ПЪТЕКАТА КЪМ ЛУННОТО БЕЗВРЕМИЕ
С годините не поумнявам –
отсъствието ти ми пречи.
Обичах те – но бе отдавна –
оттук до другата пресечка. ...
  441  10 
СКЪСЯВАНЕ С ЕДНА ДЪГА
В мастилената тишина
прекрасни стихове се раждат.
След дъжд ще рукне светлина
за непосилната ми жажда. ...
  786 
БИЛЕТ ЗА ИЗХОДА ОТ ЗИМЕН СЪН
Над стърнища, повити от есенен хлад,
прелетя закъснялото ято.
Перачка дъждовна тишината простря
над селцето смълчано – да капе. ...
  329 
ЗАПИСКИ ОТ ПРОШЕПНАТОТО СВИШЕ
Неопитомена още нощ –
дъхти на дъжд и на жасмин.
Ароматът на тръпчив озон
ще ни попречи да заспим. ...
  348  15 
ЛЮБОВ В ПОДМОЛИТЕ НА ЕСЕНТА
Октомври приютява всеки лист
в дланта ми – разтопено злато,
Ала шептежният му ръкопис
за мен е твърде непонятен. ...
  465 
СЮИТА ОТ ЕСЕННА ВЪЗДИШКА
Аз вино от глухарчета не пих.
И дар не ми е пращан – отдалече.
Живея в лоното на светъл стих,
издраскал с туш притихналата вечер. ...
  632  10 
Шепа облаци в книжна кесия
скъта вятърът палав на юни,
аромат на узрели кайсии
и любовни развързани думи.
Бавна вечер се точи на кея ...
  1035  11  24 
ПОСЛЕДНИ ЩРИХИ ОТ ЛИСТОПАДА
Щастлива бях един сезон.
А ето зимата пристига.
Със сажди и със счупен клон
ме вписва в бялата си книга. ...
  594 
От криво любопитство ли дойде –
животът ми да видиш как е минал?
Задръж каквото триумфално взе.
Сега ще спя. Навярно сто години.
Не искам да сънувам. Тъмен здрач – ...
  417  11 
СЪНЯТ, СЛЕД КОЙТО ТЕ ИЗГУБИХ
Чернее още от нощта
последната съдрана кръпка.
Догаря – бликнала сълза,
елеят, в който се окъпах. ...
  371 
ПОСТОЙ ЗА МАЛКО ПРЕДИ ИЗГРЕВ
Любовна ще е тази нощ –
със цвят на кипнало индиго.
Липите диплят дъхав клош
над прималелите колиби. ...
  338  10 
ГЛУХАРЧЕТО, КОЕТО В МЕН ГОВОРИ
Не ме разказвай наизуст,
анализите не обичам.
Когато ми цитираш Пруст,
си дързък и дори безличен. ...
  384 
  1264 
СЛЪНЦА В ГРАДИНАТА НА ГОСПОД
Сред мека макова постеля
от ситно юнско кадифе
и светлосиня безпределност –
със дъх на риган и кафе, ...
  390  11 
Защо ли пътят ми да продължава –
пред мен и тишината ръси пепел?
Безсмислени са суета и слава,
щом всичко избледнява постепенно.
Животът ми – като във нямо кино, ...
  453  13 
  892  15 
  1181  12 
  671  15 
  575 
РИСУВАНЕ НА НЕБЕСНИТЕ ОЧИ
Кой ли слезе да те учи
докъде с любов се стига?
Аз те следвам като куче,
красотата те въздига. ...
  732 
ТИШИНА В ПОДНОЖИЕТО НА ОКТОМВРИ
За някои неща е вече твърде късно,
на други – няма да им дойде ред.
Пчелицата едва ли ще възкръсне
в бурканчето с кристализирал мед. ...
  359 
  642 
  1288 
БЕЗ РЕСТО
На изток светлината се разбрида.
Блажени спят световните поети.
В дъха на водорасли и на миди
тълкувам тишините на морето. ...
  587  11 
ПИСМА ОТ ЗАПУСТЯЛА КЪЩА
Тук мъртвите не идват за вечеря.
А живите припряно си отиват.
Един отрязък, колкото постеля,
деня е разчертал на нощ и изгрев. ...
  387  14  11 
  757  12 
Random works
: ??:??