Other

42.5 results

Добрите неща в света са вечни 🇧🇬

Аз съм Мишато супер герой
имам хиляди идеи безброй.
Слагам маската на Трикси
мога да помогна на всички.
Ще занеса в градината на всички деца ...
1.5K 7 10

C метлата чупя не една латерна... 🇧🇬

Едно и също каканиже глухо,
вгорчава ми кафето всеки ден,
дали пък ми е диоптърът сгрешен?
Та виждам вълк навлякъл овче рухо.
От думичките капе медовина, ...
1.1K 2 5

Междинен сезон 🇧🇬

Вече тъмно е вън, а следобед е, няма и пет,
леден вятър тъга безнадеждна в душата навява,
всуе хвърля искри по тавана и тлее жарава.
Нито есен, ни зима. Междинен сезон е проклет.
С тихи стъпки по двора прокрадва се мършав котак, ...
547 2 6

Браво на нашите момичета по шах! 🇧🇬

В тъмнина живее ни народът,
пълно е със срам и страдание,
но не всичко обхваща октоподът,
пет момичета с ум и със знание
показаха, че може да победи духът, ...
641 2

Дали надеждата уловка е на дявола... 🇧🇬

... надежда всяка тука оставете.
Данте Алигери
, , , , , Дали в дълбоката си същност
| | | надеждата е пътят към провал
| \/ | \_|_/ и уловка хитра е на дявола ...
1.3K 3 12

Из дебрите на моя мрак 🇧🇬

Из дебрите на моя мрак
се случва нещо.
Дали това пък не е знак,
че той проглежда.
А може би от мислите, ...
666 1 2

Неизбежна пощада 🇧🇬

.
В памет на Йордан Радичков
Ако продължава все така
пролетта да закъснява,
ще сънувам топла река, ...
486 7 12

„Поет“ с изкуствен интелект 🇧🇬

Уж всичко ми изглеждаше надеждно.
С компютъра отдавна съм на „ти“.
С години в него сбирах си надлежно
програми, снимки, файлове… Ала уви…
Модерна тема нищи се в последно време – ...
475 3 9

Пътят на човека 🇧🇬

Без любов, какво е този свят?
Без добро, какво след нас оставяме?
Няма ли ги, даже и в палат,
капка щастие в живота нямаме!
Липсата им е огромна празнота, ...
781 2 7

Крехки ореоли 🇧🇬

Не беше мирно време. Не, не беше.
Усмивката на вятъра бе зла.
Под ледовете тънки всичко вреше,
замръзваха сълзите на сърна.
А някой си наливаше ракия – ...
1.1K 6 14

Слънчице 🇧🇬

Сутрин щом изгрееш, слънчице,
твоят лик ме сгрява,
че земята цяла, слънчице,
с огън озаряваш!
Цветна есен денем, слънчице, ...
787 1 2

На абордаж 🇧🇬

Като ръждива котва е надеждата –
от вяра и очакване тежи.
И дъно търси, види ли крайбрежие,
за да ни върже и да не кръжим
покрай миражи, мамещи с доверие, ...
867 4 9

Самодивски танц 🇧🇬

Тихо е. Гробовете мечтаят.
Всеки тука носи своя кръст.
Бъдещето на родилите се знаят -
Всичко е било... и ще е пръст...
Самодиви нощем се извиват ...
450 3 6

За живота 🇧🇬

Дай да пием и да се опием.
Да посрещнем светлите зори,
да се чукнем и да се измием
с влагата от нашите очи.
Дай да пием двете от живота ...
520 1

Есенни сълзи 🇧🇬

От очите ми капки дъжд се отрониха,
бяха с тъй соления вкус на морето.
Есенни сълзи, като листа се подгониха,
окрилени от вятър, полетяха в небето.
Заваля и окъпа душата с облаци бели, ...
1.1K 4 15

Знаеш ли? 🇧🇬

Знаеш ли как се нарича,
когато се вгледаш в нечии очи,
тръпка гореща по тебе се стича,
и въглен затлее в твоите гърди?
Когато говори човека без думи ...
666 1

Неизживяно 🇧🇬

Краят дойде преди началото...
Жадуван блян,
но беше толкова разпилян.
Опити безкрайни,
които бяха толкова нетрайни. ...
402 1 2

Паднал ангел 🇧🇬

Вечер настана, а на небето луната като диамант засия,
морето пееше позната песен, вълните галеха нежно брега!
Там на пясъка все още топъл, като спомен за горещия ден,
седеше човек, в небето загледан, от звездите сякаш пленен!
Лицето му грееше ярко, в очите му тлееше сякаш искра, ...
616 2

Маскарад 🇧🇬

Утро е пак и сърцето отново боли,
в огледалото образ на горчиво лице!
За пред хората слага си маска,
за пред другите маска слагат и те!
И ето, че отново лицето му грее, ...
710 1

Тревожен въпрос 🇧🇬

Покана получих, в училище скромно
на село съседно със малко деца,
в един клас да вляза, да седна удобно
и стихове свои да им почета.
Навих се, защото ми бе любопитно ...
908 1 12

Третият закон на Нютон 🇧🇬

в памет на Петя Дубарова
Все повече вярвам на Нютон,
отколкото на някакви догми,
щом великаните и лилипутите
се вписват в нормални форми. ...
1K 5 15

Казабланка 🇧🇬

От бреговете на Мароко се носи
онази отровна суша… Хлъзгава…
Сякаш копае във въздуха. Проси
от моята кожа водата. И потъва…
Казабланка. Бялата къща. Ето я… ...
624

Обичам. До болка. 🇧🇬

Пропадане в бездната…
Някога имах крила…
Някога…
Сега падам свободно…
Стените са гладки… ...
613 1

Полет 🇧🇬

Летящите идеи се закачат
по мозъците на избраните и те
обличат ги в римувани криле,
докато поетично си откачат.
И тъй било е, и така ще бъде ...
356 1

Примките за вечността 🇧🇬

Примките за вечността
са тук приготвени
и нишките им до безкрайност
биха ни държали
под образа на нечий дух ...
702 1 2

Сезонно 🇧🇬

В мен сезоните често се сливат
и приличам на шарена къща.
Идва някой, а друг си отива,
но след време отново се връща.
Есента днес ми роши косата, ...
707 1 7

Споделено 🇧🇬

Някога съм само сянка...
Като тази късна вечер.
Нямам лист и химикалка
и не ми се пише вече.
Всичко мое го разказах ...
481

Слънчева сутрин 🇧🇬

Какво направихте с мен?
Подарихте ми щастлива слънчева сутрин в този ден.
За това,че съм щастлива на вас благодаря!
Искам и тези редове на вас да подаря.
Никога няма да забравя тези слънчеви сутрини поредни! ...
671

Небесна прегръдка 🇧🇬

в памет на поета Андрей Андреев
От изгревните прегръдки на деня
до залезно смирените хоризонти:
стъпките ни топли ще променят
пътеката към духовните сезони. ...
620 3 6

Така и беше и не беше... 🇧🇬

Така и беше и не беше…
За пръв път за заслуга, от Профсъюза
бях наградена с воаяж в чужбина.
Но неочаквано около мене се завърза
и завист, с лицемерието комбина!… ...
866 4 14

Агония 🇧🇬

Душата ми е в агония,
каква е тази ирония?
Твърде много време те потъпквах,
ама май себе си обърках.
Защо ли любовта си чак сега приех ...
601 2 2

Първият ни обяд тримата 🇧🇬

СТАНИМИР
Те са двамата в кухнята. Нищо не чувам от тука...
Мама бързо доведе в дома ни опасния мъж.
Не вещае това ни добро, ни за някой сполука,
но и аз не застанах с отпор срещу нея веднъж. ...
904 6 21

Безсъници 🇧🇬

Понякога от липси ми е тъмно
и скитат се в ефира персеиди*.
Очаквам зад прозореца да съмне
поне за малко само да те видя.
В градината на мъртвите цикади ...
653 6 6

Несправедливо е 🇧🇬

Това тяло все някога ще ме изостави.
Справедливо е,
спокойна съм пред старостта на тленното.
Мисълта ми само една е – как ще те докосвам тогава?
Ще бъдат неспособни ръцете ми да те достигнат. ...
684 1 2

Някой ден 🇧🇬

Оредяват старците по пейкитe,
лицата им се местят
на таблото с некролозите.
Захвърлени ръждясват лейките,
градините пустеят ...
582 2

Страх 🇧🇬

Аз съм Христос, Аллах или Буда,
Богът еврейски и гроба,
тихата скръб над майката луда
в Църква или Синагога.
Кръвта на Голан съм и Газа, ...
679 3 2

Живот 🇧🇬

Годините се нижат...
Една след друга,
като мъниста на връвчица
Със тях сезоните,
закономерно следват... ...
580 2

... и Господ се усмихна на небето... 🇧🇬

Сияе топъл есенният ден,
Балканът пъстри халища разстила,
жребченце е ожребила кобила,
току до бор – от буря повален.
Не се страхува никак тя от мен, ...
492 4 4

Размисли на едно пораснало момиче 🇧🇬

Днес, очаквано, ще е страхотен ден!
Сънувам ли? Май героиня съм от приказка!
С целувка нежна ме събуди джентълмен,
с букет цветя, ама напълно истински!
Дали не е сгрешил, та да ме буди? ...
599 2 14