Philosophical

20.9 results

*** ("Разтапям се при мисълта за Теб!") 🇧🇬

Разтапям се при мисълта за Теб!
Ти после като капки ме събираш,
застинали от сладост (като мед),
която незабавно пак изпивам!
Превръщам се отново във дете ...
1.4K 1 2

Тишина 🇧🇬

Какво е тишината?
Миг покой, преди светът ти да избухне
И твоето аз преди да рухне,
И всичко в теб да се разтвори
И всяка клетка да отвори. ...
755

Пътници-друмници 🇧🇬

Пътници-друмници, бродим безспир,
стръмните кози пътеки,
трудно изкачваме, търсейки мир,
Бог е високо, далеко...
Пламъче живо в потопи, беди, ...
1.4K 6 7

*** ("В света...") 🇧🇬

В света лукав, препълнен с лицемерие,
пропит от мъст, лъжа и егоизъм,
където властва (май) високомерното,
във който е на мода (все) цинизмът,
а алчността се пада оправдаема, ...
2.4K 1 2

Сбъдни мечта 🇧🇬

Какво ще оставиш кажи след себе си?
Живял ли си или просто съществувал?
Човече ти вървиш по земята а оставяш ли следи?
Стига си се оплаквал и оправдавал, помисли!
Създаде ли семейство, отгледа ли деца, ...
883 1

На село 🇧🇬

Помня - помня полето!
С огромни зелени треви,
ветреца, реката, небето,
гората, Балкана блести!
А аз - прекосявам баири ...
1K 1

Змия в пазвата или разказ за елата и габъра 🇧🇬

В сърце на цяло село,
От сите моми по мегдана
Едно момиче бе успело
Баш любимка да им стане.
Казваше се тя Елица. ...
1.7K 2 10

Салют за изгревно сърце 🇧🇬

По стихотворението
" Над предразсъдъците"
на Цветомира Боюклиева - (ЦвететоБ)
Дали човекът ражда се по кройка
или какъв да бъде сам избира? ...
1.4K 3 24

Слава - IV 🇧🇬

(Продължение от 7 декември 2019)
IV. Дойде при мен
За мен тогава бе недостижима,
на другите сама им се предлагаш.
А исках ти да си моя любима ...
1.3K 9 7

Морето във очите ми... 🇧🇬

На мене ми е тясно под звездите.
Нагледах се на влюбените залези.
На Лунни дъждове се пренаситих.
И винаги ръцете ми са празни...
Наслушах се на шепота от вятъра. ...
931 4 3

Вечерница 🇧🇬

Две слънца,
сутрин едното
пее за деня,
за новото начало
Свети и огрява, ...
1.3K

Свят от стихове 🇧🇬

Стиховете са като деца,
толкова са искрени и честни.
Говорят всякакви неща
и понякога са много смешни.
Те викат, плачат и кипят, ...
813 1

Слава III 🇧🇬

(Продължение от 6 декември 2019)
III. Слава
Слугувах! Роб на чужди и на близки...
Присядах сам на масата с поклони.
Дояждах после техните огризки... ...
1.3K 6 12

Предколедно 🇧🇬

Началото на краят е декември.
Отдавна вече не броя годините.
Така забавям и забързвам времето.
(Макар и вече да не чакам никой.)
Какво, като ще има тиха нощ ...
1.4K 5 4

Зад очите ни 🇧🇬

Боря се цял живот с най големия си враг
това съм аз, гледам тъпо човека от огледалото
човека от огледалото запълнено е цялото
от едно животно,
което се опитвам да накарам да разбере ...
1.2K

Сълзите ми 🇧🇬

Мога да допусна
да видите сълзите ми!
Прозрачността ще погълне
искрено стрелите ви!
Нямам нужда от отровни хора ...
883 2

Към някъде... 🇧🇬

Накъде тръгваш оттук
На пясъчни кули в разпиляното
Натам, където охладнелият юг
Е разпръснал злопаметна пяна
Накъде отиваш след тук ...
1K 4 1

Защото 🇧🇬

Предизвикано от стихотворението
" Отключени за вечно сетива"
на Райна Вакова
Защото ти събуждаш сетива
и всяка дума светове отключва, ...
1.6K 3 17

Слава II 🇧🇬

(продължение от 5 декември 2019)
II. Забрави ли
Ръце към теб протягах в късни доби,
косите виж ми – целите са бели!
Залягах над любимото си хоби – ...
1.2K 7 6

Да те видя 🇧🇬

Да те видя
Присъствие.Неземно.Нежно.Различно.
Теб да усещам,на няколко метра.
Погледа търси,силует нейн.
Сърцето претупва,в ритъм нечуван. ...
1.2K

Отдавна... 🇧🇬

Отдавна налетях се в небесата.
Сега съм уморен и остарявам.
Личи по сребърното ми в брадата.
(Плешивото поне не побелява)
Отдавна не ми стигат дъждовете. ...
679 2 2

Малко ли е 🇧🇬

Вървя си по пътя с доброто,
с написан в душата ми стих.
Заривам зад себе си злото
и все съм си скромен и тих.
Не съм и откраднал стотинка. ...
995 1 4

*** ("И ето...") 🇧🇬

И ето – тръгват птиците към юга.
Прелитат над морета, над Сахара.
Далече е. А те, родени тука,
не ползват джипиеси или карти.
И все пак разпознават безпогрешно ...
1.6K

Слава - I – IV 🇧🇬

I. Над четвърт век
Над четвърт век те гонех, моя слава –
без сън, без отдих – цели дни и нощи;
ти бягаше надменна величава,
по сборове и срещи с важни гости! ...
1.4K 8 3

Искам / Мога 🇧🇬

ИСКАМ /МОГА!
Искам да бъда самотата ти,
без маски и преструвки.
Знам, няма да ми позволиш,
но аз достатъчно съм смела да опитам. ...
781

Страшно Ви обичам! 🇧🇬

Аз няма да ви дам да ме заровите!
Живея не за друго, а да дишам -
напук - от въздуха ви, да ме помните,
и ей така насила ви обичам.
Нарочно, лицемерно, саркастично. ...
820 2 2

Думи от отвъдното 🇧🇬

Мамо, чуй ме! До теб съм!
Макар и от другия свят
думи изпращам ти чисти.
Няма раздяла за нас.
Няма измислени страсти, ...
637 3 2

Мисли 🇧🇬

Понякога се чувствам сам.
Когато някой ме обиди –
и той ще е приятел – знам...
понякога се чувствам сам.
Когато си отидат двама млади ...
1.3K

На порасналите ми деца 🇧🇬

Лятното море бе само мое,
щъкаха по пясъка деца.
Нямаше забрани да мируват,
да не газят в мътната вода.
Имаше и замъци, и миди, ...
630

Не съм!!! 🇧🇬

НЕ СЪМ!!!
Не съм гара, на която
влаковете само преминават!
Не съм и спирка с налепени некролози!
Аз вятър съм, летя, ...
721 1

Урочасник. 🇧🇬

Понякога от мракът се завръщам.
И сливам се нарочно със тълпата.
Започвам да звъня по всички къщи
и търся си, загубена душата...
И в Адът съм живял. Не беше там. ...
699 4 2

Суета 🇧🇬

Понякога си тръгваме с "достойнство",
нищо, че сърцата ни кървят.
Обгърнати с фалшиво благородство,
те, думите и в изгрева скърбят.
Заключваме си спомена в ковчеже, ...
1.5K 3 1

Безумен тост 🇧🇬

Вдигам тост за Сатаната
защото е различен
и така пословично е символичен
и за Твореца също вдигам тост
нищо, че е вече рядко срещан гост ...
1.3K 1 5

Следобедна утрин 🇧🇬

Може би утре ще те видя преди изгрева,
когато клепачите ти натежават...
Признавам си,
повече искам да съзерцавам
сънено лицето ти, ...
691

*** 🇧🇬

С анекдоти и поеми,
прозата си сме окичили,
че напук на вълче време,
по човешки сме обичали.
И нещата всъщност прости, ...
587 6 7

На един дъх разстояние 🇧🇬

На един дъх разстояние,
а далече, необозримо далече,
колкото до екватора
или пустинята Мохабе.
Географията е наречие, ...
933

Смешинка 🇧🇬

Спестила съм усмивки – милион.
А те не струват даже и петаче,
Да можеше да грейнат нейде, щом
отчаян някой иска да заплаче.
Да стоплят друг – макар и непознат, ...
1.1K 7 13

От вечните въпроси... 🇧🇬

Колко е голямо сърцето човешко,
колко може да носи болки и грешки,
дори безумно когато се лутаме,
или животът отнема ни скъпите,
и парче по парче от него отчупва, ...
618 4 7

Завиждам й 🇧🇬

Самотниците често били меломани,
но по-интересни са ми тези, вслушващи се в Тишината.
Разтърсени, в живота мъдрости потърсили.
Успели да потънат борбено,
достигнали до дъното ...
612 1 1

Тя, Дъгата, 🇧🇬

Тя, Дъгата,
свързва небето
и земята.
Тя, Дъгата,
свързва реалностите ...
972 1 2