От скута на тъмната нощ бавно и сакрално изплува кръглата тъмно-червена луна. Отвсякъде се просмуква чернота и тогава ме обхваща необясним смут и разколебаност. Винаги в такъв момент си мисля за неумолимата истина - твоят ден не е напълно твой. Усещам го отдръпнат някак се, а хората до мен, станали ...

Като прелестна нимфа денят,
е изплувал от пазви на мрака,
тъй загадъчен става лесът,
със прокапала обич ни чака.
А ветрец гъделичка кръвта, ...

О, да, о да, хайде, я ела.
Копеле, започваме отново, да.
Слизай долу, за да видиш идиота точно тука.
Твърде прeeбан да моли, страх не го е да му пука.
На бедствие какво не е наред въобще, нали? ...

Тя ме смени, ти едва ли разбра. Ето я, взира се в мене.
Нито е лошата, нито добра. Нито подгъва колене.
Сготвила, сгънала делника пран, с празни очи те поглежда.
Нито те пъди от нейната бран, нито те чака с надежда.
Бърза да скрие умората в шкаф. Сръчно замита трохите. ...

Клони шареха с пръсти по стъклото,
почукваха в началото тихичко, после
забиха острите си нокти във съня ми.
И нахлу кавалкада от диви конници,
като онези от първите четири печата. ...

От юни житно зрънце имам само
и капка в морско синьо по косата,
със звездния възторг в торба на рамо
и щастие, сред дните му посято.
Тих липов мирис с ореол на лято, ...

Кооператив «Рейс мусора».*
- Что, что!?
- Что?.. Кооперативы разрешили, НЭП вернулся, пора деньги из плутовского мусора вышибать; лови золотник, коли сам в руки катится. Новая пряжа тёплые варежки вяжет. Переустройство к нам подкралось, можно плясать, бывший строй пропадает!
- Вот это наука, а мы её ...

Аз съм звездна трева и раста по високите чуки,
вятър - скитник брадат, обикаля край мен и свирука.
Сред небесни поля се родих – златокоса девица,
тайно денем си търся жених, скрита в сянка на птица.
Вечер късно, когато земята притихне сънливо, ...

Бях решил да отида на разходка до Юндола. Карам по стария път и минавам през разни селца. Навсякъде по площадите сложени големи оранжево жълти табели с надпис
Зачудих се, дали насочват всички пътуващи натам, за да поемат знания или в селцето с двеста души, никой не знае, къде е библиотеката, защото ...

Септември, лето двайсет и едно,
откраднах малко време
да се запознаем
и чаках търпеливо да те вкуся...
Дойде и новото "летоброене", ...

Сутрин. С кучето се движим по разделечаващи се криви – то обмирисва всичко по път си, аз съм пуснал мислите да хвъркат без посока.
На отсрещния тротоар кола се спуска на заден към платното. В това време се задава друга кола…
Прассс…
Спират. Първата бавно се връща, другата продължава. Явно не им се р ...

Ако смело погледнем бедите
и душите спокойно смирим,
ще надвием с усмивка злините
и в леглата щастливи ще спим.
Ако всеки ръчичка протегне ...

Боже....., тук ли си?... Чуваш ли ме?...
Аз съм тук.... Свила съм се в тъмнината!
Боже, тук ли си? Кажи ми!
Къде се дяна светлината?
Непрогледна тъмнина... ...

ЛЮБОВ ОТ ОТВЪДНОТО
Дали плачат мъжете? Той пак плачеше, неговият ангел хранител беше напуснал земният свят. Как щеше да живее без нея? Кой щеше да го утешава когато му беше тежко? Не искаше да живее без нея в този объркващ го свят! Тя беше за него неговото всичко. Сега пак беше сам – сред хората, а ...

Веднъж Джуан Джоу сънувал, че е пеперуда – пеперуда, която прелитала бързо, пърхайки с крилца; била щастлива и правила това, което й харесва. Тя не знаела, че е Джуан Джоу. Внезапно се събудил, и ето че бил ясно и несъмнено Джуан Джоу. Но той не знаел дали е Джуан Джоу, който сънувал, че е пеперуда, ...

Уважаеми редактори,
Приложен Ви изпращам за Предизвикателства детски разказ „Шоколад от Съветския съюз” за участие.
Веселин ВасилевMD
Шоколад от Съветският cъюз.
Утрото беше слънчево и ухайно. Леля Янка за трети път напевно подканваше Виктор да става от сън. Закуската беше готова и училището няма да ...

ПОД СПЯЩОТО КОПРИНЕНО ДЪРВО
Дъгата кротко в две реки нагазва
и пеперудите намират дом.
Пленила изгрев на зелена пазва,
трева превзема хълма мълчешком. ...

Бляскав юли, златен слънчев юли,
лутах се по виещите друми,
толкоз чаках за да ме прегърнеш,
да обгърнеш с топлите масури –
моята душа да спре да зъзне. ...

Въздишка. В безоблачен следобед.
Жежък аромат на искане. Омаен
блян. Свян покрай очите на хората.
Миг и дъх на чакане. Безкрайно.
Самотни устни чакащи. Блеснала ...

"Хайде сега да ви отзовем,
вън оттук преди да е късно!
Стигнах аз дъното съвсем,
отношенията ще скъсаме?"

Опит

По нареждане на Кирил Петков от РБ в неделя ще бъдат изгонени 70 руски дипломати с мотива, че са шпиони. Някои могат да съзрат в този акт на Петков нещо величаво, несторено досега в българската история. Но да поразсъждаваме със сивите си клетчици, уважаеми читатели. Петков, който точи лиги за ново п ...

Светът отдавна станал е трамплин,
надскачат се глупци – летят високо
и кой ти гледа вярната посока,
и вярват си в лъжите до един.
Сърцата ни са с форма на пестник, ...

...
В градчето малко
южно слънце грее
и пари жарко,
ветрец не вее... ...

Когато миризмата на росата
се слее със пътника
и ведно паднат от листото,
тогава започва пътят
да се движи заедно с теб. ...

В училище руският ми не беше сред любимите предмети, ама хич.
Учителката - товарищ Докина - кинта и петдесет нямаше, ама глас вадеше 120 децибела, направо стъклата на класната стая дрънчаха, и прахта излизаше от цепнатините на паркета, колчем отвореше уста. Че товарищ Докина има час, дочуваха и гарг ...

Малкият Франсиско обичаше две неща най-много в живота си – изкуството и пътешествията. Така настроен, на едно от най-големите си приключения той се озова с голямата си раничка точно до Джаксън Полък. Искаше да се наслади отблизо на процеса на създаване на абстрактната му творба, но Полък сякаш не го ...

Дали да ти напиша, че си тръгвам?
Не кажа ли - дали ще забележиш?
Умело тишината ни завърза
под строгия си поглед изпод вежди.
Пропити са стените от "бездумие" - ...

Лето 2022 - ро
От морето отлитам
като горд орел,
за чувствата ми не питай,
нито за празния ми портфейл! ...

Ние мечтаехме с тебе
за слънчице мило със златни коси,
в рокличка сладка с къдрички по нея,
с дълбоки, невинни сини очи.
Ние мечтаехме с тебе ...

Обикновено морските души са белязани с тежки съдби. Често синьото посича корените ни или пък всеки прилив увенчава семействата ни с допълнителна разруха. Живеем като в паралел. На някакви и никакви обстоятелства. Често крещим срещу морето, разсипвайки по горещия пясък последните си ноти глас. Не зна ...

Що е есе-" Есе (на френски: essai, от essayer – „опитвам“) е жанр на прозата, съчетание между критика (най-често литературна), философия и публицистика в художествена форма, поставящ си за цел да изясни с помощта на въздействен език актуални културно-обществени проблеми, по които още няма ясни стано ...

Тя беше добре възпитана – помнеше, че чужди хора не бива да се товарят със слушането на твоите разговори по телефона.
Затова, когато звъннеше телефончето, вземаше го и оставяше мъжа си сам в стаята. Отиваше на балкона.
Е, чуваше я целият двор, ама това са комшии, не са чужди хора…
хххх
Токът, разбир ...