Какво ме кара да се натъжа,
дали че литна ангелски далече,
или ми липсва силната жена,
макар и скромен ръстът ти да беше.
Каква неземна обич ти ми вля, ...

Цъфнал снегът и сияе.
Бялото – тихо и кротко.
Зима с лъчи си играе.
С лека блажена походка
чувство пътека си прави. ...

Ти ли ме извика във нощта
или само сън било е?
Вън отново ражда се деня
и ветрецът мрака гони.
Нека е илюзия и сън, ...

Ясен полумесец на небето грее,
но без красивите многоцветни звезди.
А навън снежните ѝ очи поливат
с мъгли домовете на хиляди души.

Пишеш, пишеш,
а само ти
истински се
разбираш.
Думите понякога ...

Тартюф - Действие 1-во: Госпожа Пернел е заслепена от Тартюф, иска да напусне къщата, защото никой не го счита за свят, както тя и синът и Оргон. Кара се с Дорина, Елмира, Дамис, Мариана, Клеант. Застъпва се проблемът за хорските клюки. Тартюф привидно осъжда всички земни и плътски удоволствия. Орго ...

ЗАЩО ЛИ НЕ ПОСЛУШАХ АЗ БОДЛЕР,
безпаметно веднъж да се напия?
Той бил екстравагантен кавалер
и провокатор, без това да крие.
Защо показвах своя женски страх? ...

Влажен вятърът разрошва
с чевръстите си дълги пръсти,
на нощта, полегнала свенлива,
черната й буйна грива.
А небето сякаш във вериги ...

Някога
То беше някога... Не помня даже...
Животът беше някак си по-инък...
... А днес е трудно даже да се каже –
той по-добре ли бе, или пък никак!... ...

Джокондата не съм, а Мона Лиза.
Знам, трудно ти е да го разбереш,
в подробностите няма да навлизам.
Теории за всичко, колко щеш.
Аз всъщност съм самия Леонардо ...

БОГ утвърждава,
че см...рт се чрез ОБИЧ и
труд побеждава!...
БОГ настоява,
че см...рт се чрез труд и ЛЮБОВ ...

Чувам, спориш с огледалото лъстиво,
излъгало било, че си красива,
грабваща дъха жена, икона жива...
Знам, глезиш се, но ти отива.
Бенка, бръчици. Затуй ли негодуваш? ...

Изкърпва мрежи, бавно, търпеливо
с трептящи пръсти старият моряк,
морето е в кръвта му. Особняк
е той и самотата някак му отива.
А лодката потръпва и в сирени ...

Навън не го търси,
той е във всеки от нас
скрит в мълчание, бди,
и ни пази без глас.
В тишината говори ...

Разбираш ли, че няма смисъл?
Реалността превърна ни във грешка.
Дори във стих не ни написах.
Поне съдбата пък ни срещна.
Уви, за кратко разминаване, ...

Момиче с изящни черти
и много жар в очите!
Усмивка на устни трепти,
снагата — тънка, вита!
Косите ѝ — огненозлатни, ...

Денят преражда се отново и отново
със слънчев лъч от изгрева роден,
зарево застила над море - олово
с първото дихание на бриз солен.
Утрото върви, върви по хоризонта ...

Tръгва си рано...
Почти призори
Цяла вечер на бара
в чаши и във бутилки,
давила своите болки ...

Гледам – на екрана някакви… Абе, да се самоцензурирам: никакви…
Говорят, нареждат, убеждават, доказват…
Титли, титли, титли…
С муцуни, които предубедено те отблъскват. И обясняват – не си заслужава да им отделяш време.
Но може да са някакви… Нали имат титли? ...

Висока, руса си кокетка,
омая ме като дете
и само сладката ти гледка
държа ме в твоите нозе.
А гледката си заслужава ...

Трябваш ми щастлива
като слънцето наранина,
което ме целува по зениците,
като росата по краката боси сутрешна,
като нежното докосване на утрото, ...

Когато и мене вече
няма да ме има тука,
пак дъжд ще вали,
слънце ще грейне
и някой по небето ...

Безплатно и безценно време!
Но мога ли да те спестя?
Или със себе си да взема
това, което отлетя,
което бързо се изплъзва ...

На разходка в планината
тръгнах рано сутринта.
С двете кучета в ръката
да разтъпча ходила.
Хванах с тях една пътека ...

Материалът е продължение на:
otkrovenia.com/bg/eseta/pyrvorodniyat-gryah
otkrovenia.com/bg/eseta/pyrvorodniyat-gryah-2
otkrovenia.com/bg/eseta/pyrvorodniyat-gryah-3
https://otkrovenia.com/bg/eseta/pyrvorodniyat-gryah-4 ...

Аз съм тъжен и потиснат,
душата ми е безутешна,
от абсурдите ни писна,
нито е помощ, нито спешна,
животът трябва да е приоритет, ...

Днес на горската поляна
във средата на Балкана
животинките се сбраха
и накрая се разбраха.
Ще направят училище горско ...

- Представи си, че всеки ден се събуждаш в променена реалност. Всеки ден безкрайния набор от променливи се пренарежда в произволен, но контролиран порядък. Времевият възел обаче е нещото, което е ключът към всичко това. Когато искат да направят нещата по техния начин, те могат да слеят временен възе ...

Януари сплита косата ми на плитки,
на инат и на решимост.
Слагам забрадката си бяла, всичките си
сълзи съм скрила!
Дърветата с дъждовни пръсти, ...

Таланта си съм взел от твоя род,
косата и нозете, част от нрава,
но преводи на проза не подлавям.
Набързо си отиде. Беше горд
със своя характерен произход.* ...

Денят се смее в следдъждовна зима,
цвърчат врабчета в близкия кипарис,
студено е, но нещо свежо има
в издигащите се в небето пари.
И чувството, открило стих и рима ...

Тази двугодишна изолация никак не му пречеше. И преди си беше затворен вкъщи. Не обичаше шумните тълпи на улиците или събиранията в компании. Живееше сам и дори преди пандемията работеше он лайн. Твърдо беше решил никога да не се ваксинира. Имаше гадното усещане, че тази ваксина ще отнеме нещо от не ...