Когато, днес на петдесет,
назад извръщам своят поглед,
виждам, с подпис на декрет...
печат съдбата сложила е: "Полет!".
И чувам там, в далечината песен... ...

Почти 7.00 ч. е. В купето на бързия влак за София сме само аз и моят верен спътник - сутрешният студ. Чудя се защо досега БДЖ не са го назначили на щат при тях. И без това той е единственото сигурно нещо в българските железници. Винаги е на работа, не ползва отпуск и любезно посреща всички пътници, ...

човек — когато
възгордява се — Се Бог
опечалява

Съня си помниш ли? Не помниш.
Душата храниш ли? Не храниш.
Сърцето слушаш ли? Не слушаш.
Сам себе лъжеш ли? Все лъжеш.
Докога така ще продължаваш, ...

В тези тълпи от хора,
Смъртта вижда единствено пълните с живот.
Вижда собствената им светлина как изригва наоколо.
Вижда другите как са привлечени неудържимо от нея и от топлината, която създава.
Вижда усмивките и радостта, с които заразяват всеки доближил се. ...

От толкова време ходех на този плаж, а чак сега ги забелязах да пълзят в плиткото - мъничките рачета като от документалния филм, който бях гледала предишната седмица. Как е възможно да ги има и тук - във филма невероятната сценка се развиваше на един от онези карибски плажове с искрящо бял пясък!
Те ...

Тази нощ последна, не мълчù
Изиграй ми с песен чувствен танц.
Да засветят пъстрите очи
и снагата да се вие в транс.
Разпусни катранени коси ...

Безбрежия -
безцелните вълни
прехвърлят глухо белите си пръсти.
Шумят огромни борови гори,
а някъде небето се намръщва... ...

И пак линея под хомота страшен,
на миналото кръст да сложа аз не мога
със грозна паст душата ми то ръфа
и заканва се: „Почакай, има още!“.
А аз какво да правя, как обръча да счупя, ...

От сребърната лира на Орфей
огласяна до днес от памтивека,
прегърнала и рожба и злодей,
една страна. По женски е нелека,
във вените ѝ Дунав, и Велека, ...

Студеният зимен вятър, свирейки, притича надолу по павираната улица в късния мързелив следобед. Заобиколи синият фолксваген голф, настанил удобно страничните си две гуми върху тротоара. Попързаля се по леда на замръзналата локва точно до уличната шахта. След това се шмугна някъде в улуците на близки ...

Наднича душата през очи любопитни.
Светът да огледа и да го пипне.
Лицето грее в усмивка и радост.
Но светът го удря без повод, за жалост.
Душата се свива. Премигва слисано. ...

Не подмина студът,
не подмина,
със синджири брега окова,
върза лодките,
в сняг ги зарина ...

Хладничко, даже студено в този декемврийски ден...
Зимното слънце се опитваше да изгрее и понапече, е и това ще стане в следобедните часове.
Мислех си разни работи за гурбетчийския живот,.. механично оправях почвата около дърветата в двора на кирия Рула, е Ставрула де, но галено я наричаха Рула...Тя ...

Заговорит зима стихами белыми,
Снега слагая в рифмы, как слова,
И крохи неба истинами первыми
Опять слетят с небесного пера…
Заслушаюсь, в тепло души закутавшись, ...

ГОЛЯМОТО ПЪТУВАНЕ
Станеше ли дума за годините му…
Знаеше, че мина осемдесетте!
Но, не винаги си спомняше кога.
Държеше се, излизаше, дано човек срещне! ...

Морска е мечтата ми вълнá,
морски вятър сред сърцето сее,
в утрото, сред снежна тишина,
изгрев като ален кораб грее.
Пухкав сняг навред се сипе вън, ...

Напътствие от Себе си за себе си
Хапвай, колкото да оцелееш,
с мярка пий единствено вода,
не жадувай дълго да живееш –
жаждата е дяволска юзда! ...

Мамо, съвестта
такава трябва да е
дружка, сякаш е
в окото стружка, за да
сбъдне справедливостта!

ЦВЯТ МАРСАЛА*
Цветът Марсала е комбинация между тъмновишнево и кафяво. Старо скъпо вино и качествена телешка напа. Тютюн и къпини. Шоколад с малини. Пура и уиски. Червени портокали с канела. Кестени с чили. Печени ябълки с ром. Блат за парфе с какао и херес. Плодчета от бъз, посипани с кафява нерафи ...

Никола Вапцаров
Там далече под звездите на небето,
един моряк, поет редеше своите слова.
Далече от роден бряг, далече в морето,
пишеше за живота стихове с вяра и тъга. ...

Синьо небе, слънце и сняг,
голи дървета, потънали в сън,
скрил се е вятърът, стар веселяк,
в преспите, там, до стария пън.
Няма пътеки, няма ни път, ...

Дъждът
Вали. Небето плаче трети ден.
Дъждът излива се по тротоара.
А този дъжд вали и вътре в мен.
Да спре! Но той това ще го накара? ...

Може би,
някога,
е по-добре... да мълча!
Може би,
някога , казват , ...

При мен не идва зима. Не и не!
Какво като е снежно и студено?
В душата ми, не зная от къде,
едно безкрайно лято е стаено.
Стаено ли ви казах? Не и не! ...

*Тук отварям малка скобичка за да кажа, че реших да преведа поемата "Tell me..."
за тези, които биха искали да я прочетат, почувстват и разберат, но не знаят езика.
Преведох я и за себе си също, защото ми е любима от всичките онези, които някога
съм написала и заема специално място
в душата ми. Надя ...

Събуди се рано. Ми – пенсионерски живот, малко сън, много проблеми. И най-големият – с какво да се занимава днес? Още по-точно – с какво да се забавлява?
Да отиде на лекар? Ама вчера беше при личната докторка. И стана интересно… Е, не чак полезно, но…
Вече предвкусваше как ще се появи, оная ще пребл ...

По пътя дълъг криволичи
такси от вестникарски лист.
Небе с елмази и момиче
и погледът детински чист.
В полета ягодови скрита ...

Романсът е написан от белогвардееца генерал-майор Георги Гончаренко - участник в Първата световна и в Гражданската война в Русия. В литературните среди той бил известен с псевдонима си Юрий Галич.

И знам, че още преди да са изпопадали
последните вишневи цветчета,
те ще се омаят и ще полетят
като малки розови пеперуди,
които радостно биха трепкали в дланта ми. ...

Хей, орачо, млад и буен -
огън палиш, гдето стъпиш!
Плуга ти е начиличен,
заоре ли, земя стене.
Хей, сеячо, глава луда - ...

"За наема не ми дреме,
просто няма да се плаща!
Какво неблагодарно племе,
Минеков в крачка ме хваща!
На свободното слово "се посяга", ...

Киселото вино ме опиянява,
но не колкото мисълта за теб,
не колкото въображаемата ти поява
и думите: „Обичам те! Ела с мен
да изградим свой дом с нашата любов, ...