Хайде, заспивай...
Само след малко
ще полетим с моя дрон...
Ей оттам
зад червеното цвете, ...

Страхливо открадваш отнякъде слово,
от другаде строфа. По малко и скромно.
Съшиваш ги с бели конци. И готово!
А чуждата болка? Е, кой ли я помни.
Сияеш, блестяща наглед и перата, ...

Не искам да споря и времето кът е,
тиктака часовник, тиктака, безспир.
Човеци и хора си хванаха пътя,
кой срещнал, кой стигнал, кой станал кумир.
Не искам да спирам! Застоят и край е, ...

Остатъците от мозъка постепенно се сливаха в едно. Е, наполовина на миналото, с някои липсващи части и елементи, но се събираха. Две капки се изпързаляха по черепа и пльокнаха върху долната челюст. Оцелелите зъби притракаха, не улучиха, а капките внимателно се плъзнаха нагоре към наистина черепната ...

Тази нощ
Ноща своята мантия мята на земята,
тъмна тя обсипва със звезди небето.
Светлината на деня заменя с тъмнина
и луната осветява пътя ни в полето. ...

Асан Ага, клатушкайки се на седлото яздеше отпред. До него подтичваха Гинка и Станю. Излязоха от селото и насреща им беше огромният хамбар. Конят спря.
- Ур бе, гяур! Оди да чукаш дъски на покрива!
Асан се плъзна, като червей от седлото.
- А ти ханъм, идвай с мене у хамбара.
- Що бе, Ага? ...

Нямам, нямам време за спорове,
за люти схватки на „Да“ и „Не“,
ни за последвали компромиси,
ни за самоупреци, нито за вини.
Нямам, нямам време за тъгуване. ...

Стоя край морския бряг. Някой ме снима. Усещам. Давам усмивка.
Зима е.
Чайките вяло крещят. Няма хора почти. Има едно заведение, от което пуши – не от комин, просто пуши, от прозорците, от ушите на вратите си, скроени архитектурно настрани от входа, дими и от страничното място, което вероятно служи ...

ЗИМЕН ЧАЙ
Ах, как ухае здрачът на липи –
натрапчиво, възбуждащо, тръпчиво!
И непростимо е да го проспим.
Обичай ме. Защото си отивам. ...

es
lebe
dieser
Augenblick
in ...

Неделята прогледна вече
и слънчевите очила
са с диоптър. — Виждам всичко рече,
а лъжат – сляпа съм била.
Оглушки правя си отдавна. ...

Качи се бавно в автобуса. Беше нервен и сърдит. Седна мълчаливо зад волана и подкара с отегчение по поредния маршрут. След час свършваше работната му смяна и трябваше бързо да се прибере. Тази вечер щяха да празнуват една година от сватбата си.
Младата кондукторка го наблюдаваше дискретно. Червените ...

В един град многолюден и красив
живели много разни хора -
един талант,друг умен,трети див,
самотен някой,друг пък със опора.
Но всички имали една мечта - ...

Бяла, бяла, като сняг,
липата пак е разцъфтяла,
а пчеличката – юнак,
с кошничка е долетяла.
Ще събира тя прашец ...

Обида, клетва,
среден пръст.
Лампа светва
в черен кръст.
Студ коварен, ...

Над гори и язовири
чудни ленти се извили !
С цветове са най- различни
като децата ни обични!
- Мамо, Мамо погледни! ...

ЧУВАМ ТЕ, ДЕН ТРЕТИ, ПЕСЕН С ДУМИ И БЕЗ ДУМИ
Като започнахме да говорим за женската доброта, се сетих за още една история. Обикновена, ежедневна, всеки може да разкаже поне по няколко такива...Ти може и да си живял с добра жена, а може и никога да не си срещал, все пак, не мога да забравя къде те на ...

Здравей, не се познаваме, а тъй ми липсваш.
Къде си? Чакам те отдавна аз.
С разстоянието някак свикваш,
но колко много бих се радвала да чуя твоя глас.
А те няма, ти си толкова далече. ...

Посвещавам го на Анка, Бисерчо, Веселинка, Герито, Димчо, Еленка, Живето, Здравчето, Иванка, Йори(Йорданчо)... и на Янка.
Задъхан вятър се удари в транспаранта
и разпиля пъпчасалия дъжд.
Потрепна ламаринено гиганта.
Простена и рекламата на мъж. ...

Музата ми я налегна пролетна умора.
Иска ми се нещо да напиша.
Тя ме гледа тъжна, строга
и ми казва: Остави ме да подишам!
Остави ме! Все до теб да съм не мога! ...

През квадратните нишки на моето перде,
над покриви с димящи комини,
в януарското утро минзухар расте
и осветява бузите му сини.
Разтопен сняг сипе на зимното сърце, ...

О, тази нежна красота възпявам,
която никой в теб сега не вижда.
Най чистото си слово ти дарявам
и нека тъмнината да завижда.
Съдбата е ревнива и обижда ...

Странното чувство на Чунг Хе, че животът е безсмислен и непотребен може би не беше неоснователно - в крайна сметка всички свършваха в канавката. Беше въпрос на време. Защо да не се насладеше поне малко на новите перспективи? Защо да не изживееше последните си дни с достойнство? И все пак трябваше да ...

Парични знаци.
Не предвещават нищо,
не спасяват.
Дървета бивши –
хищни ...

Докосна ме и ме запали..
Пожар в(ъв) мене ти разпали..
Като клечица кибрит..
Изгорях в(ъв) този миг..
Както дойде, така и отмина.. ...

Доживях да не те дочакам,
дните след теб да спра да броя,
да не плача щом ти чуя гласа,
доживях да те убия в съня,
да допия до последната капка ...

Уча се и ще проходя,
не с крака, със самоходи.
Боря се и се клатушкам,
уж са мои, а не слушкат.
Хайде, силни сте крачета, ...

Знам, че ми прилягаше перфектно.
Три пъти те мерих, като рокля.
Само раз... И сряза ме ефектно.
Още не успявам да се стопля.
Знам, че съживяваше плътта ми. ...

безрозно ѝ е
на розата — не е ли
в нечия ръка

Дали ще се пропия от тъга,
или ще се разбия от неволи?
Останах сам-самичък на света,
разкъсан от нелепите си роли.
Останах сам-самичък и боли. ...

Не знам защо, но днес съм тебеширен.
Да нарисувам искам свят ефирен.
С къщурка, а до нея две брезички.
С две патенца и две козички.
Момиченце с чаровни плитки. ...

Мамо, мамо, погледни
Слънчо как навън блести,
как лъчи му - изумруди
люлки сплитат като луди.
Виж и облачето бяло, ...

Живеел незнайно кога един цар. Той се разболял от тежка и заразна болест. Заразили се неговите подчинени, а после и техните подчинени… Страшната зараза обхванала половината царство…
Като разбрал това, царят наредил да повикат всички известни лекари… Но никакви лечения и лекарства не помагали…
Дошъл ...

It’s warm and cozy in the old Irish bar -
A refuge from the rainy and cold night outside.
I am drinking a glass of a strong, dark stout
Feeling a bit lonely - I don’t know why,
and the night is slowly passing by. ...

Америка
Бях пълзял по земята в продължение на часове. Коленете ми бяха разранени и всеки нов метър ми причиняваше такава болка, че с мъка се сдържах да не изпъшкам или поне да изпсувам. Псувах наум. Гадни псувни. От ляво до мен пълзеше Руснакът, който от около петнайсет минути имаше някакво схващане ...