Вече късно след полунощ Матей поиска да си легне. Незнайно защо си помисли за Ефросина. Дали е съблякла роклята си през рамене или е легнала с нея, а ноктите на краката й червенеят над завивките? Колко би било приятно утре сутринта, веднага след събуждането да слезе и да намери Ефросина в хола, още ...

5.
Рязания знаеше, че трябва да мълчи в присъствието на Старши. Пътят до ресторанта не беше дълъг, не повече от час пеша, но шофьорът знаеше и друго – Старши не обича високите скорости. Необичайно за човек, който обожава високите жени, високите залози, високите комисиони. И високия стандарт, разбира ...

Тодака се замисли. Токио действително беше много, ама много опасен град, особено за някой, който се опитваше да дърпа конците на другите семейства. Тодака се беше освободил в младата жена. Беше й дал любовта си като за последно. Надяваше се все пак, че може би чрез нея щеше да има наследник. Не подо ...

Гордостта ще те вдигне,
ще те понесе като дирижабъл,
ще усетиш облаци под краката си,
ще забравиш извечното - почвата че ти трябва,
ще загубиш страха от безкрайното падане. ...

Защото всяко лято се заравя
из пясъка на някой бряг от дните.
Защото не е изгревът жарава,
та ръбчета да пърли по вълните.
Защото ветровете са солени ...

Като бях на изборите…
Отивам да гласувм. С високото съзнание, че трябва. Че и от мен зависи да докараме по- добър живот от днешния. И дано позная кои от кандидатите ще го направят такъв! И дали после ще изпълнят наистина обещанията си!?
Като навсякъде- опашка. Когато в нея видях моя съученичка ми ол ...

И тая неделя тя се ядоса. Отново и отново не я пощяха за булка. Да, ергени в селото бол, ама си търсеха само моми за временна употреба. И после зарязваха бившата девица…
Хитри момци, ей. Завъртаха се около момата, използваха, използваха, използваха – и изчезваха, когато видеха, че вече не се котира. ...

Слънцето още се криеше зад рида в мразовитото, мартенско утро. Тя отвори полусрутения обор и влезе вътре.
На купчина слама лежеше конят. Всъщност това подобие на кон, защото бе толкова стар, че странно, как бе жив още. Краката му бяха възлести и оточни, а по коленете имаше типичните старчески струпе ...

Развиделяваше се. Небето още тъмнееше, леко оцветено в светли отблясъци само там – на изток, където зад хребета още се криеше първия слънчев лъч. Иван отвори едното си око и се ослуша.
– Какъв беше този звук? Сигурно съм сънувал!
Отпусна се отново на меката възглавница и затвори очи.
Чук-чук.Чук-чук ...

Едно братче и сестричка
играли вчера на жмѝчка.
При кокошките се скрили,
там три яйчица открили.
После на тавана те видели ...

Грешните мечти са най-красиви,
пред очите ми са във нощта.
Идват сънищата, сътворили
грешните мечти и любовта.
С тях докосвам красотата грешна, ...

Всеки народ има своите добри и лоши представители. С първите той се гордее пред света и ги дава за пример на младите поколения. Вторите презира и определя като най-отвратителната и продажна част на своето общество. И българският народ е родил велики личности-поети, писатели, учени, художници, оперни ...

почти като стих
от Света̀та Книга е
чиста сълзата

Аз съм историческа издънка.
Дишам, но линея сякаш аз.
Нося избелели сини дънки.
Прося си усмивчици от Вас.
Плащам си за стрес и за обиди. ...

По-лесно е, когато си далече.
Тогава просто страдам в самота.
Горят крилата ми на тоя пламък вечен.
Боли, но знам - така е в любовта.
По-лесно е, когато теб те няма, ...

Изникват вълча ябълка и троскот,
край паметници – спомен за мъже
и скакалците бързат да опоскат,
поля и ниви. Даже за въже,
не стига днес, Родино и конопът ...

Глава двадесет и четвърта
Самолетът “ Боинг 747” летеше над масленозелените води на Атлантика. От Брюксел до Гибралтар машината беше летяла все на юг, почти по права линия. Току що, 425-те пътници на борда на cамолета на авиокомпания “Royal Air Maroc” бяха пресекли Гибралтар, този толкова сериозно о ...

Не помня - някъде огромна Вечерта
лежи встрани
и още по-назад от спомените на обикновеното.
А аз съм се изгубил във дъжда
и ударите му, като тояжката на слепия, ...

Лято, слънце, море, щастливи летовници, чайки, пуканки, пясъчни замъци, родители и деца, въздушни замъци, родители и деца, замъци, родители и деца, руини от замъци, родители и деца, пуканки. И още много пуканки. Това са участниците в трагикомедията, появяват се епизодично и циклично, и пак, и пак.
Н ...

Войната не е приключение. Войната е болест, като тифа.
Екзюпери
Фуражката деформира главата.
Народна мъдрост
Миден, наши дни ...

[la versione italiana di “Edna balgarska roza” (Pasha Hristova)]
Orfeo d’oro 1970 (The Golden Orpheus 1970)
------------------------------------------------------------------------------
Анита Траверси - Една българска роза
[италианската версия на „Една българска роза” (Паша Христова)] ...

Глава 41. Зарождение трагедий.
*Стояла жгучая июльская жара, какая обычно бывает после летнего ливня. Начальник разведки экономического полка вермахта «Восток-Запад» майор Гуго Ланге нёс под мышкой тощий кожаный портфель, в другой руке он держал револьвер, вместо сердца - дальнобойная пушка била сна ...

Като грейнали слънца
под лозниците стари
нацъфтели са безброй
жълти минзухари.
Те последният са цвят ...

А времето тече като река,
на суша и на студ не се поддава.
Заклещена в часовника стрелка,
не се обръща никога наляво.
И никога не мисли за обрат. ...

4.
Застана пред огледалото. Олюляваше се. Бутилката с отлежало розе държеше в едната си ръка, а с другата непохватно решеше косата си.
– Аз съм красива, нали?
Носеше скъп и разкъсан в долните краища пеньоар, кремав.
– Кажи де? А? Красива ли съм? ...