Щом думите са станали лъжи,
недей да искаш вяра!
Не! Не искай!
Отляво под ребрата ми лежи
една любов, разпадната на липси. ...

Не питам повече
Къде си бил ти толкова години,
а може би от мене си се крил?
Или в различни светове незрими –
ти път към мен не си открил? ...

СОФИЙСКИ РОМАН
Глава трета
Цяла седмица, Еди ходеше като болен. В къщи мълчеше, скиташе самотен по улиците, не търсеше приятелите си за игри. От онзи фатален ден, не беше стъпвал даже на тенис кортовете. Не можеше да разбере истинската причина за този емоционален шок. Нищо лошо не беше направил, нищ ...

Ежко Бежко мина плета
и из двора ми зашета.
Под ябълки и под круши
все си нещо души.
Хайде,казвам му,вземи си ...

Кога и как се случи
не успях дори да разбера,
но бяхме двама, морето беше близо,
а останалото стана на игра.
В повече усмивки разменихме, ...

Аз " Лека нощ" не ще ти кажа,
защото ще съм в твоя сън.
Нощта ще бъде само наша...
Аз " Лека нощ" не ще ти кажа.
И приказка ще ти разкажа ...

Взех чантата си, напипах бележката с телефонния номер,.. ами телефон, нали нямам гръцка карта,.. бяха казали , че ей на такива повилиончета имало всичко и всичко знаели.. Излезе вярно....някаква жена подреждаше наоколо.
С жестове обясних какво искам, .. тя посочи апарата,... с треперящи ръце набрах ...

ПРИКАЗКА ЗА ГРАДА НА АНГЕЛИТЕ
Този град беше град на ангели. Град на Светлината. Имаше своите красиви сгради с възхитителна готическа архитектура и всичко, от което се нуждае едно наистина голямо селище с богата история. Това беше ядрото. В него живееха много хора и се преплитаха хиляди съдби, които ...

Пламъците черни са розите
вплели се в моите вени.
Горят, не горят, горят, не горят:
а живеят, живеят, живеят - вечно тлеят.
Морските вълни са немофилите ...

Последният път, когато ни поканиха роднините на моят приятел, се бях зарекла, че повече няма да ходя. Успяхме да пропуснем селския събор, и цяла седмица не спрях да се радвам. Но този рожден ден дойде и сякаш нямаше измъкване. Сложих си черния гащеризон и леко каменна маска на лицето, защото знаех, ...

Захвърлих си сандалите небрежно
на пясъка пред спящото море.
С прегръдка исках то да ме посрещне,
вълните свои да ми поднесе.
А то мълчи, унесено люлее се, ...

Да беше телефонен номер, аз
веднага бих сменил го с друг
или адрес да бе и него също
във времето зад мене бих оставил,
ала това любов- сърце е зная ...

...и където всички други те гледаха, аз те видях...
Съдържанието на любовта е тихо, извън буркана с бяла захар, евтините атрибути и едри рози за бърза консумация.
Време е да науча шаха. За да боравя с водата, като дъжддъжддъжд след качулка.

Повярвах ти и знаех, че греша,
подсказа ми го тайно самотата
с подправен фалш и хлъзгави слова
предаде любовта и я разплака
Да, цяла бях, сега се промених ...

Дванадесета част
СТРАХ
Омотан в железни вериги,
вцепенен потънах във страх.
Как да изплувам не зная. ...

Дори да знам, че нищо не остава.
Дори да знам, че всичко се руши.
Дори да нямам дъх за да остана.
Дори да знам, че плача без сълзи.
Дори да търся минали утехи. ...

Два коня пропускат в душата ми, в живота - тази шахматна дъска.
Веднъж яздя белия, веднъж черния и се стича косата ми по гърба.
Пясъчен часовник във времето, което не мога с фиба да прибера
(да спра)
Грижа се и за двата коня – едновременно и ги гледам в съня си, ...

Човекът от животното се отличава
с туй, че е същество разумно
и с туй, че достойнство притежава,
а то се придобива много трудно.
Спасение не се постига ...

Ако съм гълъб със пречупени крила,
мечтата ми ще бъде да излитна.
Да изтупам болката във пепелта,
жарта към синьото небе... да лисна.
В звезди да я превърна, във мечти, ...

Сервираха отново постно – нов кандидат за премиер. И той чалгар – само че житейски. С неописуема за описване дисертация, с тайнственост и неизвестни около нея /особено – абе, има ли я изобщо?/, с интересен занаят – „момчето зад щанда“, както го определиха, абсолютен митоман, че и вярващ си сам…
Спод ...

Да ме питаш защо го вървя
този път, изкорубен към нищото...
Докога ще записваш вина,
свитъка ми съдбовен ще нищиш.
Привидя ти се нимб на светец ...

През лятото, жена ми спря да готви.
Не искаше да прави капама.
Не пържеше - кюфтета със картофи.
Не пълнеше и тиквички с кайма.
Освен това престана да ме гушка. ...

Тази вечер Мисалена Кирова беше на седмото небе от радост. Специализираният научен съвет я бе одобрил за професор в престижен университет. Разбира се тя бе подготвила почвата, както се полага в подобни случаи. Не обичаше изненадите. Всички членове на съвета бяха членове на БКП с дебели връзки в ЦК. ...

Как искам да съм част от онзи свят,
в който няма бедни и богати,
табу във който са и страх, и глад
и няма недостатъчни заплати.
Онзи свят на нежната любов ...

В неукротените редици
на политическия цирк:
брашно продават го за трици,
печалба – триците без риск.
Голяма глупост, по-голяма ...

Всеки камък и всяка скала в Родопите е пропита от кръв или сълзи. Вековните ѝ дървета разказват легенди за минали времена и хора. Годините минават, много вода изтече в реките, но синините от бича, белезите от оковите още личат по снагата ѝ. Затуй и родопските песни са тъжни. Като стрели пробождат в ...

Баща и син
Един баща отново води сина си за ръка,
вървят заедно и свойте мечти споделят.
Говорят с усмивка и няма по лицата им тъга,
заедно са и им се иска никога да не се разделят. ...

Пиша си на листове с любов тихо и обичам тишината.
Имам аз и погледа орлов, който ме понася към душата.
Някой ме познава като тих. Друг ще ме запомни като тътен.
Аз се извисявам в нежен стих и се разпилявам в знак крайпътен.
Аз съм мак в градина на жена. Аз съм плач на тъжен януари. ...

Глава 37. Божественная ошибка.
Выбеленная порча морщинится и греет. Испепелённую пустоту земли освещают два образа Ангелов озабоченные судьбой будущей жизни. Совсем недавно, когда успела остыть земля и осесть вода, Бог, восседая в тени райского сада, у прохлады журчащего ручья, заповедал Ангелам нас ...

Нощта е стих и шепот на тополи,
целунати от лунните лъчи.
Ветрецът някак тайнствено мълчи,
едно щурче за спящите се моли.
И розите, среднощно заухали, ...

Живеят в мене хиляди вълни,
и само дъното им е опора.
От вятъра изграждат си стени
и капките разплискват се нагоре.
Мечтаят да достигнат някой връх, ...

После, още в ранна пролет Карло започна да строи къща. Купи с рушвет място високо в планината. Тиха местност до която се виеше пуст, тесен път с папрат отстрани. През боровите клони блестяха водите на дълбок язовир, който Карло нае от общината за дълги години напред. Избра място за къща в средата на ...

Надвесен смог все по-надолу слиза,
потъва в мисли, в погледи, в сърца.
Разсява страх, неверие, зараза влиза
и ужас зейва в пребледнелите лица.
Надвесен смог все по-надолу слиза, ...

Море, ти моя не зарасла болка!...
Море, ти моя не зарасла болка,
ти моя обич, нежност и съдба!...
Ти никога не ме попита: Колко
и изпитания за мен избра́!... ...

Живеят в мене хиляди тъги,
навързани във ситна медна нишка,
по минали тревоги от преди,
по чувството, че все ще съм излишна.
Автор: Невидимо ...

Опустяха българските къщи!
Безлюдни са и китните села!
Живота гледа ни намръщен!
Безмилостно ни пръска по света!
Сълзи в очите на родителите светят! ...

Животът е откровение пъстро,
което лети и лети...
Мечтата на всеки се сбъдва,
във сините морски вълни.
А мокрия пясък прощава, ...

Така е , за хора без странични задълнения , единственато занимание си остава
да безделничиш, .. да гледаш часът за любовна среща или да гледаш умно от някое кафене...
- Пешо, Верчето се обади най-после, пита кога можеш да тръгнеш - радостно съобщи
един ден Мичона - пита кога можеш да тръгнеш, но так ...