Аз не вярвам на Бербатов,
а от Боби съм в потрес!
Но се шмугнах в ЕнДеКаТо
на поредния конгрес.
Там, поседнах като зрител ...

С благодарност днес палим свещички
и се покланяме на Свети Мина всички,
да разминава злото в нашите съдби,
да сме живи, здрави, весели, добри.
В небето ни щастливо слънце да пее, ...

- Ти си само за снимка, с тези гълъби покрай себе си- така му рекох в тази прекрасна утрин. Защото предчувствах, че днес излиза интервюто ми. А и книгата ми добре се продава, взех я преди седмица от една софийска печатница. Не съм бързал да я издавам, две години отлежаваше в компютъра ми. Но лятото ...

„Свирка не става
от всяко дърво...“ — мамо,
опечалява...
„Свирка не става
от всяко дърво...“ — мамо, ...

Намерих те из смачканите листи,
където композирах светлото си бъдеще.
Познах те по отровените рими
и мечтите за различни пътища.
Познах те по петната от мастило ...

Защо се възмущаваш на смъртта,
когато си забравил да живееш?
Прибираш се от работа с тъга
и вътрешно за нищо не милееш.
Децата ти се смеят и ехтят. ...

Жената на брега
Брегът скалист... Вълните...
И вятърът, и тя –
Жената на скалите
стояща в утринта... ...

Преситена от плач и от сълзи,
насън лавира в мрачни лабиринти,
заставена на лакти да пълзи
сред прецъфтели сухи хиацинти.
Оплетена в кошмари и лъжи, ...

Реши, че малко след приключването на заседанието - още същата вечер можеше да свърши именно тази важна работа и да я оплоди. Трябваше да действа бързо, защото не можеше да я има, когато си пожелае, а един наследник би бил силен коз в ръцете му. Хироюки хвана Юрия здраво и започна да действа за насле ...

Свети Мина
Един войн, един мъж голям светец,
загинал заради вярата си в Бога.
Закрилник на жената, на доброто творец,
вярвам в него и без него не мога. ...

- Хайде гълъбчета , стига сте спали! Ставайте, времето не чака! - Ани бодро подкани спящите.
Том и Ели се размърдаха. Бръмбарите бяха изчезнали, всичко беше се успокоило, но двамата се втрещиха при вида на Ани – тя беше седнала в някакво кресло, а зад гърба и се чуваше равномерно жужене. Шарик подск ...

"Бъди... от Светлата страна!"-
така ми пожела приятел.
Приех словата със душа.
Реших. Животът щом е кратък,
каквото и да поднесе, ...

До следващия път... Ще чакам аз
и също ще те търся неизменно.
Жадувайки те силно час по час -
до следващия път ще чакам аз.
Над любовта към тебе няма власт ...

И плисна дъжд над сивкавата почва,
в напуканите длани на Земята,
където всеки нов живот започва
и там където свършва необята.
И плисна дъжд а после тъмно, ...

Възхвалявай всички твари
от пчелички до калмари,
любовта недей забравя,
че сърцата разтуптява
и луната, и звездите ...

Още остават белези от любовта,
още горчи любовта...
С моята душа, нека съм грешна,
но моята любов е ранена.
Нека съм тъжна-прахосница ...

Не алкохола, не цигарите,
среднощните мисли убиват ме!
Всяка сутрин им прощавам, правя се, че не е било
и така всяко слънчево, чисто ново утро.

Толкова много исках да ти се харесам,
че накрая намразих себе си

Перламутровым бисером трОпы прошили скалы,
Солнца лучи, как иглы, вошли в вершины,
Целые сутки по этим дорожкам я что-то искала,
Целая жизнь моя этому стала причиной.
Взгляд отводя на красОты с ишачьего зада, ...

Тази сутрин се събудих рано.
Вън ноември свъсен все ръми.
Пускам телевизора и само
пак за трона водят се борби.
Спирам го, избирам книга стара - ...

Не сади любовта там, където,
няма как да поникне любов.
В ореховата сянка навеки
не вирее реален живот.
Не очаквай от плевел да върже, ...

И тази вечер , както обикновено, се прибирах с влака след поредното дежурство. Времето беше дъждовно, неприятно влажно, по земята доумираха жълтите листа, а разумните хора отдавна се бяха прибрали в къщи. Беше все още ранна есен, но застудя , дърветата бързо се оголиха, а дъждът не спираше.
Погледна ...

Не знам кой го е казал, дали Юлий Цезар, или Ювенал,
'' Дай на народа хляб и зрелища и той ще бъде доволен...'' , ама много мъдра притча, а...
Ето дадоха ни хляб по един лев и 40 стотинки за 650 грама,..
сега да очакваме зрелищата ли....

Ние бяхме си толкова близки.
Ние с теб си живяхме добре.
Днес съм просто самотна огризка
и разбито от мъка сърце.
Не виня, че си тръгна сърдита. ...

Баба ми садеше семена.
Земята, която ги приемаше, беше черна и рохкава,
познала силата и нежността на ръцете ѝ.
Садеше семена, усмихната и с отнесен поглед,
сякаш се рееше във въздуха ведно с бъдещите филизи, ...

Останеш ли сам,
запали си огън.
Ставате двама.
Около теб
ще заиграят сенките ...

Искам да имам ден с два следобеда.
В единия ще се влюбя в теб,
ще те обичам до полуда,
ще настроя сетивата си
на твоята честота ...

Здравей, море! Самотно ли си днес?
От студ сковано си... за теб е нетипично.
Натежала е мъглата, взела е превес,
носят се вълните, някак безразлично.
Запей, море, виж гларусите чакат, ...

Повехна вечерта – превáля.
В окови стиснат е духът.
Дъжд преваля – Луна търкаля
по Млечния изчезващ път.
Ще кажете: не, тя е вярна ...

Много цигари изпуших.
Много надежди уду̀ших.
Душата ми лепне в катран.
Отново заспивам си сам.
А стана ли - паля си пак. ...

Денонощно чуваше този скърцаш звук.
Скръц... Скръц... Скръц....
Знаеше, че дървоядите го убиваха, но не го болеше. Нали бе, просто парче дърво.
От месеци, може би и години, никой не беше отварял сандъка. А там стоеше само той. Сам и забравен.
Не е тъжно да си сам, но от забравата боли. ...

ПОСВЕЩЕНИЕ
За да останеш, за да си потребен,
за да те има и след теб дори,
ти всяка вещ и образ покрай тебе
открий отново и пресътвори. ...

Нежност в черно-бели спомени,
изваяни от вчерашна любов
и днешна мъка,
колко ли сълзи от мен отронени,
докато страданието се предаде ...

безизходица
ли ѐ — помагат Бог и
Богородица

Светлина пред мен се извисява,
Бяла, ярка и мъглява,
Надеждата у мене се съмнява,
А краката мръзнат на земята.
Светлината виждам по-добре, ...

Аз съм ти и ти си аз. Бяхме.
Сега аз съм аз и ти си ти.
Различни пътища.
Различни посоки.
Луната горчи. ...

Докато в лесковата горица
Катеричката събираше храница,
видя в къщичката й да влиза
Сврака със шарена риза.
Бързо през гъстите клони ...

Франсиска. Името ѝ оставяше металически вкус по устните ми. Беше хубава, може би не твърде много, но имаше дяволско красиви очи. Бяха зелени като смарагд и те пронизваха като стрела. Сякаш минаваха през теб и ограбваха душата ти. Тя не си даваше сметка за това или поне така твърдеше, „нямам власт на ...