Нека да крещиш без глас
отчаяно скитащ се
и губещ мотивите
на всеки минатюрно
малък крясък. ...

Пак близостно се вблещвам в зъркелата.
Да, колко отразейващо са верни.
Тъй празнодайно щедроносни в суетгнята,
дълбокодънни пустостени.
Ма няма да се сдуханясвам, че космомерно ...

Тук мирише на страст.
На коняк.
И на теб.
А часовникът спря на
“дванайсет” ...

Върви по своя път художник, невзрачен и някак си отнесен. Контета го следват и се присмиват на вида му небрежен. Те - облечени уж стилно, но някак по формат, а той със модата е - шах и мат.
Но тези контета представа си нямат, в какъв чуден свят художникът живее! Свят изпълнен с аромат на бои и ражда ...

Тази късна любов е така уморена...
И покрита е с белези от изгарящи страсти.
Тихо влезе във теб. Тихо влезе и в мене.
Тази есенна обич, вик за последното щастие...
Тази късна любов по душа се съблича. ...

Вълча душа
/Свидна/
Нощта-черна птица с мирис на кръв,
летеше безшумно с вятър в крилете,
сенки се мятаха сякаш бе стръв, ...

"С мисълта, че ще бъдем безсмъртни
губим срам и живеем без ред..."
Откакто буквите научих се да сричам,
откакто се научих да обичам,
а после сняг в косите си видях ...

Сладкото от дюли жълти
детството напомни.
Спомен палаво нахълта
с две очи огромни.
И лъжицата облиза, ...

Гъделична ги вятърът.
Захихикаха с тръпни листца,
тънки клонки извиха
брезичките.
Ситен топъл дъждец на шега ги напръска, ...

Глава тринадесета
Еди дълго, много дълго стоя в страни от ковчега, като не можеше да откъсне погледа си от Майстора, от лицето на човека, който беше подал ръка на едно случайно момче от улицата, беше станал негов учител, негов приятел, и негов духовен баща. Чичо Владо, който му беше показал неговия ...

На нощта ѝ отива да има звезди,
на Луната – до край да пълнее,
на морето – игриви, пенливи вълни,
на дървото – сто птички да пеят.
А на мен ми отива да имам крила, ...

Със септември във вените, с есен в кръвта,
този град непрестанно сънува...
От някъде набъбва доброта
и в охрата на утрото изплува.
Не искам този свят да се изгуби ...

Усещам го, че лятото е близо,
по мисъл се изкачва тъй свободно,
по изгрева в морето рано слиза,
изкъпва свойта слънчева природа.
Усещам го, че лятото е близо, ...

Пожелавам си вяра и дух и мечти
Воля да бъда наивно свободен
Място далечно където си ти
Далеч от живота престорен
Пожелавам си мисъл и нещо на ум ...

Пред мен се беше ширнал път безкраен,
облян от изгрев – розово море.
Подканваше да тръгна – аз нехаен
не знаех, ни защо, ни за къде.
Ала не се стърпях, закрачих смело – ...

Крадеш ли, крадеш
от към Бог Любовта и
не знаеш да спреш!...

Което ни е писано, избира ден студен.
Което е орисано, кинжал е заблуден.
Засилени за скока си, закачаме връвта.
Пронизани от откази, захапали стръвта.
Посрещаме почудата през ириси невесели. ...

Обичах да седя в кафенето на бай Ставро, кириос Ставрос де, в неделните дни..
т.нар. репо на всички работещи в Гърция...
Днешният предиобед беше сравнително топличко, даже големите прозорци на кафенето бяха
отворени, все едно си на тротоара...
Пийвам кафенце, зяпам навън,.. хвърлям по едно око към в ...

Сънувам ли?
Разхождат се лица под маски,
очи потъват във сковаващ страх,
рисунка жива в черни краски,
игнорирала понятието грях. ...

днес на сърцето
Световният ден е — за
тебе и мене
днес е Денят на
сърцето и всички за ...

И дори есента във нахално червено да дойде,
този меден сезон като вятър при дъжд ще олекне.
Придошлата вода на черупка една ще се бодне,
вътре в нея е скрит най-узрелият есенен кестен.
И дори зла оса да отпива ширата на грозда, ...

Аз какво съм? Ни цвете, ни трън, ни крило, нито полет,
Аз на птиците нямам куража да литна далече.
На цветятя ми липсва цветът с аромата на пролет,
Аз човек ли съм, щом и човешкото все ми е пречка?
Аз защо се родих, щом не мога да гледам високо ...

Изрецитирах си красивите мечти.
Изиграх наивния спектакъл.
Сега е времето да се мълчи.
Сега е времето да съм глупакът.
Сега е времето да се върви. ...

Сделката /продължението/
Обичайното време,обичайното място,обичайната пейка.Само слънцето бе по-слабо,сандвичът по-сух а пулсът ми учудващо по-висок.Въобразявах ли си? Може би! Мисълта още владееше съзнанието ми когато,вниманието ми привлякоха две познати сини очи.Изминали бяха месеци от последната ...

"Отведи ме, където ръцете отпускат юмруци"
Цвета Иванова
Ние всички отдавна такова местенце желаем.
Дотежа ни да стискаме зъби и гневни юмруци.
Илюзорното щастие пак се е скрило в безкрая, ...

Кой разля мастило на небето
и размъти тази синева?
Притъмня, звезди не светят,
идва малко тъжна вечерта.
Но Луната тихичко изплува, ...

Как идваха думички, свежи, напудрени.
В душата чертаеха нова дилема.
Напираха нощем да вземат превес
над здравия, тягостен, уличен стрес.
И лягаха тихо в леглото ми мрачно. ...