Легна си спокойно. Вярно – нещо го стягаха гърдите през деня, но след редовната доза хапове и отпускащата баня, се успокои.
Жена му вече дремеше, когато той се мушна под чаршафите. Нямаше смисъл да й казва каквото и да е. Пък и отдавна бяха изчерпали всички възможни теми, освен острите подмятания, в ...

Чух го от Такър Карлсон, водещ във „Фокс нюз“. Изумих се, после си казах: „Бе, човеко, ти си стар и не разбираш новия свят…“ След което рекох да го покажа и за други мнения. Въпреки ясното ми съзнание, че тази „модернизация“ е просто идиотизъм. Или пореден метод да се идиотизират хората…
Сложил съм ...

Живот е тинтири бюфет,
смърт не е минтири лафет.
Рядко живот се живурка,
смърт непременно дундурка.
Живот е голгота. ...

Самотното момиче живее в гората.
Вечер си ляга щом почувства се сама.
Сутрин сама посреща зората,
а в очите й вечно има тъга.
Тя броди сама из целия град, ...

Душите неразлистена са книга
по-чиста от сълза на пеленаче,
тъмата безпросветна е обаче,
където просветление не стига.
А знание познали най-подир ...

Да бъде както искаш ти
Да бъде както искаш ти,
по своя път да тръгне всеки
и най-красивите мечти
ще станат сиви и далечни. ...

Мустафа Кемал Ататюрк
(Най-великият държавник, живял някога)
Там, във Солун, там, в оназ страна,
роди се и израсна Мустафа Кемал паша.
Очите – сини, по-сини от небето, ...

Душата ми се разлива на вълни,
а после в шепата се свива.
Как в граници да я държа, кажи.
когато граници за нея не се намират?
Изхвърча с разперени крила ...

Вярват ли във мене игрите,
които се преплитат в живота?
Греят ли помежду ни звездите,
литнали ангелски във небосвода?
Думи ли са нечии желания, ...

В галактиката Андромеда бяха скрити огромни тайни, но сред осемте свръхмасивни купа звезди в малката галактика М110 Норбек и Ено не откриха нищо. Сякаш космическото сътворение беше напълно мъртво и безжизнено - и никога това състояние не се беше променяло.
Една екзопланета трябваше да няма големи ко ...

Разсипва злато
брезата в двора. Есен.
Пълзи мъглата...
Нишан не прати
добрият момък месец. ...

Тя се храни от хорското браво
и на приказни сцени излиза.
Тя живее за почест и слава
и е майка на рота капризи.
Тя не пуши цигари. Не пие. ...

Телефонно обаждане на 112 - "Убих мъжа си:
- Вече пътува линейка към адреса, да побързаме, колеги! - екипът полицаи се качваше в камионетката. Следовател Стойчев по навик пукаше пръсти като на човек, прекъснали му кафето.
Медиците чакаха с две носилки пред вратата на апартамента.
- Колеги, отключвай ...

ПРЕКРОЯВАНЕ НА СВЕТЛОТО
Бледнеят бавно и полека
възторзите от младостта,
а с тях и прашната пътека –
която криво изчертах. ...

Чак в началото на третото хилядолетие човечеството беше доведено в прекрасния свят…
Останаха в черното минало непрекъснатите войни, политическите разделения, социалните пропасти, моралните принципи и закони, античовешките мераци и страсти…
Добрите управляващи света решиха да заделят част от парите с ...

Страти Ангелаки думаше:
-Ангелакеле, стара комита,
вече са девет години
откак си тръгнал с четата!
Преди все напред вървяше, ...

- Хей, Джордж! Как я караш? Какво гледаш? - приближих се до леглото на един от пациентите си вечерта, по времето, когато трябваше да му давам лекарствата. Той лежеше по гръб, а погледът му се рееше по посока на екрана на телевизора. - Яде ли нещо? - попитах седящия с него санитар.
- Не - каза Лорен. ...

Доверявам се на всяка казана между нас дума
Защо вярвам на нещата, които казваш,
когато сърцето ми вече е разбито?
Откакто те намерих, искам да съм около теб.
Искам да стигна до точката, че се нуждая от теб. ...

Понякога много ми липсваш.
Понякога, само понякога…
В слънчогледи крия усмивката,
в очите ми дъжд е заплакал.
В песните, изгрева търся, ...

И с портмонето заедно изритан,
ще спинкаш на терасата отвън,
че цялата рога съм и копита:
— Кого подкупваш? Недодялан пън!
Сега Овен ще видиш! И сърдит е! ...

СИЛУЕТИ ПО ПЪТЯ...
Как далечна става синевата,
няма кой да ме посрещне вън.
Портата, окъпана в позлата,
е заспала вечния си сън. ...

Човечността е кръстопът и съдба. Всеки кръстопът е изпълнен с въпроси, съмнения, нерешителност, защото никога не можеш да бъдеш сигурен дали посоката, по която си поел е правилната, докато не поемеш по нея. Съдбата е нещо, което сами градим. Няма как да е лека, защото съдбата често е синоним на прис ...

От шутове и пажове ми втръсна,
а принцовете лигави са все,
аз – дворцово да бъда вярно псе,
дори в дворец помията е мръсна.
От бледите до смърт придворни дами, ...

Събличах ги кожа по кожа,
а всъщност - събличах души.
Да обичам не смеех, не можех,
в тъгата намирах очи.
В късни вечери лунни изгарях ...

Откакто се беше затоплило, баба Божана все по- често излизаше на пейката до площадката. Другите възрастни жени от квартала, които се събираха там, чуваха потракването на бастуна ѝ и малко след това тя сядаше до тях усмихната и с вечния си поздрав:
- Здравейте, момичета!
Мигом спираха разговорите за ...

I. Бетонният терор
Тъй затулиха морския бряг -
с най-грозен сивочер похлупак,
та морето ни, Черното, почерниха чак ...
... Сега, пак същите алчни примати, ...

Няколко прости трика как кощрамбата да не ви хване, че сте пиян на мотика, въпреки че очите ви святкат като фара край Шабла.
Първо и най- важно: дръжте се естествено! Ако повърнете, моментално кажете нещо от сорта на: "Готвиш като майка си, ма! От глетавата ти яхния не мога да спра да драйфам!" Опит ...

Вътре в мен живее другата -
веселата, безгрижната, лудата.
Тя размахваше дните
и стопяваше нощите,
миговете оформяше ...

Чу се писък. Станах рязко и посегнах към ножлето под леглото. Скърцането на пода е последвано от чупене на стъкло, тупане по дърво, женски ридания и мъжки стон.
- Да мълчиш Василено. Че като кажем на везиро, че не плащаш ще ти утепе и децата.
Не познавам този глас. Сърцето ми бие в гърдите, а ръцете ...

От скулите на времето целувка изпросих
и нарамих на рамо слънчев товар,
обух със блянове краката си боси,
уловила внезапно небесния чар.
И чувам в ехото, отминали страсти, ...