Да вдигнем тост за свидните неща
които са житейският ни смисъл.
От раждането почва любовта
и цял живот е водещата мисъл.
Първа глътка нека мяра няма. ...

Красив сезон е пролетта.
Събужда се Земята стара.
Поникват дъхави цветя,
снегът потъва във забрава.
И ето в нашата гора ...

Разпъна ме на кръст
Във Прометей превърна ме
С плътта ми...
птиците нахрани!
От злоба и от мъст, ...

Това беше градче от тия, в които котките по улиците гледаха тъжно, птичките падаха безпричинно от жиците пред гумите на колите, а продавачките в магазина никога не се смееха. Нормален град.
Студено, тука му викаха зима, февруари е все пак, ама зима без сняг каква зима е тя?
Дървото на главната улица ...

В една градинка край рекичка,
сред зеленчукова лехичка,
пораснала сама-самичка
стройна хубава брезичка.
Сред тикви, краставици, чушки - ...

Дълбае ми душата, като кърт,
носталгия ли, възрастта ли средна?
Раздялата за мене не е смърт.
Сълзѝте – лековити – да прогледна.
В приятелства, любови се кълнях, ...

Любовта е сълза под очите на дама,
под които сияе чаровно червилото.
Любовта е творба и отворена рана.
Всеки поглед на нея изглежда ѝ мило.
Любовта е хлапак и приятел на слънцето. ...

Представи си нощ, но не като тази,
осквернена от измислен бог.
Не пламнала в безумни пожари,
а нежна и изпълнена с любов.
Представи си ден, но не като този, ...

Семейството на Тодор Каблешков гледаше прасета.Каблешков беше на 16 години.Цяла година той полагаше толкова грижи за тях, че много хора му казваха ,че мирише на крава.Един ден влизайки в фермата Тодор останови, че прасетата са откраднати."Трябва да са били някои от турците или циганите от съседните ...

Беше навик. Всяка сутрин измиваше лицето си, изпиваше чаша сок и излизаше навън. След пътната врата и шосето, на другия тротоар имаше ламаринена будка, на която с блажна боя бе написано "Най-вкусните палачинки на света".
Заставаше до гишето и се усмихваше.
- Знам, палачинка с кленов сироп.
Старецът ...

Отново Ад-ът е разтворил врати! Отново изстрели, кръв и смлени мечти! Отново злото надига глава и в овча кожа се хили на света! "Не! Не е това, което виждате! Те ни провкираха! Не се прибраха кротко по къщите, за да си побием знамето в земята им!" А, светът не знае какво да каже. Нито, пък, как да г ...

Пуста пътека сред полето. Тя изглеждаше напълно черна, само луната осветяваше мокрите следи по нея от навалелия дъжд. Той продължаваше да се рони ситно, а капките проблясваха. Наоколо полетата тънеха в една тънко доловима носталгия. В небето се мяркаха няколко сиви, малки, плаващи облачета.
Имаше ед ...

Желаят ли руснаците война.
Кого да питам… в тази тишина,
когато, пак Катюшите летят,
а братските могили си мълчат…
Юри ...

Въведение
Имало едно време... Така започват приказките, но тази е различна, защото всичко се случва в настоящето. Гълъбът, мой приятел, на когото всеки ден роня трошици хляб, понякога ми позволява да погледна в кръглите му оченца. В тях, като в огледало видях гората и историите, които ще ви разкажа. ...

Глава 47. Смиренные суждения.
*- Учитель, сколько можно блуждать по этим закоулкам, площадям и залам времени. Мы уже укрепились знаниями, не пора ли воздвигнуть на высоту обрыва наши волнения, выходить на откровения, а то устали от внимания бесполезности, куда ни глянь везде уклонения: обыкновенный ...

Познавахме се може би от 3-4 години, оставали сме сами в офиса, или в градините на къщата им в Кифисия , или на новата им вила в Агио Саранда,.. но никога не сме били толкова близо,... бедрата ни сякаш се допираха,.. от нея лъхаше приятен мирис на дезодорант, смесиса от аромати,... нали такава беше ...

Мрачна стая
Сутерен
Поименко, Вячеслав Иванич се опитва да намери най-сухото кътче от опиканото си ложе и да сгрее изстиващите си крака. От три седмици, откакто закриха службата за социално подпомагане никой не беше отварял скърцащата вратичка на бедната му стая и инвалида от Отечествената война, ст ...

Обичам аз да ходим на море,
но не за да показвам кълки голи.
Учуден си? Защо – ще разбереш,
човече ти, и без да си ме молил.
Стоях до късна доба снощи аз ...

Съпруга, майка, баба, с кариера –
ти всичко имаш. В своя път нелек
глава не си прекланяла. Респект!
Душите ни разтворили са двери,
криле за полет всяка да разпери. ...

Моля те, Господи, веднага войната спри,
ти можеш, неразумните хора вразуми.
Покажи им, че не това е пътя им на земята,
мирът е много важен за хората, не войната.
Защо бе, хора, не чувате на Бог словата, ...

В САЩ обявили нов бизнес – продажба на употребявана тоалетна хартия…
Което ме стресна. Чак такова трагично и гладно бъдеще се предвижда?…
хххх
Излизаме заранта с кучето. Както гръмко обявявам – по кучки.
Макар с него да сме в еднакво положение – той кастриран, аз дърт… ...

По свилените клепки на нощта ми
брокатените капчици блестят,
а някой луд си прави оригами,
играе си на мощен и богат.
И в локвите звезди са отразени, ...

За обич или не –
сърцето само знае,
да страда или не,
отново да мечтае.
Изпълнено с добро, ...

Казват, че лекува ни времето...
А мен лекува ме поезия –
като от биле, пия от нея,
глътки живителни, най-щедри. С римувани слова над редове, разпъвайки се все с откровеност,
подхранва моя дух тя, бедния... ...

Червената армия печели пак,
но без жертви няма как,
пак загина нашият брат,
но ние ще победим нашия враг,
танковете отиват напраред, ...

След като се измъкна от хотела, Инг Юе се насочи към друга част, където беше скрил и останалите оръжия - трябваше да се добере до това място на всяка цена - не си правеше илюзии, че щеше да обезвреди всичките членове на охраната, пък и членовете на самия борд само с уакизашито. Беше почти немислимо. ...

Напират сълзи онемели,
че не стана както се бяхме разбрали.
Вече в различни посоки поели
и дали ще се видим отново - едва ли.
Но знай, че където и да бъдеш ...

В хола при Джъстин беше тихо. След обилната вечеря се бяхме поизморили. Бяхме утихнали и леко сънени. Арън си играеше с телефона си, Сара и Джъстин се бяха сгушили заедно, а аз и Саманта - Сам, бяхме седнали заедно на канапето и тихо си пиехме бирата и гледахме как огънят играеше в камината. Навън б ...

Живота ми със бурени
опита да засееш...
Обгърнах ги с любов,
и те във сладък, нежен цвят
душата ми обвиха... ...

Изплита лилавата прежда
денят над върхари и път,
в лъчите на тиха надежда
безгласно потъва дъхът.
Звънят във простора юздите ...

Обхвана ме една магия -
великия зов на любовта,
нека от светлината и пия -
сега и във вечността!
Но далеч е моята любима, ...

Изсъска този адски влак,
издул претъпкани купета
и в изстиналият зимен мрак
заскърцаха ръждиви колелета.
А гарата, раздирана от този звук, ...

За теб държа перото и съм тъжен –
ах, блян остава на живота злакът,
и болката си в стихове изплакваш –
да сетиш утешение, но, свършен,
не се завръщаш в бащината къща, ...

Моето тяло е мое, не нечия принадлежност.
Не трябва да моля да не бъда докосвана аз.
Когато една жена е в страшна неизбежност,
нейното тяло става за продан още в този час.
Какво остава от такава оголена, слаба жена? ...