На село
Ще дойда пак на село, при Сухата река,
при мойте тополи и спомена за някога.
С уханието на окосена трева и на роса.
ще посрещна с усмивка деня и малко тъга. ...

Парещи спомени докосват ме още.
Неотронени сълзи будят ме нощем.
В ума си рисувам една и съща картина,
онази от момента, в който замина.
А някога телата топяха се в страст. ...

Тъгата ми дава сила да пиша,
мале колко е красива само виж я,
нямам думи да я опиша.
Пропадам в киша,
тя е недостижима, ...

есен — златиста —
чудата и тучна — и
любвебогата

ТЯ: Така се притеснявам, отче мой!
Да ми помогне няма просто кой!
Откакто Графът е далеч оттук
светът ми промени се, стана друг!
СВЕЩЕНИКЪТ: Не страдайте, ще се завърне той ...

Сам съм, сине, блести светофарът
и отсреща неонът блести.
На раздумка съм с моята старост,
попривикнах аз с нея... почти.
Но не светна зеленото, сине... ...

Не те родих, не бе ми отредено,
навярно много грешна съм била.
Залутах се из звездното вретено
и продължих да вярвам в чудеса.
Ти бе звездичка мъничка и мила. ...

Лулата на мира дими
над прерии;и върхове,
над индиански вигвами.
Изпушват я предишни врагове,
след кървави следи-знаци ...

***
Есента е в края на умореното лято
в тихи ласки облича земята,
пречиства мигът от изживяното...
Сезонът е преход към хладината. ...

Като се разбръмчат, помагай, Боже!
Един да беше знам, но кошер цял?
И отеснява собствената кожа,
до днес, за бога как си оцелял?
Депресиите на песен ги избива, ...

Чума, късам си косите,
костите си чупя с чука.
Обезумяла от мълвите,
хорските обиди скрити.
По гърба ми лепнат тръпки, ...

Обещания - измами,
мизерия, разврат...
суета, семейни драми,
насилие, подземен свят...
Самотници сме всички ние, ...

Къщата голяма, пуста,
като оазис е за мен.
Редя я, глася я – напусто,
самотник съм аз наранен.
Редя я, глася я – напусто, ...

Студ и Дъжд, Тъмнина и Тишина – вплетени в импулса на мъжкото ми пожелаване изплитат бяло платно от вълшебна енергия. Гърдите ми са статива, а диханието ти е ръката на Твореца. Обожавам миговете в които с диханието си разказваш и рисуваш картината на вселенската Любов. Господи, колко е хубаво! Атоми ...

Когато съм различна и зелена,
когато из душата юли плува
и топла му е цялата вселена -
тогава сини пътища сънувам.
На пук на всяка есен захладняла ...

Съвсем по момчешки ме сръчка
немирният вятър и ето,
изпука под стъпките съчка,
или пък... Разби ми сърцето.
Къде по света ли е скитал? ...

Ето - мене силно ме боли,
че умен човек се продава,
че на пари не може да устои,
вместо в СУ да преподава.
Ей това е - нямаме морал, ...

Искам да видя душата си гола,
в тайнства обвита и звезден разкош,
с теб да достигна до свойта Голгота,
а вятърът с писък да спре в полунощ.
Искам очите ти да ме прочитат, ...

Препускат спомените, като оживели,
препъват се в неказани слова,
говорят си с мечтите ми най-смели,
Разголват и душата след това.
Откривам щастието в старата ни къща ...

В червената керамична саксия
на залеза едно ключе оставих.
От себе си поисках да го скрия
завинаги и там да го забравя.
До коренче изтръгна хоризонтът ...

Прозорецът ми е цветна картина.
с есенен пейзаж, но… жив.
Оранжево и златно преливат
в красив абстрактен мотив.
А в щрихите, едва доловимо, ...

Италиански любовни трепети по време на пандемия:
ДезинфекTanti Baci
По какво разбирам, че е дошъл сезонът на туршиите - улиците се изпълват с кисели хора...
По-страшно от насилствената в@ксин@ция, са само кандидатите за президент.
Орисниците имат кофти чувство за хумор относно моята мисия тук, на Зе ...

Когато се изгубиш сред хиляди листа,
понесли към земята спомен за живота,
с въздишката си, отприщена, душата
в улея небесен трепетно ще проехти
и щом се съживят отново сетивата, ...

Жрица
По нежната традиция
целуна ли те... Вече
бъди Жена и Жрица –
за цялата ми Вечност!... ...

Всяко докосване е блян,
всяка целувка – жар.
Всеки поглед ме влудява,
всяка усмивка размечтава.
Всяка мисъл е мечта, ...

Налива нектар в очите ти лятото,
по лицето с уханни вълни,
разпуква плод благодатен,
в цвета на узрял кестен див.
В пожара стихиен на вятъра, ...

със самотата
сприятеляването
сърца съсипва

Прикована към стола си,
тя седеше пред прозореца.
Не виждаше лицата,
а само някакви обувки.
Тракащи с токчета ...

Игра, в която ние сме играчки,
до изборите има само крачка,
на сляпо крачка, полет в щедра яма,
изкачване с романтика на драма.
Лъжите мазни, слети с пазарлъци, ...

И просто е, дори да ни се иска
Вселената да ни е роден дом,
животът ни куцука сляп и хром.
Под лустрото е кърпената ризка.
И май земя разкаляна, но близка, ...

.
СЛЪНЦЕ
Автор: Дияна Йованович, Босна и Херцеговина
По замръзналия асфалт
събирам пропилените си сънища. ...

Съшивам си небе – да бъде дом
на птици, изоставени от ято,
което – отлетяло мълчешком,
отмъкнало е спомена за лято.
Смехът навярно ме отдалечи ...

Къде си ти? И хиляди непитани въпроси
Що душата ми нуждае все да носи
Макар да чувствам, че наистина те има
Защото ти грееш като лято, но изглежада във ума гостува тежка зима
Макар че смях и песни все след тебе тичат ...

Неделя сутрин. Не бързам за никъде.
Едно ми е такова… мързеливо…
В полусън, на топло под завивките
усмихвам се през миглите сънливо.
Сънят поседнал е, преди да тръгне... ...

Той й предлагаше работа, своята подкрепа, своето сърце, подслон. По прекрасен начин и словоред се стараеше той да я убеди, да я притегли към себе си.
Тя обаче не мръдна от мястото, където се намираше, а това бе нейният роден град. Чувстваше се така сякаш някой й дал забрана да мръдне. Имаше си тя пр ...

Във Виолетовата вечер
(фентъзи́)
С чар и с не́га ме привлече –
с екзотична красота́...
С Виолетовата вечер ...