Песен, която, не спирам да пея -
за човешката обич през измерения,
цялата мога до звук да изпея
по ноти, през всички превъплъщения!
Мога! Но най - обичам да пея ...

Лети, лети от дъжд на есен,
раздипляй мокрия шумак.
Животът ми, тъй както беше песен,
притихна в есенния мрак.
И взел на прицел своя ден пореден ...

"Чети откровенци и всяка мисъл ще се изпари!
Панта рей, откровенец блей!
За̀лудо чети, за̀лудо не мисли!" - кой е казал, че от много глава не боли? Четох, четох, и ме заболя... Та спрях малко да си почина от немисленето, и веднага, сякаш само това са чакали, някакви мисли ми влезли в главата. И не с ...

Тези твоите кафяви очи готови да рушат и създават отново и отново..
Докосването ти с ръката като лек ветрец, а казващ толкова много..
Руменината по страните ти издаващи бликащата ти истински дълбока любов..
Само за мен. Всичко това само за нас.
Камелия Илиева (Kami Choi Ilieva)

Нощта се свлича. Сън сме на паважа.
Ний крачим неуверено напред.
– Очите ти са тъжни. – отбелязваш.
– И толкоз невъзможни, като теб. -
отвръщам аз. ...

Привет! Две думи ще напиша
(не знам дали по-близо съм така)...
Но полумракът сигурност ми вдъхва,
когато свещите съчувствено трептят
в очите на онези диви рози, ...

Седях си аз в любимото ми кафене квартално, взирах се в кафето си и по него скришом (да не ме заподозре съседът от третия етаж във вещерство) опитвах се бъдещето си да позная. Подпрял с една ръка главата си, вихрещ съзнанието си и отвъд, търсех някой овца да видя в пяната на кафето. Що овца, ще попи ...

В така наречените Годвърсез се намираха Съзидателя и Разрушителя, а също и Хипермен. Да бъдещ всемогъщ позволяваше на тези създания да излязат от границите на всяка идея за съществуване. Празното пространство, което ограждаше липсата на съществуване, отделяше Годвърсез от Омнивселената. Почти никакв ...

Вокали - Николета Генчева
Вокали - Зоран Генчев
Клавир - Илиана Генчева
Текст- Илиана Генчева
Барабани- EZdrummer ...

Септември полегна в шубраците
с куп бои и четки във скута,
напои с топла охра клонаците
разпръсна килим от изсъхнала шума
Октомври покри долините ...

04.03.2021

Добър ден,
искам да благодаря за силните поетични думи на нашия алпинист.
И тъй като темата е прекрасна в този, меко казано, объркан свят, си позволявам да изпратя
това стихотворение, породено от предложения от Вас сюжет.
Ц Е Н А Т А Н А М Е Ч Т И Т Е ...

Не ще си сложа маската желязна,
да се затворя сам в една килия
и в тишината на любов напразна
от мъката отровен блян да пия.
Безименен аз няма да се скрия ...

В Парламента -- куп лъжи.
Май ни идва твърде множко!
Фамилията му започва с "хаджи",
но с лично име, просто еТошко!
*** ...

Oкаян ходя, не окъсан,
и всичко в мене ме боли,
душата ми трепти от болка,
а в нея, безмълвен вик ехти.
Не съм забравил, ...

В летежа ни космополитен
към Глобалното,
разбиваме си катастрофално
Националното.
Традицийо, кураж! - ...

Нещо го дразнеше в дълбокия тежък сън. А и хич не му беше комфортно лежането. Нещо ръбесто го подпираше отстрани, отгоре му пък като че спяха прегърнати пиян слон и преял носорог. И тежаха… Едва пое въздух от тях…
С което автоматично включи мозъка си. Нещо, дразнещо и жена му, и колегите, и познатит ...

Пътуването в близката чужбина винаги ме е вълнувало,защото това в повечето случай не е чужбина,а български земи,заграбени по ирония на съдбата от алчните ни съседи.И така, в началото на месец март се отправяме към Гърция с ансамбъл Гоце Делчев, за да отбележим с българската общност в Солун националн ...

Търся щастието, радостта,
търся любовта и красотата,
не, за тях не стигат вечността,
нощите и дните на земята.
Ако можеше сега в света ...

И дъвчем пропагандата им куха,
присяда, не присяда – туй е то.
Лъжите им и глухите ги чуха,
превтасаха до клисаво тесто.
И кръстове, надве-натри сковани, ...

Ти няма да си тръгнеш през септември -
ще идваш като шепот със дъжда,
след август хризантемите разцъфват,
дори да ги покрие ранен сняг.
Не ми тежи ни охрата в гората, ...

В сърцето ми си сви гнездо,
ала остана хищна птица.
Поиска аз да съм ти дом
и легна в моите зеници.
Така безмълвна ослепях ...

Тези хора са луднали ,,, загледах се в рекламите на ТиАй:
‘Поискайте това, което винаги ВИ е било страх да поискате ...
Изживейте най - страхотните си забранени мечти ...
Радвайте се на живота ,,, Хвърлете поглед в отвъдното ...
Бъдете пълновластни Господари на себе си и НАД другите ... ...

ПОСЛЕДНИ ЩРИХИ ОТ ЛИСТОПАДА
Щастлива бях един сезон.
А ето зимата пристига.
Със сажди и със счупен клон
ме вписва в бялата си книга. ...

Коте бяло е заспало,
сгушено под топло одеало.
Спи си сладко и сънува.
Златна рибка във аквариума плува.
Шепне му за страшни океани, ...

''По другите градове и държави не знам как е, но тука е така..''
Арестидис , Атински воин,..3-5 век пр.н.е.
Понеделник до обяд беше нещо като ден за размисъл преди избори...
Всеки разправяше някакви преживявания в събота и неделя,.. един спал непробудно, защото се бил напил още в събота по обяд, дру ...

Мда, мой ред беше, запътих се към градината с пясъчника и ...
...тъкмо да седна до детето, насреща ми с широка усмивка се приближи един мой стар приятел – писател, редактор, продуцент в телевизията ... разпери ръце и се прегърнахме ...
- Ах, стари мой приятелю , стана абсолютно перфектно чудесно , в ...

Те си тръгват, събрани на ято
чак към другия край на света.
Този полет е счупено лято...
Ситни, остри стъкла самота
безпощадно се впиват в сърцето. ...

Аз вярвам в теб. Сърцето ми икона
със твоя лик рисува в небесата,
че любовта ми чиста е, изконна -
и извор е за тебе от душата.
И невъзможно е да те отроня ...

Мда, мой ред беше, деветото ми чувство отдавна беше посято, разперило листа, порасна и разцъфтя, като в центъра на разкошното венчелистче се мъдреше решението на загадката ...
Запътих се към градината с пясъчника и още с пръв поглед я видях – от врата на детето стърчеше микро нано игла, махнах я и с ...

Остарели, опърпани, боси,
само в сънища вече ги има,
чудо всяка в сърцето си носи,
в мойте стѝхове – луди, за трима.
Сивотата напразно се пъне, ...

За среща никога не закъснява,
макар на работа до късно да седи,
не вдига шум, въпроси не задава,
децата не прибира... Просто няма.
Потраква с токчета, все бърза. Закъде ли? ...