Изръмжах и продължих след него. Изравнихме се.
- Накъде биеш? – попитах аз. Той спря и ме погледна право в очите.
- Бия натам, че знаеш твърде малко за следователската работа, Наташенка – отговори той и посочи един балкон точно над нас. – Тук живееше Игор Егоров. Бяхме колеги, точно когато постъпих ...

Две очи, две врати към душата,
изтерзана, самотна и тъжна,
изгорена отвън от съдбата,
но отвътре останала нежна.
Две очи, от тъга насълзени, ...

Райчо
(На бате Райчо)
Като слънце ти си за нас,
бате Райчо отново, пак изгря.
Пак усмихнат, малко понаведен, ...

ОТ ЛАПИТЕ НА ЖИВОТА
Автор: Ибрахим Османбашич, Босна и Херцеговина
Душата ми се скита,
плаваща по водата,
докато музиката тече, ...

Не си представях да не съм до теб
представях си морето, океана
и виждах в него наш портрет
от слънчеви отблясъци облян.
Не мислех и, че ще боли, ...

С възхвала за самотни времена
започват сивите ми делници,
с фалшивата илюзия за жена -
самотен Шерп, сред диви ледници.
Със свит до кръв юмрук, ...

Когато всяка мисъл е заета
А всеки довод иска да е прав
Налей си пак и продължи банкета
И се надявай, дроба ти да бъде здрав.
То, той живота ти е даден ...

Идвайки на свиждане на майка си, която бе със сменена тазобедрена става, Павел забеляза, че се е появила нова пациентка. Вече две от трите легла в стаята бяха заети – крайните. Новата лежеше до прозореца, чиито щори не пропускаха почти никаква светлина. Беше в сянка и чертите на лицето й не се вижда ...

Тъй или иначе времето като космическа категория се движи по своему - неумолимо и равнодушно. Допускам, че в опита си да обяснят необяснимото относно времето, човеците измислят особени ориентири - етикети с надписи минало, настоящо и предстоящо.И всичко щеше да е допустимо, ако не беше невероятната у ...

Обичта на майките е всеотдайна и свята
тя ни дарява попътен вятър в крилата,
и може щедро да прости най-непростими вини,
в прегръдката й искрена по-малко винаги боли,
дори и тогава, когато вече сме деца пораснали. ...

Един човешки живот събира в себе си много любов, горчилка и светла надежда за добруване.
Ирина и Христо носеха в сърцата си чистотата на поривите за нещо лично неизпитвано, нещо магично и чисто, без да съзнават,че това е любовта на физическото привличане...
Христо, който беше по-неопитен,но мъжкото ...

Смърди на лук и дома ми усмърдява,
очите здраво подлютява.
Миризмата носа ми не оставя,
а дъха ми аз не трая.
Вдишвам , ама кората на лука ...

от короната
примря и сатана — и
в Бог добро позна

Опит за ропалистическа рима на тема „благородство*“:
във
вреда е
благородството за благородния
но нека благородство възсияе ...

Линк към оригиналното видео: https://youtu.be/emzUtW2ZAww
Добър вечер!
Слушайте, омъжена съм вече три години и половина и в брака най-много ми харесва това, че можеш да бъдеш себе си. Ама наистина, това е такъв кеф. Не искам никога повече да преживявам този ужасен период "начало на нова връзка". Тов ...

Линк към оригиналното видео: https://youtu.be/0JJ_sPwGU1Y
Понеже съм фен на стенд-ъп комедията, реших да преведа нещо старо, но забавно. Не претендирам, че твърденията му са верни. Или пък, че ще ви е смешно. Това е хумор все пак.
Павел Воля е руски артист от стендъп жанра, телевизионен водещ, киноа ...

Не заключвам в мисъл рими,
волни ги оставям да си летят.
А ти втечняваш се,
о, моля те, прости ми,
устни ми сочни... ще те подсушат!

Твърдото сърце на реалността
стопи се и покапа през зеницата,
мижеща в шпионка на врата от сетива.
Времето свлече тюлена роба,
тялото му голо ума ми скова.

ПОРАСТВАНЕ
Автор: Ибрахим Османбашич, Босна и Херцеговина
Емоцията е решението на човека.
Духът е мощен.
Умът е мощен. ...

Ще бъде късно.
И ще сме сами.
Пианото минорно ще отеква
в баналното, до болка, до-ре-ми
по нашите отъпкани пътеки. ...

- И видяла маймуната, че не може да стигне плодовете на високо дърво. Взела тояга и праснала седящата до нея маймуна по челото. От злоба. Така от управляващата сопата маймуна се появил човекът...
- Учените се измъчваха с изследването „Много ли е нужно на човека, за да е доволен?”. Оказа се – много.. ...

Надвеси се, Зорнице, над мен,
тази нощ е така непрогледна.
Тази нощ съм от сълзи пленен,
ти си мойта надежда последна.
Покажи ми, звездице лъчиста, ...

Душата ти е път щастлив
към влюбените светове.
Привлича ме ликът красив.
Душата ти е път щастлив.
Ти смисъл си мечтан и жив, ...

Двор до двора,
плет до плет.
Няма хора,
тихо вред.
Плет до плета, ...

Тъмна доба, посред зима,
вървяла там сама мома.
Чудно тя била красива,
но с прекършена душа.
Всред гората стара хижа, ...

Откакто лятото ни побеля
и всички луди косове се скриха,
с плашилото черешите деля.
Унила съм и непривично тиха,
написах няколко бездарни стиха. ...