Когато
Щом тръгнеш сам по лунните трасета,
за да отпразнуваш сам раздялата,
в палитрата танцуват силуети
със сянката ти - бялата. ...

на поета Недялко Йорданов
Нима за мъката сме ослепели?!
Приел бих участта си без срам.
Притихнаха морските предели...
Дори незрящи носят в себе си храм. ...

Животът и след теб не свърши,
животът, както казах, продължи...
Един скорец от боровото върше
на килограм изсипваше лъжи.
И кукувица пееше в гората, ...

Ти и аз два различни свята ти и аз огън и вода ти и аз сме двама непознати докоснати от любовта Ти и аз две планети две звезди в безкрайното небе ти и аз сме две ранени птици плачещи от самота Ти и аз,ирония на съдбата тъй близко,а делят ни векове и само в прегръдките на мрака Ти и аз -едно сърце.

Tonight I was told
That you had a smile on your lips
And my execution you behold,
Putting hands leisurely beside your hips.
Hedera Helix wrap around my chest, ...

Не знам колко време съм стоял пред паметника, унесен в спомени, но женски глас ме сепна
- Изглежда или сте имали някакъв близък, участник във впйните, или сте служили тук...
Обърнах се, слаба жена с побелели коси, изпъната по военно стоеше пред мен.
- Да госпожо, тук служех преди, преди години,.. и ...

Животът ми отдавна няма смисъл,
макар че едва сега те губя.
Аз само стихове написах,
а наяве все те няма и ми липсваш.
Не се сбогувах с теб, ...

Как просто парить в невесомости
Без тяжести жизни земной!
Как просто смотреть на дно пропасти
И знать, что упасть не дано…
Не падая, жить… Не падая! ...

Пристъпвам тихо във съня ти. Нощен силует.
Съдбовен трепет е въздишката резлива...
Танцувам своя чувствен волен пирует...
Във тялото ти безпределно се разливам...
И в приказно съзвучие със мен потръпваш ...

Денят с усещане за Вечност,
нощта - парад на щурите звезди.
Изгрева - Божествена копнежност,
а залеза - злато сее във води.
Душите отпуснали му края, ...

Цвят възнесен и незабравим!
не беше песен,
нито беше дим…
Усетих топлината твоя -
жално, като вярата, ...

- Чист въздух! Искаме чист въздух! Чист въздух! Искаме чист въздух! – застанала пред общината, Магдалена скандираше това по цял ден в продължение на седмици, но без голям успех. Малцината, които се спираха да чуят за нейната инициатива, отминаваха бързо и не вярваха, че може нещо да се промени. Оста ...

Кажи ми, ветре мой, кажи,
какво намери в мене,
та ме брулиш и косиш,
нима за лист отбрулен взе ме?
Вярно, не съм вече който бях ...

(посвещава се на silent-heart)
Случайно запознах се, някога със теб,
рядкост бе за мене, да попадна на човек.
Разбирахме се двама, но нямах на идея,
че може толкоз рано, да те надживея. ...

И сега не мога да заспя,
очите ми са кръв червени.
Любовта оказа се игра,
в която губят само най-добрите!
Така и не разбрах кога, ...

Той ú каза, че я обича,
а тя плахо се взря в сърцето си.
Повдигна клапите, влезе
в артериите,
обиколи панически вените. ...

Красива е, сърце пее,
аз съм луд по нея,
слънце нека ме огрее,
за нея само аз живея.
Нежен блян в душата ...

Разля се аромата на липи,
понесе ехо от виенско колело
и завъртя се детство от мечти,
докосна крайчето на облаче с око.
Откъсна топка захарен памук ...

Малко радост. Тих и привиден възход.
Лято е. Жегата пак ни се стовари!
Честно да пишеш... Отминал период!
Изведнъж градоносен облак ни удари!
Небето привидно вменяваше добро: ...

Молитва за България
Подгонени на бясната стихия
от дивата, нарастваща тревога
в пристанището спряхме аварийно –
без Вяра и доверие във Бога!... ...

Perpetuum mobile
Тази есенна наша
обич късна сега –
с ветровете донася:
малка, нежна тъга... ...

УЛИЦА
Автор: Вилдана Моралич-Хасанович
Бозавото му
лице
е покрило улицата. ...

На Красето, с обич
Морето даде два рапана,
за да си гребнем синева.
Дъждец по ръбчето остана,
но пука ли ни от това? ...

Спри се… човече!
Дълго тъгуваме!
Лято е вече,
нека… лудуваме!
Ей го… морето! ...

Тряс, пляс и туп! Изскочи Юли
като избягал макарон
с очи, слънчасали на дюли
бълнува шадраван и слон!
Цял джоб издраска тебешири, ...

Всеки един от нас е чел научнофантастични разкази или романи за т.нар. "капани /клопки/ на времето".
Гледали сме и екранизации на такива.
Казано накратко героите попадат понякога в отсек на времето, от който няма измъкване. В него събитията зациклят и започват да се повтарят до безконечност.
Нещо ка ...

И носи лятото хоругва светлосиня,
пощада моли за побъркания свят.
През нивите, полята – дето и да мине,
по стъпките му само макове цъфтят.
По синори от зноя рано оголели, ...

Кажи ми "Здравей!". Хей, кажи ми "Здравей"!
Без малко през мен, като вятър, ще минеш.
Не ме ли позна? Важен си вече!?
Брей! Брей! Кажи ми " Здравей", бе човече!
Глава си навирил, костюм си облякъл... ...

Запей чудесна
пак с мечти.
Бъди словесна
и най- звездна
обич ти. ...

Понеже аз съм стръкче топлина,
а ти си зима, толкова студена,
дали ще пламна в сняг или слана,
дали ще пламна в сините ти вени?
Дали ще стана твоя светлина, ...

Събудих се. И какво виждам? Ти рано си си отишла.
Настроението ми някак изчезна.
Цялото ми ежедневие е мъка.
Защото допуснах да си тръгнеш?
Върни се ти, за да ме съживиш. ...

Блаженни са красивите слова,
уханни като в дните в пролетта.
Цветя разцъфват в свежата трева
и чувствата политат със мечта.
И лятото е топло, нежността ...