Желание
Знам, че ми е слаб ангелът. Знам, че съм безхарактерен. Знаех си, че няма да се въздържа и ще посегна. Такъв съм си.
Всичко започна с едно обаждане на жена ми. Покани балдъзата на гости. Казват : „ Който има балдъза, бара два..."- знаете го. Но аз не я харесвам. Никога не ми е било приятно, ...

На този залез в кръчмата крайпътна,
денят ми се запи и се разсея,
до някаква платена Дулсинея,
пиян и циврещ посреднощ се гътна.
Намерих сто рецепти, за дайкири* – ...

Една мелодия безспир се лее
със преповтаряща самотност
звукът във вените прониква
с различна певческа грамотност
Сред вълнолом вселенски търся диря ...

Любовта няма граници,
тя е като събрани остатъци.
Виждаме се през два три дни
а мен най-ме боли.
Ако света застава ...

Защо очите ни са кръгли?
Дали защото кръгъл е светът
и си пърлим крилата пеперудени
на живота в огнения кръг ...
Всичко неизменно се повтаря - ...

Краят на май е. И първото ято
диви, крайпътни, мечтателни макове
вече ми шепне за идващо лято.
Тъй ми се тръгва нанякъде… всякъде.
Облаци плетени с гръм, гласовити ...

Ти първата ми пролет си. Наистина.
Покълнала изпод леда на зимата.
С душа от необичане,
изстинала,
бях свикнал всичко да ми ...

След много дълга зима песента
от тропането на ключа се сепна.
Изгнилата набъбнала врата
на ревматична вещица с ченетата
отвори се след напън на южняк. ...

СМЕТАЛО
Автор: Амир Сулич, Босна и Херцеговина
Ритъмът на сричките
зад текста
е играта на Господ ...

ТОЙ: Така гризе ме, отче, съвестта ми!
Аз чувствам срам и срам, и срам, и срам, и...
СВЕЩЕНИКЪТ: Добре, добре! Срамувате се вие!
Разбирам, съвестта ще ви затрие!
ТОЙ: Не искам да повярвам, че съм луд! ...

Текст, музика и изпълнение – Second Hand. Едно демо парче което направихме през 2015г. Приятно слушане!

Колко кратък е пътят до последната гънка на пустия плаж,
до последния връх, до предела на всичко, което ще видя.
Повърви още с мен, обич моя, не поглеждай назад,
че от тази минута нататък след нас има само купища минало.
Как се давех във плитката вада на онзи безпаметен страх ...

- Той те изхвърли, нали? – попита тя, без да вдига глава от някаква папка ДЕЛО.
- А ти нищо не си му обяснила, нали? – просъсках аз в отговор и започнах да правя тигели напред-назад из кабинета.
Хубав кабинет, просторен, имаше и разни цветя. Обичам цветята.
- И да се бях опитала, нямаше да ми повярв ...

ПРИСЪСТВИЕТО НА ДРУГИЯ
Автор: Амир Сулич, Босна и Херцеговина
Тихо и нежно се спуска денят,
през прозореца нахлуват светлина и зима.
Изчезва играта, дълъг е сънят ...

Следват сцени, където двамата се помиряват, Lia написва своето ‘Искам’ и излиза на разходка с приятелки, след което е наказана за своите волности, ‘Бунтът на робите’ , когато тя през нощта го завързва и ... на следващия ден изчезва.
Искам…. (извадки от оригиналния текст, без съкращения, публикуван п ...

Господи,
натерај ме да се будам рано
да живеам долго
и да сакам силно.
Птицата на љубовта ...

Колко ли пъти аз лентата връщах?
Всичко разхазах на Таня, а вкъщи
мама изтръпнала разказа слушаше.
- Леле, Митаче! - и някаква суша
сякаш мореше я - трудно преглъщаше. ...

Вятърко немирен, стихотворец опашат,
накъде подгони моето хвърчило?
Детенце хубаво, остроумник хвърковат,
отвърза се и литна със своите крилца.
Ветре пакостлив, незалостван зад врати, ...

Моята София
София мечтае, мечтае над Витоша звездите,
красива, горда, отново потънала в зеленина.
Те нощем светят тъй ярко, те са и светлините,
осветяват града, окъпват го със светлина. ...

/ В памет на родителите ми /
Тя сякаш не реагира на думите ми, унесена в свои мисли....
- Разкажи нещо за себе си,.. все пак ти си млада бизнес дама, имаш по-вече опит, срещи с други хора,.. пътуваш из света... - попитах след кратко мълчание
- Какво да ти кажа , Петър - тихичко започна тя - Нерадост ...

Жената вървеше някак прегърбено...под тежестта на багажа си...Вървеше бавничко и стъпваше внимателно, сякаш в кошницата имаше нещо чупливо...Беше дребна женица. Мина пред него, сякаш дори не го видя... Плачеше и нещо тихо си нареждаше... Той самият можеше и да не я забележи, ако не бе чул хлипането ...

Утро вън изгрява,
лъчи осветяват небесата,
светлина душата озарява,
благослов излиза от устата.
Ангел омая ми душата, ...

Мечти безброй, цветни като хвърчила,
децата имат и ги пускат в небесата.
Детството им, с розовите очила,
ги понася на мечтите им с крилата.
Устремени в своя полет са щастливи, ...

През нощта аз не зная къде си
и се моля – дано си добре!
Пред света ми се спускат завеси,
но в гърдите ми бие сърце.
Днес сърцето е гладно за ласка ...

Хей, момченце къде си, къде ли се скри,
зад годините стръмни напразно шептиш.
Няма кой да те чуе в дългите дни
или тъй ми се струва, че още летиш.
Край реката сребриста разперваш ръце, ...

Независимо колко бързо или бавно тече времето според субективните хорски възприятия, всеки рано или късно се изправя пред лицето на смъртта. И ако човек има как да погледне към миналото си, той неминуемо ще види една не малка част от пропуснатите възможности, резултатите от грешните решения, компром ...

Above the ground,
In endless empty corridor
Without sound
I skim above the coldest floor.
In grey light from the casement ...

Не съжалявам
Можеш да си тръгнеш и сега!
Можеш даже утре да си тръгнеш!
Решила си. Аз ще те разбера.
Не искам после тука да се върнеш! ...

Отново бе дошло време за фестивала. Хората още от сутринта се събираха около реката. Все повече деца притичваха измежду тях с щастливи усмивки на лицата си.
Сумракът почти бе настъпил. А хората продължаваха да прииждат на ниския хълм. Всеки с хартиен фенер в ръка и умислено изражение на лицето си. Н ...

Какви безумни цветове!
Небето – бяла стъкленица,
в която блъска със криле
пленена, непозната птица.
След миг денят ще се взриви. ...

Намерих черупка от мида.
Отворих я на своята длан
с надежда бисер да видя -
уви, вече го нямаше там ...
Обливан от топли вълни, ...