Тъкмо когато прочетох в новините: „Българинът – пръв в класацията на нещастните и недоволните” ми попадна книгата на Дж. Майер „Радостта по пътя към целта”. „Лесно им е на американците, те и в затвора живеят по-добре от нас!” – каза един познат.
Защо сме нещастни, недоволни и сърдити е друга тема. Б ...

Онлайн мисли вечно летят по булеварда,
не съм го посещавал аз толкова отдавна,
забравих го заради компютъра навярно,
на оферти за излизане подслон не давах.
Онлайн чувства във всички паркове се мотат, ...

Когато ме събуди Слънцето
и литнеш от съня ми грешен,
в душата ми пониква зрънцето
на ден чаровен и успешен.
Денят е весел, птичи хор, ...

Тъмни облаци се свличат,
сред мечтите ни кръжат.
Гръмогласно те отричат
любовта на този свят.
Към безумна надпревара ...

Помня, че беше зимна вечер, час пик и се налагаше да изляза с колата, спешно.
В началото не го забелязях, но после ми се наби на очи. Огромен бял мерцедес. Поглеждам таблото - врати, ръчна, багажник - нищо не свети. Предприемам бърз тест и натискам газта. Ускорява заедно с мен и двамата минаваме на ...

Кога ли ще намерим път -
тука да се промени нещо?
Ще дойде ли най-сетне денят,
когато народът ни ще усеща,
че има достойнство и чест, ...

Мисля, че се случва чудо!
Дори и не усетих как
момиче като мене щуро
се влюби в Моцарт, Бах.
Мечтите тайни споделям ...

20 декември
Снежинките танцуваха грациозно във въздуха и с тих шепот кацваха на земята.
Облечена с черен панталон, червено яке и бяла шапка, Ивет вървеше с наведена глава, стискайки с обич топлата ръчичка на Дани, тригодишния ѝ син. Момченцето се радваше на снега, весело подскачаше и бърбореше, дока ...

In front of me a little shine
Glow between the trees tonight.
I follow it - a pale trace in narrow line
And running in the dark because this distant light.
A ghostly laugh confluence the brume ...

Љубовното лудило ме напушти
кога видов две жени стрелани кај ѕидот.
Дефиницијата за постоењето на зимата
беше во топлината на ќебињата.
Ме засрами огромното ништо ...

ОЧИ НА СЪРНА В ЧЕРЕШОВА ГРАДИНА
Ти защо си дошъл? Неразсънена още росата
в тънки нишки преде светлина в избуялата ръж
и гальовно – по майчински, шала си златен премята
връз тревите, разрошили с връхчета майския дъжд. ...

ТЯ: Ах, болката ми бряг не ще познае!
Безумна ярост даже ме дълбае!
СВЕЩЕНИКЪТ: Какво се случи, дъще? Говори!
Душата си пред мене отвори!
ТЯ: Най- грешната на този свят съм аз! ...

Любовь - учитель надежды,
Надежда - учитель веры,
А вера - души безбрежной
Строгий учитель меры.
Странник, раввин, паломник, ...

Ако не си бил любен,
как любовен огън припознал си ?
Ако не си бил влюбен,
как вълшебството разбрал си?
Любовен еликсир ...

Колко време изтече?
Ти забрави ли как,
в топла пролетна вечер
сред градинския злак,
си говорихме тихо ...

Рени разтоварваше пазара в кухнята, Силвето притича от хола и застана на вратата:
- Мамо, днеска госпожата ни чете приказка за любовта. Майка-лястовица останала есента при болното лястовиче и цяла зима го топлела с нея си, а пролетта, като се върнали другите лястовици, то било пораснало и здраво. Ма ...

/ В памет на родителите ми /
На сутринта станах, претърчах се отново под душа ,сложих си любимата риза, както я наричах, свободно падаща над панталона, с къс ръкав и големи джобове тип сафари , а цветът бил '' пепел от роза '', дали изгорелите рози имат такъв цвят,...оправих перчема, плеснах се с ръ ...

Братя,
баща ни няма да прости,
че продаваме децата му...
Единият замина в странство.
Другият живее с чужд език. ...

Те гледаха горящия си дом прегърнати с разширени от ужас очи...
– Вече нищо си нямат... – жалостив глас се сля с пукота на пламъците.
– Не е вярно! – изкрещя малкото момченце – Имаме семейство!!!
© Павлина Христова Петрова
Цикъл "Детски мъдрости"

Рисува сърцето – рисува света,
за теб го рисува на цветни платна.
В зелено, в златисто, за теб е това,
във бяло и синьо – каква красота!
Танцува небето, танцува нощта, ...

Познат ли ти е тоз сюжет?
Макар че вече си пораснал и не си на пет
Ей я, поредната караница се задава
Щом майка ти реши да ти докаже, че е права
Мислиш си, че като кажеш- Да, добре, така е! ...

Ако жените
знаят, какво правят
в на мъжете мечтите,
чак косите им ще се изправят...
18.09.2018. ...

С дни - Котето - в леглото
лежи до мене с гръб.
Различно е - горкото,
потънало е в скръб!
Не мърка, щом го пипна, ...

от птиците и
от душѝте по-навред
летят мечтите
.....................................
От птиците и ...

Ръката ми косите ти погали
и погледът ти светло ме огря.
Усмихваш се красива и добра,
и любовта гръдта по- силно пали.
Очите ти са нежната зора, ...

Да казвам ли – простее, до безкрайност,
това да наречем дори творба.
Все пак петичка слагам му – потайно,
а после ти се смея – зад гърба.
Да казвам ли, че всъщност съм велика? ...

В съседна приказка попаднах, значи,
а звярът, бесен и безкрайно тих,
захапал пура "Монтекристо", крачи...
намерих се в готически триптих!
Вибрира тътен и пулсират вени... ...

-1-
Потрепват тъжно жълтите листа,
Вятър рони ги полека,
Пристъпва тихо есента,
По моята пътека ... ...

Глава 34. Уныние Пророков.
*Нищий подвинулся ближе к Учителю, нестерпимая сырость и темень стояли в пещере. Нищий принялся рассказывать:
«В одном отобранном, ловком учебном заведении, была нанята чёткая охрана для пущей молвы и безопасности учеников. В лицее том сугубо изучали околоземную экономику ...

Понякога се питам аз ли
светът го виждам променен
или животът ми поднася
все болки някакви на мен.
Понякога съвсем различна - ...

Сбогом Приятелю
/На Стоян Борисов/
Ти беше толкоз талантлив,
надпяваше и славея в гората,
тъй крехък, а пък толкоз жив, ...

Кръст безбожен се впива в атеист,
с връх остър, връх от аметист!
Грубо му отнема светлината
и скрива го отново в земята!
Възкръсвам, но това не е живот! ...

Поет-поету уважение не пази,
поет-поету не цитира фрази,
дори колегата си да не щади -
поет-поету идеал не вади
Обратно на поет - профана - ...

Сезонът се сменя,
А някои неща са все същите.
Не се забавя ходът на времето,
И за жалост назад се не връща.
Твоето голямо момиче, ...

Пресвещени сладострастни очи!
Изобличете порива самотен, дързък!
С чувствата си погубете светлите лъчи
на сиянието топло,
което към душата бърза! ...

Заварих Глухарьов на телефона. По риза, сакото го беше хвърлил на облегалката на стола си. Беше затиснал слушалката на рамото си, а иначе си белеше портокал. Обичам портокали.
- Да, Антошка, непременно ще го полеем. Да, водката е от мен. – говореше той със събеседника си от другата страна на линията ...