Не ми казвай -
за тъжните нотки
в душата си...
Знам и аз като теб
се страхувам ...

Обречен от зловещи заклинания,
изпратен в дебрите на злото,
смея се на човешки излияния
и намирам в грешниците доброто.
Не ме бива да пазя ада, ...

Сърце от макове
Като дългоочаквана ласка на топъл южняк,
като чудо след ланската суша и гибелна жега,
Бог пожали света и въздъхна със дъжд и със сняг,
а напролет земята закичи се с празнична дреха. ...

Роклята й стоеше като чувал – беше правена по фигурата й…
хххх
Само неплатената сметка за телефона спаси за пореден път момичето от неразумни постъпки…
хххх
Обажда ми се един четиридесет и кусур годишен младеж. На работа бил, таман чакал началството да приеме обекта и имал малко време, та да си пола ...

Разплитам си чорапите от яд,
че някой ми е праснал единица!
Ще взема да си викна за обяд
една огромна, много вкусна пица!
Ще си поръчам, даже и моме! ...

Заспиват и сънуват ураган,
и брегове – от злато и коприна,
а океанът, с перлената длан,
ги гали нежно, тихо – за да мине,
покрусата от туй, че няма бряг, ...

Не помня преди теб. Дори не искам.
Незнайно как останах по без минало.
Така съм някак си почти пречистен.
(Дъжда в очите ми валя безспирно.)
Понеже питаш ме и ще ти кажа ясно - ...

КОГА ЛИ, КОГА?!...
Кога ли на всичко черта ще ударя,
ще плюя на „своите“ чужди мечти
и – тихо приел участта на клошаря,
Зова ще последвам на Своя Пастир?! ...

Детски пеперуден смях
си събрах и то на прах,
щом в главата го посях
и веднага полетях.
Карсон гледа ме в захлас, ...

Ей го там, иззад двата баира,
стъпва тихо щастливият юни.
Топъл вятър в косите му спира
и надеждата – да го целуне.
Слънчоглед се ратваря, нечуйно, ...

Прошепни ми
на възглавницата.
Имам монета. Търкаляща се.
А фонтанът е река и плавно
потъва в твоите желания. ...

Декември майче беше- вече аз не помня
Шегувахме се как прилепи са яли тези хора
Как пазарът бил е пълен със зарази
А вече всеки се покрива-здравето си да опази
Но за нас си беше празник – толкова велик ...

КАРДИНАЛЪТ: Пред мен решил си да се изповядаш!
Усещам, братко! Виждаш ми се, страдаш!
СВЕЩЕНИКЪТ: О, Светли отче! Аз не съм спокоен!
Че съгреших... За сан не съм достоен!
КАРДИНАЛЪТ: Какво говориш? Всичко е наред! ...

Ти демон си и в душата черен,
но до гроб ще съм ти верен.
Очите ти са тъмни, но не зли.
Поглъщат моите, но не боли
. ...

Когато съм щастлива.
Когато ми върви.
Когато имам и във мене лято е.
Ти до мен ще си, нали?
Когато ми е тъжно. ...

Започвам да пиша без да зная какво ще се получи.Няколко дена се питах дали има смисъл да разкажа.Зная,че словото няма да изрази чувствата,защото човешката природа в малки изключения е повърхностна.Няма да бъда разбрана.Това ще породи у мнозина неадекватни реакции.Но какво от това?!Нека.Важно е да сп ...

Някой видя ли Луната тази нощ? Потъна ли в сивкавото й сияние?...
Самодивите пееха от близкото езеро. Вятърът свиреше на китара по тънките струни на листата. И ей, оттатъка, зад планините, долетяла бе ненадейно първата светкавица. Префуча над дърветата с дионисиевата закачливост на Пролетта. И там, ...

По поляните на дъхави желания
свирят нежно спомени- щурци
в гъстите треви на неизказани признания,
до разцъфналите шарени мечти...
Ветровете мисли пак се търсят ...

Моята любов е като бяла роза,
така невинна, и разцъфнала през юни.
Моята любов е като сладка песен,
за която не намирам думи.
Моята любов във шепи я откривам, ...

Току що си спомних този момент.
Случи се преди около месец. Беше топло. Изпила съм си кафето, седя и си чакам метрото. Приповдигнато ми е.
Тогава я видях- трохица живот, не по- голяма от върхът на нокътя ми. Опитваше се да излети, но не можеше. "Свършено е."- казах си.-" Идват и още хора. Така или и ...

Не умея да съм нечия.
Трудно покоряват се стръмни планини.
След мен остават многоточия
и сложно се чете в двете ми очи.
Отдавна се превърнах в ничия. ...

Над полянки и горички
чудно пеят малки птички,
радват старците,децата,
всички хора по земята.
Ах,да мога със ръчички ...

Господи, колко си хубава, когато се обичаме!
Бистри, планински езера съзирам в очите ти.
Голи, стръмни, върхове - гърдите шептят за изкачване.
Гъсти, екваториални гори, косите - лиани са въжета за сплитане.
Аз, номад в пустиня, жадувам да стигна до карибските плажове на бедрата ти. ...

Понякога съм толкова сама,
че даже самотата ме оставя.
Споделяме си тягостна тъма
и нотите след малките октави.
Понеже вече месеци мълча, ...

Имам проблеми с времето.
То минава, а аз не минавам.
То сънува моите сънища,
в които не вярвам.
Имам болки навсякъде - ...

Нощ в страната на спомените
на К...
Ей, толкова време изтече
от нея отдавнашна нощ,
но в спомен пред мен се изпречи ...

Аз не искам да порасна,
да си остана весело дете,
самолетче книжно ще направя
с мъничките си ръце.
Ще литна с него към небето, ...

/ В памет на родителите ми /
Пристигнахме в Одрин...
- Е, добре дошли в Ориента,.. старото име на Одрин е било Адрианополис , от гръцки полис - град, и Адриан - някакъв гръцки владетел от древноста,... т.е. градът на Адриан..
Гърците и сега си го наричат Адрианополис...
Настанихме се в хотела, голям ...

РАЗСЪМВАНЕ
Автор: Амир Сулич, Босна и Херцеговина
От жабурняка се носи
тежка миризма на тиня.
Ехото ...

Копнежни нощи, неброени дни,
самотен бряг, разплакани очи,
и стъпки в пясъка, от пяната отмити,
а вятърът в косите тайната заплита.
Все по-високо - слънцето прежуря вече, ...

В очите ми пак слънцето танцува,
красива магия с жарки устни рисува,
косите ми вълшебна детелина краси,
с четири звънливи листа блести.
Преминало през ада на ветрове зли, ...

Ако днес ми потрябват крила,
ще си взема от тебе назаем.
Ще ми кажеш с усмивка: Ела!
Ще летим после, както си знаем.
Над морета, разперили длан, ...

Спрат ли очите да виждат това -
утрото как се усмихва,
как се обагря от краски света,
спрат ли очите да питат...
Спрат ли ушите да чуват това - ...

The chilling void of distant constellation
I hear calling me tonight;
The empty breath of cursed desperation
Is my beloved, my friend and bride.
Where is my smiled mask - ...

Вече десет години от бала,
колко време мина завчас?
Ето ме, мъдрост събрала,
да бъбря със старото "аз".
Тъй много искам да кажа, ...

Ivan Нарочно не й се обадих през целия ден. Не исках да и наруша удоволствието да се чувства като птиче в клетка и да се рее на вълните на фантазията си. Наблюдавах я една .. през всичките нощи докато спеше – обичаше да си гушка плюшения Мечо и да се върне при дванадесет годишните. Струва ми се че т ...

Мани го и дъжд, какво ти, брате, стана па на тебе? Юний ли си ти, мойто момче палаво, или Септемврий? Ама разбира се, че негово величество драгоценното Време (да се не бърка с Времето де искаме все да изхвърлим през прозореца щото видиш ли за нищо не стигало) решило се беше в оня ден да размъти и от ...