Притварям очите си. Комшийският пес ме зове с лая си. Не ме е посещавал много отдавна. Може би, защото запушиха дупката в оградата. Каква е тази тежест в корема ми тогава? Така се чувствах преди да родя нашите кученца в студената зимна нощ. Стопанката ми успя да чуе техните гласчета и да се зарадва. ...

Небето сякаш – разорана земя,
е слязло ниско, потайно мълчи,
внезапно появилата се мъгла,
тъжния зимен пейзаж заличи!
Постоях в компанията на мрака, ...

Божията премъдрост
(постбиблейски мотиви)
Бог в безкрайната премъдрост
сам от Вечността реши́
да дари със нова дързост ...

Колело си е животът.Върти се…Днеска така,а утре нещо друго.Уважение му е майката!
- От тебе нищо няма да стане,смотаняк.Ще бъдеш неудачник като вашите – поредната порция жлъч и тормоз понасяше петнадесетгодишният Димо от 8-ми Б.Растеше в бедно семейство и дупка в обувките му бе нещо обичайно. Имаше ...

Това се случило преди повече от петдесет години. Журналист, пълен със сили и енергия, главният редактор на „Съботен преглед“ Норман Казинс изведнъж се почувствал зле. Температурата му рязко се повишила и се появили болки по цялото тяло.
Здравето му се влошило бързо и в рамките на седмица му станало ...

Ти си като дразнещ гъдел в гърлото.
Заседнал си между мислите и думите ми.
Давиш ме недоизказан. Болезнено премълчан... Безмълвна съм, а ти си глух за немите ми истини.
Като песъчинка заседнала в очите ми, уж случайно попаднала в тях, а всъщност дяволски желана. Пърхам с мигли, за да те изплача, но ...

И ето че доплавахме до мястото
където лодките целунаха брега
и нашите безкрайни въжделения
притихнали, преплетоха сърца.
Една любов отложена, подмината. ...

Притихвам до теб...
Като изгубена котва
в светлия пристан потъвам...
И не за час или миг
мое сърце ...

Родиш се – добро за теб, но веднага шамар по задника – първи сблъсък с реалността.
Грабваш алчно и засмукваш – добро, спасение от глада. Смучеш биберона – лъжовното зло за бебета и вярващи.
Сменят ти памперса – добро и сухо увива дупето, но набързо се пълни. И злото смърди.
В детската ясла ви нарежд ...

Звяр е ! Обичам си го, ама все още не мога да го определя към някаква порода – ту ми се прави на Чихуа Хуа, ту на пинчер , ту на немска овчарка. Е да де, овчарка е когато натрие носа на дебеловратите шишкави черни тенекии, дет тузарски ми се пъчат по улиците, а моичкият направо ги смръчква, когато с ...

В градината на любовта цъфтяха рози –
червени, жълти, бели – цвят до цвят,
и ароматни, мили, бляскаво красиви
мечта за мене бяха в този свят.
Откраднах си една от тях – изящна нежна, ...

Не ме гледай, очите ти са празни,
не съзирам в тях искри,
аз съм в пламъци израснал,
така и ще си изгасна - жив ...
Защо си ми - имитация на любов, ...

Мисли из битието...
Едва ли е нужно изследване по нашите клети български ширини, което да удостовери абсурдната ситуация, в която се намира обществото българско. Сивотата на скучното ни битие, сякаш е завладяла повечето от нас, и едва ли на някого му прави особено впечатление. Даже напротив, сякаш с ...

няма как да са
„промити мозъци“ — в тях
обич се пося

На птиците ми есента
събра багажа си за полет.
Задуха вятър от крила
душата ми до стон оголи...
Отлитат надалеч мечти ...

На село
Ще дойда пак на село, при Сухата река,
при мойте тополи и спомена за някога.
С уханието на окосена трева и на роса.
ще посрещна с усмивка деня и малко тъга. ...

Парещи спомени докосват ме още.
Неотронени сълзи будят ме нощем.
В ума си рисувам една и съща картина,
онази от момента, в който замина.
А някога телата топяха се в страст. ...

Тъгата ми дава сила да пиша,
мале колко е красива само виж я,
нямам думи да я опиша.
Пропадам в киша,
тя е недостижима, ...

есен — златиста —
чудата и тучна — и
любвебогата

ТЯ: Така се притеснявам, отче мой!
Да ми помогне няма просто кой!
Откакто Графът е далеч оттук
светът ми промени се, стана друг!
СВЕЩЕНИКЪТ: Не страдайте, ще се завърне той ...

Сам съм, сине, блести светофарът
и отсреща неонът блести.
На раздумка съм с моята старост,
попривикнах аз с нея... почти.
Но не светна зеленото, сине... ...

Не те родих, не бе ми отредено,
навярно много грешна съм била.
Залутах се из звездното вретено
и продължих да вярвам в чудеса.
Ти бе звездичка мъничка и мила. ...

Лулата на мира дими
над прерии;и върхове,
над индиански вигвами.
Изпушват я предишни врагове,
след кървави следи-знаци ...

***
Есента е в края на умореното лято
в тихи ласки облича земята,
пречиства мигът от изживяното...
Сезонът е преход към хладината. ...

Като се разбръмчат, помагай, Боже!
Един да беше знам, но кошер цял?
И отеснява собствената кожа,
до днес, за бога как си оцелял?
Депресиите на песен ги избива, ...

Чума, късам си косите,
костите си чупя с чука.
Обезумяла от мълвите,
хорските обиди скрити.
По гърба ми лепнат тръпки, ...

Обещания - измами,
мизерия, разврат...
суета, семейни драми,
насилие, подземен свят...
Самотници сме всички ние, ...

Къщата голяма, пуста,
като оазис е за мен.
Редя я, глася я – напусто,
самотник съм аз наранен.
Редя я, глася я – напусто, ...

Студ и Дъжд, Тъмнина и Тишина – вплетени в импулса на мъжкото ми пожелаване изплитат бяло платно от вълшебна енергия. Гърдите ми са статива, а диханието ти е ръката на Твореца. Обожавам миговете в които с диханието си разказваш и рисуваш картината на вселенската Любов. Господи, колко е хубаво! Атоми ...