Открехвам завесата на миналото...
Реките, пресъхнали от сълзите ми. Камъните, рушащи се от тишината. Нестабилни основи. Подпочвени води. И тръни...
Аз и ти. Тичаме боси по обгорелите полета на нашето неизживяно. Стъпалата ни кървят от пепелта. В нея винаги откриваме по някое въгленче. И двамата знае ...

НА ЗАМИНАВАНЕ
Автор: Ристо Ячев, Македония
В сухия предел на моята душа
на заминаване все си мисля
как ще бият лудо старите камбани. ...

Сбогуването много не боли,
но аз останах, исках да те гледам -
и зимата със белите поли,
и угарите в топлото си черно.
Косите ти - разплетена свила ...

Още ли търсиш в падащия здрач
онази тъмно синя безметежност,
която скриваше детинската ни страст
с една мистична и припяна веселост?
И пак ли виждаш в мътните води ...

Кой ще посрещне тъгата ти,
щом се обливаш в сълзите?
Кой ще докосне душата ти?
Кой ще събори звездите?
Кой ще отвори очите ти? ...

Най-красивото небе – мирното.
Най-щастливият човек – здравият.
Най-любящите очи – детските.
Останалото е лъжа...
*** ...

Горещи оранжеви залези и летен бриз. Отдалеч нагарча морска сол. Късни нощи, разнасящи аромата на сладникави портокали. Атмосферата – унасяща в желания, предразполагаща за още. Решила си да целуваш по онзи нежен, но настоятелен женски начин. Да докосваш като перо. Да намигваш бавно, наслаждавайки се ...

От изток до запад, от север до юг,
от стръкчето лапад, до гордия бук.
От малката мравка, до едрия слон,
от кроткото агне, до буйния кон.
От бедния просяк, до царския син, ...

Порталът
Във ранната Е́сен вя́тър ю́жен доне́се
загадъчен зов от Далечна звезда:
там Някъде Някой – напред със прогреса –
навярно ме търси за нова съдба!... ...

Триптих:
1. Вечѐрна мелодиия
Прити́хна Слънцето оттатък
зад странно синият баир,
денят като въздишка кратъ ...

Защо ме остави
под дървото на мечтите?
Листата му прикапват -
сълзи на водопад,
от никого нечути, ...

Contessa ( Светла Асенова ) и Agferdousi65 ( Асенчо Грудев )
С: Лятна нощ край нас настъпва,
пак пред мен си тъй припрян!
Мойта гръд в тих свян потръпва,
скрита съм зад зид с бръшлян! ...

ЕЛА ОПИТОМЕНА
Автор: Ристо Ячев, Македония
Ела
по времето, когато се къдри мъглявината,
когато се въртят цветята в светлината, ...

Ти беше онази висока липа, за която винаги съм мечтала. Аз бях пчелата, която се опитваше да достигне до твоите бледожълти цветове. Пребродих много острови. Преплувах много океани. Давех се в хиляди рифове. И падах от стотици върхове. Не те достигнах...
Твоята усмивка винаги беше от другата страна н ...

Глава 6, част 2
... оцветена в червено
POV Ейдриан
Виждайки Фийби да лежи в безсъзнание на тротоара, ми се прииска да откъсна главата на Ловеца още в същата секунда. Беше Ловец, без съмнение, издаваха го цветът на очите му и хищническите рефлекси, с които следеше всяко мое движение, очаквайки атака. ...

Трябваше ми юридически човек. Потърсих. Край голямата сграда на съда са леговищата на юристите.
Оскубана перушина пред пещерите на нотариусите, купища кокали пред адвокатските, мърдащи още мръвки пред прокурорските…
И чакащи мазохисти-самоубийци, избиращи си съдбата като мен…
хххх
Писна ми от въпиющ ...

Нежна си, като ангелско перце,
като дъх на пеперуда лекокрила.
Гореща си, като Обичащо сърце,
а всъщност и така е, мила.
И думи не достигат за да те опиша - ...

Яростта я грабна и я понесе като вихрушка. Не разбра как слезе 14 етажа по стълбите, не усещаше как върви напряко през булеварда и шофьорите набиваха спирачки с цветисти псувни. Не обръщаше внимание на декемврийския студ, който раздърпваше шала изпод незакопчаното й палто, нито усети как от отворена ...

Пораснах отдавна.
Не вярвам в магии,
но още две феи в часовника спят.
Не казвай на никой.
Те денем се крият, ...

Тежко е мечтаното завръщане,
когато е загаснало семейното огнище.
Боли. Насила се прегръщаме.
Домът ми се превръща в леговище.
И всички са от вълчата порода. ...

- Давай да плащам, че много бързам, имам час за фризьор!
- Момент да обясня! Маслата, филтрите и всичко според твоите изисквания е свършено, но има една малка съществена подробност!
- Давай да плащам и да тръгвам ти казвам! Бързааам! Цяла година се каня да си сменя цялостната визия, цвета на косата, ...

Бергамо, Свят Гама, февруари 2020
– След това, което преживяхме за около двайсет минути, се опознахме така, както хората не се опознават и за месеци. Затова най-добре да си говорим на „ти“ – каза Юймин.
Дешанг мълчаливо кимна и продължи да оглежда последната стена. Не беше мозайка. Повърхността ѝ бе ...

Какво ли правят цветята нощем.
Като нас и те ли сладичко спят.
Или пък на групи си говорят,
надалеко от този шумен свят.
Дали като нас и те си завиждат ...

Любов обречена не е това.
Привличането силно надделява.
Душите ни се галят със слова...
Любов обречена не е това.
Безспир желая те и те зовà. ...

Цяло сéло се извърви,
като облак спря над мен.
Да ме хока, да ме мъмри,
че съм още стар ерген.
Всички баби очилати ...

Полюшват се житата – изкласили,
склонили морно в нивата глава.
Едно щурче, останало без сили,
подръпва своя лък, едва-едва.
По кривото дърво ни лист не мърда, ...

Сам дяволът я сякаш дал под наем,
но неизвестно кой е наемателят.
Затворена е всякога вратата
а мракът спи и през деня във стаите. Атанас Далчев
След дълги години в изгнание се завърнах отново към нея - моята стара наследствена къща. Потънала в зеленина, тя стоеше спокойна и притихнала в тучната и р ...

Ако в себе си поискаш да надзърнеш
излез да се разходиш под дъжда
и ще съзреш светлина и мрак прегърнати
от любов нехващаща ръжда.
Струйките дъждовни са вестител ...

Житото се наля и изкласи. Зърното придоби восъчен цвят. В селото, нива до нива закипя усилена жътва. Сърповете звъннаха, а ветрецът разнесе надалече невестините песни. Синьо - жълт синигер пригласяше на жените от клоните на крушата. По обяд жътварите седнаха уморени под дървото. Синеоката Данаиловиц ...