Сега сме в клетката на своя Разум...
Заплашени сме от тотален срив!
Сами - пред Вируса да се окажем
носители на всичките вини.
Надраскваме стените си с въпроси... ...

Кокичета. Лалета. Минзухари.
И люляци цъфтят. Прекрасно.
Пробуждат се копнежи стари,
в душата ти проблясват страсти.
И колко овехтяла е стратегията, ...

Обичай, обичай до края!
Нека чувствата в тебе не спят
и не, за да идеш във Рая -
да оставиш следа в този свят!
Изправи се с чиста душа ...

I use myself and others in moralistic ways,
for all my sisters and brothers live their better days,
finding out what they are truly meant to be,
insatiable to the point of insanity.
Missing out on the seemingly insignificant, ...

От родителите си на тази земя довлечен
току що родил се и вече обречен
без никой да те пита обратното броене започва
живот първо ти се влива, а после източва
но как използваш своето време ...

"Защо главата ти все скита
сред облаците, нависоко!?"
Така приятелите питат,
а аз поемам дъх, дълбоко:
Защото там съм вечно влюбен. ...

Из "Новия Свят"!
30 г. назад тръгнахме за бъдещето НИ, из "Новия свят",
Жена, Деца до мен и вярваха,че не може да има обрат?
Продадох и планувах,а и парите ни бяха достатъчно,
не знаех развоя..за да оставя настрани нещо остатъчно? ...

Непрестанно аз се грижа,
стихът ми да е мил и благ!
Ту го реша, ту го стрижа
като някакъв хлапак!
Храня го с хорей и ямб, ...

Вълците чакат пълнолуние, за да започнат да вѝят, а политиците избори.

" С кожа от седеф по- гладка
лягам в пъстрата трева... " *
Красотата ти е рядка,
с кожа от седеф по- гладка.
Всяка твоя аз загадка ...

Някои свикнали са да казват,
че любовта не е достатъчна,
че често тя е просто грешка,
страст, която като огъня загасва,
че причинява само и само болка, ...

МНОГОЪГЪЛНИК
Тя желае Него (1).
И той я желае Нея (2).
Но Тя (2) не желае Него (3).
Но желае Него (1). ...

По стръмното на Истината
се катери
Илюзията ,че те имам
с раница пъстра
от най-здравото Доверие, ...

От снимка позната усмихва се чичко,
от погледа ясен разбира се всичко.
На птиците казва той ясно, на глас:
"Политнах и аз, лекокрил като вас!
На бяла ракета под звездно небе, ...

- Мъдростта са изводите от натрупана през вековете глупост
- Родените да пълзят летят с правителствения самолет...
- Женски извод: мъжете са толкова непостоянни – днес спиш с един, утре с друг...
- Внимание, жени! В района се е появил сексуален маниак. До района се стига с автобус № 333…
- „При наше ...

Ти ми разказа много за любовта,
за това, колко е топла и нежна.
За чувствата буйни, що в нея горят,
как всяко чудо в нея проглежда.
Ти ми показа, как се обича до болка. ...

Тази кожа отесня ми,
като рухо на змия.
Дъх не стига, място няма
и стихът ми занемя.
А бодлите й са много ...

Шуми градът, бръмчат коли,
народ върви под път, над път.
От ранен час до късен мрак,
градът не спи - гледач във транс.
А нейде там фонтан звъни ...

Светът наежен като гръб на таралеж,
събрал в пазвата различни цветове.
Застинал в някакъв мечтан копнеж,
изкупва хиляди човешки грехове.
Тежи въздухът от толкова лъжи - ...

Oчите й влажни, опустушената й душа,
в самотния им дом седнала сред нищото
по лицето й едва пъплеше последната сълза,
простена и захвърли му писмото в пепелището.
"неискам думите ти голи и обещанията празни ...

„Във Враца гарга не каца“
Нар. поговорка
Бяла августовска вечер
над града се спуска вече
и със нея целий град ...

Когато и да се завръщаш, спри
и никога назад недей поглежда.
И колкото и да те боли,
откривай в болката надежда.
Когато и да те целуна, зная, ...

Слънчев ден. Тече реката
и по пътя си шуми.
На брега, тук до гората,
с теб отново сме сами.
Следвах те и по полята, ...

Тя:
.Девет кръга делят ме от Рая
и пътеки с неясна посока.
Любовта и във двата си края
се оказа потънала в болка. ...

Снощи цяла нощ не мигнах,
утре заран съм рибар.
Май и кръвно леко вдигнах,
просто тъй, по навик стар.
Щом очи за малко склопя ...

Тъгата остра на света
не е за мен, не ми понася.
Ръждее диво ревността
по време дълго и опасно.
Опитва да ме отсече ...

Жени
без условности
и съображения
женствени
и насищащи ...

Мъчих го аз тоз айфон, смеех му се от време на време, потупвах го все едно жив е, а аз съм неандерталец. Ама то докат му свикна на туй, то си има разум свой и свое мнение! Пуля му се откак ми го подариха, вече три години ли стана, ей! Сега малко се разбираме повечко, ама още се караме...
В ателието ...

Направих и клипче : https://youtu.be/br9omLZ19fQ Има и малки неща, които могат да ни стоплят.

Когато ми липсват парченца от небето…
затварям очи… и усещам…
как залезът се стича по лицето…
и сетивата… в лунни пещи…
потръпват с порива на вятъра… ...