Ще ви напиша няколко неща
по темата, която сте задали.
За силата, умът и смелостта –
те в гените ни са се съчетали.
Ще бъда искрен с вас, ще бъда прям, ...

Откъртвам те от себе си
като пиявица…
Отскубвам те от себе си
като кърлеж…
Премахвам те от себе си ...

Стига сме чàкали нещо да стане!
Нищо не става, когато мълчим!
Вечно душите ще бъдат ли в рани?
Ние кога без тъга ще заспим?
Ние кога ще усетим покоя – ...

Животът с песачинки чевръсти,
бързо изтича от мойта ръка.
И да стискам треперещи пръсти -
нито една не ще задържа...
Различно обагрен е лекият пясък, ...

> Обичах те!
>
> Обичах те когато ти не ме
>
> и с мъка давя моето сърце. ...

Там, където те чака семейството,
се завръщай, защото си струва.
То е броня срещу фарисейството
и на груби борби не робува.
Към сълзите подхожда внимателно ...

Потънал в плен на самотата
в забравен сън на глупостта,
изчезнал там във синевата,
загубил чувството за сладостта.
Убил завинаги честта си ...

III
След като следобеда Крис пристигна на работа, сподели на Ани за плановете си. Беше силно въодушевена и желаеше да разкаже за мечтите и надеждите си на своята приятелка. Този път тя не се изкачи както обикновено бавно по стълбите, а бе леко затичала се и с грейнала на лице усмивка:
- Ани, искам д ...

Споменът звъни отнякъде -
той отдавна си замина.
Спомен неугаснал някога
връща те и… си отива.
И разбирам, че след миналото ...

Там, в небесните предели,
ангели въвеждат ред
и перцата да разстели,
февруари е зает.
Вятър перушинки носи, ...

Извайваш тишината на съня,
отвън вилнеят ветровете.
Завива ме красива топлина,
възглавницата ми е лист от цвете.
В почивката на нежен сън, ...

Почти бях готова. Преоблякох се в дънки, маратонки и нахлузих спортна шапка. Взех в чантата прахчетата от калифорнийския мак. Можеше да помогнат на някого против безсъние.
Сложих колието на врата си и закопчах ризата си до горе. Камъните се скриха под нежната коприна. Отворих сейфа. Взех албума с ма ...

В джунглата е то родено,
с много сила надарено...
слонче с розови уши
и очи като звезди.
Има си хобот голям, ...

Ти знаеш ли колко е малък светът?
Крачки две – от любов до омраза.
Уж препускаш със бързи и диви коне,
а си още във топлата спалня.
Аз съм снежна, а ти крачиш до кръста си гол, ...

Днеска Тарльо пак е болен,
май е хванал тежък грип,
кашля, киха, но е спорен,
птичи, свински или Ко-вид.
Гърлото го наболява, ...

Леля Гошка днес е притеснена -
от комшийките е обвинена,
че по хорските мъже
се заглежда без да ще.
Толкоз хрисима и кротка ...

Не се пестù от обич. Всичко давам.
Към тебе неотклонно тя лети.
Че срещнах те, живота благославям.
Безценно вдъхновение си ти.
Душата ми, горящата, е щедра ...

Когато сърцето ти се сбъдне с любов,
когато любовта ти с друг е споделена,
само това е необходимо, само тя е нужна,
за да се преобърне целия ти свят…
За нея всичко ще преодолееш, ...

Аз паднах долу.
В ниското – тъма.
В най-тясната си бездна ще осъмна.
Тъгата ми...
налива се сама ...

Различна си. Привличаш ме със слово,
жадувано от мене дълго време.
За мене си, повярвай, нещо ново -
посяло във сърцето чудно семе.
Усещам все добрата ти магия, ...

В тънка кърпа свилена ги вързах
думите – по друми да не скитат.
Слънчев лъч целуна ги и бързо,
ги превърна в пролетна сюита.
Славеите, с трели сладки, сладки, ...

Шум във избата се носи,
две мишлета остроноси
сред буркани и шишета
вирят сивички нослета.
Хрупи първото се казва, ...

Нежни девици,
бели полски кринове,
пеперудените ви клепки пърхат,
пазейки тайната
на целомъдрието.

Не тъгувай, Любов, за целувки неслучени.
Ни за цветето живо, притиснато в сняг.
Не тъжи, че ръцете ти в мене са ручеи
и разцъфват ме, без да достигат до бряг.
Не разказвай, Любов, пролетта като дойде, ...

ЕПИТАФИЯ НА ГЕНЕРАЛА
(превод от сръбски)
Червеният преврат, безбожествената променливост,
презря въздуха ми и сияйната ми младост.
И сега съм съсирено ехо, безразсъдeн за законите на издръжливост ...

/познато, редактирано и обогатено/
На Надя и други тревожни души и тела
Ами пълничка съм си. И? Имах една комшийка – кльощавааа… Нощем от апартамента им се чува ксилофон – значи мъжът й я уважава. То си му и личеше – якето му отпред все на дупки, нали я прегръща за довиждане.
Така е. Мъжете не са ку ...

Няма нищо по-отровно
от това, да мразиш,
да живееш безлюбовно,
чуждите сърца да газиш!
Да бъдеш ледено студен ...

Пак
чакам
да дойдеш,
но другаде
другиго чакаш…

Не ме връщай от път!
Всяка стъпка назад е поверие -
като скрил се във детството спомен,
че късмета така ще прогоня...
Не, че бързам конкретно нанякъде, ...

Що ми трябваше да пазя,
линия, от зор какъв?
Вие ми се свят, зараза,
мисли – вързани, на връв.
Наденички мержелеят, ...