От Бялото тихо далечно море,
до Тракия равна, кат' черга зелена.
Родопа простира нашир рамене,
докосва небето към вис устремена.
Раздиплена черга с пъстри шевици ...

Лежи си математик младоженец
до булката чакаща... нещо...
В очите й има зов стенещ,
кръвта й препуска горещо.
А той я въобще не поглежда ...

Юноша,
след като прочете
„Утопия“
на Томас Мор,
заключи: ...

Тоя свят е безумно висок,
щом да гледаш нагоре се учиш.
Падаш лесно на първия скок
и си сам, като улично куче.
Ближеш рани и виеш от глад. ...

Днес е твоят светъл имен ден,
с името си ти бъди благословен!
Твоята майка с него те е дарила,
най-близката жена, тя те е родила!
Всяка божия година на този ден ...

Минава времето ми в тежка самота,
тя пари ме и нощите и дните.
Боли ме и ще го призная аз сега,
отиде си ти без да ме попиташ.
И питам се къде ли аз сгреших, ...

Луната щастливо им се усмихваше. Звездите танцуваха вихрения танц на любовта. Птичките пееха, та чак падаха унесени от клоните. Цветята разцъфтяваха – въпреки късния нощен час.
Всички бяха на седмото, седемнадесетото и седемдесет и седмото небеса – още двама влюбени сливаха души в този миг…
Той посе ...

"Нямаш на купон право,
това е престъпление, грях,
защо да не ти се подигравам,
от ГЕРБ станахме за смях.
И мутрите имат повече морал, ...

Плахо поднасяш чашата към устните си,
недопита….наполовина.
За жадна глътка.
И отпи.
Пи от мен на бавни глътки. ...

Два свята толкова различни, а се привличаха като магнити. Като денят и нощта.Тя беше светлината, а той мрака.
Бе запазила детското и чистото в себе си - невинността и любовта с която вярваше в хората , я правеха различна. Любов струеше от очите и..Любов струеше от тялото и...,походката...тя цялата б ...

или
Всички пътища водят до "Откровения"
Преди 2-3 години на едно друго място в мрежата един потребител започна да ми праща на лична поща стихотворения. По едно на писмо. Гледам - мое, от първите ми качени тука. Следващият път пак мое. И понеже не искам да ме знаят всякакви, си трая анонимно, но се ч ...

За теб ще си спомня когато
загърне ме черната риза
на тъмното нощно поле,
погълнало мръкващи макове.
И скритата тъжна луна, ...

Не отстъпвай пред тази несполука, нито крачка назад,
знам, че е тежко, виждам сълзите бликащи в мъка и яд,
Мечтите пред тебе потъват, денят ти обречен заспива,
но когато е тежко неостъпвай, намери последната сила!
Като пред огледало вземи в ръка това парче хартия, ...

Глава 25. Наследие подвига.
*Мы начинаем грустить, и ждём, когда на небе блеснёт молния!
Зал, в котором вошли ученики, всегда волнениями наполнен. С одой стороны зала дети из Детских домов, у них нет родителей, в их глазках спряталась печаль, вырастание блестит задором, а грусть судьбы извлекает глу ...

Може би си там, сред звездите,
запретнал ръкави за сенокос.
С развята от вятъра риза,
тревата пада при всеки откос.
После чистиш потното чело ...

Знаеш ли…?
Не ми се слуша !
От всичко, дето измълча
вече ми дойде до гуша!
В този театър- водевил ...

Както някога Църквата
дори от Грешници чак Светци правеше -
чрез Индулгенции, -
така сега пък ВУЗ - овете ни
с Дипломи - фалшификат - плодят ...

https://www.youtube.com/watch?v=tINhgdev_3w

Скитница намираща подслон в хорските души,
спира се, ляга, става и бяга без да се обърне,
смее се и плаче, мечти създава, после ги руши,
веднъж открила своя дом, тя ще се завърне!
Животът я обсипва с хули и милувки, ...

Истината е красива, но и лъжата може да бъде такава.
Не че нещо, ама всеки може да лъже, да предава и да злепоставя. Било то заради кариерно развитие, извратено удовлетворение или лична изгода. По дяволите, някои правят това всеки ден, играейки си с чуждите съдби. Само и само да бъде тяхното. А, защ ...

Николаус Лудвиг фон Цинцендорф (1700 – 1760 г.)
На 31 октомври 1517 г. Мартин Лутер, свещеник августинец, магистрат по свещено богословие, „от любов и загриженост към истината и с цел нейното пълно разбиране“ – както сам разкрива мотивите си бъдещият реформатор – поставя 95 тезиси на входната врата ...

И честно признавам си – даже не зная,
венецът природен наречен човек,
как нос като вирне и главозамаян,
дали по-велик е и кръстът – по-лек?
А все предрешéн е за всички ни краят, ...

Притурям днес на възрастта си една година,
но, мисля, хич не я почувствах като товар...
Няма разлика от предишната, която мина,
а дори във мисълта си съм все същия пожар....
От годините не се срамувам, че са много! ...

Усмихнеш ли се, като огърлица
от перли зъбките ти засияват.
А усмивките Обича мойта хубавица
и те редовно мене заслепяват.
Очите ти тогава греят, греят, ...

Прости, че вечер летя сред звездите,
а сутрин по облаци тичам,
че съграждам палат от мечтите
и живота едва - едва сричам...
Прости, че с Малкият Принц си играя ...

Моят татко... се скита до късно.
И прибира се вкъщи пиян!
Хули... Мама! Ругае... я мръсно!
Аз умирам до нея от срам!
С татко нямам весели спомени, ...

Обичам миговете приглушени,
изгарям в твойте женски дълбини...
До бузките на дупето студени
е извора на повечето истини...

По-смел си отколкото си мислиш,
по-силен си, по-умен...
Наистина ли?!...
И на кого това е нужно -
на мене или пък на някой друг?... ...

Сънувана мечта
В съня си тази нощ те пожелах.
Косите ти целувах и гърдите!
Ръцете ми играеха си с тях,
насладата гореше във очите! ...

Боже, тези птички!...
Как надпяват се
една през една,
слънчице щом блесне
над древната гора... ...