В нощвите на Очакването
замесвам Желания.
Добавям Истини
към бялото брашно на Илюзиите.
Разточвам спомените ...

Навън от мисълта няма да обточвам смисъл,
нито ти ще ме отъждествяваш с такъв похват.
Навън от мисълта върлува буря от всевечните стихии,
потапящи света в достъпни наситени багри.
Навън от мисълта обхваща музика от две изстрадали цигулки, ...

Разпука се грозде, узряха звездите в небето.
От сладост мискетът в ребрата на бъчва превря.
Усети го дядо, по стълба се спусна в мазето.
Наточи си вино, преглътна, а после запя.
Той пееше скръбно, с гласа си жарава разрови. ...

Погледнах те в очите и от там на сетне го разбрах. Че само заради теб съм аз роден и смисъла на живота проумях.
От както в теб безумно аз се влюбих, всичко сякаш сън е между нас.
Истинска любов не се купува, трябва тя да се заслужи, точно каквато има между нас.
Мило мое, цветенце красиво, ти в живот ...

Обича ме, не ме обича,
обича ме, не ме обича... вече!
Броя на кактуса бодлите,
бодат и впиват се в плътта ми
и капки кръв по кактуса остават. ...

Тъй
просто
е добро
да вършиш, но
кое добро е?!

Молитва към създателя
"От днес ми помагай да си възвърна вярата в истината, в мълчаливия глас на моята същност. Моля те, Господи, да проявиш любовта си чрез всяка изречена от мен дума, чрез всяко мое действие."- ("Гласът на знанието"- Дон Мигел Руис)
* * *
Бог е с любов сътворил небесата:
Слънце, пл ...

Противната аларма отново иззвънява. 7:00. Всеки ден е един и същ. Потъркваш очи и отиваш в кухнята. Грабваш джезвето. Слагаш лъжичка кафе. Тъмна отвара. Горчив вкус. Там плуват фигури. Отражения. Тъмни сенки. Кръгове. Плътни очертания на безплътността. Очите ти са на повърхността на бялата мраморна ...

Тя ме заведе под купола. Небесният купол над нас.
Стоях на полето извън града и очаквах да почувствам самота, необяснима и студена самота, въпреки че Теодора беше още с мен, притихнала зад гърба ми. Само че това не се случи... Нима не виждаме небето всеки ден? О, не и така! Над мен се разви цялото н ...

Тя:
Какво ли съм си мислила не знам,
когато хванах пътя към гората.
Не бе ме страх от вълчия капан.
Навярно имах нужда от разплата. ...

Ох, да избереш подарък на жена си за 14-и февруари,
за 8-и март... или за рождения ѝ ден,
е по-трудно отколкото да избереш самата жена...

Ти не я обичаше.. просто не искаше да е сама. Страх те беше да я оставиш, горката, толкова е слаба, лабилна, нелепа дори. Ти не я обичаше.. просто от жал беше с нея, от милосърдие. Мислиш си – още малко време ще й дам, тя ще бъде добре, само малко време да мине..
Ти не го обичаше.. просто не искаше ...

Стъпила съм с корени дълбоки
достигащи сърцето на земята,
пия соковете и, и нови сили
да мога, да летя до небесата.
Свободна мога да съм, и да обичам, ...

Карамелените залези ме омагьосват. Обожавам златистите им нюанси, отблясъците им... След тях се появява Мракът. Онзи потаен магьосник, който оставя кадифените си отпечатъци. Долавям стоновете му в мелодията на ветровете. Тук, в Бургаския залив, тя се чува. Особено през летните нощи. Онези, в които о ...

Уви, увиснал съм в пропастта тясна –
с лявата съм се хванал за миналото,
с дясната здраво държа бъдещето,
а краката ми не достигат настоящето!
Колко ли така ще издържа? ...

Да ти кажа ли, коконо?
Няма логика, в това.
Знаят и децата – слонът,
по цял ден пасе трева.
Да си виждала да става, ...

Само миг -
побрал е Вечност...
Чуден пик
от свежа нежност...
От Любов ...

Ти ме гледаш с подигравка?
Пак дебела съм била?
Всеки ден с една загрявка
свалям няколко кила.
Спрях да хапвам мазно, сладко. ...

Не вярвай в думите ми щом желаеш.
Не мога с нищо да те задължа.
Ще кротна леко своята душа,
че в мен един лъжец да не познаеш.
За стиховете каза, че не знаеш ...

Протегнати детски ръце
отчаяно търсят топла прегръдка,
и навяват мъка в човешко сърце
жадно да вкуси тръпчива глътка
от пресъхнало с уиски шише ...

Текст: Сергей Кузнецов
Бели рози
Сергей Кузнецов
Зад стъклото съм много по-топъл, но в зли студове...
Влизам през тези врати като юлска цветна градина... ...

Du Lilje meiner Liebe,
Du stehst so träumend am Bach,
Und schaust hinein so trübe,
Und flüsterst Weh und Ach!
Geh fort mit deinem Gekose! ...

Старият чудак – лиричен?
Тихичко ледът сълзѝ.
Лудостта ми, с пример личен,
май и него зарази.
Стих, като звездичка свети, ...

Все по-ниско приведени,
с мигли, впрени в таблета,
плъзгат пръстчета хвърковати.
И очертават се силуетите
на деца, очилато-гърбати.

родопско едно одеяло —
родѝната
в багри събрало
едно одеяло родопско —
зорница ...

Всяко чудо за три дни, у нас по три чудеса на ден. И напредваща обществена склероза…
хххх
Модерните жени разбират кой е кавалер сутрин – при разплащането…
хххх
Правописни бележки. Правилно е кОрниз, макар някои да го пишат с У. Курниз е женска мечта… ...

Пак на Надя
А защо?
И през лято,
и през зима –
пролет има, има, има… ...

Ми, щом ти духа вятър във платната
и летиш със Сънчо в небесата,
вземи си облаче за пухена завивка,
а друго за възглавничка-усмивка,
а после си легни там, на дъгата, ...

Днес, когато политическите лидери се надпреварват да демонстрират принадлежност към ценностите на хуманизма и неолиберализма, съвременният човек, без да осъзнава, живее в среда на безпрецедентна и повсеместна жестокост. Тази констатация не е никак преувеличена, като се има предвид, че обект на кърва ...

Амир
"Спри да се съпротивляваш! Ела при мен! Нуждая се от силата ти!"
"Не! Никога! Мразя те! По-скоро бих умрял!"
"Не бива. Все още не е дошло времето ти. Ако не побързаш, обаче, моето ще изтече."
"Така ти се пада! Ти си чудовище! Не познаваш човечността! Не знаеш, какво е! Да нямаш, а да искаш пове ...

Why does it look so pointless
to dream while sleeping
and sleeping when you are supposed to dream...
The day becomes just as black as the night.
And the night becomes an inactive day, which looks less pointless than the morning . ...

Времето може би наистина имаше силата да лекува. Но, но не и онези, които не можеха да преглътнат гъстите локви гнусотия, които се натрупваха в него и непрестанно се изливаха над главите им.
Спомените ми се виждаха именно тези тинести локви, в които бях жестоко нагазил.
Живеех в миналото, а планирах ...