Света̀та Книга —
глашатай на Любовта —
към Бог въздига

Островът във Вечността
(поема)
;
Аз имам малък светъл остров
там нейде в Космоса безкраен... ...

Диптих: Едно време някъде в Пасифика
1. Утро
Все тая безтегловност на Душата,
с която тя над Утрото лети
и се разтваря тук, из необята ...

Щастие, Щастие мъничко,
Щастие сладичко,
Днес ти си до мен така незабележимо си.
Някак разбирам - тук си само за мен!
Гледам тъгуващи, търсят те - ...

Някой ден ще разбера защо трябваше да направя мост за вас двамата,
а дотогава ще вали, вали, и ще събира водосборът паметно
капките, като пустинно злато в студена сутрин ...
Местата, които трябваше да останат само наши и водата, която тече, и бреговете срутва ...
Кое пречеше аз да градя, а ти да сти ...

Забравена Задушница.
Две педи сняг.
Опелото - напънало вратата
на зала за тържественото честване.
Сумрак. ...

Някакви проблеми, малки
се навъртат покрай мен.
Мале, че са кръвожадни
и държат ме здраво в плен.
Ама аз ще им покажа ...

Не биди само број
во животот на оној што те чека.
И догодина ќе бидам тука
со нова брчка на челото,
а моите обични јаболка ...

Свободата си искам!
Не ми я даваш,
но аз вече я взех,
от тебе избягах
надалеч, надалеч. ...

Мислите ми щуро лазят,
по граничната бразда.
Импулс за близост пазят,
порив на дивата езда.
Аз съм твоeто диво конче, ...

Защо С мустак?... А БЕЗ мерак?!!
Така животът те боде,
че ето не усещаш как
модерното е демоде.
До вчера носих „на пепит“ ...

ПО ИСТИНСКИ СЛУЧАЙ
1
Слънцето припичаше безмилостно дори в априлската сутрин и инспектор Ромеро оправи гънките на сакото си. Беше й топло, но главният прокурор не те вика на лична среща всеки ден, така че тя се беше постарала да изглежда възможно най-представително. Едва беше успяла да намери място ...

На херцог Уелингтън трябва да е било кръстено моето кулинарно приключение, защото след като изпекох телешкото, предизвиках на дуел гъбите, мащерката, горчицата и прошутото. Накрая ги завих в бутертестото и намазах с жълтък. Отгоре направих сърчица с формите за сладки и го мушнах във фурната. Изобщо, ...

ХИМН
Автор: Ибрахим Османбашич, Босна и Херцеговина
Една е земята на истината и справедливостта
в сърцето на Балканите.
Осветена от Слънцето, векове трае ...

Препълнена е залата... Спектакъл
ще триумфира пак с любовно чувство.
Нетърпелив тук всеки днес е чакал
вълшебство от сценичното изкуство.
Не сме един до друг, ала очите ...

Колко стихове нежни,
песни ти посветих,
и пак пиша ти песни,
и пак пиша нов стих.
Те от мене извират ...

Нова депутатка поискала да отпадне неприкосновенността на депутатското тяло, защото й омръзнало да е стара мома…
хххх
Човек почива така, както работи – казват някои.
По тази логика родните чиновници работят като луди – бурно, непрекъснато, извънредно, неспирно и неуморно…
хххх ...

Куче лае, хлопка дрънка,
яре блее, дядо мрънка.
Баба бае, кой я слуша?
Внуче рупка сладка круша.
Жадно слънце менци пие, ...

От луната откраднал тъга
понакуцвайки вятърът слиза.
Спира в люляка. Тих е сега,
сложил бяла и дъхава риза.
Той не хвърля ни сянка, ни стръв, ...

В небесата спи Луната –
с облаци зави се.
а гората в тишината
стихове прописа.
Нощи къси, но в съня си ...

Костадине, Костадине,
де си тръгнал, мили сине?
Двор ти стана тесен
или чужда мойта песен?
Двор ми стига, мила мамо, ...

Да си имаш Елена е чест,
да си имаш Елена е дар!
Всеки ден носи тайна и вест,
всеки ден мяташ зар подир зар.
И отново, отново шестица, ...

Той и тя
Той за нея беше всичко –
мрак и светлина,
порив нежен и целувка,
радост, любовта. ...

„Смъртта на смъртта в смъртта на Христос“ е провокативно заглавие на книга на Джон Оуен, пуритански богослов от 17 век. Независимо, че в наименованието на това произведение думата смърт се споменава три пъти, усещането за победата на живота над смъртта е изключително силно. Всъщност същата мисъл би ...

https://www.youtube.com/watch?v=oLzHR0_2sbY

Петък е, на майсторите ден е.
Тостерът ми бълва черен дим.
Как пък да се случи все на мене,
някакъв дефект – непоправим?
От английската закуска, вкусна, ...

И дори тишината да счупя,
с вик предсмъртен на сол да строша
замъглените крехки стъкла,
любовта си не ще да откупя.
За последно в деня ще се сгуша, ...

Когато разцъфне любовта
в пролетно ухание:
има ли създание,
което не дочува песента...
Когато слънцето е с цвят ...