Колко още трябва да се мразим, за да разберем, че трябва да се обичаме.

И без това в момента, в който шефката влезе, повечето от присъстващите се изпънаха в стойка „мирно“. Зимина огледа трапезата, десетките бутилки алкохол и храната, после крайно неодобрително – към Карпов и Глухарьов. Те не трепнаха. Явно присъствах на един от редките случаи, когато шефовете на следст ...

Любовта е чудесно нещо -
прави всеки миг красив.
И душата ти гореща
като птица ще лети.
Че животът – той е полет ...

Вярвах ви, хора, вярвах тъй сляпо,
всеки от вас ми бе близък и брат.
Бързах да дам и вино и хляб
на първия срещнат, дори непознат.
И вашите думи кат' чиста сълза, ...

Думите не са балсам, за рани,
те са като зрънце бяла сол.
Сламчица – удавник да се хване,
дрипа за клошар – измръзнал гол.
Пламенна и глупаво правдива, ...

Свиквай с нея. Няма да си иде.
Ще ти бъде като сянка тя.
Ще е в твоя сън и във мечтите.
Ще досажда и в реалността.
Ти не ще да я прогониш. Тя е ...

Какво на децата ни стори
тоз Интернет злосторен?
Отне най-естествената,
девствена територия
на истинското им, незаменимото ...

Откраднато сърце, а така боли,
а болката изгаряща убива,
сълзи текат дори от пресъхнали очи,
душата ти крещи,
но и тя не е вече твоя – ...

По едно време Ейларигадуга стъпила накриво и изкълчила едното си предно краче. Ами сега! И без това семейството, което не си давало особено зор по пътя, се забавило съвсем.
Татиригадуга мислил, мислил над проблема със забавянето им и накрая решил да направят сал, в който да впрегне останалите и така ...

Пиши, поете! Знам, че ти е тежко -
седиш до релсите на тъжната си гара,
макар и сребърни, не носят трепет.
Не идва никой. Никой не остава.
Отново сам, умислен на перона - ...

Моят път започва от пътечка
под сянката на старата асма,
където всяко камъче, тревичка, цвете
е ценен спомен от дома.
Преди да тръгна взех си още ...

Една тревичка островърха,
ококори сънливо очи.
Слънчево зайче по нея си пърха
и си я гали от как снега се стопи.
Ободрена от ласките топли, ...

В доброто вярват тези,
които го създават.
Останалите хем го чакат,
хем… в него се съмняват.
Щастието е при тези, ...

Ти искаш да вярваш, че Бог е велик,
очакваш Спасител и просиш за милост,
но в теб не изгрява надежда – светлик,
очите ти виждат житейската гнилост!
А тя е безкрайна. Зловонната смрад ...

Оазиси създавам, сред пустините,
водата хладна, палми, за отмора.
Загледани в мираж, ако отминете,
звездата керванджийка ми говори.
Разказва ми без глас за камиларите, ...

Казвам ти, скъпи мой приятелю. Помни ми думите. Тя, по пътя си, ще срещне още много обаятелни лица. Нали се сещаш. Тези, на пръв поглед, очарователните. Ще срещне и такива, които могат да те грабнат за секунди. Харизма ли е? Ген ли е? Все тая… Ще срещне немалко красиви лица, немалко симпатяги, играч ...

Отказвам да те чакам в мъка.
Забравям въздуха и полета.
Макар това да е разлъка
и факт от нея, че съм болен...
И нищо, че земята тегли ...

Ще проникна в теб до дъно,
ще разкрия най-дълбоките ти тайни...
Във сънувано безсъние
двамата ще пием щастие омайно.
Ти ще бъдеш вечното ми вино, ...

Моят татко е много добър,
но защо не купува играчки?
Само яке, обувки, чадър...
Как с това да играя, обаче...?
Все си нямам кола и Биг Джим. ...

Сякаш непозната до мене седя -
чрез теб говореше съдбата,
недостъпна и строга, като съдия.
Страшно беше да слушам словата:
"Всичко свърши - чух, че ти каза - ...

Отровиха дори реката -
прегръдката й ласкаволенива
успива в летаргичен сън.
Течението влачи и тела за никъде.
Вибрират струните от жажда, ...

Влюбваш се обичаш,
после любовта отричаш.
Купища мечти напразни
и сърцата оставени сами,
проклинат този ден в който ...

Душата ми не иска да бъде вече тук,
тя иска да се слее с хоризонта прашен,
да отлети там някъде в далечния юг,
да напусне този ад, мъчен и страшен.
Очите ми не искат да виждат бетонна земя, ...

Като младо вино съм буйна,
по кръвта ти разливам се лудо.
Щом изпиеш ме - в теб ще избухна
и ще страдаш по мене люто!
Очите ми пълни са чаши - ...

И днес е ден мъглив
досущ като видение!
И казват от Сахара
прах като дъжд ще ни вали
ще ни затрупа в невидение! ...

***
Нямам тема, за която да се хвана,
от яд дори, аз счупих си калема,
по цял ден ме облъчват от екрана,
освен Ковид, друга тема – не́ма. ...

Любовта остана
зад стъклената преграда на времето.
Дланите ми
не се доближиха до лицето ти.
Аз изтичам като река край теб.

Теменужено ми ухае сънят
и утрото се усмихва на пролет,
пиша на лист радост в деня
и пуснах мечтите във полет!
Преди да отворя очи взех съня ...

Ирник
–Това е момичето ми! Давай, не спирай! Отново! И отново! И отново! Прекрасна си когато си бясна. Жалко, че нямам възможност да се изправя, за да се присъединя към теб.
–Не бива да се вълнувате, учителю. Слаб сте. Почивайте си и се възстановявайте. Аз ще се погрижа за него.
Можеше да се каже, ч ...

Никога не казвай „никога” – вярна е поговорката. Не харесвах Мигел, но през единствения ми почивен ден ми хрумна да изляза с него. Исках да изпусна малко парата, която ме изпълваше последните дни. Бяхме в един полутъмен бар и си отпивахме от питиетата.
- Наздраве, Лили! Ще пием за нашата първа среща ...

Всички мъже сме еднакви - примати.
Драпаме си мишниците.
Е*е ни се винаги.
Искаме мусака и да пърдим на воля.
Лъжем наляво - надясно. ...

Наслушах се на мълчание…
Научих се да ми говориш наум.
Мълчеше с моето страдание.
Говорех със тебе… насън.
В очите ти думите неми прочитах, ...

Идилия
Там, под върха танцуват мъглите
където гнезда са си свили орлите,
във ниското долу реката шуми,
и вятърът нежно в ухото шепти! ...

Всичко започна с китайска намеса,
вирус убийствен създаден с цел -
да наплаши народа, да забави прогреса,
да изпита на надеждата крайния предел.
Медиите подклаждат напрежение излишно, ...

Влакът потропваше приспивно, докато се друсаше по релсите и Димитрина се облегна на стъклото. Двойната смяна в Пета градска болница я беше съсипала. Цял ден и цяла нощ беше дежурна в интензивното и точно когато се беше сменила с Вера, да вземат да докарат пострадали от катастрофа. Бяха се блъснали п ...

Време ли беше да пресечем улицата? Така ми изглеждаше. Колоните от коли всеки момент щяха да спрат, но никога не бях сънувала сън със светофари и то така ярки, че да не мога да определя с какви цветове светят. За нас ли светеха? Или просто преминавахме от едно състояние в друго, носейки се по вълнит ...

Живея ли добре – не знам,
или се рея в тишината...
В тъгата си съм често сам,
но силно грея в тъмнината.
Владея мисъл и душа. ...