Косьо не беше от най-добрите ученици. Но бе умен и когато успееше да се концентрира, изкарваше отлични оценки. Трябваше някой да го ръчка. Всъщност не са ли повечето деца така? Родителите му бяха твърде заети и не му обръщаха голямо внимание, затова пък Госпожицата правеше всичко по силите си да го ...

Богородичке, в този свят ден,
ти простря ръчица над мен,
тебе славя, след тебе вървя,
и за всичко ти благодаря,
че дари ме с умни деца, ...

Ела при мене ти отново, мила,
в измачкана от любене постеля.
За тебе вече имам двойна сила,
за да изпълня мъжката повеля.
Ела да бъдеш моя в този час, ...

Младежът открехна внимателно вратата, събу обувките си, съблече работните дрехи и на пръсти отиде до другата стая. Майка му спеше. Тя беше още с дневните си дрехи и най-вероятно беше заспала докато го чака. Спеше с гръб към шкафа с дрехите, за това младежът стъпваше много внимателно, да не би я събу ...

Когато делникът куца прегърбен от хиляди грижи
и вее вяра по вятъра нишки от белия флаг.
Когато болки и облаци свъсен животът наниже,
а хоризонтът в мъгла е обвил всеки сигурен бряг.
Когато тежко оловна нощта се търкаля безсънна ...

Изпадна ми добра идея.
Връщам си думите
н а з а д.

Кое движи чувствата? Те се лутат из лабиринтите на мисълта напук на логиката, на страха, на нормите и общоприетите порядки... Подпалват пожар в сърдечните територии... И никакъв дъжд не е ефективен в гасенето. Напротив – извиват се едни гръмотевични бури, които се смесват със стоновете на душата... ...

Не знам защо замина
без знак към непознатост
и там като лавина
мрак със гръм и с ярост
душа една зарина. ...

Сънят завесите придърпа
грехът събуден се усмихна
страстта разголена се върна
срамът във ъгъла притихна.
Подтиснатите чувства полудяха ...

Скитникът Евреин...2*
...известна е легендата отдавна –
как Вечността получих за присъда...
Историята би била забавна,
но трябваше през Времето да бъда... ...

Ех, българи - сърцата ви юнашки,
ножовете ви - дървени, на дръжките.
И репей сте, на лъвските опашки,
проклинат тихо майките ви, мъжките.
Комити сте и егото безмерно, ...

2.
От този ден Крас се промени. Стана мълчалив и замислен. Пропи се. Обичаше да ни пита :
–Как е, пише ли момичето, пише ли?
Ако имаш писмо, широка усмивка огряваше лицето му, ако гледаш празно, дори не питаше – слагаше ръка на рамото и казваше някак разсеяно тъжно:
–Еееех… и ти по моя път – и отмин ...

След доста петилетки в комунизъм
и тридесет години свобода
поисках в тази много кофти криза
към плажове на юг да полетя.
Избрах да си отдъхна - зад океана, ...

Да гледам назад аз не смея,
защото откривам мечти,
загърбила бях аз тъй смело,
а днес все още боли.
Изричаше думите странни, ...

Токсична си. От гърдите ти тече силиконово мляко,
а в евтината козметика се крие олово.
Дупето ти бразилско е от подплънки тъй яко,
лицето сковава смъртоносна отрова.
Но не за тях говоря. Отлично го знаеш! ...

Топла нощ през Август.Година 2020.Година на равносметки и истини.Година на сълзи и страх.Година,която трябваше да е начало на нашето спасение...
В миг спокойствие.Хаосът в главата ми изведнъж се подреди.
В окото на урагана винаги е спокойно - казваше Дядо.
Какво се случва с мен? Какво ми донесе тази ...

Дива ле, дива,
Самодива.
Река гази,
колан пази.
Дива ле, дива, ...

Нужна е тази тъга и прозрачна
колкото може да видиш през нея...
и на вратата й няма пазачи,
няма прозорче, от там да ветрее.
Тя не минава след никоя жажда. ...

Стоеше сам с цигулката в ръка.
Стоеше сам със Моцарт и Шопен.
Стоеше още той от сутринта.
С цигулката стоеше всеки ден.
Свиреше с душа и със сърце. ...

Спомнете си момчета и мъже,
за сладостта на зрелите къпини,
за налятия божествен сок
разлят по женствени неустоими сили.
Зреели са дълго слънчевото лято ...

- Христино ма, ела си прибери детето, виж го кво прави – каза стареца, който седеше отвън на двора под асмата, чистеше лулата си и гледаше злобно четиригодишното момченце как си играе с малките пиленца.
- Какво е направил - завайка се младата жена, която току-що излезе от къщата и се приближи към ма ...

Не е важно къде живееш, важното е с кого!

Така ми се иска да върна назад,
времето заедно с тебе...
За твоите ласки умирам от глад
и жадувам да бъдеш до мене.
Сън ли било е това между нас, ...

Ежедневни приключения 19
...
Няма по-щастлив от мен
Голдън в тоз' прекрасен ден!
Пред манастирските врати се спрях, ...

На кого му трябват игрите,
когато животът е прост,
отпускаме бавно душите
и вдишваме чиста любов!
Объркана тичам на плажа, ...

Вървя по улицата снощи -
не ми се прибираше все още
и чух от близкия прозорец
съседът ми – голям злословец.
Не съм клюкарка. Щях да тръгна, ...

Затънахме в теория.
Изгубихме душите си.
Изгонихме мечтите си.
Заровихме сълзите си.
Забравихме човешкото. ...

Излизаш сутрин,
слънчеви лъчи галят лицето ти,
усмихваш се на всички,
криеш се зад маска...
Вървиш по пътя, ...

Тази нощ заспивам, мислейки за мама.
Че е сам-самичка мъка мене дави ме.
Трябва да и звъннем утре непременно.
И кога ли с нея чухме се последно?
Баба се обръща шумно във съня си. ...

Очите ми примигват - късогледи
и ми харесва повече света.
Все още виждам рози, слънчогледи.
Не виждам алчността ви и калта.
И паметта ми винаги избира, ...

Туите, които посадих преди осем години вече пораснаха. Една по една ги пренесох с влака.
Той винаги тръгва в шест и тридесет, сутринта. В малки черни саксийки те мълчаливозелени мълчаха в прокъсаната пазарска чанта.
Кучето, което си купих вече порасна. На петнадесет години е. Купичката за вода и огр ...

Дай време на времето
1.
– Симооо ! От кога не сме се виждали! Какво става с теб, бе човек, как сте с Мичоната, що сте, едно телефонче не връткаш, може ли такова нещо? – Цецо жестикулираше насред пазара, усмихваше се, потупваше ме по рамото и говореше все по-възбудено. Радвах му се, но аз съм прибран ...

Те идват от друга земя,
в косите наболи цветя.
С кобилици тежки на рамо
и менци с жива вода.
Те идват с носии златоткани, ...

Как се събира душа на парчета?
– Тя не се чупи, е винаги цяла.
Нито някой ти я отнема,
сам се губиш сред чувствата в хаос.
Сам оставил си друг да владее ...

Така и не отрязаха косите ми-
запазих чудната си сила,
макар че често се заплитаха,
покрай врата, като бесило.
Излезе вярна моята Далила ...

2.
За полицейски участък в летовището служеше едно дървено бунгало. Целият персонал се състоеше от един около шестдесетгодишен мъж - полицай Димов, който дори не беше униформен. Изслуша историята на Надя и Николай и започна да подръпва мустаците си.
На Надя ѝ се стори изключително муден и си помисли ...

Благодаря ти, Ветре, за твоята интимност.
Та ти си бил чаровник – изкусен съблазнител.
Не признаваш никаква дръзка пасивност.
На всички страсти ставаш покорител.
Владееш до върха изкуството Мълчание. ...