Contemporary authors work: literature, music, art etc.
390.6K results
Чудото
🇧🇬
Май било е така. Вик сред нищото.
В “Битие“ нито дума не пишело.
И пророците явно пропуснали
откъде и защо се е спуснало.
Най-нечакано, в миг се отприщило - ...
Ето там - на завоя, до стълба с ръждясали длани,
на върха на баира, отмил тебеширите детски
идват те - неми ангели с бели криле изподрани
от далечния път между сивият студ и Надеждата.
Те раздират небето със своята преданост чиста ...
Беше полунощ. Любимото му време. Умираше от глад и тъкмо смяташе да излети през прозореца за по-набързо, когато на вратата се звънна. На лицето му се изписа изненада. За първи път от трийсет години чуваше този пищящ звук. Отвори със скоростта на вятъра, а пред прага стоеше съседката от отсрещната къ ...
Оливия барабанеше по волана и пееше заедно с радиото. Лакираните й нокти проблясваха с малки звездовидни камъчета. Ситните спирали на тъмната й коса се вееха от вятъра. Наближи разклонението и даде десен мигач. Беше весела и ведра. И щастлива. Обичаше Джон. Снощи...като си спомни за нощта, две издай ...
Политици, грижете се за народа,
това е ваше важно задължение!
Не мислете само за пари и изгода,
а за държава и народно спасение!
Наблюдавате от скъпи лимузини ...
Стъпките по пясъка – сиротни,
плаче чайка с име на момиче.
На ръце ме носиш, доживотно –
искаш все на Тебе да приличам.
Да летя и кръста не ми пречи, ...
Жената ме нарочи, че съм мързел!
Майтапът й съвсем не бе учтив.
Не знам защо, аз много й се вързах.
Та аз не бях изобщо мързелив!
Понеже, аз отглеждах злобно куче, ...
Ив
- Нейно Кралско Величество Фредерика Ана Евгения фон Холщайн Ерлен!
Всички в голямата зала се изправиха от столовете си и веднага щом кралицата-майка пристъпи в нея се поклониха ниско, а изправяйки се отдадоха чест. Естествено, тя изобщо не си направи труда да поглежда когото и да било от тях. Ос ...
Виждам те как поглеждаш нагоре
и поръчваш за двама ни капучино.
Ръцете ти спокойно лежат между нас,
но знаем, че е съвсем привидно.
Защото, когато погледът ти се върне, ...
Засенчване
Живеем в свят пълен с окови.
Опитваме се с алкохол да разградим нашите коркови маски.
Пропукват се като стена на крепост.
С нощта, очите ни ослепяват, слепота... ...
Една душа, невидима за дните,
из празните къщи си търси подслон.
Изтича живеца и глух по стените
заслушан в печала на стар грамофон.
Една душа оглежда се в зеници ...
Реших да се разходя из градчето и стихче да напиша след това
за Царевец, за пролет, за небето. Дано да е с мелодия добра.
Преминах през годините нелеки. Надявам се, че вече са назад.
Понасям се по дългите пътеки и нека всеки бъде мой събрат.
Студентските години си отиват. Отиват си годините. Летят. ...
Глава 24 ОБРАЗМИ (obrazmy)
Вечерта, Майкъл и Елис отидоха на разходка по океанския бряг, стигнаха до заливчето, където преди една година Майкъл видя Анна, седяща под палмата, а сега на същото място седеше Мари.
- О! Аз ви чаках, - рече Мари, когато съпружеската двойка се приближи, - заповядайте, сед ...
Застанах между две пукнатини,
самотен остров за неприемливи.
Когато се откаже да лети,
душата прави стадните щастливи.
След жертвени огнища сетен път, ...
Нахална циганка е любовта ми.
С гореща страст край тебе все танцува.
Фламенкото е чувствено, не мàми,
а истински и пламенно целува.
Покрива те със пъстрия си шал ...
Изпредох от деня си петолиние,
за звънка птича песничка, понеже,
в очакването, болката да мине и,
животът мина, без да забележа.
От розата са нотите, червените, ...