В този измислен и пети сезон
сама съм си слънце и буря.
И в гъст до червено озон,
последният въздух обрулвам...
В този измислен и пети сезон ...

Ще си сложа любимата си дреха
после ще се усмихна, ей така
с нея ще премина по щастливата пътека,
да изчуруликам усмихната деня.
И няма да я нося за утеха ...

Смекчи нашите зли сърца, Богородице, спри нападенията на тези, които ни мразят, и освободи душите ни от всяка теснота.
Тропар към Света Богородица на иконата
„Смекчаване на злите сърца“
Йерусалим, Свят Алфа, 1-ви век след Христа
Мариам се върна от Елеонската планина край Йерусалим късно вечерта. Път ...

За теб светъл спомен
топли ме, искам да летя,
но пак съм отровен
от тая пуста самота.
Върни се ти при мен, ...

Когато ми липсваш....
Всеки миг е камбана
Всяка минута - година без име
Всеки дъх е труп без сърце
Когато ми липсваш... ...

Синко, нали знаеш, че тя…
… Че тя идва, когато нямаш надежда
Когато нямаш вече мечти
Тя идва и те връхлита
Заедно с хиляди беди ...

На август в бледосинкавото утро,
когато ти ухае на смокини,
когато вятърът в тополите запърха
и литне над сънливите градини,
когато те погали кадифен ...

Със последните лъчи от злато,
слънцето нацелува морето,
с бляскав залез го обсипа богато,
усмихна се ведро и на небето.
Изтъка после златна пътека, ...

Моля за градивна критика. 🤔

Това са лешоядите;
от тях не се боиш,
защото ти не ги видя във тъмното,
докато ръфаше
ранената си гръд. ...

Аз имам хубава усмивка
и я използвам всеки ден
в училище, у нас и на почивка
при нужда винаги е с мен.
С усмивка карам баба да приготви ...

Сблъсък на две усещания – за празничност
и за недостатъчност след празника...
Не зимува вече душата ми. Пролетно празнична е.
Винаги за нея има отворен къс небе.
Наднича светъл лъч с ято спомени... ...

Тази меланхолия е нелечима
или е поезия по никое време.
Няма начин в пясъка да я скрия,
очите ми са предателски верни.
Не е болест, от нея не се умира, ...

Подстригвайте овцете си с мярка, в противен случай могат да потърсят спасение дори при вълка.

В момента много имам нужда от някой като теб. И това не ме е срам да си призная.
Много ми липсва да имам някой.
Като кажеш нещо положително за мен, ми идва да се разплача.
Просто имам чувството, че ако те прегърна, отвън няма да помръдна, ама сигурно ако си доближиш ухото до гърдите ми, ще чуеш звук ...

Агнѐцът един
е и пак ще намине —
че трупа се мрак
.....................................
ГОСПОД БОГ един ...

Събирам си лятото в шепа небе.
Обличам се с изгреви сутрин.
Нуждая се само от малко море
от цвят тъмно син - пеперуден.
Светулкови гривни и Еньов венец. ...

Понякога така ми се мълчи.
И сова ми пищи в ухото дясно.
Небето ме замерга със лъчи. Елементарното не ми е ясно.
Понякога съм падащо листо.
И мургавият глас на тъмнината. Неискреност усещам сто на сто. Заспивам във косите на житата. ...

А,наше село ли?-те го бе,тего!-рече Петър Алафрангата и посочи на юг от Ямболския пазар,гдето пролет и есента дохождаше цирк "Балкански "и съпътстващите го "Виенско колело ",десетина сергии със зрелища от различно естество.
Петър Алафрангата е от село Роза,голямо село,сладкодумец,местен зевзек и над ...

Вдигат се наздравици -
Партито е само за избрани!
За финансови пиявици,
и за скъпо даващи се "дами".
За политици народопродажни, ...

Седемдесет и два балкона.
Нито една Жулиета
Етина
Безброй брегове
и нито една Пенелопа... ...

Неравностойно уравнение
и крива, но без край.
Живот заспал в смирение,
една тъга в торба ми дай.
Пиши на сметката и малко слънце, ...

Във ада не обичаха Надеждата
на злото често тя разплиташе му преждата,
на дяволите в пещите им съскаше
искри крадеше, после ги разпръскваше,
душите прокълнати превъзбуждаше ...

Живея в очите ти, в топлите ириси,
зеленото спомня ми смътно реката
и жаркото пладне, и летните мириси,
и тичащ жребец - господар на полята.
Запазени мигове - от избледняване, ...

Цяла треперя щом те погледна
и не зная от страст, любов или страх.
Владееш ме и без да ме докосваш,
дали е обич, така и не разбрах.
Сърцето бие с 200 удара в минута ...

Аз чаках, мисля,
твърде дълго време,
да се сети принца,
с кон да дойде,
да ме вземе. ...

Като мене забързан, синът ми в света ни проплака
пак на първо число и орисан да дава любов.
Всяко раждане мъничка лична победа над мрака е,
но не знаем дали ще ни срещне съдба с благослов.
Тя не беше за него такава, в която очакват ...

Босоногото слънце, с изгрева преродено,
плахо търка очета и припламва смутено.
Слънчовата постеля на пробуда ухае,
то не се излежава, нито дълго се мае.
Подранило, подрипва да начене зората, ...

Какво по-хубаво е от това
да се събудиш до Любимата жена,
да слушаш как до тебе диша сгушена,
красива, нежна, Много Влюбена?
Да станеш тихо и да поднесеш кафето ...

Говори ми, Луна, аз те слушам безмълвно,
а сърцето спокойно и кротко тупти.
Какво като тъмнината гледа ни стръвно
и за нашата радост ламти.
И дай ми, Луна, прашинка от твоето чудо. ...

Не след дълго, обаче отново пристигнаха полицаи. Този път те потърсиха Роджър. Алис настръхна, чувайки това, но не каза нищо. Щеше да бъде твърде рисковано, ако беше започнала да задава въпроси от сорта:,,Защо го търсите?”, "Какво е направил?” и рискуваше всички, включително и полицаите, да разкрият ...