Напират хиляди въпроси...
Нима съм пленница на мрака!?
Светлината в душата избледнява,
пречупена пред непосилното
си бреме да бъда, Никоя ...

Монолог
„Знам, че нищо не знам“
Сократ
Кушията свърши, финалът е близо.
И падат талази със прах от копитата. ...

Не искам аз много, ей-тъй, да си имам
ненужни обекти без смисъл и мяра.
А малко, но с труд и любов придобити,
приятели близки, в които да вярвам.
Та ако потрябва ми помощ когато ...

Защо са велики великите?
Дали понякога питате?
Или им завиждате,
докато стъпки оплитате...
А, те, великите, чужди стъпки не броят! ...

Щом има да се раздават пари
нека тогава се дават под масата,
служители не се замислят дори
просто всеки подкуп им носи щастие.
Общински съветник подкупваш си ти, ...

Мракът звездите изгаря
със светлината им бяла.
Взимам десета цигара
и със деветата паля.
Ти си игла във живеца ...

Вълча стъпка, на горска поляна,
облак сив там душица оставя.
Заек - сянка, от страх разлюляна,
му е казал - магия ще правя.
Врабчов дъх, огледалце от врана. ...

Всеки ден — на нещо посветен!
Днес Надеждата покрива се със слава!
Има ли я, значи окрилен
е човек и трудности преодолява!

Прегърната от вятъра игрив,
ти нежност породи у мен
и в този миг красив
аз попаднах в твоя плен.
Стопли ме с някаква магия, ...

Всички стояха като потресени. Не знаеха какво да кажат и какво да правят - всичко щеше да бъде прекалено малко и недостатъчно за осмисляне на наученото,потресаващо разкритие.
-Как така е мъртъв? Кажете! - обади се изведнъж Господарят.
- Мъртъв е… някой…,някой… го е убил!-проплака през сълзи,старицат ...

Мъртвешката белота на Космоса беше около тях. Хората отдавна бяха започнали да колонизират Слънчевата система. И вече се прехвърляха в други звездни системи и купове. Беше адска епоха на гладно водачество, която никой не разбираше. В нечия глава хрумна идеята, че така известният ХЕЛИЙ-3 ще бъде най- ...

Докторът ме погледна странно. Беше облечен в бели дрехи и се беше облегнал уверено зад бюрото си. Изглеждаше като всеки специалист по вътрешни болести, който е натрупал големи облаги от практиката си.
- От какво се оплаквате? – попита ме бавно той.
- Ами нямам особено желание за нищо – отвърнах аз.
...

Бащите никога не си отиват,
стоят си там, до пътната врата,
посрещат ветровете мълчаливо,
а после влизат тихо във съня.
Понякога, изгубват се безследно, ...

Аз помня - с теб, Луна, душата ми проплака.
Избрала бе към Слънцето да тича.
Със златните си нишки звездопадът в мрака
ме учеше какво е да обичам.
Разбрах, че топлите очи са ми портали, ...

Духаше лек ветрец, но морето беше тихо и спокойно. С фотоапарат в ръка, Краси се разхождаше по брега, избираше удобно място за снимане и чакаше наближаващия изгрев. Днес му беше първия ден от петдневната отпуска и той реши да се отдаде през целия ден на лов на снимки.
Чайки и гларуси си играеха с мо ...

Чета това, което се пише тук.
И чета онова, което не се пише тук.
Хубаво е, че се пише.
И тук, и не тук.
Затова реших да споделя. ...

Пред мен единствено, пред никой друг не се доказвам
не се подмазвам - данък обществено мнение не плащам
Бавно с годините живота ми гледам да си подредя
Трупайки опит избирам пътя по който да го изградя
Тревожа се когато губя моята опора, чудя се ...

… Събуди се Иванов – потен, стреснат, с мътен поглед…
Поогледа се, видя пак мрачните стени на съседния блок, извърна се от сивия ден, спря поглед на още по-мрачната съпруга. Киселааа… като миналогодишна туршия.
Отиде в банята, намествайки в движение разглобените си чаркове. Ама след тоя сън – как да ...

В менюто има само драма,
за всичко е виновна мама,
дайте двойна доза
тъга със глутамат,
вашият клиент е ...

Живеех в свят изпълнен с тъга
и не виждах нищо друго освен сивота.
В началото ми беше трудно,
но стана познатото задушно.
Един ден се сблъсках с теб ...

Притихнала във птичите крила,
изгубена във моите съмнения,
прогаря към сърцето ми следа -
любовта ти ... Дявол да я вземе,
опитва се да ме взриви, ...

Денят пропада и светът се свива,
полита в бездната на черна дупка,
нахлува мрак и времето изстива,
нагърчва се и се пропуква.
Ненужно става всичко - губи смисъл, ...

Не чувствам да трепериш в стиховете ми.
Навярно си на правилното място...
В тях думите си преживявам с лихвите,
а неудобствата не ги задрасквам.
Не вярвам да четеш по пълнолуние, ...

Бен отпиваше от уискито. Всяка глътка го отпускаше и главата му лека – полека се замайваше от алкохола. Барманката му се виждаше вече много по - красива с тези зелени, неспокойни очи.
- Лош ден, нали? – попита го тя.
Бен кимна и продължи да пие. Въобще не смяташе да си излива сърцето пред непознатат ...

Кармата на всеки отмъщава
ако до своя сетен час
наивно обич търси и дарява –
аз с болка току-що разбрах.
Хаям отдавна спря да пита ...

Усмихвам се.С по зрънце се смалява,
животът ми,със всеки залез разжарен
Суетният ви глад и алчна врява,
отмерват миг,от вас накриво прекроен.
Усмихвам се. И с чудесата сини, ...

Поет е казват този. Поет та дрънка!
С творбите си и котките размрънка!

Двамата
(аз и дамата)
в сламата
(на козите у спалнята)
си играхме игрички ...

Всяка малка селска тиква мечтае да стане голям градски фенер.

Злоба,
завист,
злорадство.
Заем,
залог. ...

Сблъсък. Счупено връхче. Капка кръв...
Концентрични кръгове тъга...
Центърът на сърцето е прободен.

В тесен кръг камаради решиха
кой ще блажѝ на софрата.
На "Кръглата маса" вредиха
до девето коляно родата.
Начело с пишман "харамии" ...